Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Не нося фалш по лицето си. 🇧🇬

Часовете и минутите са граници. Мисля си от време на време, че нищо истинско не може да се намери между две ограждения.
“Because we are young and wild and free.. “
Но започва да става студено. Принудена съм да се сгуша в якето си, по което все още могат да бъдат усетени следите от една паралелна все ...

StarDustColour

Проза » Другие

2010-10-27T13:58:29+03:00 1K 1

Старата къща 🇧🇬

СТАРАТА КЪЩА
Пролетта се чувстваше във въздуха. Слънцето се опитваше да сгрее премръзналата земя. Ледовете току що си бяха отишли, оставяйки след себе си малки люспи студ, и тук-таме локвички, в които се оглеждаха пухкавите облаци. Небето бе посиняло като планинско езеро и в него плуваха малки бели ...

gudman

Проза » Рассказы

2010-10-27T13:55:41+03:00 993 4

Светоглед 🇧🇬

Животът ни е глас, който пита какво е животът. Ако разбереш днес, защо ще живееш утре?! Откривайки всеки ден по нещо ново, интригуващо те и каращо те да искаш да продължиш напред. Отвори съзнанието си за нови съзгледи. Със средновековен ключ не можеш да отвориш вратата на бъдещето. Открий доброто в ...

djudji89

Проза » Другие

2010-10-27T13:47:29+03:00 1.7K 1

По Пътя на Кошмара 🇧🇬

- Хъм - изсумтя Черната Пантера Ра. - Какво е това място?!
- Хъм - несигурно изхъмка Сянка. - Прилича ми на Пътя на Съня...
- И друг път съм посещавал Пътя на Съня - изсумтя на свой ред Но Щен Вълк. - Това тук е нещо друго...
- ДОБРЕ ДОШЛИ НА ПЪТЯ НА КОШМАРА! - разнесе се глас от мрака. - САМО СВЕТЛ ...

Bersek

Проза » Рассказы

2010-10-27T13:40:27+03:00 783

Amor, amor 🇧🇬

Вечер е.
Обзалагам се, че е много красиво.
Сигурно даже се виждат звездите.
Естествено, няма как да знам. Излегнала съм се с грип и плюшена мечка на леглото, и, хилейки се като идиот... говоря с часове по телефона. С теб.
Кълна се, живяла съм с години, само за да мога да правя това. ...

unbreakable

Проза » Другие

2010-10-27T13:35:06+03:00 1.1K

Далечните тъмни полета (3) 🇧🇬

Глава трета
Нощната гора не беше тиха – разни насекоми скрибуцаха из храстите, високо в короните на дърветата току изпищяваше нощна птица; жаби се надвикваха в нестроен хор някъде наблизо. Вятърът свиреше между клоните на дърветата – ту тихо като флейта, ту високо и пронизително, като писък на жена. ...

michael

Проза

2010-10-27T13:29:21+03:00 987 3

Ефрейтори - част първа 🇧🇬

- Представям ви - каза Сержант пред новите попълнения. - Нашите нови инструктори: ефр. Гар Ван, ефр. Черната Пантера Ра, ефр. Ко Та Рак, ефр. Но Щен Вълк, ефр. Мрънкалото и ефр. Сянка. А сега си починете, защото от утре се заемаме сериозно с обучението ви. Свободни сте!!! - изрева накрая сержантът.
...

Bersek

Проза » Рассказы

2010-10-27T13:16:59+03:00 733

Ударите на съдбата 4 🇧🇬

Влакът
сериал
Планините около град Барион, Южна Франция, 8-ми май 1923 година.
Овчарят Бернард току-що бе подкарал стадото в огромната поляна. Още бе тъмно, макар че слънцето скоро щеше да се покаже. В тази голяма тревна площ имаше храна в изобилие за животните, и затова Бернард я предпочиташе. Имаш ...

donkooooo

Проза » Рассказы

2010-10-27T13:10:24+03:00 873 1

Среща с една славянска душа 🇧🇬

СРЕЩА С ЕДНА СЛАВЯНСКА ДУША
Още при първата ни среща с главния лекар на съветската болница в Техеран - Николай Николаевич, си допаднахме взаимно и скоро станахме много добри приятели, каквито останахме и след това.
Ще се опитам да разкажа само няколко от многото случаи, свързани с Николай Николаевич ...

ХристоЗапрянов

Проза » Рассказы

2010-10-27T00:27:06+03:00 1.3K

Мими 🇧🇬

Да, ти, точно ти, ти, който четеш това, как се отнасяш с хората около себе си – уважаваш ли ги, или ги обиждаш заради недъзите им? А ти видя ли своите преди това? Какво ти дава право да потъпкваш самочувстието на другия или вече дават пълномощно за това?! Защо не се поставиш на мястото на човека, ко ...

