Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Вирус 🇧🇬

Човечеството, тази цивилизация, която, подобно на вселената, постоянно се стремеше към ред, но в действителност в нея цареше хаос. За краткото си съществуване хората успяха да съсипят родната си планета и да я превърнат във воден свят, кръстосван от плаващи градове-държави.Това почти доведе до унищо ...

Bheil

Проза » Рассказы

1.1K 1

Играта на играчките 🇧🇬

Той не беше нито адвокат, нито икономист, нито инженер. Не беше нито медик, нито художник, нито учител. Той беше Играч с главно И, защото освен професията, това бе и името му. И то какъв... чаровен и умел актьор, чиито думи, колкото и повърхностни да бяха, пак привличаха многобройна публика... За ра ...

highcontrast

Проза » Рассказы

1.5K 1

Стъпка 1 - Осъзнаване 🇧🇬

И те видях... и всичко в мене грееше в червено. Сложих си чесън в хладилника, плюх си в пазвата три пъти против уроки, прекръстих се с лявата ръка и си казах „Влизай в боя, кръв да се лее!”
Признавам, адреналина го харча на едро, да мога с кеф да заспивам. Мислех, корава съм много, щом утре за други ...

desi.mandradjieva

Проза » Другие

1.3K 1

Челно 🇧🇬

Тойотата се движеше с твърде висока скорост, поради което поднесе на завоя и навлезе в насрещното платно. Шофьорът ù - мъж на около трийсет години – натисна рязко спирачката и започна да върти волана в опит да си възвърне контрола. Не успя - пътят беше много заледен. Но това не бе най-лошото – нагор ...

Heel

Проза » Рассказы

1K 3

Утро 🇧🇬

Събужда ме леденият звън на телефона! Сякаш знае, че навън валят бели спомени! Кой ден сме? Коя вечер мина снощи? С коя мисъл се будя? Не се ли умориха останалите да се гонят всеки сън с Нея, когато победителката е ясна всяко утро. Мисълта, която ме буди - мисълта за нея!
Сигурна в успеха си, присти ...

hri100v

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K

Закъснение 🇧🇬

Да, Андрей отлично познаваше тази улица - с банката отсреща, вечно развалящия се светофар, будката за вестници и хранителния магазин, от който често си купуваше цигари. Намираше се на около десетина минути от работата му. Защо тогава пътят до тук му се стори толкова дълъг? Какво се беше случило с мя ...

pinkrose

Проза » Рассказы

1.2K 1

Отново заедно 🇧🇬

И някак си така те отново са заедно. Явно любовта беше по-силна от тяхната гордост. Времето не ги раздели, нито завистта, която беше около тях. Каквото и да ù говореха, тя го обичаше, дори повече от преди. Каквото и да ù стореше той, след тази дълга раздяла, нямаше да я нарани повече, защото знаеше, ...

Princess-Ariel

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

942

Такъв е животът 🇧🇬

Беше прекрасен и усмихнат пролетен ден - слънчевите лъчи създаваха усещането за идващото лято.
На покрива на един блок стоеше мъничък гълъб и наблюдаваше с интерес преминаващите хора. Чудеше се как издържат на цялото това напрежение, което им поднасяше съществуването им. В този момент погледът му се ...

Dreamer2201

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

797

Краят 🇧🇬

Автобусът бавно намали скоростта и се спря. Тя застана на вратата, приготви се да излезе... и тогава го видя. Той стоеше до препълнената спирка и гледаше безизразно. Валеше. Тя се усмихна, а вътре в нея се разлетяха стотици пеперуди. Толкова се вълнуваше, като го виждаше, бе толкова щастлива, когато ...

Selene-Tussaud

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

850 3

Странен хумор 🇧🇬

СТРАНЕН ХУМОР
В кабинета ми, чиято врата обикновено стоеше отворена, влезе секретарката ми фрау Швайгер. Преди да я попитам какво има, тя кратко и ясно докладва:
„Френската ви виза е готова, но трябва лично да си я получите от френското консулство в Бон. Тук има подробен план на града, точния адрес ...

ХристоЗапрянов

Проза » Рассказы

1.6K

Животът... 🇧🇬

-Полекичка, моето момче, полекичка, не натискай толкова молива! Ето, буквата „А” я написа! Можеш, можеш, видя ли?! – учителката се бе надвесила над малчугана, а той вече сияеше, че е сътворил такава хубава буквичка „А” и усмихнато прегръщаше младата жена с малките си ръчички.
Траян вече бе четиридес ...

