Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Продължение от втора книга 🇧🇬

Павлето забърза към дома. Нали тази вечер го чакаха уроците по пиано. Външната порта беше отворена. Той прекоси тясната каменна пътека и тичешком се изкачи по стълбата. В голямата одая, където беше пианото, Вяра и майка му бяха седнали и си бъбреха нещо. Той вече знаеше името ù. Отварянето на капият ...

mari45

Проза » Повести и романы

845

Деветнадесетият рицар (2) 🇧🇬

Утрото настъпи с изгряващото слънце. Нямаше и помен от среднощната буря. Капчиците от падналия дъжд блестяха с хиляди светлини. Всичко живо очакваше животворната светлина на топлите слънчеви лъчи.
Кити се събуди и веднага скочи от леглото. Облече си рокля и хукна към кухнята.
- Добро утро, Гертруд, ...

marasheih

Проза » Повести и романы

977 1

От днес съм чернокоса! 🇧🇬

Той народът правилно го е рекъл: шило в торба не стои. Ей ме на, гледайте ме! Жив пример! И понеже в скоро време не се бях озовавала в епицентъра на някоя дивотия, отвътре взе да ме човърка. А неясният порив кристализира в конкретна идея, докато се шматках между рафтовете в „Мола”.
М-не, не познахте ...

kapricia

Проза » Юмористическая

2.3K 8

Камин 🇧🇬

ПЕТЪК, 16 ОКТОМВРИ, 2009 г., 00:35 ,Букурещ, Очидентули 18,стая 41
- Значи отново не се появи?
- А беше обещал...
- Защо му вярваш? Би трябвало да си научила някой основни уроци досега. Знаеш ли, наивността ти не спира да ме изумява.
- А ти какво очакваш? ...

RIOT

Проза » Повести и романы

1.3K 1

Tакъв е животът 🇧🇬

Такъв е животът
На всички столичани добре им е известно колко е редовен градският транспорт в София. До толкова, че понякога ти се налага да чакаш даже повече от 1 астрономически час.
Тази сутрин на спирката на автобус № 280 вече 30 минути чакаха към 20-30 души.
Те нервничиха по различен начин. Едни ...

kovak

Проза » Рассказы

1.2K 1

Думи 🇧🇬

Думи
Думи. Всеки говори. Всички говорим прекалено много, а всъщност нищо не казваме. Нищо смислено. Говориш. Не спираш. Понякога си мислиш, че казваш само истини, или правилни неща, или хубави неща. Често нараняваш без да го осъзнаваш.
Денят беше юли 22, ако не се лъжа. Слънцето печеше напук на всич ...

just.neli

Проза » Рассказы

1.3K

Най-тъжната пролет 🇧🇬

Както всяка година, така и тази, месец март е слънчев, но мразовит. Вятърът духа от всички посоки, типично за това време на годината. По улиците е оживено, шумно, като имаме предвид значението на тези думи за едно провинциално градче. Излизам от входа, обличайки връхната си дреха, и аз не знам защо. ...

mini_izku6enie

Проза » Рассказы

1.4K 2

Делба 🇧🇬

В градината, отдясно на Дядойордановото каменно стълбище, под витото старо крушово дърво лежеше старият. Спусналите се жълти плодове го целуваха по умореното чело. Отмерваше се изплъзващото се време. Бе си поживял, улавяйки в шепи вътрешния ритъм на живота.
Старецът побутваше с пръст тъничкото, полу ...

azura_luna

Проза » Рассказы

1.6K 44

Как се сключва сделка - 19 🇧🇬

Срещата премина толкова експедитивно, че Мелани нямаше време да се притесни. Всичко беше ясно – вариантът, най-доброто, до което достигнаха, получи одобрението на Томас, направена беше уговорка за срещата с възложителя и край! – срещата приключи. Всичка станаха и се заеха да прибират книжата си. Мел ...

DanyD

Проза » Повести и романы

1.6K 6

Раим 🇧🇬

Раим
(Съвременният Мунчо)
Случвало ли ви се е да пътувате до Триград? Ако отговорът ви е „да”, то със сигурност не сте пропуснали да спрете в уютната хижа на Тешел, за да се подкрепите преди оставащите десетина километра до крайната цел. Така постъпихме с моя любим преди няколко дни. Докато той поръ ...

rarebird

Проза » Рассказы

1.6K 16

Притча за истината 🇧🇬

ПРИТЧА ЗА ИСТИНАТА
Кралят на едно далечно кралство решил да си назначи придворен гадател, но се затруднявал с каква задача да намери най-достойния кандидат. Всякакви идеи минавали през главата му, но нито една от тях не била достатъчно трудна или непосилна за разгадаване. Един ден след прибирането н ...

wishpin

Проза

4K 3

Всичко идва от погрешното семе 🇧🇬

ВСИЧКО ИДВА ОТ ПОГРЕШНОТО СЕМЕ
Поредният разговор около нашия „бракоразвод”… Осъзнаване на преповтаряните истини. Но в друго измерение вече, с друга гледна точка. Това са глупости, което правим, отдавна си изпуснахме шанса за корекция на нещата! Онази случка беше в тъмното минало, защо не я оставим ...

