Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

17 - 40 - 60 🇧🇬

Казвам се Джейн и смея да твърдя, че съм стигнала такъв момент от живота ми, че мога да се оценя. Не съм кой знае колко стара, нито млада, но възрастта ми малко ме притеснява. И ето сега ще покажа колко съм смела, като все пак ви кажа – на почти 20 или по-точно на 17 съм. Вече чувам смях, но не знам ...

pchobanova

Проза » Рассказы

1.3K 1

Ти си поет, аз не съм 🇧🇬

Да, все повече разбирам, че ти си „от тях”.
Този малко странен словоред – мислех, че е поза, а всъщност е виртуалната бариера между социалното и поетичното ти аз. Така свободно преминаваш през времена и същности. Вълнуваш и смущаваш, приласкаваш и лекуваш, успокояваш и люлееш – и то само с думи. Да ...

670301

Проза » Письма

1.1K 3

Едно Нежно Нощно Откровение 🇧🇬

Любов Моя,
Липсваш ми! Искам да съм до теб сега и да ти дам Любовта си, Нежността си, своята Мъжка Сила! Толкова Истински се чувствам, когато сме заедно, че как да не копнея и ден и нощ за това! Зная, че ти имаш много приятели, много хора около теб, много ангажименти, семейни задължения, а аз имам с ...

angelbard

Проза » Письма

1.4K 1

Тези са българи 🇧🇬

Тези са българи
Към тази история ме върна една малка пластмасова карта за отстъпка във верига от травъл хотели, свряна най-долу в жабката на колата. Почиствах и изхвърлях разни непотребни касови бележки и стари квитанции. Поколебах се дали да я изхвърля, или да я запазя. Все пак я изхвърлих. За мен ...

ZAPP

Проза » Другие

1.1K 16

Зад кулисите... с Тео 🇧🇬

Няма празници, няма делници, навсякъде само намръщени хора. По улиците, в магазините – и все недоволни. Защо?! Влизам след работа да си купя хляб и плодове, часът е 21,50. Работи само една каса, в магазина сме аз и още две жени. Едната се провиква:
- Само една каса ли ще работи?
Магазинът работи до ...

svetlanal

Проза » Рассказы

2.4K 7

Изпълнение на пан флейта… 🇧🇬

Изпълнение на пан флейта…
Докосване до върхове върху крилете на птица,
сякаш вникване в същността на Божия промисъл.
Наслаждавам се…
Чувствам най-крехкото и най-ранимото – ...

Eia

Проза » Другие

4K 13

Разговори 🇧🇬

Вървя си аз по улицата и се съм се загледал към спирката отсреща.
Седят там две момичета. Едното го знам така по физиономия… Мария, Минка… нещо такова. А, другото е Сиси. Тая кака я гледам още от първи клас. Седеше на чина пред мен и през годините чак до дванайсети клас, повече от едно „здрасти” не ...

wikkisdust

Проза » Рассказы

924 1

Закуска за душата 🇧🇬

Не обръщаше внимание на студа, щипещ лицето му в тази мразовита сутрин.
Май не усещаше нищо друго, освен вълнение, сърцето му отброяваше крачките му по замръзналата и корава земя.
Утринта беше магическа, въздухът имаше вкус на щастие, по лицето му се появи лека усмивка, той крачеше и беше вперил пог ...

herobryan

Проза » Другие

976 3

Производни на любовта 🇧🇬

Гълъбите се появиха внезапно. Направиха широк кръг, избраха си перилата на неговия балкон и кацнаха. Бяха два - мъжки и женски. Любовта им сигурно бе почнала другаде - долетяха тук, за да довършат най-важното и съществено - продължението на вида.
Защо ли бяха избрали точно тясното и неудобно перило ...

Romanov

Проза » Рассказы

1.4K 7

Цената на озлобяването според банковите тарифи 🇧🇬

Опитвам се да гледам на нещата от позицията „въпрос на гледна точка”. Иначе сигурно ще ме изкарват от тук в една от ония хубави бели ризки, дето им връзват ръкавите зад гърба.
В банката съм. Вие къде си помислихте, че кибича през последния час? Дошла съм като добър кредитополучател да си направя вно ...

kapricia

Проза » Юмористическая

1.3K 1

Пред фалит 🇧🇬

Пред фалит
Отскоро светът започна да бъде населяван от разни дребни и безотговорни бизнесменчета, които искат да получават от така наречените “лесни пари”. Тези човечета още от раждането си са убедени, че са дошли на този свят, за да се радват на щастие и слава. Те се гмуркат в света на бизнеса с ма ...

