Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Убийства за фон (2) 🇧🇬

Глава втора
11.02.2009г.
"Столицата никога ли не заспива?" - мислех си аз, докато мълчаливо наблюдавах нощния град през стъклото на луксозното БМВ. Уличните лампи осветяваха пътя и успях да различа лицата на две предизвикателно облечени девойки, които махаха на минаващите автомобили. За Бога! Момиче ...

Optimistichno

Проза » Повести и романы

1.4K 5

Не така... и не сега 🇧🇬

Колко е лесно... да си егоист. Не мога... не така и не сега.
Колко е лесно да си кажеш: "Какво пък, нека опитам"... не, не е лесно. Не, когато нараняваш... Не, когато ти рискуваш само да не се получи... а той рискува всичко... Не мога... не така и не сега.
Как да се погледна в огледалото сутрин... н ...

viki90

Проза » Письма

1.4K 1

В задния двор 🇧🇬

Там, в задния двор на сърцето й, имаше много вехтории. Начупени, натрупани, прогнили парчета. Отдавна изхвърлени, напълно ненужни, части от някакво минало. Някога лъскави, бляскави, важни за нея или друг, днес събиращи прахоляк, съжаление и ненавист. И малко гняв, за това, че изпълзяват от сенките и ...

angel-angel

Проза » Рассказы

1.5K 8

Да поблагодариш или да проклинаш 🇧🇬

Искряща кръв капе по гладкото острие. Молекули ДНК се плъзгат по студената стомана и се размазват по плочките. Образувалата се форма смътно наподобява сърце. Донорът прави крачка и стъпва върху него. Отнякъде се чува баладичен рок... той бълнува от кръвозагубата. Вглеждайки се по-добре в жертвата, р ...

koledko

Проза » Другие

980

В търсене на своето второ крило 🇧🇬

В търсене на своето второ крило
"Всеки от нас е ангел с едно крило. За да полетим, трябва да намерим човека с другото…"
Какво е човешкият живот? Низ от сривове и изкачвания, низ от красиви и грозни думи, болка, тъга, мъка, после пак нещо вълнуващо... Животът е в различни цветове. Понякога сив, друг ...

MilenaMila

Проза » Рассказы

1.8K 5

Аз съм 🇧🇬

Аз съм сълзата в очите му, когато му казваш, че това е краят.
Аз съм прашинката в мислите ти, която замъглява реалността.
Аз съм затрупана под нелепиците ти.
Аз съм лъжата, която изричаш всеки ден.
Аз съм случващото се край теб. ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K 2

Изповед на един мъжкар 🇧🇬

ИЗПОВЕД НА ЕДИН МЪЖКАР
Бягам с лудешка бързина. Пред очите ми танцуват блуждаещи огньове. Случи се нещо ужасно, или поне можеше да се случи, почти не съм на себе си и не мога да осъзная станалото. Все пак сега, когато съм определено здрав и читав, макар и целият треперещ, бих могъл да заявя, че там ...

godo1952

Проза » Рассказы

1.3K 4

За сбогом 🇧🇬

Издишвам те. Издишвам се. Лишавам се от всички привилегии. И замирам в очакване. Боли в малките пролуки тишина. Крещи и бавно изпива остатъците кураж. Не разбираш ли, че смелостта ми се ражда от отклик на лешникови очи? Не видя ли? Не чу ли последните стъпки вяра, които така наивно жигосаха цялото м ...

Ralina13

Проза » Другие

1.8K 7

Спасителят Лузарт или Еманципация по американски 🇧🇬

Когато и двете свалиха дрехите си, настана неловко мълчание. Казано иначе, без дрехи - само погледи, с които се изучаваха една друга, опивайки се ефирно и отдалеч. А инак очите им се бяха срещнали много по-рано, в мелачката на Гей-бара, където под звуците на саксифона на Намисловски местеха унило кр ...

Romanov

Проза » Рассказы

1K 3

Стриган, нестриган 🇧🇬

СТРИГАН, НЕСТРИГАН
Утринната тръба ме сепна от сън. Завъртях се насам на там, пробих път между сънената тълпа от войници и хукнах към казармения бръснар. Снощи ми беше остригал половината от косата, а другата остави, защото спря тока. Платих му от бедната си войнишка заплата, обеща сутринта да остри ...

korsar

Проза

928 2

Изповед 🇧🇬

Изповед
Животът ми се превърна в захабена карта от събития, картата остарява, избелява, а нови страници, уви, няма – амортизира се... събитията бяха... Станах безличен, като некролог на непознат човек, залепен прилежно на електрически стълб - дано и близките ми не ме забравят!
Щеше ми се да имам пов ...

