Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Никога не е късно да станеш за резил 🇧🇬

Бях командирована на тридневен семинар в едно курортно градче. Чувствах се на седмото небе от щастие – последните години съдбата ме превърна в крепостна гражданка. Така копнеех да видя света, а и той да ме забележи… А хотелът беше истинска наслада за окото и душата! Но се наложи бързо да се приземя. ...

feia

Проза » Юмористическая

3K 32

Миниатюри 🇧🇬

- Добре дошли в пионерски лагер "Дружба" - приветства ги лагерният отговорник. - От днес ви приемаме в пионерската организация.
- Хъм - изсумтя Вълк в Сянка. - Аз вече съм приеман за пионерче.
- Какво е това "пионерче"? - попита Ко Те.
- Да, наистина... - възкликна Мър Мър.
- ... какво е? - довърши ...

Bersek

Проза » Рассказы

1.1K

18+ Въплъщението на сатаната (10-а част) 🇧🇬

"Началото на касапницата"
(Ужаси - да не се чете от лица под 18 години!)
................
Първото нещо, което съзряха очите му, бе колата му, паркирана пред вилата. Бялото "Ауди" сякаш сияеше в тъмнината и го очакваше. Той рядко фокусираше вниманието върху надписа "Ауди" - за него това бе "неговата ...

donkooooo

Проза » Повести и романы

946 5

Как Чико Чиков Не стана Президент 🇧🇬

Как Чико Чиков Не стана Президент
Изборите минаха. Резултатите, макар и необработени, бяха официално признати както от ЦИК, така и от световната демократична общественост. Вестници, подлистници, радио и телевизия, както и всички други медии пееха литании за новия Президент. Хубавото беше, че той щеш ...

gudman

Проза » Юмористическая

937 3

Изненадата 🇧🇬

Изненадата
„Колко е прекрасно утрото и денят“ - помили си тя и стомахът ù се сви на топка при спомена за него. Тя отпи от голямата, синя чаша, пълна до горе с кафе и в тялото ù се разля топлина от спомена за топлите му, плътни устни и кафето. Утрото обещаваше поредния горещ августовски ден от отлита ...

NikitaYan

Проза » Рассказы

1.4K 3

Когато се зажених 🇧🇬

Ние, българите, много обичаме да празнуваме. Едва ли има нация с толкова много празници в годината като нас. Ако ли пък празникът е от голямо значение като Великден или Коледа, то намираме начин да го правим по два пъти, а понякога и по три пъти. Кой ли ще отрече значението на съборите или, както ги ...

merlin

Проза » Рассказы

1.4K 4

Европейци 🇧🇬

Европейци
Беше златна, пълна с благодат есен. Вятърът донасяше миризми на треви и препечени стърнища. Някога миризмите бяха много по-благоуханни и разнообразни, но с годините и те като хората се топяха и изчезваха.
Кръчмата беше единственото работещо по това време заведение. То, не че имаше други в ...

ZAPP

Проза » Рассказы

1.2K 34

Седефчо 🇧🇬

Седефчо беше останал кръгло сираче в катуна на Мечкарите. Мръсно и чорлаво, то минаваше от каруца на каруца всеки ден, за да събира от остатъците храна, от наялите се вече цигани. Имаше и милостиви сред тях и понякога го канеха да сподели от храната им, но имаше и такива, които вместо храна, го даря ...

pepsi1975

Проза » Рассказы

1.1K 8

Зимна импресия 🇧🇬

“По време на велика криза -
от сиромашия не излизаш...
Па изплюй се де! Ха така!
Върху злокобната съдба”
Зимна импресия ...

svobodey

Проза » Рассказы

1.1K 4

Ръцете на Маруся 🇧🇬

Толкова дълго я чакаха. Сега, когато щастливо огря тротоара на тихата квартална уличка, бързо се екипираха с гъби, кърпи, спрей за огледален блясък и щастливи примряха пред нея. Жадуваната им нова–новеничка кола... Утре ще отпрашат за морето. Ще обикалят – от Калиакра - до Ахтопол... Уговориха срещи ...

HrisMelodia

Проза » Рассказы

780 3

Монолог на една старица 🇧🇬

honesty

Проза

1.1K 3

За носталгията от друг ъгъл 🇧🇬

Откакто се озова в далечната страна - сякаш на края на света, не смееше да остане свободен и за минута. Усетеше ли се самотен, носталгията веднага го връхлиташе със страшна сила – тя беше повече от горест, повече от мъка след несподелена обич. Болезнено разнищваше пластовете на душата му, стигаше до ...

