Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Ода в проза за безценния малък бюст 🇧🇬

Ода в проза за малкия бюст
Лирично
Нека днес да го възхвалим, нека днес да го възпеем, нека в радост потопим се! От чудото световно. Че още го има – малкия бюст... Нежното златисто – на кестен-плодче цветът - връхчета, настръхващи само при мисълта за нас – обожателите на малкия бюст. Ние, дето знаем ...

Bezzhichen

Проза » Юмористическая

2.3K 12

Болка 🇧🇬

Болка
Със затихнал гняв... и със сълзи, които все още скръбно капят, те викам да се върнеш и да ме погледнеш с котешки-зелените си очи! Въпреки че знам каква болка ще ме удари по гърдите... те искам! Искам те! Може би изглеждам луда... или болезнено плаха! И тези белези не биха били толкова скрити, ...

VampireDiaries

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.6K 2

В сърцето 🇧🇬

Има хора в живота ми, които щеше да е по-добре за мен да не познавам.
Има такива, които се радвам, че съм познавала.
Такива, които не мога да забравя.
Хора, които ме обичат заради това, което съм.
И други, които ме мразят поради същата причина. ...

elencheto88

Проза » Другие

1.5K 2

Жанрови етюди V: Черна фантастика (1) 🇧🇬

ЖАНРОВИ ЕТЮДИ V: ЧЕРНА ФАНТАСТИКА (1)
-Г-не, г-жа Рох е готова да се срещне с Вас – гласът на Даниел беше плътен и равен. Сигурно щеше да бъде такъв и ако ми съобщаваше, че по работа ме търси самата Смърт. Впрочем предполагам, че когато някой ден дойде при мен, тя ще си запише час при Даниел, ще изс ...

remer

Проза » Рассказы

1.4K

Неговата смърт 🇧🇬

В града, разяден от кал и мизерия, там на върха, седеше едно момче. Името му нямаше значение, само съдбата. За пет години погреба всички хора, които бяха около него, най-добрите приятели и най-зловещите врагове. Майка му го остави с двама братя, единият - на неговите години, другият още беше бебе. Н ...

PussyCatt

Проза

1.3K

Началото на края (ІІ част) И повече не ми е нужно 🇧🇬

Маруся се оглеждаше в огледалото и благодареше на Бога, че при толкова сътресения в живота й, съдбата все пак беше благосклонна към нея. Естествено, че изминалите години не можеха да не оставят отпечатъци върху лицето й, но те бяха нищо в сравнение с душевните терзания, които все пак успяваше да пре ...

dimi49

Проза » Повести и романы

1.8K 12

Всекидневни мисли 🇧🇬

Как стигнах до тук? Аз, която смятах, че всичко в живота ми е позволено да имам.
И наистина имах, живеех своя си живот така, както ми харесваше.
Обичах всичко, всичко - дори и най-мрачните дни в живота ми бяха нещо за мен.
Имах душа, чувствах своята същност! Мечтаех и осъществявах свойте мечти, колк ...

sanibani

Проза » Другие

1.7K 3

Особености на българския национален лов - Глава шеста - продължение 🇧🇬

IV
Грег се луташе в тъмнината като жалките остатъци на разбита войска. По едно време се светна, че трябва да запази достойнство в тази тежка обстановка и закрачи уверено, като партизанин на Девети септември. След като измина десетина метра с бодра походка съзря в далечината смътните очертания на нещ ...

Greg

Проза » Повести и романы

1.5K 4

Да играеш себе си 🇧🇬

ДА ИГРАЕШ СЕБЕ СИ
Имало едно време един актьор, който изиграл на сцената безчет роли. В пребогатата си кариера пресъздал образи: от крале и принцове до шутове и продажни придворни, от безумни по смелостта си пълководци до страхливци и предатели, от папи и свещеници до еретици и алхимици. Изиграл и о ...

wishpin

Проза » Рассказы

2.2K 4

Прах 🇧🇬

Как мразя да ми е студено! Мразя, мразя, мразя! И не обичам снега. Дразнят ме малките капчици, които остават в косата ми на мястото на разтопените снежинки. И вятъра не го обичам. Обикновено е студен и от него ми замръзва нослето. А и тъмното не харесвам. Няма причина, просто така…
Сутринта е точно ...