DeCyHka

Проза » Рассказы

2010-10-26T21:34:20+03:00 843 1 5

Слънчево 🇧🇬

Вали...
И сякаш цялата земя плаче...
Свила се на кравайче като бездомно псе -
тъжна, прогизнала, самотна...
Като мен! ...

Hram

Проза » Другие

2010-10-26T21:09:10+03:00 1.1K 1

Любовта - ръководство за употреба 🇧🇬

Уважаеми клиенти,
Благодарим искрено и ви поздравяваме за вашия избор да обичате. Ние сме убедени, че Любовта - този модерен, функционален и практичен уред, ще отговори най-пълно на вашите потребности.
Моля, преди употребата на уреда за първи път, да прочетете внимателно и детайлно това ръководство ...

duffmckagan

Проза » Юмористическая

2010-10-26T21:04:04+03:00 1.1K 2

Победа над себе си 🇧🇬

Кап. Кап. Кап.
Дъждът барабани по прозорците с есенен допир и ги събужда от блажения копнеж за пролет. С безкомпромисна жестокост отнася пожълтелите листа от улуците и прави път на стихията. Отнася заспалия на улицата прах. Прочиства града и душите ни от ненужното... Оставя празни, чисти панели бурж ...

em4ety

Проза » Рассказы

2010-10-26T20:54:24+03:00 1.1K

Битовизмът на дървените кубчета 🇧🇬

Дълъг работен ден. Вкъщи - мръсно, вони на безделие. Скандал - побой. Удар, удар, удар, обида, ритник, ритник в корема, ритник в главата, още обиди, душене, още ритници, кръв, болка, рев. Раздяла. Белези, рани. Страхотен репертоар, страхотен мъж - боклук.
Тя трябва да си го избие от главата, трябва ...

LyuboLyubenov

Проза

2010-10-26T20:43:13+03:00 679

Легенда за циганката - втора част 🇧🇬

ЛЕГЕНДА ЗА ЦИГАНКАТА
(Втора част)
Огромните порти на Буюк чифлик бяха изработени от здраво черешово дърво и обковани с железа. Портите бяха високи до десет аршина, за да могат да влизат и излизат и най-високо натоварените сеновози по време на коситба и вършитба. Широчината им надхвърляше двадесет ар ...

gudman

Проза » Рассказы

2010-10-26T20:13:34+03:00 1.8K 5

Незабравима 🇧🇬

Година, две, три... и така, докато не станаха десет.
Девети Юли...
Тази дата...
Всяка една година на тази дата аз стоях на гарата от сутрин до вечер.
Чаках ли – чаках... но нищо не се случваше и никой не идваше. ...

jointmania4ka

Проза » Другие

2010-10-25T21:03:39+03:00 1.2K

Секунда смелост 🇧🇬

С посвещение.
Колко често не успяваме да изкажем всичко, което искаме?! Твърде често. За твърде важни неща. А всъщност толкова обикновени думи. Най-кратките думи са най-трудни за изричане: "Съжалявам", "Прости ми", "Извинявай", "Обичам". А за да ги кажеш, е нужна само секунда смелост. Затова, ако за ...

djudji89

Проза » Другие

2010-10-25T21:00:13+03:00 991 2

2. 🇧🇬

Ден като всички останали. Стомахът му виеше като ранено животно. Вече не обръщаше внимание на физическите си нужди, но жалните звуци го извадиха от почти перманентния транс, в който се намираше и го подсетиха, че трябва да се нахрани. Съмняваше се, че щеше да умре, ако не го направеше, но болката, к ...

holypotatoes

Проза » Повести и романы

2010-10-24T18:44:45+03:00 1.3K

Ти 🇧🇬

А когато видиш светлината, сещаш ли се за мен? Полъхът на новия ден омайва ли сърцето необятно? Обичам те!!!!! Не чу ли?... Шепна в нощта, протягайки ръка, ела усети и мен...

bybole4kata

Проза » Другие

2010-10-24T18:40:21+03:00 1.2K

На моите точки 🇧🇬

Сиво. И още сиво. Сиво, сиво, сиво…
Забавно. Забавно-сиво.
Или не. Една и съща, всеки ден…
И час.
И минута… ...

My`OwN

Проза

2010-10-24T18:39:11+03:00 1.5K

Живот след кестените 🇧🇬

- Здравейте.
- Здравейте.
- Знаете ли защо сте тук?
- Ами... умрях.
- Добре. От колко време сте наясно с този факт? ...