Eia

Проза » Другие

2K 1 13

Изхакани мисли - част 14 🇧🇬

Ако не знаеш къде отиваш, не се отдалечавай много...
Скръбна вест: Интернета ми умря!
Всяка жаба да си ПРИзнае гьола!
Все повече българи стават финансово неза... бележими.
Няма ли кой да заглуши "Гласът на България"?!... ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.5K 9

Непукистко листче 🇧🇬

Той дъвчеше бавно, за да може да се наслади на вкуса напълно. Тази прекрасна смеска от черен, бял шоколад и лешник бе направо опияняваща. Толкова сладко, колкото и горчиво, колкото хрупкаво... блаженство. Взе хартийката и започна бавно да я прегъва. Квадратната фигура сви през средата, от нея се пол ...

vistor

Проза » Другие

1.6K 1

Та то свърши... 🇧🇬

Тя беше влюбена. Това си личеше от километри. Блясъчето в очите, перманентната и безпричинна усмивка, топлината и нежността от жестовете ù се разпръскваха върху околните подобно на слънчеви лъчи. Да, това беше тя - едно слънчице.
Естествено, всички се бяха досетили коя е причината, стояща зад всичко ...

swee7yy

Проза

1.2K 5

Kопнеж в сърцето 🇧🇬

Този копнеж в сърцето ми.
Това объркване в съзнанието ми.
Hе мога да опиша със думи какво си ти за мен сега.
Желание, усмивка, трепет...
Oчите ми те преследват и насън дори! ...

martines1

Проза » Письма

1.5K 2

Старо приятелство 🇧🇬

Лъчите на слънцето преминаваха през леко отворения прозорец на стаята ми. Нежно, като милувката на любим човек, галеха лицето ми. Отворих очи и се усмихнах. Вдишах дълбоко от аромата на красивата утрин, мислейки си, че този ден обещава да бъде изпълнен с прекрасни моменти.
Облякох си леки дрехи и из ...

liubomira97

Проза » Рассказы

1.4K 5

Душа на заем (2) 🇧🇬

Алиса стана от пода и отиде до стаята на майка си. Тя спеше. Али беше решена да приключи с това. Взе ключовете за колата, качи се и потегли. Баща ù тъкмо се прибираше и видя, че колата на жена му потегли с бясна скорост по улицата, той направи маневра и тръгна след нея. Звънна ù, след няколко сигнал ...

Adi3

Проза » Рассказы

1.3K 1

Кана лимонада 🇧🇬

Когато бях на седем се преместихме в друг град. Там ни чакаха нова къща и ново училище. Мама каза, че и тук ще си намеря приятели. Преместихме се, казваше тя, защото баща ти си намери по-добре платена работа.
Мама подреждаше къщата, а татко работеше денонощно. Още не бях съвсем наясно с часовника, з ...

Romanov

Проза » Рассказы

1.5K 5

Копнеж 🇧🇬

''Каква прекрасна нощ!''- това бяха първите думи на Ванеса след като излезе на тъмната тераса. Светлините на града приличаха на малки светулки, които ту се появяваха, ту изчезваха в мрака. Чуваше многобройните щурци, които всяка вечер пееха тъжна песен - може би за почти отминалото лято, а може би т ...

silent-heart

Проза » Рассказы

1.4K 1

Моето малко момиче! 🇧🇬

"Когато мислех, че съм намерила причина да бъда щастлива, изведнъж осъзнах, че търсейки я, всъщност намерих причина да умра!"
Преди седем години си мислех, че съм човек, който е постигнал всичко, за да е щастлив. Сега си мисля, че никога не знаем какво ще ни се случи утре и как всичко онова, което с ...

Innit0

Проза » Рассказы

1.5K 2

Нещо от сърце 🇧🇬

Това не е още една история как двама се обичат, разделят, плачат и страдат. В тази история има любов, има раздяла, има плач и страдание. Разликата е, че не става въпрос за двама влюбени.
Всичко започна на 12 септември 1996 година. Тогава беше първата ми среща с майка ми – Красимира Тодорова Христозо ...