AvR1tO

Проза

1.3K

Магарешки неволи 🇧🇬

Една лятна вечер магарето Марко лежало на двора и си почивало. Тревата се размърдала и до него застанало зайче. Малко зайче с наострени ушички.
- Здравей, чичо - казало зайчето.
- Че какъв чичо съм ти аз, бе зайо?
Възмутило се магарето. Даже се обърнало на другата страна.
- Извинявай! Имаш дълги уши ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

999 2

Край езерото 🇧🇬

Край езерото
На Славе
Чашата винаги е полупълна!
Дъждът валеше така силно, че чистачките едва смогваха да отблъснат водата, която се стичаше по стъклото. Автобусът тромаво се движеше по пътя, лъкатушещ по завоите. На моменти можеше да се види и езерото, покрай което минаваха, но и то беше покрито в ...

MilenaMila

Проза » Рассказы

1.3K 1

Фантастична приказка 🇧🇬

ФАНТАСТИЧНА ПРИКАЗКА
Фюуууууууууууу! Пляс! Чу се трясък, нещо падна от близкото дърво и изохка.
- Да, бе, да! Кой каза, че не? Уф! Трябва да внимавам като се приземявам друг път. Какво пък? Вече съм тук, малко паднах, ама ще стана, не се тревожи! Не може иначе, щом човек се опитва да лети. Кажи сега ...

МиленаРозалия

Проза » Другие

2.6K 1

Бензин в кръвта 🇧🇬

Видин го харесвам само в неделя. Защо ли? Защото в неделя е по-пуст от призрачен град, дълбоко в дебрите на Австралия. През останалото време...
Седем етажа под прозореца ми е булеварда. Някъде към пет и половина сутринта съседът – той е автобусен шофьор – започва да подгрява стария звяр (автобуса де ...

kapricia

Проза » Юмористическая

2.1K 1 5

Винa 🇧🇬

От седмица всяка вечер вали. Не спира да вали и в очите ми, а шумът от удрящите се капки само разяжда раната... отваря се все повече и повече с всяка изминала минута. И как след това да повярвам, когато кажат "времето лекува всичко".
От седмица, откакто вали, дори за минута не успявам да заспя. Усещ ...

elety9730

Проза » Другие

1.4K 1

* * * 🇧🇬

Вървяха двамата хванати за ръка. Малките им крачета се забиваха в снега и трудно успяваха да направят поредната крачка. Но толкова много искаха да отидат до там. Светлият прозорец и да погледат играчките. Толкова много играчки. Двамата никога не бяха имали толкова красиво нещо. Мъничките им премръзн ...

Бубчето

Проза » Другие

851 1

Един жалък миг съществуване 🇧🇬

Отново и отново, и отново... Отново... Отново... Всеки път, когато иглата пробиваше плътта ù, я изпълваше мисълта за него... Защо живея? Защо продължавам да съществувам? Защо убивам себе си с поредната спринцовка? Защо? Защо? Защо? И всички въпроси имаха един отговор. Как може един малък незначителе ...

eNdleSs-dArk

Проза » Другие

1.1K 1

Голямото пътуване 🇧🇬

Топчо и Малчо са две камъчета, живеещи на съседни хълмове. Те били най-добри приятели. Топчо бил кафяво-бял с почти правилна кръгла форма, а Малчо, макар и доста по-голям от приятеля си, бил най-малкото камъче в семейството. Всеки път, когато двамата решили да излязат заедно, просто се търкулвали на ...

imortallove

Проза » Сказки и произведения для детей

1.6K 1

Права колонка 🇧🇬

Петър се опули в екрана на компютъра, а след това отново погледна фиша, който държеше в ръцете си. Почти всичко съвпадаше. Беше познал цели седем срещи в права колонка и от печалбата го делеше само още една среща. Трябваше да познае и нея, иначе всичко пропадаше. Той извади калкулатора и с треперещи ...

