Рассказы и проза современных авторов

Подкатегории: Все Рассказы Повести и романы Литературные очерки Фантастика и фэнтези Сказки и произведения для детей Юмористическая Эротическая Письма Эпиграммы, миниатюры, афоризмы Обзоры, анализы, критические статьи Другие
42.4K результатов

Неканеният гостенин и... теми за сериозни размисли 🇧🇬

НЕКАНЕНИЯТ ГОСТЕНИН
Това e един наистина невероятен, може би по-скоро паранормален случай. Постарах се да запиша това, което все още помнех от него, без да прибавям каквото и да било. Направих го не за някого, а за себе си. Просто реших да запазя малката част от него, останала в паметта ми, преди и ...
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
ХристоЗапрянов
Проза » Другие
1.6K

Завинаги зима 🇧🇬

Денят бе студен и сив, но беше към края си, а аз бях на прозореца и трепнех да чуя звънеца, оповестяваш пристигането ти. Гледах през стъклото, от където едва се забелязваха сивите петна, който очертаваха фигурите на хората, бързащи да се приберат в своите топли апартаменти. Мъглата ми пречеше да те ...
BaCkoHTe (Васил Инджев)
BaCkoHTe
Проза » Повести и романы
956

Скъпи приятелю 🇧🇬

Когато животът стане труден.
И светът изглежда несправедлив.
Когато чувстваш, че всичко се руши и върви надолу.
Просто затвори очи и знай:
Аз ще бъда с теб до самия край! ...
martines1 (Мартин Николов)
martines1
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.1K

В свитата на Артемида, втора част 🇧🇬

В свитата на Артемида
(втора част, последна)
Ив лежеше на дивана в хола на Артемида, която сама и кажи-речи без никаква помощ от нейна страна беше успяла да я пренесе вътре. Когато я попита да се обади ли на 112, тя едва успя да проломоти:
- Н-не... нне... нека... тайна... моля... те...
Катя се беше ...
ananel (Нелиса)
ananel
Проза » Рассказы
1.5K 14

Полето 🇧🇬

Завидяха хората на полето. Завидяха на спокойната му свободна шир. Завидяха на златорусата му коса, която вятърът галеше с длан на вълни, на вълни.
Завидяха хората и поискаха да живеят там.
Речено-сторено. Докараха огромните си машини - с едните издълбаха огромните ями за основите на своите домове, ...
Nejnostt (Даниела Тодорова)
Nejnostt
Проза » Рассказы
1.6K 2

* * * 🇧🇬

Обичам те, но малко по малко времето си казва думата. Може би след време ще говоря само - ''Обичах го''. Тази мисъл ме облекчава до известна степен, защото на този етап ми е още трудно. По-скоро се чувствам обидена. Обидена, но още обичаща. Ще ми е по-лесно, ако спреш да ме търсиш. Така не слагаш со ...
Princess-Ariel (Ариел Ариел)
Princess-Ariel
Проза » Другие
874

Откраднати Минути 🇧🇬

Когато гълъбите са нещастни...
В някаква сива празнота.
Цигареният дим с всеки поглед.
Очакваш в разговора необмислен
да израсне - думата с първите най-слънчеви цветя! ...
vseki.sledvasht (Петко Петков)
vseki.sledvasht
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.4K

Мислите откраднати 🇧🇬

Ще ти разкажа тихо, но на себе си...
Обичам те, защото се усмихваш.
И ето ден и ето тъмнина е.
Къде си?
Думите ти, погледа ти, твоята усмивка? ...
kobli (Сияна)
kobli
Проза » Другие
1.8K 15

Да изореш нивата тичешком 🇧🇬

Дядо Стоил лежеше в същата болнична стая, в която и татко. Той беше голям човек - едър като вол. И много обичаше да разказва весели истории. Макар че животът му угасваше, той разказваше ли, разказваше. Сякаш това беше неговата последна съпротива срещу настъпващата смърт. Няма да забравя неговата пос ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Другие
893 3