Freedom12

Проза » Рассказы

1.6K 3

Ако можеше 🇧🇬

Ако можеше да видиш в душата ми каква война се води и как всеки удар, който ми се нанася, ме скършва на две. Ако можеше да видиш в сърцето ми колко болка се е побрала заради теб, щеше да се чувстваш виновен цял живот. Ако можеше да видиш как убивам всяка частичка от мен в името на теб, щеше да плаче ...

lility

Проза » Другие

1K 2

С какво жените дразнят може би мъжете 🇧🇬

Ето гледай, това е списанието. Гледай какво пишат бе. После ще ми кажеш, сега слушай, това са важни неща, трябва нещо да се прави, трябва да отвърнем на удара.
Диетите. Тя постоянно се подлага на хранителни режими, които никога не довежда до край. От време на време жената решава, че трябва да смъкне ...

svetlanal

Проза » Юмористическая

2.1K 6

Дължиш ми го. 🇧🇬

... а аз продължавах да чакам...
Времето си минаваше със скоростта на вятъра - някога по-бързо и неусетно, друг път - бавно, мъчително, та дори дразнещо... Междувременно всички ме питат за тебе. Разбирам ги, те просто са свикнали да ни виждат заедно. Това, че не си около мене, се отразява не само въ ...

swee7yy

Проза

1.4K 4

Между два свята - част 2 🇧🇬

Не усещаш нищо друго, освен тласъците на въздушното течение, които те водят през мрака. Пространството около теб се осветява от сияйна вълна и смачква сърцето ти с непоносим ужас, породен от животинските ти инстинкти, които действат в пъти по–бързо от разсъдъка ти, зает да отбележи, че се намираш в ...

Liudmil

Проза » Рассказы

1.6K 2

Мисията - част първа 🇧🇬

Пролог
- Търся ефрейтор Кот... нещоси - заяви пощальонът.
- Аз съм - кимна Ко Та Рак.
- Това писмо е за вас - подаде му го пощальонът. - Подпишете тук.
- Хъм - изсумтя Ко Та Рак, щом прочете писмото. - Вадят ни от "пас". ...

Bersek

Проза » Рассказы

1.1K

18+ Cuba Libre 4 🇧🇬

CUBA LIBRE 4
Тази сутрин слънцето зажули още в 6 часа. Денят обещаваше да бъде най-горещият от изминалите 3 дни. На закуска летовниците пиеха ледени сокове и почти не поглеждаха към останалата храна. Плодове и сокове компенсираха обилното потене. Освен горещината хората се измъчваха и от непоносимат ...

gudman

Проза » Эротическая

1.5K

Подарък от оня свят 🇧🇬

Откакто съобщиха по телевизията, че печелившият от второто теглене на тото „6 от 49” е от Златарево, градчето вреше и кипеше. Не преставаха клюките и интригите ни денем, ни нощем. Още на следващия ден след новините по телевизията, в градчето започнаха да се навъртат непознати индивиди – дебеловрати ...

Nelsan

Проза » Рассказы

1.6K 5

Слънчеви калинки 🇧🇬

Когато денят се слее със слънцето, се случват странни неща.
Замислените хора се откъсват от кабела, свързващ ги със сивото ежедневие и се впускат в безжична и безгрижна безтегловност. Сякаш търсят края на нещо, което отдавна са забравили да започнат. Сякаш мислите им, късчета от медни проводници, из ...

shadow_mist

Проза » Другие

1.1K

Игнатий 🇧🇬

Игнатий
Едва се качи в автобуса. Тича, тича след пухтящото му туловище, докато шофьорът случайно не я зърна в огледалото. Но нали си беше веселяк, махна с ръка и не я смъмри за закъснението. А ги чакаше дълъг път през Балкана.
- Ела, седни, тъкмо се чудех с кого ще си бъбря! - усмихна се Радко. Беше ...

HrisMelodia

Проза

1.7K 5

Думи на благодарност 🇧🇬

Нека винаги има моменти в живота ни, за да правим добро и си благодарим взаимно.
Да простим на близките си, на приятелите си и най-вече на себе си и да поискаме прошка от другите.
Да сложим настрана всичките си оплаквания, да затворим очи и да мислим за всички прекрасни начини, по които смe били бла ...

martines1

Проза » Другие

3.2K 2

Управия 🇧🇬

- Момче, момче, уж си агрономче, пък по акъла на Партийния се водиш, дето и хабер от земеделие си няма! На жълта, песъчлива почва памук не се сее и всеки старец в селото туй ще ти рече – възмущаваше се дядо Деньо на текезесарската управия.
- И аз съм учил, че най-добре памукът върху чернозем вирее, ...