LyuboLyubenov

Проза

2010-10-24T18:36:30+03:00 852

Много шум за нищо* 🇧🇬

Много шум за нищо
Всяка година през лятото ние, няколко души от село, се качвахме на покрива на къщата на дядо Киро и гледахме как той поправя някоя работа заедно с родата. Ей сега ще ви обясним защо!
Старецът беше математик. И то какъв! Оприличаваше всичко на геометрични фигури. Ако го попитате къд ...

adventure1997

Проза

2010-10-24T18:29:38+03:00 1K 2

Легенда за циганката 🇧🇬

ЛЕГЕНДА ЗА ЦИГАНКАТА
Чу се страхотен тътен. Като че ли планината се беше разцепила. Откъм Бърдо се появи огромен облак прахоляк, който бързо се затъркаля надолу по неравния път. Тропот на десетки копита и неясни гърлени викове се чуваха откъм облака. Изцвили кон и бързо се смеси с тупурдията от приб ...

gudman

Проза » Рассказы

2010-10-24T18:16:40+03:00 2.5K 2

Състезанието - част трета 🇧🇬

- В следващото състезание ще премерят сили водачите на отборите - каза Генерал. - Моля, заемете местата си на старта.
- Хайде, Гар Ван - сръчка сенчестата в ребрата Сянка. - Това е твоето състезание.
- Да бе, да - измърмори тя. - Много ви е удобно така. Хъм - скептично изсумтя Гар Ван малко по-късно ...

Bersek

Проза » Рассказы

2010-10-24T17:34:54+03:00 744 1

Начало 🇧🇬

Защо боли толкова много? Защо никой не ми каза, че ще стане така? Как е възможно да те раздира нещо, което не съществува? Отказвам се! Не искам да съм човек! Може би животно или растение, или по-добре камък, но не и човек. Кое му е хубавото на това да изпитваш неща, които не искаш? Неща, които те пр ...

lifehouse

Проза » Другие

2010-10-24T17:26:31+03:00 918 1

Изповед 🇧🇬

Изповед (Моментът, който промени живота ми)
- искам да се извиня на всички, които по някакъв начин съм обидила или наранила; зная, че на моменти съм странна и настроенията ми рязко се променят, но ви моля да ме разберете... тази случка е белязала целия ми живот...
- Дъщеря ви е получила пристъп на н ...

play-girl

Проза » Другие

2010-10-24T14:02:41+03:00 2.4K 13

Имра 🇧🇬

Сивият свят
Имало едно време един свят със сиво небе, сиво море, сива трева и хора със сиви души. Последните бяха толкова потиснати от сивотата в тях и около тях, че се бяха оставили на произвола. Бяха станали манипулативни и лесни за контролиране. А това съвсем не убягваше на едни други хора, които ...

Leandeer

Проза

2010-10-24T13:44:24+03:00 1.6K 2

Един модерен БГ полет 🇧🇬

Нека ви опиша един чисто български самолет - на външен вид беше в плачевно състояние... Витлата на моторите бяха криви, вследствие на някои пиянски инциденти на пилотите. Беше целият в графити... Гумите бяха в кръпки. А? Ама и две липсваха и самолетът почти беше на трупчета. Кръпки имаше и по целия ...

Vision-666

Проза » Рассказы

2010-10-24T13:32:39+03:00 894 1

06 ПОМОЩ 🇧🇬

ПОМОЩ
Една жена трябвало да отиде да нагледа засетия от нея грах, дали е станал вече за прибиране и да свърши някаква работа. За да не ходи сама на нивата, поканила майка си, да ù прави компания и да ù помага.
Започнали работа. Майката взела едно зърно, пъхнала го в устата и се опитвала да го сдъвчи ...

SARNE42

Проза

2010-10-24T13:21:14+03:00 1.2K 3

Добре сте дошли на моето представление 🇧🇬

Всяка човешка чувствителност е изтъкана от безумна баналност.
Съдбите ви натрапчиво се повтарят.
Само болката ви понася различно.
Само тя ви прави индивидуалисти.
Почерпи ме едно кафе, престори се, че се радваш да ме видиш. ...

iachovska

Проза

2010-10-23T12:45:57+03:00 1.1K 6

Летене с балон над Кападокия 🇧🇬

Летене с балон над Кападокия
Това е преживяване, към което се връщам отново и отново. Цялата организация около полета, самото летене, емоциите и вълнението, всичко остава един незабравим спомен за мен и за съпруга ми. Но ще започна отначало.
В 5.30 часа сутринта всички кандидат–икари сме пред вратит ...