Arogarn

Проза » Рассказы

1.6K 4

Яна 🇧🇬

Яна
(Разказ по действителен случай, за силата на човешкия дух)
В памет на Теодора Захариева
Ателието на художника беше малко, но светло и уютно. Светлината като че ли струеше от златния варак на рисуваните икони и правеше очите на светците още по-благи и топли. Художникът ми разказваше как се рисува ...

Сиджи

Проза » Рассказы

2.1K 5

Реквием за една мечта 🇧🇬

Той бе вече просто една загърбена мечта, поредната. Е, вярно, една от най-красивите и реалистични, но все пак нищо повече от химера, в последствие умъртвена от реалността. Тя бе вярвала в нея толкова дълго и силно, че не искаше да я изостави, не можеше да приеме, че трябва да се откаже от нея... за ...

Sentiment

Проза » Рассказы

1.1K 2

Спомените на вишневата тетрадка - 2 🇧🇬

2
Казаха му, че в момента момичето е на двадесет, но той бе погледнал датата ù на раждане и се сети, че всъщност точно след месец ще навърши двадесет и една години. Казват, че годините между петнадесет и тридесет са най-плодотворните за една жена, във всякакъв аспект. Разбира се, това не е аксиома и ...

sav11

Проза » Рассказы

998

Благодаря ти 🇧🇬

Благодаря ти за всеки един момент, прекаран заедно.
За всяка мисъл и дума споделенa.
Благодаря, че сподели и ме накара да усетя красотата на твoята обич.
Благодаря за всяка целуната от Теб сълза - превърнатa в смях.
За всяка моя болка, превърната в радост. ...

martines1

Проза » Письма

2.3K 1

Дом 🇧🇬

Дом, какво е дом? Хиляди художествени интерпретации и хиляди животи на това понятие. Дали да го наречем битово, или пък географско, или пък философско понятие. Кой знае още в колко графи бихме го тълкували.
За мен домът е там, където обичаш и си обичан, където си истински, където е истинско. Домът е ...

La-magnifique

Проза » Другие

1.2K

Амулетът 30 🇧🇬

Египет – наши дни
Микробусите спряха пред два скромни хотела. Точно срещу тях се издигаше добре поддържаната сграда на гарата, построена някъде в началото на миналия век. Загазиг или Заази, както го наричаха местните жители, се намираше в делтата на Нил, на 50 мили североизточно от Кайро и бе център ...

aplamen

Проза » Повести и романы

1.1K

Среднощен концерт 🇧🇬

Някой свири на пиано. Студено е. Вали сняг. Уличната лампа премигва. Стоя до прозореца и пуша. Издухвам навън дима. Отсреща свети само един прозорец. Снежинки танцуват. Улично псе пресича улицата. Григ концерт за пиано, заслушвам се. Вземам цигулката, плъзвам леко лъка. Пианото замлъква. Само миг мо ...

zelenvik

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

3.5K 1 26

Китара 🇧🇬

Китарата. Тя бе моята сила и моята слабост. Моята радост и моето нещастие. Моята храна и вода. Бе всичко за мен. А сега? Единственото останало от нея бе купчина натрошено дърво и накъсани струни. Купчина безполезна дървесина. Парченца, допълващи се едно друго, подобно пъзел, но никога повече нямаше ...

ginky

Проза » Другие

1K 1

Спомените на вишневата тетрадка 🇧🇬

СПОМЕНИТЕ НА ВИШНЯВАТА ТЕТРАДКА
Дар или проклятие
1
“Тези снимки трябва да се обявят за престъпление срещу човечеството! И по-точно срещу мъжката половина от света!”
Така си мислеше Йосиф, докато ги разглеждаше. От десет години бе частен детектив и се бе сблъсквал с какво ли не, включително и с разг ...

sav11

Проза » Рассказы

856

Спомени от детството - шеста част 🇧🇬

В Т. сме. Живеем в къща с още три семейства- квартиранти. Така беше навсякъде, и у нас в Ш. настаниха три семейства принудително. Нямаше достатъчно жилища.
Междувременно дядо ми почина и маминка остана сама. През ваканциите се връщахме в родния град, а нямаше достатъчно място за нас, собствениците. ...

yogimax

Проза » Другие

939 1

На дъното 🇧🇬

Туп. Най-сетне стигнах дъното. Отворих очи в отчаян опит картината, която ще се разкрие категорично да ме опровергае. Разхвърляните тела и зловонието, което излъчваха, ме удариха допълнително. Туп-туп, кръвта мощно пулсираше в главата ми и ми пречеше да мисля ясно. Да, най-сетне стигнах дъното. А бя ...