Eia

Проза » Рассказы

1.1K 17

Свободното улично куче 🇧🇬

СВОБОДНОТО УЛИЧНО КУЧЕ
То беше черно с тук-там бели петна. Нямаше дом, нито стопанин. Беше свободно улично куче. Нямаше нищо от това, което имат домашните любимци и имаше всичко онова, което те нямаха. То имаше себе си и като стопанин на себе си, зависеше само от себе си.
Не познаваше човешката любо ...

veronika66

Проза » Рассказы

2K 6

Лицата зад маските 🇧🇬

ЧАСТ І
Детектив Фараго затвори силно вратата на стаята за разпити и изгледа затворника срещу него.
- Мисля, че е време да започнеш да говориш.
- Така ли?
Младият мъж го изгледа самодоволно и се подхилна. В крайна сметка полицията не знаеше нищо. Разполагаше само с предположения, но не и с твърди факти. ...

roskamel

Проза » Повести и романы

809

Влакове 🇧🇬

Никога не съм била добра в разбирането на хората. Те са понякога искрени, понякога измамни, държат те за ръка, говорят ти за живота, за приятелството, а после… изчезват. И аз изпускам влак, тръгвам сама по релсите, плача, после вдигам глава и вървя гордо, наперено, но пред мен пак камъни и желязо, и ...

Нещо

Проза » Другие

1.3K 4

Решение 🇧🇬

Какъвто е животът, такъв е и човекът, а той експлоатира не само всичко, до което се докосне, но и всеки друг човек. Любовта ни е вид експлоатация на чувствата, бягство от болката при другия, моментно спасение, опиум, последван от абстиненция и още по силна болка, в този момент идва изневярата, там, ...

vealokin

Проза » Другие

1.4K

София 🇧🇬

Катя ми казва: – Опиши София. Аз я гледам в недоумение. Катя Ерменкова пак ми повтаря: - Опиши София, ти си талантлива. Коя София, Кате? – я питам аз. - София, в която 7 години мия чинии и чистя тоалетни. Тази София?!
Вулкан от мъка, жал, мизерия изригва в мен. Хиляди, хиляди, безброй, милиони измит ...

StefkaGaleva

Проза » Другие

2.4K 16

Безплатни мостри "Любов" 🇧🇬

Ръмеше ситен дъжд към 6 часа сутринта. Беше хладен ноемврийски ден или поне в началото на деня се очертаваше да бъде такъв. Все още нямаше никакво движение по улиците. Та нали беше и неделя. Една от многото в живота на човек. Само жълтите таксита или поне трябваше да бъдат жълти, доколкото полепнала ...

pepsi1975

Проза

1.2K 6

На ръба 🇧🇬

Стаята беше болезнено бяла, от онова бяло, което засилва усещането за празнота и те оголва, кара те да се чувстваш уязвим, отнема ти правото да се скриеш и сякаш те задължава да постъпваш винаги правилно. Цареше и особено спокойствие, във въздуха се носеше примирението на наскоро потушено въстание, ...

pinkrose

Проза » Рассказы

1.5K 1 6

История с пеперуди (Из "Приказки за необратимото") 🇧🇬

Градът стоварва прашни нозе над очите ми, пари безизразно в дланите и примирено се сгушва в ъглите на нищо не подозиращите капчуци… Мирише на пепел, на въглища и още нещо… Напипвам го с върха на устните, поемам го доверчиво, преглъщам и го оставям да разкъса остатъците от изпепелени илюзии, полепнал ...

beti

Проза

1.9K 12

Жертвата 🇧🇬

-Днес явно ни е ден за връщане на саморъчни завещания! – просъска деловодителката, затръшвайки вратата на кантората зад гърба си.
-Пак ли е някоя недоволна от деца, от съпруг, от живота, от света?... – разсеяно попита нотариус Пенев.
-Пак. Този път е ослепяла бивша учителка.Преди няколко години, ког ...

Eia

Проза » Рассказы

1.6K 18

Балахна и други, но... забавни истории 🇧🇬

БАЛАХНА И ДРУГИ, НО... ЗАБАВНИ ИСТОРИИ
Във връзка с работата, ми се налагаше да пътувам много. Тук ще се опитам да разкажа само сегменти от мои пътувания до руския комбинат за производство на хартия в ОАО “Волга” (Обединено Акционерно Дружество „Волга”), Балахна
В “Баварски лойд”, Регенсбург, бе пос ...

ХристоЗапрянов

Проза » Рассказы

2.7K

Градска трагедия 17 🇧🇬

Наближаваше краят на работния ден и вече се чувствах доста изморена. Трябваше обаче да изпратя имейл на един от доставчиците, затова седях пред компютъра и щраках. Колегата ми Александър беше излязъл по работа и бях сама в стаята.
Тъкмо привършвах, когато някой отвори рязко вратата. Обърнах се и вид ...

