Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Продължение от книгата 🇧🇬

Изведнъж чана Пена се сепна. Споменът беше оживял. А тук, над гробето, той придоби оная свежа струя, която я накара като сапунен мехур да политне нагоре и да се притисни в топлата тейкова прегръдка. Тя все още помнеше образа му, който изплува с невидимата лодка, за да донесе утеха в душата ù. Той вс ...

mari45

Проза » Повести и романы

2009-08-07T13:11:22+03:00 1.2K 3

из Приказки от никъде 3 🇧🇬

- Но - обърна се онзи ден към вълка Сянка. - Ще правим ли крос в гората днес?
- Ох - тежко въздъхна Но Щен Вълк, който блажно се беше излегнал на дивана. - Мързи ме.
- Радвам се да го чуя - ухили се Сянка. - Защото и мен много ме мързи.
- Добре тогава - махна с лапа вълкът. - Хайде да тръгваме.
- ОК ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-08-07T12:57:30+03:00 631

Анастасия 🇧🇬

Каруцата спря на площадчето в непознато село. Като котенца, двете със сестра ми се притиснахме една в друга. Плашеше ни намръщеният човек, който говореше ядосано с мама и размахваше ръце като перки на вятърна мелница. Тя притискаше пръсти към лицето си и отстъпваше ту крачка напред, ту назад.
- Как ...

inakrein

Проза » Рассказы

2009-08-07T00:12:29+03:00 1.4K 23

Сноп лъжи 🇧🇬

Този следобед е различен. По-горещ и по–влажен. Дори и погледът ми е такъв.
Само мислите ми потъват все по-дълбоко в горещия пясък.
Изплува образ на нестинарка и невероятен танц върху жарта. Опитва се да вземе дете, да го понесе през огнения свят на неразгаданост и божествена сила. За здраве. То про ...

stef_bobi

Проза » Другие

2009-08-06T23:53:30+03:00 2.8K 30

Изкупление / 5 / 🇧🇬

5.
- Да, Лора, ще прибера детето от училище! - едва простена Филип, триейки избилата по челото му пот.
Беше едва началото на работния ден, а вече се чувстваше смазан от умора... Тепърва му предстояха задачи за изпълнение.
Вече няколко дни този проект му убягваше, не се получаваше, чертаеше детайл сл ...

LEOMAX

Проза » Повести и романы

2009-08-06T23:46:05+03:00 1.4K 2

Обсебване - Разпитът 🇧🇬

Катя се прибра в огромния си апартамент, където нямаше кой да я посрещне. Тук тя се чувстваше сигурна. Да, беше чувала за нападения, влизане с взлом и т.н., но по някакъв странен начин не се чувстваше застрашена. Вярваше, че беше обезопасила жилището си по възможно най-добрия начин – съответно и себ ...

FRACLA

Проза » Повести и романы

2009-08-06T21:02:13+03:00 1.1K 17

Любов и омраза Dessy Kestern 23-26p 🇧🇬

- Жалко! Успя да се скараш с мен заради една непозната, която така и няма да разбере колко мъжки си я защитил и да ти благодари.
След това Дара напълно изгуби желание да приказва, дори съжаляваше, че изобщо си бе отворила устата, защото Здравко, за разлика от другите мъже, беше отчайващо предвидим. ...

dessy

Проза » Повести и романы

2009-08-06T20:45:57+03:00 1.3K 9

Къса синя пола 🇧🇬

КЪСА СИНЯ ПОЛА
(Из цикъла "Неочаквано тропически нощи")
Часът бе 9 вечерта, но времето не даваше никакви признаци за разхлаждане. Душният тропически ден бе преминал в душна тропическа нощ, която обвиваше като плътна пелена разхождащите си по Кокусай-доори – главната улица на Наха, най-големия град н ...

remer

Проза » Рассказы

2009-08-06T20:26:42+03:00 1.3K 3

Забавно приключение 🇧🇬

Беше слънчево юлско утро. Аз (Франсоа Бурде - обикновен собственик на малък автомобилен сервиз), заедно с жена ми Мишел (стюардеса в известна авиокомпания), решихме да направим малко пътешествие до Хаваите. Без много-много да се чудим - заминахме. С нас бяха и децата ни- Катрин (на 21 години) и Люк ...

citroenbx3

Проза » Сказки и произведения для детей

2009-08-06T15:59:23+03:00 816 7

Да бъдем истински 🇧🇬

Да бъдем истински
История по действителен случай...
Нека ви разкажа за едно момиче, което толкова обичаше да пише, че оставяше думите да я оплитат в красиви словосъчетания, оставяше живота настрана и беше истински щастлива само когато пише.
Пишеше само заради себе си, пишеше всеки ден - стихове, раз ...

