Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Страсти и разум (ІІ част) - Време за мечти 🇧🇬

Времето беше повече от прекрасно. Слънцето топлеше и всички изглеждаха някак по-щастливи и усмихнати. Уж много хора виждат романтика в дъжда или някакво пречистване, но лицата им са тъжни и изпълнени с очакване за края на тази мокра приказка. Един час преди разходката беше валяло, но от топлината зе ...

FRACLA

Проза » Повести и романы

2009-07-28T00:15:57+03:00 988 11

Топли сини очи 🇧🇬

Топли сини очи
Бях по-млад и... и всичко ми изглежда сега по-красиво. Е, не беше история, но миг, който се е запечатал завинаги!
Oт S Бразилия (Рио Гранде, Порту Алегре) – за Йордания (Анаба - Тирския залив, N Червено море) - пълни до горе със смляна соя в чували. Пътят покрай нос Добра Надежда беше ...

vanyom

Проза » Рассказы

2009-07-27T11:48:24+03:00 3.3K 16

Младият Кольо се среща с Иван пехливанина 🇧🇬

Младият Кольо се среща с Иван пехливанина
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета.
Малко се знае обаче за живота на Кольо преди да ...

ivandavidov

Проза » Юмористическая

2009-07-26T23:50:54+03:00 1.3K 1

Ако никога не беше я познавал... 🇧🇬

Беше тиха октомврийска нощ. Само едва доловимо през отворения прозорец се чуваха нечии гласове.
Ина все още стоеше на дивана и си играеше с дистанционното. Нещо не й даваше мира. Не й се спеше, макар часовникът отдавна да бе известил двадесетия час. Знаеше, че ако родителите й я открият пред телевиз ...

*Dark_Girl*

Проза » Рассказы

2009-07-26T23:18:59+03:00 1.3K 2

Усещане за... 🇧🇬

Пътуваха вече повече от час под задушното юнско слънце, в раздрънката стара Лада...
Пред погледа й картините се променяха постоянно - началото на май всичко наоколо беше разцъфнало, потънало в обичайната си зеленина, така характерна за тази част от годината...
Тесният прашен селски път неволно й при ...

LEOMAX

Проза » Рассказы

2009-07-26T22:56:35+03:00 1.8K 9

Деница* 🇧🇬

ДЕНИЦА*
Залюби Стоян Деница, Стоян майка си думаше:
Деница – мома хубава. - Мале ма, стара майчице,
Кога я Стоян залюби като ме питаш, ще кажа,
снагата му беше юнашка, ще кажа, няма да лъжа. ...

alistef

Проза

2009-07-26T19:33:33+03:00 1.4K 6

Големият ден все още не свършва 🇧🇬

Големият ден все още не свършва
Излязохме с Мария в градинката пред блока, следвани неотлъчно от Арчи, който беше бодър и във форма, като професионален спортист. Установих почти веднага, че малкото, сплотено общество, обитаващо входа ни, вече бе изпълнило градинката. Приличаха на нетърпеливи трудещи ...

Greg

Проза » Рассказы

2009-07-26T18:12:10+03:00 1.4K 33

Те не са ти 🇧🇬

Всичко в него ми напомня за теб - усмивката му, чертите му. Начинът, по който се движи, говори. С всеки следващ се доближавам все повече и повече до теб. Но те са различни. Те не са ти. Липсва им блясъка в очите ти, любовта в гласа ти, нежността на душата ти.
Никога не съм вярвала в перфектните хора ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2009-07-26T16:09:02+03:00 1.3K 3

Очите... (3) 🇧🇬

Събуди се в една бяла стая, а до нея стоеше една мила леличка в бели дрехи...
„Но аз не съм болна”- помисли си тя.
„Аз виждам лъчи”- ето, един червен лъч докосна бялата леличка и бързо изчезна. Но той остави някакво странно сияние - нещо, което приличаше на бебенце... Един голям огън вече се беше за ...

veesii70

Проза » Рассказы

2009-07-26T15:37:07+03:00 1.3K 15

Очите на Хулия 🇧🇬

Сигурно няма по-безцелно нещо от седенето пред телевизора с дистанционно в ръка и прехвърлянето на канал след канал, без да знаеш какво точно търсиш. Но понякога, когато най-малко търсиш нещо, го намираш. Така случайно намерих канал, по който излъчваха серия от популярния в миналото испански детски ...

duffmckagan

Проза » Литературные очерки

2009-07-26T14:33:27+03:00 1.7K 3

Наше село - част втора 🇧🇬

ЧАСТ ВТОРА
На другийот ден, като всеки делничен ден, ние бехме наизлезнали на къро, но понеже бяхме баш махмурлии, все в работата гледахме и много-много не се оглеждахме. Но на по-другия ден, кога пак бехме напъпили рано-рано на къро, на мене изведнаж ми се прииска препържена прясна риба и я се пров ...