Heel

Проза » Рассказы

966

Пътепис за едно юлско утро 🇧🇬

Беше 30 юни 2010. Денят беше някак тежък. А несъмнено на мен ми олекна от последния звънец и от това, че 3 месеца нямаше да имам повод да стъпвам в онази жълта триетажна грозновата сграда. За пореден път хвърлих тревожен поглед към посивялото откъм запад небе и наум си повтарях, дано да се разсее об ...

it_ends_tonight

Проза » Рассказы

1.3K

Хората са глупаци! 🇧🇬

Хората са глупаци!
Защо, когато човек поиска нещо, никога не го получава? Защо, когато човек поиска нещо хубаво да се случи, никога не се случва? Защо, когато аз поискам нещо, другите го получават? Защо, когато искаш да живееш, нещо все те спира? Защо, когато искаш спокойствие, някой го нарушава? За ...

ladyto94

Проза » Другие

1.2K 2

"Дом за нашите деца" 🇧🇬

В студената зимна вечер луната погали града. Кадифените ù лъчи се отразяваха в прозорците, а после се разливаха, като вълшебен прашец, над заспалите цветя. Тази вечер компания ù правеше вечерницата. Нощта вече преполовяваше, ефирната ù сянка, разстлана като килим, обгръщаше улиците, като им придаваш ...

svetleto007

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.5K

Дневникът на един немски автомобил 🇧🇬

Извинявам се за почерка, ама пиша с левия шарнир, че десният нещо ми потропва и придърпва на една страна - ако пиша с него, хептен няма да ми разчетете. А и малко недовиждам - изгоряха ми оригиналните немски крушки на фаровете, сложиха ми китайски. Сега все едно съм не с фарове, а с кандилца...
... ...

duffmckagan

Проза » Другие

9.4K 2

Спирката на жълтия трамвай 🇧🇬

Живях в нереален свят. Свят на мечти и надежди, тапициран свят. Свят, в който смятах да живея. Изведнъж някой ме събуди, изрита ме от топлото легло, от топлия и приветлив измислен свят.
Озовах се на трамвайна спирка, държаща червено червило в дясната си ръка. Валеше сняг, а хората наоколо се бяха св ...

deneuve

Проза » Другие

1.1K 1

Портрет - 13 част 🇧🇬

Позволих си да продължа поредицата от разкази, която започна от един "Портрет"...
Дано да не досаждам вече...
Б.
Разказ на Никола.
Чувствам се много виновен. И това е едно наистина ужасно чувство. Молих Мария да уговори Демиен, за да се подложи на тази операция, а сега… Какво мога да кажа, след като ...

kalin8

Проза » Рассказы

773 2

На теб говоря 🇧🇬

- Скапани свине! Обаче здраво ме пребиха, да ти кажа, не мога да им го отрека. То не че и аз не им дадох повод де... Ама аре стига бе, т’ва вече беше прекалено! Тъпкано ще им го върна! ‘Ми, виж сега к’во...
Седя си аз и сърбам чай. Преди това си бях свил една цигара да имам, ама така и не я изпуших, ...

NNY

Проза » Рассказы

1.3K

Сънища 🇧🇬

Сънища
Притихнал храм. Овален купол. Угаснали жертвени огньове. Морски дълбини. Мрак зад надеждна бариера на силово поле. Кристална сфера. Аз! Босите ми ходила, дългата ми бяла роба, разпуснатите коси, рангът ми на знаеща, задълженията на можеща, съжаленията и угризенията на властваща със заучена по ...

линасветлана

Проза » Рассказы

1.3K 1 26

(това което искам да ти кажа но няма как) 🇧🇬

не искам
не мога
не знам как
покажи ми
обясни ми ...

ScarletSun

Проза » Другие

2.8K 11

Гласът 🇧🇬

А ти чу ли гласа?!
Гласът на сърцето си. Гласът, който винаги е с теб. Подкрепя те, знае кой си и какво искаш. Моят глас ми разказа за теб. Разказа ми за твоя глас. За това как искаш да бъдеш силен, обичан и единствен. Да бъдеш щастлив, но да не бъдеш нараняван. Да изживееш живота на мечтите си - зн ...

Karina-Raeva

Проза » Другие

696

Спомените не чакат покана 🇧🇬

СПОМЕНИТЕ НЕ ЧАКАТ ПОКАНА
Докато преглеждаше документите и пощата, адресирана до него, които секретарката беше оставила на бюрото му преди неговото пристигане в офиса, тя влезе в кабинета му и попита:
„Вече съм заредила еспресо машината. Ще изпиете ли обичайното си сутрешно кафе?”
„Да и то с удоволс ...