Armageddon

Проза » Рассказы

2009-08-06T13:52:35+03:00 2.1K 5

Промяна 🇧🇬

Да пътуваш далече, толкова далече отвъд времето и пространството, и да се озовеш там, където толкова силно желаеш, че би било трудно и необяснимо за другите, които не те разбират. Да вземеш машината на времето и да преминеш през много светове, а времето да бъде относително, даже да не съществува, за ...

Вирассами

Проза » Рассказы

2009-08-06T13:09:25+03:00 1.1K 1

Вълкът единак 🇧🇬

Стояхме от часове в мълчание. Беше обичайно удобно да се обвиним един друг за несполучливата среща. А в мълчанието и двамата си признавахме собствената безкомпромисност и егоистична нагласа.
***
Бяхме от породата "вълк единак" и тайно се възмущавахме на противоположната ни порода - "социално зависим ...

SKY

Проза » Рассказы

2009-08-06T13:01:47+03:00 1.9K 5

Решения - прости и болезнени. 🇧🇬

… Денят беше мрачен. Слънцето, което жареше кожата ми предния ден, днес се инатеше и отказваше да изгрее. Дъждът биеше с жестока ярост по напуканата от топлина земя, а студен вятър брулеше клоните и откъсваше зелените листа от родният им дом. През нощта почти не спах, както и предната нощ, както и п ...

alexein

Проза » Рассказы

2009-08-06T12:59:13+03:00 1.2K 2

Един прекрасен ден 🇧🇬

Беше Април. Прохладен и студен ден се очертаваше. Едно момиче седеше на леглото и размишляваше. Косите му бяха сресани и добре прибрани, като прилежно бяха сплетени в красива плитка. Очите ù гледаха към земята. Сякаш беше потисната или наранена от нещо. С никой не ù се говореше. Погледът ù беше съср ...

diana1992

Проза » Рассказы

2009-08-06T12:58:52+03:00 1.3K 1

Вечно 🇧🇬

Вятърът се заиграваше с косите ù, снежинките бясно танцуваха около врата ù, босите ù стъпала стъпваха бавно по напуканата земя. Сякаш не ходеше, а се носеше. Плавно, гладко, досущ като самодивите от приказките. Но в нея нямаше нищо приказно. Бяла дантелена рокля, стигаща до глезените ù, се влачеше п ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2009-08-06T12:55:08+03:00 1.2K 4

Епилог 🇧🇬

Появяването му разбуди духовете в градчето. Беше един от известните, по онова време, артисти. Отдавна е излязъл от тук. Завръщаше се рядко, по за ден, два и пак заминаваше. Играеше в най-големия театър и от неговата сцена беше стигнал висините. Стана легенда. Сега се задържа тук по-дълго. Заживя в н ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2009-08-06T12:47:12+03:00 720

Но Щен Вълк и Розовият слон 🇧🇬

- Не може да бъде! - възкликна Но Щен Вълк и невярващо разтърка очите си, а после отново се взря в летящия розов слон, който жизнерадостно пърхаше с уши над главата му. - Все се чудех, кога ли съвсем ще откача...
След това пак разтърка очи, но невероятното зрелище си остана там.
- Хъм - замислено из ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-08-06T12:39:10+03:00 860 2

Животът е проста игра 🇧🇬

Тримата мъже пред вратата имаха заплашителен вид. Женицата за миг се поколеба, но после се отлепи от шпионката и отвори.
- Ние сме от ВиК – каза брадясалият.
От представянето нямаше нужда. И тримата носеха сини фанелки с надпис “ВиК” на гърдите си.
- Трябва да ви спрем водата – с известно неудобство ...

krashkov

Проза » Рассказы

2009-08-06T12:38:25+03:00 1.1K 3

Приятелко... 🇧🇬

Ти си моята единственна приятелка и за всяка моя болка с мене страдаш ти, разбираш кога съм щастлива и кога съм плакала, познаваш ме по-добре от самата мен дори.
Той ми причини това, приятелко, той разби живота ми и сега погледна ли се в огледалото, виждам колко ми личи!
Не бърши сълзите ми, приятел ...

samichko

Проза » Письма

2009-08-06T12:34:56+03:00 1.1K

Надявах се като затворя очи, да изчезна, но не стана така - просто затворих очи... 🇧🇬

