Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

И все пак... 🇧🇬

Силата на неизказаните думи, на неразбраните чувства, на горчивите сълзи и дълбоките разочарования, които крия от света, срина вярата ми в истинската обич, онази искрената, която би трябвало да е причина за безброй усмивки. Какво да направя сега, когато дойде моментът, в който се страхувам да обичам ...

disaster3

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K 2

Научих 🇧🇬

Научих
Научих, че колкото допуснеш хората до себе си,
толкова повече те боли за тях и си уязвим!
Научих, че не е хубаво да обичаш сляпо,
защото излезнеш ли от слепотата си, ...

tsveti2312

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K

Красавицата и Дебеланкото 🇧🇬

Мъгливата ноемврийска нощ се бе спуснала в София и напомняше за наближаващата зима. Улиците в квартала бяха призрачно пусти като за 2011-та година, само от време на време се чуваше лай на бездомно куче или аларма на автомобил. В такава вечер почти на никой не му се излизаше, всеки гледа да се свърти ...

slavistrabanq

Проза » Повести и романы

1.3K

Следите остават... 🇧🇬

Миро се спъна в купчината стари вестници, стоварени току пред вратата, политна в тъмното, подпря се в последния момент на отсрещната стена и притихна сломен. За малко да си разбие носа в тая зловеща тъмнина, натежала от стара печал, но въпреки това не намери сили да запали осветлението. Остана така ...

pepsi1975

Проза » Рассказы

1.2K 3

Убиец на души 🇧🇬

Убиец на души!
Съжалявам, че ти подарих стиха си.
Съжалявам, че ти подарих ума си.
Отново бях нечута
и неразбрана. ...

usmiwkata

Проза » Письма

1.7K 1

Шишето 🇧🇬

Още вечерта в селото се разнесе слух, че някакъв американец е купил имота на Дона Трибалката – къща на повече от сто и петдесет години с изоставен двор, потънал в диви лози и буренаци. Това, че англичаните нямат акъл за пет пари, местните вече го знаеха. Те по никакъв начин не можеха да си обяснят щ ...

Ondra

Проза » Рассказы

2.6K 1 11

Старицата 🇧🇬

Намерих тази работа не по обява, а по препоръка на моя приятелка.
Старицата била особнячка, трудно се общувало с нея, но заплащането било добро, а грижите – стандартните, като за всеки друг възрастен човек, който не може да се обслужва сам. И преди бях гледала възрастни хора, имах опит, а и средства ...

hristam

Проза » Рассказы

2.8K 5

Нищо друго, освен малко повече време 🇧🇬

„Какво е времето – нещо, което преминава без да обръща никакво внимание на човек, но за което човека дава цялото внимание на живота си.”
1.
Айдън чакаше влака си за града. Беше едва седем и имаше около час път, за да бъде точно в осем и половина на работното си място. Около него сновяха десетки хора ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фэнтези

1.1K 1 5

До Дядо Коледа 🇧🇬

Скъпи Дядо Коледа,
може би не бях най-послушното момиче тази година, може би не заслужавам подарък под елхата, но искам в духа на Коледа да си пожелая нещо безценно. Искам да си пожелая един човек, който да ме обича и да е с мен не заради това как изглеждам, а заради това, че съм просто най-прекрасн ...

Sw3eTyTo

Проза » Письма

1.4K

Спомени от детството - Четвърта част 🇧🇬

Дядо ми беше инвалид от Първата световна война. В една битка на фронта бил ранен от парче снаряд в главата. Понеже си загубил каската, раняването било тежко.
На фронта не могли да му помогнат. Но по щастлива случайност с него служел шуреят му. И той попитал лекаря какво да каже на сестра си - че са ...

yogimax

Проза » Другие

636

Баба Нина 🇧🇬

Малката Аля потърка очи с юмручета, протегна се и погледна към прозореца. Слънцето вече се показваше над покрива на съседната къща. Сякаш ù се усмихваше и казваше:
„Хей, момиченце сънливо,
погледни навън света,
вече пее всичко живо,
и пчелички, и цветя!” ...

smile1

Проза » Рассказы

1.2K 2

За приятелството 🇧🇬

Приятел. Какво е да имаш такъв до себе си - истински и честен ?
Колко много се изписа за предателите, които отваряха дупки в сърцата ни. Колко много се говореше за хората, които пуснаха ръката, която ги вдигна от земята. Колко много свикнаха да казват и повярваха, че няма приятелство. То съществува, ...