Явор_Костов

Проза » Рассказы

1.2K 1 1

Врагове 🇧🇬

Приключи ли полската работа, баща ми тръгва през деня с овцете, а дядо - през нощта.
Къща, земя, животни - по старшинство и документи се водят на дядо, на баща ми – нищо!
Заранта дядо подкара животните към поляната до гробищата, заградена с бодлива тел.
Дядо - (с нескрита радост) Това е „стопанският ...

Volter

Проза » Рассказы

1.1K 1

Монах Селестиян - продължение 🇧🇬

Беше вече лято. Един ден отново се запътих към махалата, в която се беше заселил моят приятел. Пък и да се срещна с монах Селестиян… Малкият изоран път беше огрян от слънцето, обграден с цъфтящи шипкови и къпинови храсти. Слънцето галеше гората наоколо, птичките пееха, животът беше хубав. В раницата ...

lubara

Проза » Рассказы

1K 6

18+ Палма 🇧🇬

“Палма”
Джек беше на третото уиски, когато почувства непреодолим глад. Седеше на бара на хотел “Кубана” и тъпееше от скука. Тази вечер му бяха “вързали тенекия” и го бяха оставили “на сухо” и сега се утешаваше с “Джони Уокър” – черен етикет.
Да, ама не беше бил път чак от Кувейт, за да се налива с м ...

gudman

Проза » Эротическая

2K 3

Nihil est morti tam simile quam somnus 🇧🇬

Стоя надвесен през парапета на балкона и зяпам правилните очертания на бетонната площадка долу. Само едно бързо движение и ще полетя надолу – стремглаво, безшумно, докато не се чуе едно глухо „туп”. За съжаление, не мога да го направя. Въжетата, които ме свързват с този свят, все още са прекалено зд ...

ovod

Проза » Рассказы

1.5K 1

Лебедова приказка 🇧🇬

(продължение)
1.
– Имаше едно време едно царство-господарство, – разказвам на моето внуче – оградено от всякъде с непристъпни и страшни гори. Никой не можеше да влезе в него, никой не можеше да излезе. Ако тръгнеше навън, зверове го нападаха, погубваха го и костите му се белееха нощем, когато луната ...

purko59

Проза » Повести и романы

1.3K 12

Кратка приказа за едно специално момиче 🇧🇬

Във всяко едно поколение се ражда по едно специално момиче, но в тази приказка ще разкажем за едно точно определено.
Въпросното момиче не се е родило под щастлива звезда, няма феи кръстници, няма зли вещици, нито руси принцове. Просто едно специално момиче. Тя няма кой знае какви дарби, ако я съди о ...

pchobanova

Проза » Рассказы

1.5K 4

Орелът и змията 🇧🇬

ОРЕЛЪТ И ЗМИЯТА
Орелът кръжеше високо и виждаше всичко като на длан под себе си. Той засичаше всяко движение на тварите долу и стремглаво се спускаше към забавилата да се скрие плячка.
Змията често го гледаше от дупката си и съскаше злобно, когато видеше орелът да се рее свободно из небесната шир. Т ...

sav11

Проза » Рассказы

2.2K 2

Творецът на илюзии (продължение) 🇧🇬

(продължение от миналия брой)
Как си представяте живота си след 10 години?
Избягвам да си представям бъдещето, защото така изгубвам илюзията, с която живея сега.
Мисля, че след 10 години ще съм такъв, какъвто съм сега и ще си мисля как преди 10 години съм бил млад и глупав. Това е поредната илюзия, ...

fibra

Проза

994

Винаги ще те обичам - седма част 🇧🇬

Изминаха няколко седмици след раздялата и с Виктория. Всяка вечер от тогава Алекс сънуваше целувката м/у Вики и идиота, който и беше отнел любовта. Всяка сутрин тя се будеше разплакана. Алекс сега живееше при Мартин, който се грижеше за нея.
Виктория беше мрачна, не се интересуваше от нищо, не ходеш ...

az-sum-az

Проза » Рассказы

803 1

Синя зора 🇧🇬

Синя зора изгря над света и заля утринта.
Хиляди пръски сини светлини
над реки, гори и планини.
Каква красота и какъв страх,
довеян от вятъра прах; глух смях. ...