От живота на хората остават малко неща, от тях самите - нищо!
Любовта носи болка, а болката е кармата, която трупаме през хилядите си безсмислени прераждания. Разумът е това, което убива тялото, опитвайки се да го превърне в идол на собствените му желания. Вуду кукла, прободена от стрелата на любовт ...

stanef

Проза » Письма

2009-08-06T00:09:51+03:00 3.4K 1 11

Руски стандарт 🇧🇬

Обажда ми се Грег по телефона.
- Липсваш ми. Трябва да те видя спешно.
- О, интересно. Тъкмо си мислех и аз и...
- Професионално!
- Трябва да се видим професионално, за да: ...

svetlanal

Проза » Юмористическая

2009-08-05T22:47:09+03:00 2.2K 50

Игра 🇧🇬

1 ден
Още един ден изтича между пръстите на Дявола. Поредната магия на изгубеното. Изгубено какво? Бръщолевене, емоции, кал, злоба, фантазия, крясък на Его, думи ненужни откровения, срам, унижение. Защо е всичко? Какъв е смисъла, потресаващо разбиване на надежди? На кого е нужно?
Всепоглъщащото око ...

qhve

Проза » Рассказы

2009-08-05T22:34:23+03:00 1.1K

Защото си ти 🇧🇬

Защото ще хванеш ръката ми, когато падам.
Защото ще ме разбереш, когато другите не могат.
Защото ще помълчиш с мен, когато ми е тежко.
Защото ще ме поправиш, когато греша.
Защото ще ми помогнеш, дори когато ти е трудно. ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2009-08-05T22:16:41+03:00 1.6K 3

Легенда за жабалака 🇧🇬

Легенда за жабалака
Руслан беше прекарал целия си досегашен живот в селото, в което беше роден. В началото всичко вървеше нормално – от безгрижното детство, през осемте години в училище до първите седенки, на които вече заглеждаше някои момичета. Откъде се взе братовчедката на Мара Алтъновата едно л ...

rarebird

Проза

2009-08-05T21:18:24+03:00 1.2K 19

Пожълтялата снимка 🇧🇬

Баба Дока наближаваше стоте. До деветдесет и шестата беше учудващо подвижна. Не се спираше на едно място. Почукването на тояжката ù непрекъснато се чуваше отнякъде. С нея не се разделяше, защото тя крепеше кръста ù. Той се беше изкривил на дъга и все повече я притискаше към земята. Когато главата ù ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2009-08-05T17:10:52+03:00 827 4

Сряда или как на Ко Та Рак му дойде в повечко 🇧🇬

Мър Мяу беше мислил и планирал как точно да действа в ситуация като тази:
- Как можа да направиш такова нещо?! - за пореден път недоумяващо нареждаше Ко Та Рак. - Кажи ми с каква глава мисли, преди да я свършиш тая?!
- С моята глава - напълно спокойно отговори малчуганът, а после почуквайки леко по ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-08-05T15:47:16+03:00 702 2

Среднощно 🇧🇬

Тихо и тъмно е. Само един лунен лъч плахо се прокрадва в стаята през спуснатите щори. Този път е приятно. Защо ли? Защото днес не спя сама. Защото съм с Него!
Сгушил се е в мен, с ангелско излъчване, спи като малко дете. Обичам, когато се будя нощем, да го гледам как спокойно лежи до мен. Обичам и д ...

stefitopz

Проза

2009-08-05T15:45:30+03:00 845 2

Продължение от книгата 🇧🇬

Чана Пена се изправи. Спомените наново се появиха. Беше неин ред да накладе седенката. Приготви съчки и един дебел кютук. Накладе огъня. Очите ù се изпълниха със сълзи. Димът се дигна нагоре и подкани съседските моми. Магда и Калина хвърляха дърва в огъня и той огря хармана. Момите започнаха да идва ...

mari45

Проза » Повести и романы

2009-08-05T15:30:38+03:00 1K

Гердан от череши 🇧🇬

Шията й дали ще може да го носи? Толкова е нежна, белотата й ще отстъпва на силно червеното и дали няма да се загуби. Сокът от напуканите плодове ще оцвети ръбчето на деколтето и дали ще се изчисти после? Ами тънките клонки няма ли да одраскат кожата й. Как не можа да купи подарък, времето не достиг ...

lubara

Проза » Рассказы

2009-08-04T21:51:12+03:00 925 8

Арон 2 🇧🇬

Едва ли ще ми повярваш, ако ти кажа, че се срещнах очи в очи с живота, нали? Зная, ти си човек и това е тъй нормално за твоята същност. Съмнението е вплетено във всяко твое движение и дори прозира през погледа ти. Потъвам, щом видя очите ти и там знаеш ли какво виждам? Виждам самота, пълно безразлич ...