APOLON

Проза » Рассказы

2009-07-26T14:14:29+03:00 1.4K 1

Цветето на самодивата 🇧🇬

ЦВЕТЕТО НА САМОДИВАТА
Ангелина се доближи до огъня, все така взирайки се в танца на пламъците му. Зад нея кръгът се затвори и босите женски крака започнаха да сътворяват така познатия и ритъм. Опияняваща тръпка премина през тялото ù. Спря за миг в слабините и после, после избухна. Ангелина отметна г ...

wishpin

Проза » Рассказы

2009-07-26T11:47:15+03:00 1.5K 3

Пак за Истината 🇧🇬

- Истински ценното е невидимо за очите - заяви една вечер Дърт Пън.
- Ахам - кимна Кух Че Реп. - Значи не цениш пържените зеленчуци и виното, така ли?
- А, не! - премъдрият Пън някак си успя едновременно да плесне през ръцете На Хал Че, който се опита да му отмъкне виното и да опази с вилицата своит ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-07-26T11:38:43+03:00 1.2K

Продължение от книгата 🇧🇬

Че нъл знайш понякогаш, квото е речено от съдбата? Не дай си, Боже! Грях ми е на душата, ама... И семейства са разтурят, и челяд са разпръсква. Няма ли сговор и мир в една къща, не ще да е... Едно време тейко ми думаше: "Ако видиш, че няма да живейш с някой, бегай, докат е време! Че чиниш ли семейст ...

mari45

Проза » Повести и романы

2009-07-26T11:25:54+03:00 966

Страсти и разум (ІІ част) - Щастие 🇧🇬

Мая беше потънала в спомените си, когато от другата стая чу бебето да плаче и това я накара да се върне в настоящето. Детето продължи да спи и докато го гледаше, тя се чувстваше толкова щастлива: имаше прекрасен съпруг и най-сладкото дете на света. И сега, като си спомняше за всички преживявания, бо ...

FRACLA

Проза » Повести и романы

2009-07-26T11:17:17+03:00 894 11

Как се сключва сделка 🇧🇬

Това е опит да удовлетворя желанието на мой много близък човек, който вярва в способността ми да разказвам истории. Приликата с американски сериал е съзнателно търсена, тъй като този човек ги обожава.
Двамата мъже изглеждаха сериозно замислени. Двамата мъже БЯХА сериозно замислени. По-младият отпи о ...

DanyD

Проза » Повести и романы

2009-07-26T11:09:40+03:00 1.5K 5

Map 🇧🇬

Духовитият вентилатор ме държи бодър в задушния следобед. Гледам разсеяно през покрития със солена влага филистрин към късчето чисто, бледосиньо небе - така, за хубав цвят :) (не съм го пристегнал добре и сега се чува леко свистене, което издухва мислите ми, които се бяха опитали да потърсят (пак и ...

vanyom

Проза » Рассказы

2009-07-26T11:02:52+03:00 1.1K 3

Денят на моята смърт 🇧🇬

Денят на моята смърт
Диагноза като диагноза. Остава ми един ден живот. Странно как човек се сеща в последния си ден колко неща не е успял да свърши през съзнателния си живот. За тези, които е успял да свърши пък изобщо не се сеща. Тях да ги помнят живите.
Разтварям си една супена лъжица кафе без зах ...

clyde1

Проза » Рассказы

2009-07-26T00:44:27+03:00 901 7

Убиец на кошмари 🇧🇬

Стаята беше голяма и пълна само с езотерични вехтории, някои от които сигурно бяха на повече от век. По ъглите и под тавана висяха огромни паяжини, обсипани с гниещи мухи. Стените вероятно някога са били бели, но сега сивееха от мръсотия, а на места бяха обсипани с плесен.
Единствената електрическа ...

Radi-Radev

Проза » Фантастика и фэнтези

2009-07-25T23:55:52+03:00 1.5K 1 1

Спектакъл 🇧🇬

Това е само един спектакъл – за теб, за мен и за всички останали…
6:30, четвъртък вечер, театъра на центъра… старата песен на нов глас.
Залата се пълни с хора. Въздухът жужи от приказките им. Взривоопасно напрежение зад сцената. Хората се настаняват. Лампите угасват. Тежките червени завеси се вдигат ...

fall_into_sleep

Проза » Рассказы

2009-07-25T23:34:58+03:00 1.1K

Наше село 🇧🇬

Н А Ш Е С Е Л О
ЧАСТ ПЪРВА
Нещо се случи с нашето село. По-точно, не с наше село, а с останалата част от света около нашето село.
Една сутрин, в началото на есента на втората година от третия милениум, точно бяха вече захватали* да режат главите на ония ракети, и опнак - наше село целото, с реката, ...