Щастие 🇧🇬

31 декември!
Викове от щастие, еуфория покриваща лицата, телефонни обаждания и непрекъснатия въпрос „Къде ще празнуваш?”, а след него следват и с кого ще бъда, какво ще пием, какво ще ядем, подаръци и т.н. Вече от няколко дни съм се наслушала на тези думи и почти машинално започвам да разказвам, за ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Проза » Рассказы
1.2K 3

Глава трета: ''Не съм Бог!'' 🇧🇬

Нефрита отвори очи, при което светът ѝ се завъртя, карайки стомаха ѝ да се преобърне. Погледът ѝ беше размацан, като на новородено, което я паникьоса. Не си бе представяла отвъдния свят така. Не знаеше къде се намира – в Каерсе, земята на боговете, която приветства всички добри души или в царството ...
Houkai (Валентин Антонов)
Houkai
Проза » Повести и романы
1K

Война. 🇧🇬

Похитено от пластове грим - щитове, лицето ми е забравило лика си. Отломките на някогашно обичане, изгнили в слепотата на заблудата в очите ми, са пресъхнали тъжни сълзи. Дочаках мира, но той се оказа по-мъчителен от войната. Мисля си, човешката същност, болна в своята вродена самотност, е като държ ...
kopele (Ирен Попова)
kopele
Проза
1.2K 5

Будали 🇧🇬

По онова време наше село си беше многолюдно и училището си бе училище, а не кокошарник, и читалището - читалище, с каквито искаш книги и дори с киносалон в него, а не беше кръчма, както е днес, че даже и църквата си беше църква и не й бяха изпокрали още иконите. Та в една от тогавашните зарани Попов ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Рассказы
1.3K 26

Битката 🇧🇬

1.
- Ще закъснееш, Тайсън! – провикна се от стълбите Слай. - Или може би искаш да те потроши?!
- Спокойно! - отвърна Тайсън със сънит глас. - Какво толкова? Досега не съм закъснявал за срещите си. Какво има за закуска?
- Пържени филийки по мексикански.
- Люто? - ококори се Тайсън. ...
cvetka-koketka (Цветомира Пархоменко)
cvetka-koketka
Проза » Фантастика и фэнтези
1.4K

Мисли за неудобните криле 🇧🇬

на алгор за вдъхновението
Крилете са тежък товар в свят, в който безкрилите са неудобно много.
Крилете са бомба със закъснител. Винаги могат да поникнат неочаквано.
Крилете са алтернативен източник на енергия, сравним само с вятърните мелници.
Крилете са люлка за безкрилите, които докато се люлеят, ...
ole72 (Милена Филипова)
ole72
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.4K 4

"Спортпалас" се мести на село при баба и дядо 🇧🇬

Точно преди четиридесет години бях новобранец в Спортната школа, там от всички сгради сега е останала само тази на музея ”Земята и хората”. Клетвата отмина и в началото на декември всички лекоатлети заминаха на лагер за десетина дни в ”Спортпалас”, на Златните пясъци. Само аз и адашът Любомир Прандж ...
lubara (Любомир Николов)
lubara
Проза » Другие
794 2

Страх 🇧🇬

Цяла вечност стоя тук и наблюдавам. Гледам влакчето в увеселителния парк. Най-високото, най-бързото, най-красивото, най-опасното. Толкова много искам да се кача, а толкова много ме е страх. След всяко следващо кръгче съм готова да го направя, събрала съм нужната смелост, понечвам да седна във вагонч ...
shemeta
shemeta
Проза
1.1K 3

Дзен и желанието да разказваш истории 🇧🇬

Предговор
Всички събития, които са поместени тук, действително са се случили. Единствените неточности са свързани с времето (климата) на 11 декември 2009 г. в София и идеите за бъдещето. Това беше направено заради порочната практика да се говори за времето, когато няма какво да кажеш на някого – бил ...
ericdare (Ерик Симеонов)
ericdare
Проза » Повести и романы
1.1K

