Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Продължение от книгата 🇧🇬

- Тъй, тъй... Видеш ле го оня, бабаитестият? Бай Милуш му викат. И той е от Брестник. Голям ербап са пиши.
- Че кой не го знай него? Той е на Милка тейкото. Яка душа носи. Викат, навремето го били турците със сопи да каже где са крият турците. Той имал ревалвер в пазвите и чифт пищови. Дали му ги ха ...

mari45

Проза

2009-07-14T12:31:53+03:00 884 1

Дали гората е пренаселена? 🇧🇬

Веднага щом Ка Приз На и Ле Вент останаха назад, започнаха отново да броят:
1... 2... 3... 4... 5... ... 15... 16...
Пак не успяха да преброят до двадесет, защото от зад близкия храсталак се дочу странна тупурдия, а след като заобиколиха храстите, излязоха на полянка, където завариха упражняващата с ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-07-14T12:13:30+03:00 655

Един бърз имейл до себе си 🇧🇬

Срещнах един много интересен човек. Наполовина го срещнах и наполовина си го измислих. Безполов някак си. Като моето перфектно "аз". С множество разнообразни и възвишени интереси, много по-интелигентен, много по-успешен от мен. Разбира ме от половин дума. Използвам го като огледало, в което да отстр ...

670301

Проза » Другие

2009-07-14T12:11:52+03:00 820 1

Усещане за вълшебство 🇧🇬

Разхождах се по едно високо плато. Задръстените ми от мръсотията на големия град и катрана от цигарите дробове вдишваха с лекота свежия въздух, наситен с летен аромат. Затлаченото ми от ежедневните грижи съзнание постепенно се прочистваше и започваше да долавя фините вибрации на хармония, които изпр ...

rarebird

Проза

2009-07-14T11:27:56+03:00 935 12

Страсти и разум - В търсене на щастието 🇧🇬

Ивета започна да свиква с живота в Алмерия. Хората, времето, работата – всичко беше идеално за нея. Идеално да забрави. Не че можеше, но мисълта, съзнанието – всичко беше ангажирано с новия й начин на живот. Децата бяха възпитани и не й се налагаше да хаби нерви за тях. „Началника” и „началничката”, ...

FRACLA

Проза » Повести и романы

2009-07-14T01:09:40+03:00 1.2K 9

Опит за сериозен любовен разказ 🇧🇬

Опит за сериозен любовен разказ
Понеже Светлана Лажова взе да пише любовни разкази, реших и аз да не изоставам от живия класик на българската литература и да се пробвам в този жанр с ентусиазма на депутат първи мандат.
Седнах, запалих цигара и си налях водка. Във всички книги за живи класици пише, ч ...

Greg

Проза » Юмористическая

2009-07-14T01:05:35+03:00 3.1K 41

Среднощен експрес 🇧🇬

Пак е сутрин! И пак се събудих! Тъжните мисли се пренесоха от съня ми в битието. Слънцето се покри с черни облаци. Не ми се ставаше. Не ми се оставаше и в леглото. Нищо не ми се правеше. Мислех си за нищото. За липсата на избор и свободна воля. „Всичко било предопределено и никой не се съобразявал с ...

stanef

Проза

2009-07-14T00:56:51+03:00 2K 9

Сватбата (продължение) 🇧🇬

Сватбата
-1-
Зимата отмина и отстъпи място на пролетта. Цветята и дърветата се окичиха с пъстри одежди, а тревата се поклащаше лениво под порива на лекия вятър. Птичките пееха и чудната им песен изпълваше селото. Капки роса блестяха по тревата, а слънцето се подаваше бавно и мудно от изток. Денят се ...

Rasha

Проза » Рассказы

2009-07-14T00:45:49+03:00 1.1K 2

"Сърцето на убиеца" [1 глава] 🇧🇬

~Глава първа~
Безименната
Всичко беше тихо. Кристалните води на езерото стояха неподвижни, сякаш замръзнали във времето, отразявайки разперените клони на дърветата над себе си. По небето се гонеха множество бели облачета, които съвсем не предвещаваха буря или каквото и да е било.
- Хмм. – рязкото на ...

