Рассказы и проза современных авторов
Пролет 🇧🇬
"Този направо ще ме убие"- насмешливо си помисли синигерицата Сашка. "Кой го излъга, че е горският плейбой..." А на глас изпя:
- Благодаря ти, Желю - много си мил!
- За нищо - каз ...
Есен 🇧🇬
Коледната песен на местния идиот 🇧🇬
Весел Цан ...
Димонолог 🇧🇬
До нея 🇧🇬
И защо имам притеснения
Аз не съм била с жена досега. В смисъл не съм стигала никога докрай.
Някога, много отдавна, като ученичка, имах такива помисли. Странното е, че това беше насочено към сестра ми. Даже не знам чия е била инициативата тогава. Къпех ...
Няма да съм първият 🇧🇬
В първия миг не разбрах, че съм умрял, помислих, че това странно усещане е от вечерята – напоследък жена ми прекалява с подправките. После обаче се сетих за ...
Холандският часовник 🇧🇬
Авторът винаги има право (7) Адашът 🇧🇬
(7)
Адашът
Искра прочете късичкия мейл от Мария и се усмихна. Днешният ден се очертаваше да бъде наистина хубав! В цяла Испания- почивен вторник, навън –слънце, в стаята- кафе и препечени филийки...Сега и този шеговит мейл от редакторката в София относно стиха за Адаша ...
О ...
Счупената ваза 🇧🇬
Жена му.
Бившата всъщност.
Понечи да затръшне вратата под носа ù, но ръцете му го предадоха. Дори отстъпи крачка назад и тя влезе в коридора. Изглеждаше напрегната, но неотстъпчива.
Пешеходеца се примири. ...
Внимавай какво си пожелаваш (Част 1) 🇧🇬
Законът не би бил само един. Така наречените от учените "закони" са скелета на реалността ни. Дръпнете един, и след него ще тръгнат още. Всяко действие има последствия. Колкото по-голямо е то, ...
Смъртта на един приятел 🇧🇬
Така и моят котарак беше предусетил своята смърт. В последните си часове милият ми Письо се усамотяваше и когато аз отивах при него, ласкавият, милият и всеотдаен Письо Нафи биеше ...
Да можеш да гледаш 🇧🇬
Наближавам деветдесет години, а животът още ми се вижда хубав. Не изпитвам никаква носталгия, тъга или гняв. Чувствам се здрав. Бих казал, че се чувствам и щастлив. Обичам много да пътувам. Но най-много обичам да общувам с хората.
Тъкмо бях пристигнал на морето, където всяко лято ...
Страх 🇧🇬
Аз много лошо не съм се научил на търпение, все още. Организмът ми като че ли имаше нужда от някакво ново усещане. Не гъби, не трева, не кур в гъза ми, макар че ...
Цената на истината 🇧🇬
В този момент той стоеше на ръба между световете. С една ...
Следи 🇧🇬
Хотел Травелиън (Sci-Fi роман) 🇧🇬
21/11/12
11:02 ч.
Очераваше се прекрасна слънчева събота. Габи и Ман бяха решили да се махнат от шума в града за уикенда, насочвайки се към местното курортно градче Трявна, сгушено в Стара планина. Пътят не беше дълъг, но нетърпението и предусещането за една дългоочаквана почивка караше времето д ...
Събрание 🇧🇬
- Онтологично погледнато, от днес нататък ще се наложи да алиенираме - рече важно бухалът, а с него по принцип никой не спореше. Имаше набор от най-чудати думи, които използваше под път и над път и никой горски обитател не искаше да изгле ...
Коледна сценка 🇧🇬
Малко момиче - Защо пъшкаш, дядо Коледа? Какво има?
Д.К. - Какво ли? Джуджетата стачкуват, не искат да правят играчките. Малки им били пенсиите, затова не работят.
Момиче - А ти какво им казваш?
...