Моля те, съдба! 🇧🇬

МОЛЯ ТЕ, СЪДБА!
Вълненията остави на мен! Това е един смешен карнавал от страсти, въображения и семеен скандал. Дали да ти го кажа, ама не искам да споделям това мое желание, което ме привлича като магнит в сляпата действителност. Моля те, съдба, дай малко шанс на мен, пред която се изпречи ти! Тя - ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Рассказы
919 1

Дневник. Малко политика. 🇧🇬

Скъпо дневниче,
Вече трети ден наблюдавам как тазсутрешните дъждовни капки се стичат по прозорците, тъжни като първокурсник след изпит по ЛТЗ. Боли ме главата, като че съм същият първокурсник пет дни след проваления изпит. Когато не вали, столичната мъгла носталгично ми напомня за отминалата ми непр ...
Talita (Цветелина Бояджиева)
Talita
Проза » Юмористическая
991

Жертвоприношение. 🇧🇬

Пръстите ти са ръждясали решетки на затвор. Ако случайно се допра до тях, ще се заразя с нелечима болест. Късно е. Отдавна ти вярвам.
Пръстите ти са остри ножове. Забиват се в тялото ми. Но кръвта ми не тече. Пресъхнала е. Сигурно съм имунизирана към болката, или дотолкова съм свикнала с нея, че веч ...
kopele (Ирен Попова)
kopele
Проза
1.2K 5

Несподелена любов 🇧🇬

Несподелена любов
Тази вечер тя го сънува. Такъв, какъвто беше, когато се запознаха – спокоен, мълчалив, леко пребледнял и вечно замислен. Стоейки на страна от другите, оглеждайки ги със зелените си, строги очи. Останалите го смятаха за странен самотник, който е толкова задръстен, че не може да завъ ...
alexltmsyf (Алекс)
alexltmsyf
Проза » Рассказы
2.1K 2

Голота 🇧🇬

Парчета чувства проблясват солено в тъмното наше сега. Мокра част от душата ми бавно пътува към ъгълчето на устни, които често те целуват.
Забравих да спра сълзите си. Душата ми се показа, полугола, крещейки след тях.
Късно е. Ти вече ме видя.
Тази част от мен расте необлечена. Плета щастие за нея н ...
take_me_away (Наталия)
take_me_away
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.5K 8

Вятър 🇧🇬

Стоиш, сам, стаята е толкова пуста, че ти се струва, че вятър дере раменете ти - нищо че си с пуловер. Студено е, зъзнеш, замръзваш, смразяващата прегръдка се е вкопчила в теб като малкото момиченце, което видя днес на спирката, да, татко ù заминаваше - щеше да ù липсва. Така и в теб са се вкопчили ...
ANT (Антон Станев)
ANT
Проза
688

Симфония на тъмнината 🇧🇬

Мастилото на мрака се сгъстява и изсъхва като кръв от стара рана.
Сърцето удря тъпо в тъмното, забравен часовник на ръката на мъртвец.
Нощта въздъхва мразовито и болезнено.
Светлината от тънката част на луната напомня на отблясък по ръба на висящо във въздуха острие.
Небето е ясно и черно, без звезди. ...
Вангел (Серафим)
Вангел
Проза » Другие
1.1K 1

Край в началото 🇧🇬

Изведнъж си спомних... Знаех посланието, оставено от мен за Алек.
Корен - дърво, огън - вода,
земя - въздух, Вселена - душа,
живот - смърт, вечност - съдба,
край, начало и след това. ...
elenasim1 (Елeна)
elenasim1
Проза
806 2

Провокаторка 🇧🇬

Беше спокойна и топла есенна привечер. Анка погледна през малкото прозорче на стаичката си. Здрачаваше се и в градината на баба й надвисналите дюли сякаш имаха меденочервен оттенък, със златни отблясъци. Анка предпочиташе да се разходи на воля с приятелките си, но беше задължена да присъства на опре ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Рассказы
1.9K 21

Мълчанието от листа (3) 🇧🇬

Три
Тряскането на една врата от долния етаж ме събуди и аз подскочих стреснато в леглото. Разтърках сънените си очи и ги присвих, когато погледнах електронния часовник, чиито цифри светеха в ярко червен цвят, който дразнеше очите. 5:49 часа сутринта. Учудих се защо майка ми е станала толкова рано. М ...
n-kie (Никол)
n-kie
Проза » Повести и романы
917 1