^Never^Good^Enough^

Проза » Фантастика и фэнтези

2009-07-13T00:14:32+03:00 1.3K 4

Гениалност, неразбраност, самота 🇧🇬

Докато се прибирах от урок по литература и се мразех, че трябва да пиша есе за категории, които не разбирам, времето беше слънчево. Слънцето обикновено наранява прекалено светлите ми очи и поради това не успях да видя профучаващия мотор покрай мен. Пуснах една дълга и цветиста псувня покрай отпрашил ...

eX_girl

Проза

2009-07-13T00:01:19+03:00 2.2K 2

Стефани 🇧🇬

В един петъчен следобед отличничката на професионална гимназия "Уилсън" - Стефани - реши, че е време да направи планове за идващата лятна ваканция и да измисли идеалното място за почивка.
След толкова усилено учене през годината, беше време за дългоочакваната ваканция. Море, купони, плажове – това б ...

candy_girl_13

Проза » Рассказы

2009-07-12T22:06:39+03:00 1.2K 3

Чистота 🇧🇬

Чистота. Безкрайна чистота и мъгливо слънце обкръжаваха дните ми. Обичах ей така, без да ми трябва нищо, без причина. Просто обичах. Живеех. Може би съм вегетирал, но чувствах, че живея.
София
11.07.2009 год.

UGLY_BOY

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2009-07-12T19:44:06+03:00 1.7K 5

Каскетът 🇧🇬

Сянка се упражняваше, точно както му беше препоръчал Скиталецът, а Ра, Ко Та Рак и Но Щен Вълк се бяха поизтегнали на сенчестата полянка и разсеяно наблюдаваха тренировката на приятеля си. Този път обаче нямаше какво толкова да видят, защото човекът изпълняваше комплекса си съвсем бавно и от време н ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-07-12T19:24:14+03:00 766 1

Мъртъвчо 🇧🇬

Мъртъвчо беше седнал на ръба на една надгробна плоча и полюшваше крачетата си на сантиметри от прясно окосената трева. Гледаше вехтите си демодирани обувки, които красяха светлосивите му подбедрени кости. Малки сребърни сълзички се стичаха по белите му скули, като образуваха влажни чертички по гладк ...

stanef

Проза » Рассказы

2009-07-12T19:00:34+03:00 5.2K 14

Страсти и разум - Нещата просто се случват 🇧🇬

Една седмица мина за Пепо и бавно, и бързо. Чуваха се по телефона всеки ден. Но притеснителното за него беше, че винаги той я търсеше. Не че това му пречеше особено, но тя не се ли сещаше за него? Какво се случваше там, с бившия? Той си обеща, че няма да ревнува и да се съмнява. Те бяха достатъчно з ...

FRACLA

Проза » Повести и романы

2009-07-12T18:15:06+03:00 1K 4

Подредената планета 🇧🇬

Сигурно ме помните. Аз съм онзи звезден пътешественик, който има малък космически кораб, на покрива на блока, сприхава лингвистична машина – самоосъзнала се латвийска автоматична телефонна централа и куп джунджурии, надонесени от всички краища на познатия и непознат космос. Хората отдавна пътуват ме ...

akonitin

Проза » Другие

2009-07-12T18:08:43+03:00 1.5K 8

Все едно 🇧🇬

Сякаш вече нищо няма значение. Времето си минавa безцелно. Лети и отминава. Свършва и започва наново с първите слънчеви лъчи. Събуждаш се с мисълта, че днес ще е различно от вчера и след минути разбираш, че пак нищо няма значение. И всичко се повтаря в един омагьосан и малко зловещ кръг.
Но всъщност ...

fanaa

Проза » Другие

2009-07-12T17:44:16+03:00 1.2K 2

Урок 🇧🇬

У Р О К
Тази история се случи по време на една есенна бригада, в която участваха и ученици, и студенти, дошли да берат домати в село.
Понеже често леглата в лагера не достигаха, бригадирите бяха настанявани и в частни домове. Бай Митко бе един от тези наемодатели, в чиято къща на два ката с пристрой ...

alistef

Проза » Рассказы

2009-07-12T17:36:02+03:00 829 2

Продължение от книгата 🇧🇬

Колю беше облечен в бяла кенарена риза, с клинове на пазвата и ръбе на ръкавите. С шивици на вреви, алени и черни копринени конци. Кармазеният пояс, четворно тъкан, прегънат на две сумички /ивички/, беше от бял тирлик. Тасмата над пояса, обкована с метални пулове, които се закопчаваха с деледжик, по ...

mari45

Проза » Повести и романы

2009-07-12T17:21:00+03:00 1.1K 2

Не искам да пораствам 🇧🇬

Не искам да пораствам! Да се нагърбвам с проблеми без решения, да заставам на кръстопът, да поемам отговорности. Искам винаги да гледам света през очите на дете, искам да се радвам на обикновените неща и никога да не ослепявам за малките жестове, които правят деня по-хубав.
Не искам да търпя унижени ...