Heel

Проза » Рассказы

1.1K 1

Чудо 🇧🇬

Бяха се хванали за гушите.
Преди години започнаха да си строят жилища.
Заедно, като приятели,
На едно място. В едно блокче.
Започнаха всичко с мерак, с радост, че се бяха измъчили да живеят тук и там, на чуждо или свое, но и тясно, и неудобно, и скъпо. ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

982 3

Гневът на великия кан 🇧🇬

Гневът на великия кан
След като видя опожарената си столица, Крум заповяда Плиска да бъде въздигната отново.
В деня когато влезе в новопостроената тронна зала, тя все още миришеше на пресен хоросан.
Той впери взор в очакващите го люде.
От дясната страна на трона стоеше брат му – неговият заместник. ...

Войнов

Проза » Рассказы

2.5K 7

Копи и Пейст и мечтите на една жена... 🇧🇬

Ако не виждах живота си празен, щях ли да спра очите си в теб. Отчаяна, самотна и красива. Никога не съм била отчаяна. Или поне до толкова, че да събера смелост да убия отчаянието. Самотна – да. А красотата е доста спорно понятие. Мисля си, че има нещо извратено в мен. Обичам те. Не искам да ме разб ...

mentally

Проза » Письма

1.5K 1

Последното завръщане 🇧🇬

- Дами и господа, до края остава само един месец и после нищо вече няма да бъде същото! Затова живейте като за последно! Направете това, което винаги сте искали, изпълнете всяко свое желание, осъществете всяка своя мечта! Нека живеем живота си на пълни обороти и да го превърнем в истинска приказка! ...

Mariq_Vergova

Проза » Фантастика и фэнтези

1.4K 1 6

Въртележката на сънищата 🇧🇬

- Сънувах странен сън! - каза Пилина с прозявка и погледна към Пилин, за да срещне неговия поглед.
- Какъв сън, скъпа? - попита лениво той.
- Сънувах, че къщата ни се е преместила на друго място. Много красиво място... Искаш ли да ти разкажа? Беше слънчев ден...
Пилин я погледна, измърмори нещо и за ...

Лепидоптерия

Проза » Фантастика и фэнтези

1.3K 4

Гъбката 🇧🇬

Знаете какъв е летният дъжд, завалява и спира изведнъж.
Бяха паднали първите капки. Листата на дърветата зашумяха. Една мравка търкаляше пред себе си зрънце и си мърмореше:
- Трябва да се подслоня някъде. Ще загина от този дъжд.
Спря се и видя гъбката.
- Може ли, гъбке, да се мушна под чадърчето ти? ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

1.5K 2

Производни на любовта 🇧🇬

Гълъбите се появиха внезапно. Направиха широк кръг, избраха си перилата на неговия балкон и кацнаха. Бяха два - мъжки и женски.
Любовта им сигурно бе почнала другаде - долетяха тук, само за да довършат най-важното и същественото - продължението на вида.
Защо ли бяха избрали точно тясното и неудобно ...

Romanov

Проза » Рассказы

1.1K 7

Любовта на Лотоса 🇧🇬

Любовта на Лотоса
В едно отдавна забравено блато, където дори жабите вече не стъпват, живее един безумно красив лотос. Но той не е обикновено цвете, а едно мълчаливо и вечно сърдито украшение на тъмните блатни води. Неотдавна лотосът бил не само красив, но и много мил. Разгръщал цветовете си широко ...

isabelle

Проза » Другие

2.6K 1

За Пенелопите 🇧🇬

Скъпа ми приятелко, не е много честно от моя страна да посягам към писалището винаги, когато ми е скапано. Но за какво са приятелите, ако поне не можеш да ги затрупаш с душевните си отпадъци. Не че това ще промени нещо. Чувствам се ужасно скапано нещастносамотна. Сигурно защото сънувах кофти сън. По ...

Апостолиция

Проза » Рассказы

1.2K 1

Алогичност. 🇧🇬

Бяла сграда с празни коридори. И тежка миризма на болест. Бели стаи без прозорци. И модата на много дългите ръкави. Тя е тук, заключена, затворена, обградена с решетки. И аз при нея идвам (а може би съм тук и аз, не зная?). Тя удря по стената с юмруци, чупи, блъска, вика. Иска да избяга и се бори, а ...

green_girl

Проза

1.4K 2

Толкова много филми сме гледали... 🇧🇬

преди някой да изкаже злостна критика,
отбелязвам, че това е плод на вдъхновение
от петдесетте най-добри български филма.
не е копие.
Всичко е любов. Твърде кратко го разбираше. ...

sunnyrainbow

Проза » Другие

1.5K 5

* * * 🇧🇬

Среднощна разходка с моя най-добър приятел... ІV част
Като заговорих за котета, иска ми се днешният ден да не беше настъпвал. Изпитах най-големия ужас в живота си. Преди няколко дена забелязах , че моят котарак Том не се държи като друг път – игриво и закачливо, а, полегнал на една страна, не ми поз ...