Fgttn

Проза

2009-08-04T16:57:03+03:00 1K 4

Малко повече кафе... или сок от грейпфрут... 🇧🇬

Към девет и десет вечерно време реших, че трябва да хвана калемчето и да напиша нещо, понеже отдавна не съм го правила.
Не е лесно, когато не знаеш какво да кажеш, така че да не се повтаряш.
Не е лесно, когато трябва да пишеш, а всичко размива очертания и потъва в зеленикавото блато на горчивата реа ...

eX_girl

Проза

2009-08-04T16:50:43+03:00 2K 5

Обсебване - Обирът 🇧🇬

И двете зали бяха почти еднакво големи и пълни с хора. Луксът лъхаше отвсякъде. Осветлението напомняше на сцена от филм за времето на Кралят- Слънце. Подът беше постлан с възможно най-скъпите килими от край до край. По стените висяха картини на световно известни художници, естествено - оригинали. Но ...

FRACLA

Проза » Повести и романы

2009-08-04T16:44:55+03:00 1.1K 18

Обичам те, но ти така и не го разбра 🇧🇬

Въпросите свършиха, той си тръгна, изгуби се кръгът, поспря дори дъждът. И ето, че отново е обикновено, бездушно и безсмислено. Той се усмихна - това бе една от онези усмивки, които напомняха на слънчеви лъчи, намерили процеп в иначе мрачно черните облаци.

sunshinejuli

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2009-08-04T13:41:27+03:00 1.6K

Изкривено огледало 🇧🇬

Гледаш ме с пренебрежение в очите, с отвращение. Този пламък, който гори... нима е омраза?
Кълнеш ме, заричаш се, заплашваш. Звукът от шамарите отеква в празната стая. Виковете се удрят в мен като камшици. Свивам се в ъгъла на кълбо. Нямам сили да заплача.
Мразиш в мен нещата, които ненавиждаш в себ ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2009-08-04T13:00:35+03:00 1.3K 4

Мълчанка 🇧🇬

- Да играем на "Мълчанка" - предложи Сянка.
- Скукааа - махна с лапа Ко Та Рак. - Правили сме го!
- Тогава не играехме - уточни Но Щен Вълк. - А провеждахме експеримент.
- Хайде - каза сянката. - Който проговори, шамар ще го събори.
- Едно, две... - започна да брои вълкът, но котакът го прекъсна с д ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-08-04T12:58:10+03:00 820

Завинаги 🇧🇬

Не бях докосвал пияното от години.
Изведнъж, като че ли изгубих онова желание, което ме караше да свиря. Винаги съм избягвал да говоря за това и до днес не мога да разбера защо. Когато бях малък, още в детската градина майка ми казваше, че съм бил музикант по душа. Тогава си спомням как вземах две п ...

*Dark_Girl*

Проза » Рассказы

2009-08-04T12:27:22+03:00 1.2K 4

По пиенето ни ще ни познаете 🇧🇬

По пиенето ни ще ни познаете
Моля, да не се чете от:
- феминистки и женомразци;
- хора с лесно ранимо его;
- хора без чувство за хумор ...

rarebird

Проза » Юмористическая

2009-08-04T10:41:18+03:00 1.5K 21

Продължение от книгата 🇧🇬

Момите ходиха по две, три, или по комшийски. Но не сяка можеше да отиде. Ако в къща бяха няколко моми, ходеше най-голямата. Подявката я рачиха, коританката, щото беше най-малетката и под коритото. Не можеше да са задоми преди по-голямата сестра. Не можеше и да седенкува.
Сека година на първата седян ...

mari45

Проза » Повести и романы

2009-08-04T00:39:35+03:00 1.5K 1

Примери из Античността 🇧🇬

ПРИМЕРИ ИЗ АНТИЧНОСТТА
(из цикъла "Неочаквано тропически нощи")
- Никос, уморих се!
- Да се прибираме ли, Елени?
- Да, пък и нали знаеш… в стаята те чака тежък труд! ...

remer

Проза » Рассказы

2009-08-04T00:34:33+03:00 1K 1

Нощ в планината 🇧🇬

Беше Август. Двамата влюбени току-що се бяха отделили от шумната компания на своите приятели. Те останаха в малката, уютна хижа в подножието на хълма, където пред светлата камина водеха някакъв шумен и общо взето безсмислен спор. Един от онези спорове, които младите хора водят просто така и го съпро ...

Mitak117

Проза » Рассказы

2009-08-02T23:27:31+03:00 1.5K 1