MaRtiTyyy

Проза » Другие

2009-07-12T16:47:38+03:00 1.9K 5

Сезони 🇧🇬

Пролет
Премина вече и двадесет и петото чедо на юни. Син ли му беше, дъщеря ли – не знам, ама като обещание на депутат прелетя и се изпари на лятната жега.
Художникът в Стария Добрич видя един златист залез, помисли си, че е пендар и хукна да го търси. Белки го намери, че да се нахрани.
Мино, собств ...

purko59

Проза » Другие

2009-07-12T16:30:04+03:00 662 8

Павлина 🇧🇬

Обичаше да си фантазира. Редеше ги едни такива, едва ли не е най- щастливата жена на земята. С навирен нос и грейнала усмивка на кръглото като луна лице, със самочувствие на "чалга звезда", се носеше, небрежно-елегантна, по оживените софийски улици. Известна беше с пословичното си самочувствие и „но ...

dimi49

Проза » Рассказы

2009-07-12T16:07:16+03:00 1.5K 12

Гущерът и портокалът 🇧🇬

После той написа последните думи с остатъка от нейното червило върху огледалото - “Гущерите не обичат портокали”.
Така те двамата определяха себе си.
Той - гущерът, студен, но привързан към единственото нещо, което му даваше подслон - онова портокалово дърво от поезията на Лорка.
Тя - портокалът, ко ...

JIOJI

Проза » Другие

2009-07-12T15:04:40+03:00 822

Поколение Ъ 🇧🇬

Дали да говоря на тях директно? Те дали ще чуят? И дали ще разберат? Няма начин. Там е пусто. Там е толкова мрачно и сиво, там чак не знам дали има нещо въобще...
Те ходят като аптекарски шишета, те се повтарят. Всичко е еднакво. Един с друг си приличат до максимума, все едно, гледайки ги, ти се нал ...

aln

Проза » Другие

2009-07-12T14:52:50+03:00 772 6

Хрониките на Полуелфия: Едно дългоочаквано лято 🇧🇬

Глава първа
Езамар
Октомври бе чуден месец: последните лъчи на лятното слънце галеха позлатените широкополи листа и ги правеха още по-красиви; презрелите горски плодове въздишаха при вида на слънцето и се пълнеха с аромат и сладост. Но не само те се радваха на топлото есенно време - една самотна фиг ...

lonelyman

Проза » Повести и романы

2009-07-12T01:11:36+03:00 994 1

Суша ли?! 🇧🇬

Суша ли?!
По
Искам да го направя като «Климати» на Андре Мороа, за да се видят двете гледни точки, та да стане по ясна ситуацията. Прощавай Марко!
Обади ми се онзи ден жената на Марко, наш Марко 088... Не, агент под прикритие 007, обърках се.
- Здравей, Светле! ...

svetlanal

Проза » Юмористическая

2009-07-12T00:54:48+03:00 1.6K 23

Стълбата 🇧🇬

Беше изправена право нагоре. Не виждах. Нямаше как да видя в пълната тъмнина. Усещаше се с гравитацията, която беше в своята максимална сила.
Невиждането играеше своята благотворна роля върху сетивата и силите ми, като им спестяваше вероятната истина. Въображението пък, обратно, тушираше този ефект. ...

Mobby_Dick

Проза » Другие

2009-07-11T21:18:26+03:00 1.4K 2

Сутрин... 🇧🇬

6.00 сутринта е.
Тъкмо небето посреща любимото и така чакано слънце и изпраща вече изморената луна. След няколко часа тя отново ще се върне и така е всеки ден.
Вятърът подухва леко и листата на дърветата потрепват като струни, докоснати от ръцете на талантлив музикант.
Птичките току-що отварят очите ...

PoIsOn`HeArT

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2009-07-11T18:05:16+03:00 1.4K 1

Двама стари приятели 🇧🇬

ДВАМА СТАРИ ПРИЯТЕЛИ
Бе началото на дъждовния сезон. Тази вечер не валеше, но въздухът бе натежал от лепкава влага, която се просмуква във всяка пора на тялото и не дава на потта да се изпарява. Владееше онази задуха, която кара кротките селяни в този край на света да изпадат в „амок” и да търчат об ...

remer

Проза » Рассказы

2009-07-11T16:14:41+03:00 1.6K 3

Подарък от сърце 🇧🇬

Подарък от сърце
Здравейте! Дълго се чудих и най-накрая се реших да ви споделя какво точно стана онзи ден. Е, ако започна да пиша и за вчера, извинете ме, но просто като започна да пиша и забравям, че има човек или може би повече от един човек, който, или които, трябва да четат това, което съм напис ...

candy_girl_13

Проза » Рассказы

2009-07-11T15:58:52+03:00 2K 4

Опит за разказ 🇧🇬

Ядосана съм, тъжна съм и ми е супер гадно. Защо ли? Защото Гаро ми се разсърди и си отиде. Той ми е гадже. Тъй де, поне беше допреди малко. И защо ми се разсърди? Да беше нещо важно, а то...
Всичко е заради тъпата Мария. За всичко ми завижда. И за Гаро също. И непрекъснато ми се подиграва. Онази веч ...