Veren

Проза

1.8K 4

Градска нощ 🇧🇬

Нощта беше кристално ясна. Луната, скрила се зад гъстите облаци, сякаш се опитваше да избяга от ярките светлини и безмълвната тишина на града. Тук-там се чуваха звънките, тихи гласчета на черните щурци. Светлината на лампите разсейваше черната тъмнина, която обвиваше целия град, като тъмен воал. Едн ...

purple-flame

Проза » Другие

1.6K 2

Изкупление / 9 / 🇧🇬

9.
Харесваше се така.
Русите отблясъци в буйната й къдрава коса я правеха различна.
Дори тя го усещаше.
Очите й отново бяха придобили онзи позабравен, игрив отблясък, страните й възвръщаха обичайната си свежест и розов оттенък. ...

LEOMAX

Проза » Повести и романы

1.3K 1

Където и да си 🇧🇬

Обръщам се към небето с мисълта, че, където и да си, ще гледаш звездите.
Говоря си с вятъра с надеждата, че, където и да си, ще чуеш песента ми.
Усмихвам се на морето с молбата, че, където и да си, ще почувстваш моята ласка.
Слушам слънцето с утехата, че, където и да си, ще усетиш топлината на сърце ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K

Здравей, аз съм... 🇧🇬

Вече не вярвам, че ще се обади. И защо да го прави, какво има, че да се надявам. Последните месеци повечето пъти аз съм й се обаждал. Е, в началото не беше така - и двамата се търсехме, понякога писмата ни пристигаха по едно и също време. Понякога бързахме да говорим и двамата, разказвахме за себе с ...

lubara

Проза » Рассказы

2.5K 1 23

Ударите на сърцето 🇧🇬

Ударите на сърцето
Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах – но за света какво е? ...

Greg

Проза » Рассказы

2.1K 24

Смотанякът Лузарт 🇧🇬

Шефът реши да го накаже, смъквайки го в друг отдел. Смъкването стана изключително бързо.
През прозореца на тринайстия етаж. За седем секунди и три десети бе на партера. Портиерът го посрещна с ледено изражение:
- С кола ли сте, сър?
- Не, погрижи се само за кашона ми, ще долети след... - погледна ча ...

Romanov

Проза » Рассказы

901 5

Радвай се, докато си обичана 🇧🇬

Не усети как и кога, но бе променила собствения си сутрешен график, за да може да взема метрото точно в 8.00 часа. Сядаше на едно и също място, в дъното, защото от там можеше да го наблюдава. Той се качваше спирка след нея, винаги по едно и също време и заставаше успоредно на движението, прав, хвана ...

angel-angel

Проза » Рассказы

2.2K 9

Тинка беше на... 🇧🇬

„Хубава е Тинка, също като картинка" - припяваше възрастният чистач на някаква негова си мелодия. Посрещна я на вратата на новия й дом, огледа я от глава до пети, даже от нея беше по-нисък, накрая премести сламката в устата си от левия в десния ъгъл и каза: - Ти пък коя си?
- Тинка.
- Тинка, значи! ...

Апостолиция

Проза » Рассказы

2.4K 9

Признание 🇧🇬

И тоя път дойде. От години е така. Наближат ли тия дни и той е тук, при мен. Идва да потуши мъката. Гасим я с бяло, с червено, с какво падне. Много се коси. И язвата го свива, та се прегърбва като бастун.
Пийваме и го утешавам.
-Спокойно бе, човек! Не бързай. Рано или късно ще ти дойде редът. И теб ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

943 1

Нов инцидент в кухнята на Гар Ван 🇧🇬

Алфа версия
- Ъъъ, Гар Ван - прокашля се притеснено Черната Пантера Ра един късен следобед. - Имаме малък проблем.
- Така ли? - остави книгата си сенчестата. - Какъв?
- Амиии - проточи пантерата. - По-добре не влизай в кухнята.
- Ох - изохка Гар Ван. - Пак ли?! ...

Bersek

Проза » Рассказы

774 2

Страх 🇧🇬

СТРАХ
Вървя под такта на падащата вода и мечтая за морето. Под светлината на карбидната лампа, едва виждам следващия завой на галерията. Ще работя на скрепера. Две ръчки командваш и това е. До вчера бях на проходка, като помощник-миньор. Имах задължение да задържам бургията към скалата, докато влезе ...

korsar

Проза

963

А какви бяхме? 🇧🇬

А какви бяхме?
И пак празен, и пак уморен...
И пак от живота сгазен?!
Вървя по улиците втрещен от това, което правим!
Имам чувството, че се роботизирахме и то не само в едното ежедневие, а ...