lility

Проза

1.2K 1

Свидно 🇧🇬

В памет на дядо
Отлисти пожълтели страници споменът...
Дядо и баба! Те са крилете на скъпоценна птица. Те са и гнездото, приютило детството ми. Те са и полета на птицата. Те са и благодатния чернозем на Добруджа, и златеещите пшенични ниви, и небето ми... лазурното, и топлите лъчи на щастието, и вси ...

zelena

Проза » Рассказы

3.2K 57

Само една целувка 🇧🇬

Познавах Дарина от поне двадесет години. Само дето тогава тя не бе най-популярната поп звезда на Балканите, а малката сестричка на най-добрия ми приятел Кало. Първото нещо, с което винаги съм я свързвал, е, че в онези далечни, приказни, чисти, детски дни, мъничкото червенокосо момиченце, с розови бу ...

Явор_Костов

Проза » Рассказы

1.2K

Шоколадова радост за детето на Меджик 🇧🇬

Дядо Марин не беще ял шоколад от година. Затова с добавката от пет лева към помощите за отопление реши да си купи шоколадови бонбони /беше чувал, че шоколадът носи енергия.../
В магазина дълго се чуди коя кутия да избере... Но сякаш невидима ръка го насочи. На една от тях очите му забелязаха таен зн ...

MarinTachkov

Проза » Рассказы

963 6

Доган - глава четиринадесета - Лазаровден 🇧🇬

Пролетта бе онзи опияняващ сезон, който предизвикваше всеки един от природните елементи да се раздвижи с цялата си мощ и да върне живота там, където зимата така безпощадно се опитваше да го погребе. Точно Папаз дере бе мястото, което не само изпитваше мощта на всяка една стихия, но се прераждаше тол ...

icohim

Проза

1K 1

Дневниците на една сърдечна мелодия 2 🇧🇬

Част: 2 Димът на големия град опушва съзнанието ми, а неспирният шум разкъсва
мислите ми. Има нещо нередно, нещо объркано в основата си, заради което всичко е
изградено някак накриво, грешно... Не бива да се чувстваме толкова изгубени и
малки. Не бива да е така, както е... Иска ми се да избягам и ся ...

Ashhh

Проза » Другие

689 1

Къде ми е усмивката? 🇧🇬

Усмивката ми се загуби някъде.
Засипаха я жълтите листа.
А може би отвя я пътьом вятъра.
Ще я намеря. И тъгата ще приспя.
Изчезна, запиля се неочаквано, ...

Bloom

Проза

1.6K 9

Коя съм аз? 🇧🇬

Коя съм аз?
Какво съм аз?
Коя съм аз?
Какво правя?
Някой ще каже ли? ...

tsveti2312

Проза » Рассказы

3K 3

Големият кораб 🇧🇬

На пристанището беше тихо.
Лек морски бриз галеше косите ù, слънцето лека-полека се скриваше зад хоризонта. Малки, бледи звездички блещукаха по небето.
Прелетя чайка... в миг сетивата ù се изостриха. Огледа се, беше съвсем сама... на пръв поглед изглеждаше спокойна, но сякаш в главата ù се блъскаха ...

dark-love

Проза » Рассказы

1.5K 2

Съвест 🇧🇬

Ана бързаше за училище. Тя беше петнадесетгодишно, нежно и хубаво момиче със своите мечти и надежди. Вече втора година беше гимназистка и учеше в мечтаното от нея хореографско училище. Точно днес ù предстоеше да представи за първи път пред публика своя нов танц, за който се беше подготвяла толкова д ...

странница

Проза » Рассказы

1.7K 25

Буря отнесла, буря донесла 🇧🇬

(Събитията и героите са автентични. Е, случката е малко понапудрена, но...)
Ей такова нещо даже и най-възрастните съвременници не бяха виждали и не помнят. То не бе буря, не бе чудо - страхотия! Вихрушка като хала - притаяваш се, притихваш и безпомощно гледаш само каква пакост ще последва. А пакости ...

Daytona

Проза » Рассказы

1K 4

* * * 🇧🇬

Раждаме се с плач и много от нас продължават да плачат през целия си живот. Още първият ни миг на този свят започва с болка. Нима това е животът? Всеки от нас преживява драмата на своя живот. Борим се с болести, с тъга, с болка и несправедливост и умираме, без да сме усетили истинското щастие - онзи ...