ХристоЗапрянов

Проза » Рассказы

1.7K 7

Виктория(Изповед на една "блудница") 🇧🇬

В И К Т О Р И Я
(Изповед на една „блудница”)
Дадоха ù красиво име и гордо някак - Виктория. И с това като че ли се изчерпваше всичко хубаво в момичето.
Беше толкова различна от връстниците си, че всички страняха от нея още в училище. Дребничка, късокрака, с редки коси, а очите ù - някак неестествено ...

soniakelevedjieva

Проза » Рассказы

2.6K 5

Земята на вечния залез 🇧🇬

Представи си залез. Миг на контрасти, триумф на цветовете, отпразнуващ със своето великолепие края на деня. И нощта крие някакво привличащо обаяние, отприщвайки два от основните човешки инстинкти - нуждата от сън и по-острата нужда от размножаване.Тя непременно се свързва с мистика и тайнственост, н ...

valerqn

Проза » Другие

1.3K 2

Корона от тръни и бодлива тел 🇧🇬

Дори за казване нищо не остана.
И всички думи, някак си се повтарят.
Стоя и се ровя в празнотата си!
Окован в мисли...
Чувствам се скучен - дърдорко! ...

vseki.sledvasht

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K 1

Милост 🇧🇬

В изблик на нерви и ярост,
избивам всичко покрай мен.
Господ ме моли за жалост,
аз отблъсквам, ще отблъсквам и занапред.
Като призрак в мъглата ...

Death749

Проза » Другие

763

Последната илюзия 🇧🇬

Последната илюзия
Крачиш бавно към единствената останала илюзия. Вятърът отдавна е донесъл парфюма на пролетта, забил се е в грапавата мазилка на сградите. Знам, че искаш да се скриеш сред чупливите сенки на деня. Промъкваш изгладнелите си надежди до витрините на поредния подреден свят. Свеждаш погл ...

wishpin

Проза » Другие

1.3K 3

Синдром на Емоционалната Недостатъчност 🇧🇬

Новелата “Синдром на емоционалната недостатъчност” (с работно заглавие „Фрагменти Project“) събира голяма част от моите късове тийнейджърско писане.
Първият текст се нарича “Имаго”, а работното му заглавие беше „Фрагменти“. Имаго идва от латински и означава образ. В психологията наричат така подсъзн ...

monkilok

Проза » Повести и романы

1.1K

Решение 🇧🇬

- Ох, налага се вече да реша. Прекалено напечена става ситуацията и много хора ще бъдат засегнати, ако продължавам така. Крайно време е да избера. Писна ми, ще тегля чоп!
- Ти си луда! – каза Юлето и направо ми се изсмя в лицето
- Ох, не ми се подигравай, а ми дай една монета!
- Аз имам. - обади се ...

shemeta

Проза

922

Рассказы и проза современных авторов

Вирус 🇧🇬

Играта на играчките 🇧🇬

Стъпка 1 - Осъзнаване 🇧🇬

Челно 🇧🇬

Утро 🇧🇬

Закъснение 🇧🇬

Отново заедно 🇧🇬

Такъв е животът 🇧🇬

Краят 🇧🇬

Странен хумор 🇧🇬

Животът... 🇧🇬

Свободното улично куче 🇧🇬

Лицата зад маските 🇧🇬

Влакове 🇧🇬

Решение 🇧🇬

София 🇧🇬

Безплатни мостри "Любов" 🇧🇬

На ръба 🇧🇬

История с пеперуди (Из "Приказки за необратимото") 🇧🇬

Жертвата 🇧🇬

Балахна и други, но... забавни истории 🇧🇬

Градска трагедия 17 🇧🇬

Пътепис за едно юлско утро 🇧🇬

Хората са глупаци! 🇧🇬

"Дом за нашите деца" 🇧🇬

Дневникът на един немски автомобил 🇧🇬

Спирката на жълтия трамвай 🇧🇬

Портрет - 13 част 🇧🇬

На теб говоря 🇧🇬

Сънища 🇧🇬

(това което искам да ти кажа но няма как) 🇧🇬

Гласът 🇧🇬

Спомените не чакат покана 🇧🇬

Виктория(Изповед на една "блудница") 🇧🇬

Земята на вечния залез 🇧🇬

Корона от тръни и бодлива тел 🇧🇬

Милост 🇧🇬

Последната илюзия 🇧🇬

Синдром на Емоционалната Недостатъчност 🇧🇬

Решение 🇧🇬

Очередь