Лицата на Сандра, книга 1, глава 2 🇧🇬

2. Знам, че има нещо повече
Будилникът иззвъня и смути съненото спокойствие, царящо в стаята. Утринните лъчи докосваха завивките и галеха разпилените коси. Леглото проскърца и някаква ръка уморено се протегна и събори будилника от мястото му на нощното шкафче. Зъбците му се разместиха и той шумно се ...
delta_f (Амелия Йорданова)
delta_f
Проза » Повести и романы
1.3K

Дилемата - 3 🇧🇬

Понеделник беше кошмарно продължение на петък. Така мислех сутринта, щом видях трескавия поглед на шефа. Целият му вид беше такъв – очите му блуждаеха, търсейки да намерят някоя изпусната нередност. Косата му, въпреки че блестеше от гел, изглеждаше стърчаща, като че ли току-що беше пъхнал пръста си ...
DanyD (Дани)
DanyD
Проза » Повести и романы
1.6K 5

Криминален сценарий (5-то действие) 🇧🇬

Криминален сценарий
Действие 5
Участници: Всички, включително и човек, който играе полицай. Той бива сниман какво казва само от раменете нагоре;
Обстановка: Първо офиса и после стаята на Емануеле горе;
Полицаят: ...
Arogarn (Калин Кръстев)
Arogarn
Проза » Другие
1K

Лекота 🇧🇬

С лекота пристъпвай по този път - всяка съпротива е излишна.
Дори не пристъпвай, а по пътя се носи! Всеки път, когато набиеш крачка, разрушаваш частица от себе си.
Съпротивата е излишна. Колкото повече заучаваш, толкова повече ставаш неук. Всяка съпротива е излишна. Не се мръщи на околните - светът ...
mochuishle (Руслана)
mochuishle
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
849 2

Посветено 🇧🇬

Търсих те. Взирах се във всяко едно мъжко лице и търсих твоите очи, твоите черти. Надниквах в душите, в многото мъжки сърца и търсех твоето. Позволявах на чужди ръце да обгръщат моите, търсих твоите длани. Прокарвах пръсти през чужди коси, но никоя не беше като твоята. Аз теб търсих. В цялата ти пре ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Проза » Письма
1.5K 2

Пътник 🇧🇬

ПЪТНИК
Беше студен зимен ден, няколко дни след новогодишните празници. Бях тръгнал да се прибирам в родния си град Габрово, за да се видя с родителите си. Когато пристигнах на гарата във Велико Търново, откъдето тръгвах, като всеки редовен пътник си купих билет и се качих във влака, в който имаше до ...
vaskometala (Викернес)
vaskometala
Проза » Рассказы
1.9K 2

*** 🇧🇬

Виждам го отдалече. Стъпвам бавно към него и ледът скърца под ботушите ми. Усмихва се кротко и ме гледа как приближавам. По шала и брадата му са полепнали снежинки, чака ме - величествен и бял, с ръце в джобовете. Гледаме се в очите, докато разстоянието не стане твърде малко, почти устни в устни. И ...
irukkandji (Лили Б)
irukkandji
Проза
979 1

Падаща звезда 🇧🇬

Точно когато Звездите си говорили помежду си за хората на Земята, за това колко
капризни, алчни и лоши вече са, от сълзите на Звездата-майка се отронила сълза.
Всички добре знаем, че една сълза от Звезда се нарича Падаща Звезда.
И, разбира се, тази сълза паднала върху Земята, в един от най-богатите ...
elizareva (Ели Зарева)
elizareva
Проза » Рассказы
2K 3

Всъщност, не знам много... относно писането.... 🇧🇬

Когато друго не остава!
Фалшиво прозорците усмихват се...
В пресъхналия поглед капят струните.
Повтарят се глупаво сезоните.
С тях окапват първите коси. ...
vseki.sledvasht (Петко Петков)
vseki.sledvasht
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.3K