ToNq

Проза

1.1K

Една свещичка живот 🇧🇬

Една свещичка Живот
Озъбените пориви на беснеещия леден вятър да нахлуе под паянтовата врата на бараката, накрая се увенчаха с успех. На малките остри снежинки, прокраднали се през процепите, никой от налягалите на скърцащото ръждиво легло не се зарадва. Студът бавно взимаше надмощие в обречената би ...

ДВАТА_ВЪЛКА

Проза » Рассказы

5.6K 1 75

За Сузан 🇧🇬

Очите сини-зелени не зная.
Косите черни, къдрави безкрайни.
Носът малък, езикът цапнат, гласът звучен.
Лице жизнерадостно, неспирно, игриво.
Усмивка бърза, стряскаща, инстинктивна. ...

mikebelan

Проза » Другие

1.3K 4

Дневниците на една сърдечна мелодия 1 🇧🇬

Част първа
Написа ми дълга любовна балада, в която се пееше за всички безкрайни години на любов и на раздяла с тебе... Как бяхме малки, сприхави и страхливи, но колко се искахме. После пораснахме, страдахме от други, но не спряхме да се виним един-друг и как пак се срещнахме, като по чудо. Ти пееше, ...

Ashhh

Проза » Другие

796 2

Архив 🇧🇬

Прибирам се.
В градината, Ириней клекнал на една пейка.
Така се е заблеял, че не ме видя.
Подритнах го по протегнатия крак и викам:
-Здрасти, Ириней! Къде си се заблеял? ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

1.1K

Когато избереш 🇧🇬

Беше ги събрала важната мисия, която имаха.
И седемте бяха много привлекателни и сладкодумни, но владееха много повече от това. Искаха да му покажат най-доброто от себе си.
- Погледни какво ти предлагам аз – каза му едната от тях, цялата блестяща от скъпи накити, и пристъпи към него.
Докосна го и то ...

hristam

Проза » Рассказы

1.4K 8

Изповед на една адвокатка 🇧🇬

*
- Уморена съм от войни …
Тази седмица край мен свистяха куршуми…
Имаше удари под кръста, по кокалчетата, шамари - в преносен смисъл.
От тях пò боли… ...

Volter

Проза » Рассказы

884

Два афоризма 🇧🇬

РЕШЕНИЕТО
Решението е винаги на една ръка разстояние! Единственият проблем е накъде ще се обърнеш...
ИСТИНАТА И ЗАКОНЪТ НА АРХИМЕД
Истината е тежка, но винаги изплува на повърхността! Понякога... и под формата на лайно.

Sorbus

Проза

1.8K 3

Едно красиво утро 🇧🇬

Шест часа сутринта. Рано е, а не ú се спи, разтърка очите си, леко метна пухестата завивка и, ставайки от леглото, усети студа как се забива като борова игличина по кожата. Наметна си набързо грейка на гърба и влезе в кухнята. Включи котлона, сложи джезвето и, докато завря водата, вече беше облечена ...

Djein_Ear

Проза » Рассказы

3.3K 16

Сиси 🇧🇬

След като храносмели обяда си, боата Сиси тръгна на разходка. Беше в добро настроение, подсъскваше си весело, а птички и пчелички пригласяха и внасяха липсващата мелодия. Изтегна се на един камък и замря - това беше живот, мамка му! Добре, че успя да избяга от цирка. В гората нямаше кой да ù каже ко ...

popolo

Проза » Другие

1K

Приказка за последния 3-та глава 🇧🇬

3
Той беше млад плъх! Амбициозен и с войнствен характер. Това, прибавено към неуместно голямата му гордост, че е плъх, го правеше пръв претендент по линията на царското плъше семейство. Имаше само един проблем: За да бъде официално признат, той трябваше собственоръчно да убие едно човешко същество. ...

dai-sy

Проза » Фантастика и фэнтези

1.2K

Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце. 🇧🇬

- Татко, моля те, чуй ме. Госпожата страшно много хареса моята картина и каза, че ще участва на изложбата за края на годината. Толкова съм щастлива, не можах да повярвам, че се случва! От всички девети класове само аз се класирах. Не се ли радваш ?
- Пак твоите глупости! Вместо да си учиш уроците, т ...