My`OwN

Проза » Рассказы

1.6K 2

* * * 🇧🇬

Уважаема госпожо Вачкова,
Ако Ви е досадно, не четете настоящето от момента, в който усетите, че това е така. Пиша го с надеждата да подпомогна дискусиите във воденото от Вас интересно предаване, в които най-често става дума за правата на жените. Не ги отричам, но нека всичко е "както е господ дал!" ...

BELOBRAD

Проза » Письма

1.3K

Разбери ме 🇧🇬

Всички ме питат защо съм гневна? Защо да не съм? Гневна съм, защото толкова малко зависи от мен. Защото съм толкова безпомощна, толкова безсилна. Не държа дори и един коз. На никой не му пука какво мисля. Знам, знам какво ще кажеш, чак сега ли го осъзна. Не, не чак сега. Просто сега изразявам гнева ...

Fade-Bloom

Проза » Другие

3.1K 1 3

Само ако можеше, само ако знаеше 🇧🇬

... Мечтаех да го видя, но не в далечината, а тук до мен. Мечтаех да го прегърна, да го целуна както правех едно време.. Затворих очи..
Изведнъж някой ме докосна по рамото. Това беше той. Хвана лицето ми в дланите си, вгледа се в очите ми..
- Тук съм, мила, тук съм и няма да си тръгна повече. Тук съ ...

ivichka

Проза » Другие

1.9K 2

Продължение от книгата 🇧🇬

РОЖДЕН ДЕН
Днес е четвъртък. Сутринта Стефана стана рано и тръгна на пазар. Денят беше приятен. От Марица лъхаше прохлада. Покрай нея се мяркаха селяни с талиги, магарета и коне. Тя стигна до най-оживеното място на пазара - площад "Съединение". Тук-таме се виждаха клекнали продавачки, а някои от тях ...

mari45

Проза

1.1K 2

Един кратък път... 🇧🇬

Нощ... опитвам се да заспя. Затварям очите си... мислите ми са превзети от разни въпроси и отговори. Размишлявам... колко много хора сега, точно в този момент си мислят същото, което и аз. А аз какво си мисля? Мисля си как те си мислят същото. Минават часове, преди да осъзная колко късно е станало. ...

Aleks-Green

Проза » Рассказы

1.8K 10

Магията 🇧🇬

М А Г И Я Т А
Винаги съм го казвала, но може би ако го напиша - някой ще го запомни.
В това село има нещо вълшебно. Някаква магия ни кара да се завръщаме.
Някои пътуват с дни, за да стигнат. С малко повече късмет - някои с часове. В повечето случаи някои пътуват само с мислите си, но пак се завръщат ...

veselino

Проза » Другие

1.6K 3

Любов 🇧🇬

Всяка сутрин той се събуждаше с мисълта за нея. Представяйки си аромата на косата й, цвета на очите й, перфектната й снежно бяла усмивка, усните й с цвят на ягоди, копринената почти прозрачна кожа. Тя бе толкова прекрасна. Той я искаше, сънуваше я, мислеше за нея, но тя никога не идваше при него. То ...

SomethingEvil

Проза » Другие

1.1K

18+ Към себе си 🇧🇬

Самолетът все още рулираше по пистата, когато Неда се отпусна в седалката и притвори очи.
В лицето на това привлекателно миньонче с прилепнал потник и изхлузени дънки, зад тъмните очила и баретката, която едва удържаше буйните и къдрици, никой не би могъл да разпознае финансовата акула, каквато, всъ ...

angel-angel

Проза » Эротическая

2.9K 11

Не харесвам сладникавите обръщения... 🇧🇬

Ела при мен, до мен... Хвани ме за ръката и нека да избягаме. Да бъдем само двамата, далеч от всичките неща, които ни делят. От всичките ограничения, които ни налагат хората, обичани и мразени, от всичките проблеми и неволи, от ежедневието, работата, от всичко нека да избягаме...
Какво ще кажеш за П ...

green_girl

Проза

1.2K 2

Ренета - Част втора, продължение 🇧🇬

Будилникът изтрещя точно в полунощ. Беше откраднал от съня два-три часа. За миг му се стори, че е казармената тръба, но това вече беше отминало. Сега го чакаше нощната смяна в Полиграфическия. Августовският хлад караше тялото да изтръпне, автобусът разтвори дрънчащата си паст и Любослав хлътна в нея ...