Мимче

Проза » Рассказы

2009-07-11T15:44:08+03:00 2.2K 16

Страсти и разум - „100 % от всички разводи започват с ... брак!” 🇧🇬

Ивета беше тъжна и замислена. Отношението на мъжа й я разстрои. На следващия ден, след като се прибраха от най-ужасната почивка, тя искаше да се разсее. Първо си помисли да се обади на Филип, но после реши да го остави за по-късно. Обади се на няколко приятелки, но всички бяха заети – коя на работа, ...

FRACLA

Проза » Повести и романы

2009-07-11T15:40:12+03:00 1.3K 11

Лунен спомен - втора част 🇧🇬

Втора и последна част
- Настани се удобно и избери какво ще пием.
- Аз не съм много по пиенето.
- Тогава позволи на мен.
- С удоволствие. ...

svetlanal

Проза » Рассказы

2009-07-11T15:31:30+03:00 1.1K 15

Сълзи от 1 до 7 🇧🇬

1. Тъмно е!
2. Зазорява се!
3. Слънцето блести в перлено розово!
4. Всичко е перлено розово!
5. Нощта леко повдига пелената си и открива гледката на още димящите тела. Разхвърляни почти на еднакво разстояние едно от друго около овъглените останки на къщата. Някъде в пустото на замръзналите от ужас д ...

stanef

Проза » Рассказы

2009-07-11T15:04:33+03:00 1K 14

Смелият пазач 🇧🇬

Бай Митьо беше нощен пазач в малката фирма за строителни материали на своя приятел Кольо. На служба там от години бе вярното куче на шефа, чиято къщичка той бе поставил близо до вратата, точно под прозореца на едноетажната сграда.
Обикновено старият пес полайваше, когато стане време за закуска или в ...

alistef

Проза » Рассказы

2009-07-11T15:01:39+03:00 794 1

Молекулярни облаци 🇧🇬

В дължината на светлинната отдалеченост се губят хиляди малки, зелено-звездни планети. Ширнали в безбрежността си гори, смели просветления на морета, понесли в малкото си обаяние – голямото съприкосновение с всемира и мисълта. На слабите си плещи понесли философското раздвоение на микроживота и макр ...

WIK

Проза » Другие

2009-07-11T14:57:45+03:00 864 1

Мрачина с ярка светлина 🇧🇬

Картинка.
Тъмночервено небе, почти черно. Не се вижда нито луна, нито слънце, само няколко тъмносини, почти черни облака. Океан. В далечината отляво остри, назъбени и стръмни скали, над тях кръжи малко ято мършояди. В средата отпред връх на риф, подаващ се на около метър над водата. На рифа седнало ...

dfshwsh

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2009-07-11T14:41:15+03:00 952

Защо?... 🇧🇬

Една вечер.
Едно щурче нареждаше щастлива песен.
Една луна се беше разсъблякла, беше хубава и кръгла.
Едно момиче се прибираше вкъщи самичко. По–красиво от луната.
Едно бездомно куче виеше от глад и злоба срещу нея. ...

purko59

Проза » Другие

2009-07-11T00:43:08+03:00 943 10

Приказка за огледалцето 🇧🇬

Имало някъде едни хора, те си мислели, че били много далече от едно село, но всъщност били жители на селото. Понеже стоели винаги с гръб към селото и понеже Земята е кръгла, тези хора мислели, че селото се намира толкова далеч, че, ако тръгнат напред към селото, щял да им трябва цял живот, за да сти ...

akonitin

Проза » Сказки и произведения для детей

2009-07-11T00:25:50+03:00 2.4K 17

Ти си там... 🇧🇬

Хората са лицемерни, като змии... увиват се около шията ти и те облизват, а след това пускат отровата си... Усмихват се, а зад усмивката е завистта... Но нека не замърсявам себе си с неща нисши... Нека мракът не навлиза към онази светлина, която Бог е дал на всеки един... Нека не замръзне сърцето, к ...

beytula_bubu

Проза » Другие

2009-07-10T22:32:23+03:00 1.2K 1