pinkrose

Проза » Рассказы

3.4K 9

Из живота на един български неиздаден автор 1 🇧🇬

Ставаш рано сутрин от изпомачканите чаршафи, виждаш някаква физиономия в огледалото и ú казваш: "Пак не са ни издали!"
За Наталия имаше и много по-лоши дни от този - дните, в които въобще не можеше да се надигне и да каже прословутата си реплика. Тя се надяваше едва ли не да предизвика всемогъщия гн ...

delta_f

Проза » Рассказы

1.5K

Нека ти разкажа: „Защото го обичам” 🇧🇬

- Но защо детето прави това? Не знае ли, че това не е обичайна проява на нежност, че не трябва да постъпваме така с хората, които обичаме.
- Нима можем да го научим на това, след като всеки ден, във всяка една минута ние нарушаваме този принцип? Това може да е едно мече, нещо, което няма чувства, но ...

MotoPsychoSymphony

Проза » Повести и романы

2.2K 6

С мирис на праскови (4-та, последна част) 🇧🇬

И това беше Бри.
- Какво се е случило с теб?
Бри беше пребледняла, а устните ù бяха пресъхнали.
- Какво ти се е случило? - попита отново Джерамая.
- Умирам. Дадоха ми да изпия отвара от мандрагора. Просто исках да ти кажа... ...

alexilaiho666

Проза

1K

Завистливи хора 🇧🇬

Беше кафене, приютено като малко дете между столетните къщи, с триметрова фасада от дърво и парче зелена трева за изтривалка. Така сякаш нарочно обезличено в тесните пресечки около центъра, то посрещаше с цигарен уют, мирис на кафе и печена баклава верните си посетители. Посрещаше ги рано сутрин с х ...

svdonchev

Проза » Рассказы

2.8K 12

Изстрел за петдесет хиляди 🇧🇬

Крис вървеше по улицата безгрижен. Изведнъж телефонът му звънна и той вдигна на непознатия номер. Чу се и непознат глас:
- Здравей, Крис. Искаш ли да изкараш петдесет хиляди евро?
- Какво? Кой се обажда?
- Това не те интересува. Предлагам ти оферта, приемаш ли я?
Крис се замисли, след това отговори: ...

presian_penchev

Проза » Рассказы

1.6K 2

Тревога в харема 🇧🇬

- Падишах Ефенди, имаме проблем – дотича разтревожен главният евнух. – Вдигат стачка.
- Кой, бе Обама, кой вдига стачка? – успях аз да се обърна на другия хълбок и го фиксирах с поглед интровертно. Най-мразя да ме принуждават да си променям позицията по никое време и да ме карат да се замислям. Това ...

radi.

Проза » Рассказы

1.2K 3

Рассказы и проза современных авторов

И все пак... 🇧🇬

Научих 🇧🇬

Красавицата и Дебеланкото 🇧🇬

Следите остават... 🇧🇬

Убиец на души 🇧🇬

Шишето 🇧🇬

Старицата 🇧🇬

Нищо друго, освен малко повече време 🇧🇬

До Дядо Коледа 🇧🇬

Спомени от детството - Четвърта част 🇧🇬

Баба Нина 🇧🇬

За приятелството 🇧🇬

Свидно 🇧🇬

Само една целувка 🇧🇬

Шоколадова радост за детето на Меджик 🇧🇬

Доган - глава четиринадесета - Лазаровден 🇧🇬

Дневниците на една сърдечна мелодия 2 🇧🇬

Къде ми е усмивката? 🇧🇬

Коя съм аз? 🇧🇬

Големият кораб 🇧🇬

Съвест 🇧🇬

Буря отнесла, буря донесла 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Една свещичка живот 🇧🇬

За Сузан 🇧🇬

Дневниците на една сърдечна мелодия 1 🇧🇬

Архив 🇧🇬

Когато избереш 🇧🇬

Изповед на една адвокатка 🇧🇬

Два афоризма 🇧🇬

Едно красиво утро 🇧🇬

Сиси 🇧🇬

Приказка за последния 3-та глава 🇧🇬

Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце. 🇧🇬

Из живота на един български неиздаден автор 1 🇧🇬

Нека ти разкажа: „Защото го обичам” 🇧🇬

С мирис на праскови (4-та, последна част) 🇧🇬

Завистливи хора 🇧🇬

Изстрел за петдесет хиляди 🇧🇬

Тревога в харема 🇧🇬

Очередь