APOLON

Проза » Рассказы

2009-07-25T23:16:40+03:00 2.8K 3

В друго време 🇧🇬

Погледнах звездите как блестят - като очите ми в топлата нощ. Самотата ме прегърна като нежния шал, който галеше раменете ми. Вятърът погали косите ми, които затанцуваха бавно. Една сълза целуна устните ми и ми напомни за твоята целувка... пареща, силна... отчаяна. Спомних си всичко, всеки момент, в ...

Silver

Проза » Другие

2009-07-25T23:08:13+03:00 796

Кукувичи свят 🇧🇬

Кукувичи свят
Пишейки този разказ, искам да покажа на читателите, че животът е само миг – кратък и безумен. Изживявайте го, правете онова, което на вас ви харесва и не робувайте на последиците, колкото и фатални да са те!
***
Кабинетът на д-р Готон беше добре осветен. На бялата стена беше разположен ...

byboJle4e`f

Проза » Рассказы

2009-07-25T22:53:59+03:00 1.2K 7

Пепел 🇧🇬

Дни наред заспивах с изгаряща болка тук, вляво, и с очи, отдавна пресъхнали, гледах луната. Питах се кога ще свърши? Кога огънят ще угасне? И не разбирах, че ще тлееш вечно в сърцето ми. Като змия, която, изяждайки се, расте. И във величието й се крие нейното падение. Колко банално! И колко до болка ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2009-07-25T22:03:50+03:00 1.1K 2

Киша 🇧🇬

Природната картина беше ясна... Зима беше, мраз беше сковал цялата земя. Дъхът се превръщаше в кристализирана пара - единствената топлина в тази пуста земя. Слънцето залезе твърде рано, твърде рано, колко хора не бе то огряло.
Два коловоза, две пътеки бяха вдълбани в снега, единствен път явно бе нам ...

Earthwarden

Проза » Другие

2009-07-25T22:01:34+03:00 1.1K

Продължение от книгата 🇧🇬

ЗАПЕВЪТ
Двата яки ата поклащаха главите си в тръст. Пяна изскачаше из устата им. Игривото априлско слънце подскачаше ту върху тях, ту върху шарената талига. Музикантите надуваха зурни, тъпани и кавали, в такт с бързия ход на атовете. В тепсията с пъстър месал, чана Пена с много умение и майсторство ...

mari45

Проза » Повести и романы

2009-07-25T12:34:48+03:00 944 4

Позитивен разказ 🇧🇬

ПОЗИТИВЕН РАЗКАЗ
Този разказ по своята същност трябва да бъде „позитивен“, каквото и да означава това. Това пояснение произтича от факта,че авторът няма точна представа за значението на термина.
Всичко започна със седмия рожден ден на Рангел. Едно обикновено момче, от един обикновен краен квартал на ...

wishpin

Проза » Рассказы

2009-07-25T12:20:47+03:00 1.5K 6

Прощавам ти 🇧🇬

Прошка
Самотно ми е. Просто не е същото, когато тя не е тук. С нейното присъствие, като че ли тази малка стая се изпълва с живот. Винаги успяваше да ме накара да се усмихна, а сега я няма. Чувствам една огромна празнота... в сърцето си. Липсва ми. Имал съм много други приятелки. Идвали са и са си от ...

*Dark_Girl*

Проза » Рассказы

2009-07-25T12:15:20+03:00 915 3

Балада 🇧🇬

На Борислав
В пастела на чудни планини живеят хора. Потта и водите на ориза, люспести влечуги, простотата на един живот -като пъстротата на бога на планината...
Нещо неимоверно трудно и доловимо ежедневно, тежко и блатисто, с погледа на богомолка и мълчанието на съвкупяващите се блатни жаби.
Прости ...