Veren

Проза

1.3K 1

Откровенията на една разголена душа... 🇧🇬

Смелост било да "разголиш" душата си, но е агония да пазиш всичко в себе си и да не го споделиш. Аз не се имам за смела - напротив, аз осъзнавам че съм слаба, защото страдам и не мога да се преборя със страданието. Аз съм жалка, но все пак не агонизирам, защото ми е достатъчно, че страдам и не мога ...

Amiliq999

Проза » Другие

1.8K 3

Уроците на любовта 🇧🇬

Хайде де, мило! Лесно е. Просто отваряш хубаво уста, лапаш и после - както ти обяснявах. Нали пушиш? Все едно правиш кръгли димни облачета, в същото време обаче си движиш главата назад-напред, все едно се съгласяваш, а с езиче пишеш легнали осмички...
Е, ма, как така не разбра досега?!
Питай майка с ...

caterpillar

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K 1

Как се сключва сделка - 12 🇧🇬

На вратата се позвъни и сърцето на Пит сякаш си удари в гърлото. Побърза да сложи снимката на същото място, сякаш заличаваше следи от престъпление. Поколеба се дали да отвори, но настоятелното звънене можеше да събуди Мел, затова дръпна вратата. На прага стоеше едра, пълна жена на около петдесет год ...

DanyD

Проза » Повести и романы

2.3K 5

Дъжд по никое време ( III част ) 🇧🇬

-Ревнувах я от първия ден, когато я видях, ревнувах я от тревата, по която ходеше. Пазех я от приятели и познати, не давах косъм да падне от главата й. И така до миналата седмица, когато я засякох да говори с непознат мъж във Виенската сладкарница. Предугаждаше нещо, горката, озърташе се насам-натам ...

Bardejov

Проза » Рассказы

888 4

Надпис върху пощенска картичка 🇧🇬

На Тани
Мисля, че приятелството е едно незаменимо вълшебство, което едва ли някой е способен да разбере. Силата му е навсякъде – сред хората, природата, по цялата земя и целия свят. Дори думите не биха могли да бъдат достатъчни, за да опишат какво е това приятелство – дали силна връзка между хората, ...

Ninsi

Проза » Рассказы

4.4K 1

Началото на края (І част) Наследникът 🇧🇬

Наследникът
Според определената дата Свилена трябваше да роди всеки момент, но признаци за това нямаше. Имаше десетдневен срок за наблюдение и, ако не стане, налагаше се да влезе в болницата за предизвикване на раждането. Чувството на тревожност я беше обзело, както в самото начало на бременността, ...

dimi49

Проза » Повести и романы

1.5K 16

Тя 🇧🇬

Тя идва от малко градче, търсейки късче надежда. Тя е наивна и вярва в доброто у хората. Но далеч от провинцията рядко се среща добро. А тя продължава да вярва.
Затова й разбиха сърцето. Затова й стъпкаха мечтите. А тя продължава да вярва.
С дете на ръце и малко надежда, тя брои дните до промяната. ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K 1

Само за мен 🇧🇬

Едно от най-трудните неща е да повярваш, че и сам струваш нещо. Прекалено много хора, които са сами, се подценяват. Ето какво мисля аз. Може би ценното е да разберем какви сме, когато сме сами. Защото не можем да инвестираме в някой наистина специален, докато не инвестираме в себе си. Може би не тря ...

cenitel

Проза » Другие

1.3K 1

Бялата сянка 🇧🇬

БЯЛАТА СЯНКА
Вървя и гледам в краката си. Зад мен е галерията. Слънцето си прави шега, блестейки в очите ми. Не виждам повече от метър напред. Някой ме посреща:
-Как е? Добри резултати имаш в работата, току виж и за награда те предложим. – Едва сега познах комсомолския секретар на рудника. Зевзеците ...

korsar

Проза

902

Безсъние 🇧🇬

Надявам се, че не очаквате това да е поредния "слънчев" разказ за любов и тем подобни. Дори и да има любов разказът няма да е "слънчев", няма да има радост, няма да има усмивки, нито щастлив край. Даже не знам какъв ще е краят. А вие знаете ли какъв ще е? Не... представете си, предположете и ще види ...

loreto0o

Проза » Рассказы

1.2K 1

Части 🇧🇬

- Извинете, това ли е магазинчето за душù?
- Резервни части за душù. Да, това е.
- А цели душù нямате ли?
- Е, изпадат понякога, ама не са за Вас.
- Така ли? И защо да не са за мен? ...