lubara

Проза » Повести и романы

894 3

Фантазии 🇧🇬

(импресии)
Полетът на фантазията
Слънчеви зайчета
се гонят по поляните.
Защо не ги виждаш? ...

rarebird

Проза » Другие

2.3K 16

Продължение от книгата 🇧🇬

Георги неусетно беше стигнал моста на Марица. Пред погледа му се изпречи Имарет джамия. Турците от града идваха да се молят в нея. От людете беше чувал легенда за джамията. Че била строена преди шестотин години от Шахабедин паша, сина на Лала Шехин. От 1372 година до влизането на руските войски през ...

mari45

Проза » Повести и романы

1.2K

Забравен, топъл, разтопен 🇧🇬

Спомням си, веднъж те обичах. Веднъж бях много влюбена, спомням си!
Бях забравила или съм искала да забравя - сега това не помня.
Понякога се случва и така - да искаш да забравиш и да го направиш.
Тогава, сигурна съм, беше лято, небето лепнеше, ръжта цъфтеше, ако изобщо някога съм виждала цъфтяща ръ ...

gergana-yancheva

Проза » Другие

2.1K 5

Тя 🇧🇬

Тя бавно гаснеше, потънала в мъка. Очите ù, все още мокри и изморени от поредната безсънна нощ, сякаш се взираха в нищото, чакайки края на болката. Никой не беше около нея, нито приятели, нито близки... Просто я бяха оставили насаме с болката ù. Знаеха, че нищо друго освен него, няма да може да нака ...

the-one

Проза » Другие

1.1K 2

Мълчаната ябълка 🇧🇬

Ще седим на брега и аз ще ям от твоята ябълка, защото ще ме мързи да стана и да взема още една или може би ще се страхувам, че ставайки, би могло да се пропука съвършенството на възцарилата се, няма красота. Ще мълчим и това щe е достатъчно. Шумът на разбиващите се в краката ни вълни ще е заел място ...

pepsi1975

Проза

1.1K 5

Всички хубави неща 🇧🇬

"Харесвам това място", каза той ухилен. "Обичам да седя тук и да гледам към плажа и да си мисля за всички хубави неща, които бих могъл да направя с един Люгер."
Хънтър С. Томпсън
Aко не заспя сега, ще умра, което само по себе си не е чак толкова лошо, но пък звучи някак си тъпо – умря от недоспиване ...

truthiseek

Проза » Рассказы

3.1K 1

Коледна целувка 🇧🇬

Бе денят преди Коледа и забързани минувачи купуваха последните приготовления и подаръци за близките си. Навсякъде се усещаше настроението за веселие и усмивки се бяха появили по зачервилите се от студа лица. Снегът тихо се сипеше на големи парцали и застилаше мръсните павирани улици с невинна белота ...

Silentmind

Проза » Рассказы

959

Завинаги твоя... 🇧🇬

Отвори с мъка очи. Някаква силна светлина го заслепи. Миришеше на нещо умряло. И разлагащо се. Когато се опита да помръдне, усети, че е завързан. Наведе глава, за да погледне и някаква ужасна болка го преряза през тила. Миришеше му на кръв. Собствената му кръв. Усещаше главата си мокра от кръвта си. ...

Punkass

Проза

1.4K

Изходът или възхвала на Златния храм - II. 2. (роман) 🇧🇬

В следващата стая живее Гала, студентка по медицина. Най-малко от пет години се подвизава из общежитието с намерение все някога да завърши. Отношенията ми с Гала са досадно свойски: Например тя постоянно ми досажда с разни молби за някои дребни услуги; малко кафе, де би да имаш; една цигара и т.н. Е ...

valesion

Проза » Повести и романы

1.5K 1

Червената шапчица и Вълка 🇧🇬

Червената шапчица и Вълка
(сатирична адаптация)
Здравейте, мушмуроци, от една до сто години! Пак съм аз - феята на автентичния фолклор - Муца Раздувката. Ето ме бе, цяла-целеничка съм пред вас! Хайде, избършете си сълзичките, изсекнете си нослетата и ококорете оченцата, щото почвам истинската приказ ...