Magnificent-wind

Проза » Другие

1.9K

Монах Селестиян 🇧🇬

Снегът беше навсякъде. Бяло, бяло, бяло… Колата ми беше здраво закъсала в преспите, нямах достатъчно гориво и вече се виждах как замръзвам като новогодишна ледена висулка в този пущинак. Някъде нагоре трябваше да е онази махала, към която бях тръгнал. На гости на един стар приятел, с който не бяхме ...

lubara

Проза » Рассказы

1K 4

Из гората 🇧🇬

Танцувам в горските поли. Вятърът гали нежно моето лице, както ти го галеше нощем. Тичам устремено по зелените поляни и мечтая пак за теб. Колко свободна ме караш да се чувствам, попаднала в твоите ръце. Усмивка блага се прокрадва по моето лице, което скриваше с коси. Дърветата, така красиви, по-мъд ...

ivetoo90

Проза » Письма

1.3K

Писмо до Слънчо 🇧🇬

Здравей, Слънчо!
Някога, когато бях малък и времето навън беше студено, моите родители ми казваха, че на Слънчо майка му не го пуска. Затова и те не ме пускаха да излизам... Заради теб! Защото те нямаше никакъв да огрееш. Малеее, как съм те мразил теб и твойта майкааа! Стоях до прозореца като затвор ...

duffmckagan

Проза » Сказки и произведения для детей

1.5K

Недобито куче 🇧🇬

Не успях да запитам…
Преди да отворя уста…
Плаче! Опитва да протегне ръка. Не може.
Плаче! Кълне! Нарежда:
- Проклет да е! Защо си отиде? Защо ме изпревари? На кого ме остави? Защо не ми каза, какво да правя? За какво ни беше всичко? Защо? Мълчи! ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

1K 5

Жената, която го обичаше 🇧🇬

Седемдесет коли, мили Боже!... Седемдесет, не шейсет и девет или петдесет… И този прекрасен есенен ден, погален от слънцето, вместо голямо „благодаря” за избора на дата. Днес всичко е бизнес.
И цветя, колко много цветя… Какво разточителство!... Бих си купил мезонет, ако ги продам на някоя сватба на ...

Romanov

Проза » Рассказы

1.6K 10

Мъникът 5 🇧🇬

Мъникът 5
“Градски исторически музей на град Пловдив”. Така пишеше на полуизтритата табела надясно от вратата. Кабинетът на директора беше на края на коридора. Той седеше зад старото олющено бюро и си играеше с химикалката. Вече година-две никакви експонати не бяха постъпвали. Нямаше пари за покупка ...

gudman

Проза » Повести и романы

1K 1

Последният 🇧🇬

Той беше паднал, душата му кървеше, без капка сила. Не знаеше къде е, къде е това , кога ще свърши, няма ли край. Опита се да погледне към небето, то беше мъгливо, тъмно , негостоприемно дори за смелите птици. С последната си капка храброст, той успя да се изправи, с поглед премина през полето, през ...

herobryan

Проза » Фантастика и фэнтези

827 1

Откровение 🇧🇬

До един приятел, който мисля, че разбира душата ми ...
Често не мога да приема несамотността, която ми се предлага, а предпочитам да остана сама със себе си – със своите мисли, чувства, вдъхновения, с вътрешния си мир. В такива моменти белият лист ми е най-добрият приятел. Предпочитам го пред компан ...

Eia

Проза » Письма

1.7K 12

Рассказы и проза современных авторов

17 - 40 - 60 🇧🇬

Ти си поет, аз не съм 🇧🇬

Едно Нежно Нощно Откровение 🇧🇬

Тези са българи 🇧🇬

Зад кулисите... с Тео 🇧🇬

Изпълнение на пан флейта… 🇧🇬

Разговори 🇧🇬

Закуска за душата 🇧🇬

Производни на любовта 🇧🇬

Цената на озлобяването според банковите тарифи 🇧🇬

Пред фалит 🇧🇬

Яна 🇧🇬

Реквием за една мечта 🇧🇬

Спомените на вишневата тетрадка - 2 🇧🇬

Благодаря ти 🇧🇬

Дом 🇧🇬

Амулетът 30 🇧🇬

Среднощен концерт 🇧🇬

Китара 🇧🇬

Спомените на вишневата тетрадка 🇧🇬

Спомени от детството - шеста част 🇧🇬

На дъното 🇧🇬

Врагове 🇧🇬

Монах Селестиян - продължение 🇧🇬

18+ Палма 🇧🇬

Nihil est morti tam simile quam somnus 🇧🇬

Лебедова приказка 🇧🇬

Кратка приказа за едно специално момиче 🇧🇬

Орелът и змията 🇧🇬

Творецът на илюзии (продължение) 🇧🇬

Винаги ще те обичам - седма част 🇧🇬

Синя зора 🇧🇬

Монах Селестиян 🇧🇬

Из гората 🇧🇬

Писмо до Слънчо 🇧🇬

Недобито куче 🇧🇬

Жената, която го обичаше 🇧🇬

Мъникът 5 🇧🇬

Последният 🇧🇬

Откровение 🇧🇬

Очередь