Можеш ли? 🇧🇬
Не мога да накарам дъжда да спре, но мога да накарам слънцето да изгрее на лицето ти. Не мога да сбъдна мечтите ти, но мога да хвана ръката ти, когато осъзнаеш, че те няма да се сбъднат. Не мога да залича минали рани, но мога да те предпазя от бъдещи. Не мога да поправя разбитото ти сърце, ...
В гората на Лодлориен 🇧🇬
Стигна до разклонението на горската пътека и притеснение обзе отново мислите ...
"Денят, който смятах за изгубен" или как мечтите стават реалност 🇧🇬
или
как мечтите стават реалност
- Ти ще си навън на Нова година, нали? – попита леля ми с тон, нетърпящ възражение. Леля Поли – най-безпристрастният арбитър на света, що се отнася до копринени рокли, лазаня със синьо сирене и стайни цветя. Отговорих машинално:
- Да, ...
Собствен дом 🇧🇬
И сега си я спомням - малко приведена, как слиза отгоре, задяната с цедилото, и все бърза да работи, да свърши нещо. Тя израсна в чорбаджийския дом, до големия яз с патиците. Уж всичко има. Но понякога господ наказва. Дали нея или майка ù, не можа да се разбере. Как я закачи задното ко ...
Гилен-Баре 🇧🇬
Раздробена същност 🇧🇬
а сърцето ми все теб си чака.
И лъжа се, че пак живея,
а вътре в себе си
тайно, непрекъснато, болезнено ...
Приключениятя на делфинчето Скип 🇧🇬
Пиано бар 🇧🇬
Три нюанса на... червено 🇧🇬
Седяха бай Ставри и Никола и играеха табла.
Седяха и играеха, както всяка вечер от деветдесет и кусур години...
Деветдесет години ли? Гледаш ги на по 35-40, най-много да им дадеш, но те седят всяка вечер от деветдесет години и играят табла! Значи, интересна и дълга история. Интересна, но ...
Зор 🇧🇬
Като ти разкажа какво съм преживял, ще видиш, че животът на човека си е перманентна криза, която той сам си съз ...
Доган - глава тринадесета - Женският пазар 🇧🇬
В играта на котка и мишка няма място за вълци 🇧🇬
- Абеей! - изръмжа Но Щен Вълк. - Така като ни гледаш, че сме вълци, да не си мислиш, че пасем трева?!
- Да - подкрепи го Вълк в Сянка. - Ти не знаеш ли, че вълците трева не пасат?
- Обач ...
Аз ли?! 🇧🇬
Аз ли?! Аз съм детето, което открива във всеки един слънчев лъч красота.
Аз ли?! Аз съм детето с невинна, широка усмивка.
Аз ли?! Аз съм детето, което често прави бели, което неволно без лоша умисъл греши...
Аз ли?! ...
Света София - част 1 🇧🇬
- Абе, малоумник, кой ти е дал книжка на теб?!! – кресна той на шофьора на малкия Fiat отляво. Другият понечи да каже нещо, но замълча и се обърна напред.
Няколко секунди по-късно BMW-то отпраши с доста ...
Ежедневия 🇧🇬
Шум на рано тръгващ си мъж…
Бележка “Звънни ми…” (без да е оставен номера).
Включена кафеварка. Опарени устни.
Лек грим. Автобус. ...
Аз, любовницата... 🇧🇬
Не ме гледайте толкова ужасено! Ще станат кръвоизливи в разширените ви очи. Не клатете съжалително глави, аз избрах да бъда такава.
Съвременната любовница иска да бъде сама, тя носи травмите от миналото си и е замразила сърцето си. Вместо да си губи времето да отнема съпруга ти, тя ...
Бяла роза 🇧🇬
Край огнището 🇧🇬
Защо обичам толкова много огъня? Дали защото от дете обикалях около мама, когато го подпалваше и после слагаше нещо да ври в котлето, или заради тези огнени човечета, които се плезят едно на друго и си говорят нещо. Не знам. Май че е повече от яденето. В единия край на огнището ври ...