WIK

Проза » Другие

2009-07-25T11:48:16+03:00 817 2

Победител 🇧🇬

"Победител"
... Ето го и неговият номер. Опитвала съм се да го смачкам, да го забравя, да го изтрия - напразно... Никога няма да го набера. Цифрите бодат очите, спират дъха, безумни в безсмислието си, жалки в безпомощността си, жестоки в същината си. Набирала съм го по двайсет пъти на ден, крещяла с ...

bori1478

Проза » Письма

2009-07-25T00:16:08+03:00 1.1K 6

"Ксанакс" ще свърши работа 🇧🇬

Вдигнах вежди от почуда – до вратата стоеше дребничка женица на неопределима възраст с изящно лице и възлести, яки ръце и твърдеше, че е кула. Обсесивно разстройство – прочетох й присъдата, преди още да е седнала на диванчето срещу мен. Оставаше само да определя разновидността му. Контрастната жена ...

Апостолиция

Проза » Рассказы

2009-07-24T23:40:32+03:00 2.2K 7

Момчето 🇧🇬

Гласът на майка му идваше през открехнатата врата. Момчето не смееше да я затвори, за да не би шумът да стресне майка му. Вече беше ставало, тогава майка му беше отворила вратата на стаята му рязко и го стрелна с изпепеляващ и обвинителен поглед. Момчето беше научило нещо - възрастните му се сърдеха ...

akonitin

Проза » Рассказы

2009-07-24T22:34:03+03:00 1.4K 22

Раят е на небето 🇧🇬

Раят е на небето
Ти говориш като възрастните!
Малкият принц, ”който никога през живота си не оставяше
да не му се отговори, щом е задал някой въпрос.”
Малките деца са странни. За възрастните, разбира се. Те, като техни родители, могат да ги обичат силно, да ги разхождат, да им четат приказки за лека ...

svetlioo

Проза » Рассказы

2009-07-24T21:16:42+03:00 1.6K 5

Майка 🇧🇬

МАЙКА
* * *
Ах, син отгледах, мамо, Затова е той самотник. Скита
син отхраних - Змей Горянин. без любима и другар.
Все за другите да жали, Никой не надникна във очите му ...

alistef

Проза

2009-07-24T18:14:36+03:00 932 2

Играта 🇧🇬

И Г Р А Т А
Пясъкът хрущеше под краката му, горещ и блестящ на обедното слънце. Душният въздух пареше дробовете му и сякаш с всяко вдишване изгаряше по нещо в него. Започна със спомените, обгаряйки първо ъгълчетата, после светкавично ги изпепеляваше.
Мислите му уморено се блъскаха. Надничаха през ед ...

wishpin

Проза » Рассказы

2009-07-24T17:38:28+03:00 807 5

Страсти и разум (ІІ част) - Колелото на късмета 🇧🇬

Колкото и притеснения да имаше, Ивета продължаваше да живее с нейния сириец – Мохамед – така се казваше той. Не знаеше иска ли дете или не ù беше оставила всичко просто да се случи. Ако стане, значи така е трябвало; ако не – пак.
Тази сутрин беше нетипично топла и приятна. Ив се излежаваше в леглото ...

FRACLA

Проза » Повести и романы

2009-07-24T16:59:39+03:00 978 10

За любов... 🇧🇬

Един танц, две тела, две души, две сърца, биещи в ритъма на музика... Един поглед, едно докосване, нежност, усмивка или очи, пълни със сълзи... Целувка, лудо биещо сърце... Една мисъл! Едно желание! Една любов!
А какво е любовта? Пропадане или израстване?
Искаме я или не, тя се настанява в сърцата н ...

Mirror

Проза » Другие

2009-07-24T16:39:06+03:00 1.7K 2

Живот в спомен 🇧🇬

Вечер, когато всички заспят, тихо пускам спомените си да влязат през прозореца. Позволявам им да ме обладаят, а после, също толкова тихо, лея горчиви сълзи. И на сутринта по улицата има локви.
Все си казвам, че е за последно - стига дъждове! И всяка нощ ми е последна.
Да, знам, че спомените трябва д ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2009-07-24T14:44:11+03:00 1.2K 5

Тялото 🇧🇬

През изумрудено синия прозорец на заведението за първи път видях лицето й. Леко грубо, леко мъжко, но все пак едно невероятно красиво женско лице. Опаковано от мрака, който тичаше стремглаво по улицата, гонен от поройния септемврийски дъжд. Влезе, внасяйки със себе си свежестта на бурята, от която м ...

stanef

Проза » Рассказы

2009-07-24T13:59:19+03:00 980 7

* * * 🇧🇬

Ето ме тук сега, останал сам, озверен.
Изпълнен съм със злоба, гняв, омраза.
След всичките години, в които бях до теб.
След всичките премеждия... едно голямо нищо!
В един ден сме приятели, а в друг просто непознати. ...

B3n1f10s

Проза » Письма

2009-07-24T10:56:13+03:00 1.1K 1