Eia

Проза » Рассказы

1.4K 15

Новото поколение 🇧🇬

Вчера дъщеря ми каза:
- Аз мога да поправя целия свят.
- Е, как така? - питам.
- Виж сега, мамо. Всичко се намира в мен, ама всичко – хората и животните, и растенията, и цялата вселена. Виждам ги с моите очи, докосвам ги с моите ръце, чувам с моите уши, вкусвам с устата си, усещам със сърцето си – з ...

nevenakirova

Проза » Другие

769 5

Искам винаги да бъда дете 🇧🇬

ИСКАМ ВИНАГИ ДА БЪДА ДЕТЕ
Това се случи преди много години... Детенцето беше самичко и много мъничко – една светла и невинна прашинка в огромния океан на мръсния живот. Вървеше по пътеката и си говореше на своя детски, неразбираем за околния и груб свят език. То беше толкова малко и толкова красиво ...

m1ivanova

Проза » Рассказы

1.1K 1 5

Мара Македонка 🇧🇬

Тя беше от Петричките села. Твърдоглава и упорита, на моменти дори откачена. Не можах да повярвам, когато я зърнах между момичетата на Лъвов мост. Бях пиян и ми трябваше жена. Чувствах се както затворник и си търсех жена, че ако може и евтино. Нито щях да си говоря с нея, нито щях звезди да ù свалям ...

svobodey

Проза » Рассказы

1.7K 2

Гласът на учителя 🇧🇬

Гласът на Учителя затихва. Дали ще срещна по пътя си човек, с такъв нежен глас? Малко се съмнявам, защото на земята е грубата материя, а тя тегне в нас. Но съществува все още една нежност, нежността на майката към детето. В люлчината и майчината си песен, тя влага цялата си нежност. Само тя е истинн ...

mari45

Проза

913 1

Нереално време 🇧🇬

,,Събуди се. Това е сън. Преди да паднеш, защото знаеш колко трудно е да се изправиш. СЪБУДИ се...''
Ситна студена пот бе избила по челото ми. Дишах запъхтяно, на пресекулки, и се оглеждах в мрака.
Луната разпръскваше светлина в тъмната стая и обливаше лицето ми със сребърните си лъчи.
Ръката ми обг ...

elenasim1

Проза

1.2K 12

Из архивите на Чико Чиков 🇧🇬

Из архивите на Чико Чиков
Чико се събуди, протегна се два, три пъти, почеса се под лявата мишница и още на едно място и реши да се замисли. Добре де, то е лесно да кажеш “ще мисля”, ама за какво да мисли, като нито му се мисли, нито пък знае да мисли, а още по-малко му се иска да мисли. "Сложна рабо ...

gudman

Проза » Рассказы

1.4K 2

Упражнение по творческо писане 🇧🇬

На пръв поглед в нея няма нищо специално. Не е толкова красива, че да се обръщат след нея, нито толкова грозна, че да я сочат с пръст. Висока не е, нито пък ниска. Косата ú не е руса, но толкова светла, че да не е и брюнетка. Ходи винаги сплетена на плитка, както хиляди други обикновени момичета с т ...

NikitaYan

Проза » Рассказы

2.3K 3

Рассказы и проза современных авторов

Никога не е късно да станеш за резил 🇧🇬

Миниатюри 🇧🇬

18+ Въплъщението на сатаната (10-а част) 🇧🇬

Как Чико Чиков Не стана Президент 🇧🇬

Изненадата 🇧🇬

Когато се зажених 🇧🇬

Европейци 🇧🇬

Седефчо 🇧🇬

Зимна импресия 🇧🇬

Ръцете на Маруся 🇧🇬

Монолог на една старица 🇧🇬

За носталгията от друг ъгъл 🇧🇬

Изхакани мисли - част 14 🇧🇬

Непукистко листче 🇧🇬

Та то свърши... 🇧🇬

Kопнеж в сърцето 🇧🇬

Старо приятелство 🇧🇬

Душа на заем (2) 🇧🇬

Кана лимонада 🇧🇬

Копнеж 🇧🇬

Моето малко момиче! 🇧🇬

Нещо от сърце 🇧🇬

Ако можеше 🇧🇬

С какво жените дразнят може би мъжете 🇧🇬

Дължиш ми го. 🇧🇬

Между два свята - част 2 🇧🇬

Мисията - част първа 🇧🇬

18+ Cuba Libre 4 🇧🇬

Подарък от оня свят 🇧🇬

Слънчеви калинки 🇧🇬

Игнатий 🇧🇬

Думи на благодарност 🇧🇬

Управия 🇧🇬

Новото поколение 🇧🇬

Искам винаги да бъда дете 🇧🇬

Мара Македонка 🇧🇬

Гласът на учителя 🇧🇬

Нереално време 🇧🇬

Из архивите на Чико Чиков 🇧🇬

Упражнение по творческо писане 🇧🇬

Очередь