Апостолиция

Проза

1.2K 7

Без заглавие 🇧🇬

В онзи слънчев ден се случи нещо - нещо, което накара светът ми да се преобърне. Пред училището стоеше новият ми клас. Аз бързах да се запозная със съучениците си...тогава я видях за пръв път.
Усетих как нещо трепна в мен. За няколко секунди стоях като прикован, но се опомних, приближих се към нея и ...

*Dark_Girl*

Проза » Рассказы

1.2K 2

из Разходки в гората 🇧🇬

Времето този ден било идеално за разходка в гората, при това не като ония дни, когато ти се струва, че времето е идеално за разходка, а като започнеш да се разхождаш се оказва, че не е точно така - или ще е прекалено горещо, или ако е валяло - ще е още прекалено кално, а кой ще му е приятно да се ра ...

Bersek

Проза » Рассказы

2.1K

Кум 🇧🇬

-Та викаш, по съвест. По съвест, ама тя, проклетата, е от женски род. Измамна е. И аз някога, по ония времена, кога всичко знаех и всичко можех, тогава кога по шумките пикаех, та и от тая работа шум да се дига, нещата все по съвест ги решавах. Трябваше да стъпя с бос крак на въглен, та да разбера, ч ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

907 1

Един непораснал романтик (11) 🇧🇬

Един непораснал романтик (11)
През прозореца виждам само непозната блондинка. С жест искам разрешение да вляза. Преминавам през антрето и преди да попитам за Елена, тя и колежката й изскачат зад гърба ми от страничната стаичка. На поздрава ми отвръщат с поглед, който преминава през мен все едно, че ...

razlichen

Проза » Повести и романы

830

По следите на ревността или Притча за нея 🇧🇬

На тази маса, на която толкова пъти ми е сервирала вечеря, пили сме по ракия, а накрая сме сривали всичко на земята и сме се любили до припадък. До зори, че и до пладне. Или до следващата вечеря, в която сме претопляли остатъците и пак сме правили луда любов. На масата. И сме се омазвали до уши в ма ...

Romanov

Проза » Рассказы

1.5K 4

Продължение от книгата 🇧🇬

- Керано, крий са чедо, идат!- подкани кака Кина.
Някой извика. След него музикантите засвириха, извиваха зурлите. Кларнета на Алито се открояваше над всички.
- Влизийте, де, влизайте! А добре сте ми дошли!- обърна се към годежарите тя и се доближи до Кольо.
- Това Кольо е за теб- и наметна върху ра ...

mari45

Проза » Повести и романы

879 1

Рассказы и проза современных авторов

Убийства за фон (2) 🇧🇬

Не така... и не сега 🇧🇬

В задния двор 🇧🇬

Да поблагодариш или да проклинаш 🇧🇬

В търсене на своето второ крило 🇧🇬

Аз съм 🇧🇬

Изповед на един мъжкар 🇧🇬

За сбогом 🇧🇬

Спасителят Лузарт или Еманципация по американски 🇧🇬

Стриган, нестриган 🇧🇬

Изповед 🇧🇬

Градска нощ 🇧🇬

Изкупление / 9 / 🇧🇬

Където и да си 🇧🇬

Здравей, аз съм... 🇧🇬

Ударите на сърцето 🇧🇬

Смотанякът Лузарт 🇧🇬

Радвай се, докато си обичана 🇧🇬

Тинка беше на... 🇧🇬

Признание 🇧🇬

Нов инцидент в кухнята на Гар Ван 🇧🇬

Страх 🇧🇬

А какви бяхме? 🇧🇬

Откровенията на една разголена душа... 🇧🇬

Уроците на любовта 🇧🇬

Как се сключва сделка - 12 🇧🇬

Дъжд по никое време ( III част ) 🇧🇬

Надпис върху пощенска картичка 🇧🇬

Началото на края (І част) Наследникът 🇧🇬

Тя 🇧🇬

Само за мен 🇧🇬

Бялата сянка 🇧🇬

Безсъние 🇧🇬

Части 🇧🇬

Без заглавие 🇧🇬

из Разходки в гората 🇧🇬

Кум 🇧🇬

Един непораснал романтик (11) 🇧🇬

По следите на ревността или Притча за нея 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Очередь