Karaman

Проза » Рассказы

1.5K 20

Топъл шоколад 🇧🇬

Ко Та Рак завари Сянка да пие някаква гореща напитка.
- Искаш ли? - въпросително кимна към течността сянката. Котакът любопитно надникна в чашата му и идентифицира субстанцията вътре като топъл шоколад - любимата гореща напитка на Сянка.
- Мляко с какао имаш ли? - реши все пак да попита за своята лю ...

Bersek

Проза » Рассказы

1.4K 2

Понякога е трудно 🇧🇬

Вървя, но никъде не стигам. Движа се около себе си, като шахматна фигура и не мога да туширам безпътието. Завивам наляво, а после надясно и пак съм там, откъдето тръгнах. Като в лабиринт се лутам, за да открия пътя си. Трудно ми е когато се спъвам и падам, а няма кой да ме вдигне. Миризмата на пръст ...

малка_любознателка

Проза » Другие

1.7K 1 3

Кера Петрова - Совата 🇧🇬

Кера Петрова – Совата
Кера Петрова беше от онези жени, които спокойно бихте подминали, ако я срещнехте случайно – широки, „торбести” дрехи не само скриваха тялото й, но и с нищо не провокираха фантазии за формата му; косата й, някога оцветявана в незнайно какъв цвят, беше лишена от блясък и форма; о ...

rarebird

Проза » Рассказы

1.4K 20

За режима на водата и някои прозаични неща 🇧🇬

Поредният изморителен и дълъг ден в службата... Разправии със служители, разправии с институции и поредните три дози кафе.
Мина и този ден, прибирам се вкъщи с нагласата да се хващам за препаратите и парцалите и да започвам да чистя, пералнята прелива от дрехи за пране, за които не ми е останало вре ...

Erato

Проза » Другие

1.4K 1

Орехчето 🇧🇬

- Ей дете, не ме ли видя? Наведи се, де! Не ме чува сигурно. Аз съм орехчето. Досега бях на дървото. Бях със зелена ризка и се криех в зелените листа. После ризката ми стана кафява, натежах и паднах от клончето. Сега лежа тук и чакам да ме вземе някой. Ядката ми е много вкусна. Сладкишите с моите яд ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

1.7K 3

От умрял – писмо 🇧🇬

Вчера, хей тъй, както си стоях, съвсем безсмислено и безотговорно умрях. Разбирам ехидната ви усмивка, подсилена от ироничния поглед, забил се някъде между тези редове, възбуждащи в съзнанието ви най-абсурдната мисъл – „от умрял – писмо”. В този век на електронна комуникация, може би ви звучи неверо ...

Com_ocio

Проза » Юмористическая

1.8K 2

Безличната 🇧🇬

Поредната линейка изви пискливия си глас и за миг заглуши шума по улицата. ”Какво ли е станало този път?”, помисли си тя и спря хода си за секунда. „Дали някой не се е блъснал с кола, или пък е получил инфаркт и сега се бори за живота си?” Огледа се – на никой друг не бе му направило впечатление, ни ...

viki-dimitrova

Проза » Рассказы

1.4K 1

Рассказы и проза современных авторов

Продължение от втора книга 🇧🇬

Деветнадесетият рицар (2) 🇧🇬

От днес съм чернокоса! 🇧🇬

Камин 🇧🇬

Tакъв е животът 🇧🇬

Думи 🇧🇬

Най-тъжната пролет 🇧🇬

Делба 🇧🇬

Как се сключва сделка - 19 🇧🇬

Раим 🇧🇬

Притча за истината 🇧🇬

Всичко идва от погрешното семе 🇧🇬

Магарешки неволи 🇧🇬

Край езерото 🇧🇬

Фантастична приказка 🇧🇬

Бензин в кръвта 🇧🇬

Винa 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Един жалък миг съществуване 🇧🇬

Голямото пътуване 🇧🇬

Права колонка 🇧🇬

Чудо 🇧🇬

Гневът на великия кан 🇧🇬

Копи и Пейст и мечтите на една жена... 🇧🇬

Последното завръщане 🇧🇬

Въртележката на сънищата 🇧🇬

Гъбката 🇧🇬

Производни на любовта 🇧🇬

Любовта на Лотоса 🇧🇬

За Пенелопите 🇧🇬

Алогичност. 🇧🇬

Толкова много филми сме гледали... 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Топъл шоколад 🇧🇬

Понякога е трудно 🇧🇬

Кера Петрова - Совата 🇧🇬

За режима на водата и някои прозаични неща 🇧🇬

Орехчето 🇧🇬

От умрял – писмо 🇧🇬

Безличната 🇧🇬

Очередь