vita65

Проза » Другие

2010-10-23T11:56:14+03:00 3.6K 6

1. 🇧🇬

Лежеше. Бездиханен, студен, втренчен в неясна точка нейде из пространството. Изглеждаше сякаш последната капка живот се беше отцедила от напуканите му устни току-що. Очите му, толкова поразително сини и празни, изглеждаха тъжни, изглеждаха излъгани и разочаровани. Лежеше, проклинайки живота, проклин ...

holypotatoes

Проза » Повести и романы

2010-10-23T11:50:47+03:00 1.4K

Състезанието - част втора 🇧🇬

- Такааа - потри ръце Генерал. - Днес денят е почивен, няма да има никакви мероприятия, а вечерта ще има маскено парти, участието в което е силно желателно.
Малко по-късно:
- Екстра - протегна се Ко Та Рак. - Ще помързелуваме, а за довечера маските са ясни - вече сме го правили.
- Да бе да - сви рам ...

Bersek

Проза » Рассказы

2010-10-23T00:16:52+03:00 723

Един ден на наркотиците 🇧🇬

Затварям врата. Тъмната стая ме гледа. Започва да плаче. От очите ù падат чаши. Разбиват се в студения под и се пръскат до най-далечните краища на света. Трябва да напълня стаята с вода. Няма вода. Хладилникът е празен. Няма вода. Лазейки на четири крака, масата се приближава към мен. Забивам юмрук ...

LyuboLyubenov

Проза

2010-10-23T00:12:55+03:00 745

Съпруг под наем 🇧🇬

С тези безброй приятелства във Фейсбук си вкарах таралеж в гащите. Мине не мине ден-два, те ти някоя загоряла булка ми се хвърли на врата (виртуално). Госпожа (жица) „Някоя си” желае да ви стане приятелка. Добре де, няма сега да ù скършваме хатъра, щом е за едното приятелство. Натискам ОК и готово. ...

radi.

Проза » Рассказы

2010-10-23T00:10:21+03:00 2K 7

Дяволски очи 🇧🇬

Тя влиза в клуба и всички се обръщат. Има нещо необикновено в нея. Не е най-високата, нито пък най-красивата. Но има нещо, което кара всички мъже да я желаят, а жените да мечтаят да са като нея…
Късата черна рокля, тъмните къдрици, стигащи до кръста, червеното червило, да, те привличат, но не, не са ...

albaJ

Проза » Рассказы

2010-10-22T22:14:32+03:00 2.6K 1 2

"Га не знаеш да гълчиш, научи се да мълчиш!" 🇧🇬

Разкльовкаха се мисирките и а-а, а-а, оратата под черницата да разтурят! Ама чевръстата баба Драганица затопурка с бастунчето си и скоро се върна с пълна престилка ронена царевица.
- Кльо-кльо-кльо – нА ви, бабините, клъвнете си, па млъкнете, та и ние да си чуем приказката!
Когато живинките се поусп ...

Eia

Проза » Юмористическая

2010-10-22T14:15:55+03:00 1.7K 33

Днес 🇧🇬

Оцветявам в намачкан и накъсан скицник, седящ на скута ми, с играещ молив между пръстите и мислите ми.
Слънцето надничаше, докато аз накланях молива, и създаде груба, тъмна линия от едната страна. Спрях да рисувам за момент, дробовете ми се изпълниха със свеж въздух и започнах пак, с нови идеи за де ...

cherryxbomb

Проза » Другие

2010-10-22T12:40:26+03:00 1K 1

Хапчета 🇧🇬

Имаше някой в дома ми посред нощ. Подгоних го. Побягна. Последвах го. През задни дворове, запустели паркинги, тесни и мръсни улички, в които прескачах заспали бездомници и ме погнаха зли кучета… Накрая го приклещих. В центъра на града. В улицата между църквата и кметството. И тогава той откри огън п ...

Romanov

Проза » Рассказы

2010-10-22T09:46:31+03:00 1.4K 1

Весела Нова Година (продължение) 🇧🇬

ВЕСЕЛА НОВА ГОДИНА (продължение)
Изведнъж в непрогледната тъмнина се чу прещракване и просторното помещение, в което се намираха, бе облято от ярка светлина. Бяха в хола на апартамента, с наредените за празничната вечер маси, една за възрастните, друга за децата, които бяха цял рояк палавници. Те кр ...

gudman

Проза » Рассказы

2010-10-22T07:52:03+03:00 1K 2