ZAGORA

Проза » Юмористическая

2.5K 5

Истинската 🇧🇬

Сивият и скучен делничен следобед бавно се изнизваше. Лятната ваканция си отиваше, а след нея идваха досадните уроци и задължения. През лятото работех в компютърен клуб. През този сезон заведението не се радваше на много посетители, но бях доволен от заплащането, което ми даваха.
Един ден лениво поч ...

*Dark_Girl*

Проза » Рассказы

1.7K 3

Театър 🇧🇬

Студена, тиха, кристална тишина. Цигарен дим. Театър.Тази вечер няма звезди и съм тъжна. Липсваш ми, ужасно много. Измислих те, а после измислих и себе си и ме заболя. Мечти. Разочарование. Страх. Кратка емоция. Само миг, а после цяла вечност заблуда. Време.Часовник. Илюзия. И страх. Ужасно се страх ...

kopele

Проза » Письма

1.1K 9

Продължение от книгата 🇧🇬

Тази сутрин Гьорги стана рано, за да погледа мурафета пред банката. Той се сля с тълпата и наред с другите започна да спори. Когато всичко свърши, тръгна към къщи. Мина по малкия сокак, настрани от Узунчаршъ. Спомни си, че навремето тук беше обущарницата на Колю Чизмара (К. Честименски). Минаваше се ...

mari45

Проза » Повести и романы

1.1K

Писмо 🇧🇬

Приятелю,
Очевидно, балансите между "искам" и "мога", между "трябва" и "правя", между "ще стане" и "не стана", между "сега" и "после", между "мое" и "за другите", между "деня" и "нощта", между "имам" и "нямам" и т.н. са силно нарушавани в едната или в другата посока не само при мен.
Но също така оче ...

BELOBRAD

Проза » Письма

1.4K

Ана - 1 част 🇧🇬

Ана, но не майката на Дева Мария, а онази Ана – безизвестната. Ана, за която никой не отправяше молитва нощем, тази която пееше с птиците и танцуваше с вятъра. Ана – едно объркано дете, събрало в сърцето си мъката и мизерията на вековете… самотна звезда на небето, животът беше убил мечтите в това де ...

esther

Проза » Рассказы

1.5K 1

Свети Георги (2) 🇧🇬

Част 2. Един прекрасен ден
Един ден мъжът, на когото принадлежеше Георги, дойде да му го каже в очите. Георги се беше прибрал от училище и беше седнал да пише домашни, когато един мускулест гологлав мъж слезе от Лада и се запъти към родния фургон. Той започна да тряска по вратата, която беше закован ...

PussyCatt

Проза » Повести и романы

1.4K

Снежанка и седемте джуджета 🇧🇬

Снежанка и седемте джуджета
(сатирична адаптация)
Ази съм феятъ нъ ъфтинтичния фулклор Муцъ Ръздуфкътъ. Кацнъх при вази с идинствинътъ цел дъ упрувиргая и дъ зъхвърля у кунтейниръ ониа буклук, с койту ут мухлясъли гудини ви тъпчът ъкълити зъ Снижанкъ и сидимтях джуджетъ. Ни моя дъ търпъ ниправдъ шъ ...

ZAGORA

Проза » Юмористическая

2.3K 2

Дебат под кривата круша 🇧🇬

Парламентаристите заседават в Парламента, ние – под кривата круша. Те бяха във ваканция и се изтягаха по световните курорти, ние опъвахме по къра. Всеки според заслугите. Имидж, братче! То и компанията се промени. Василка, оная, дето радееше за вечна дружба с джибутяните (народ в Африка) взе, че зам ...

latinka

Проза » Рассказы

1.2K 5

Приказка без край 🇧🇬

Небето беше синьо, синьо. Слънцето грееше и се смееше. В средата на зелена поляна, зайчето разтвори статива си и започна да рисува. Със синьо нарисува небето. С жълто - слънцето, което грее и се смее. В средата - на зелена поляна нарисува зайче, което на разтворен статив рисува синьо небе, слънце, к ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

1.1K 3

Излъжи ме 🇧🇬

Прегръщай ме, целувай ме, кажи, че съм любима. Излъжи ме. Усмихвай се насила, гледай ме с любов, дори измамна да е тя. Давай, излъжи ме, омръзна ми от истината тежка, омръзна ми от реалността. Искам да живея от сън в сън, сред илюзии безкрайни. Спести ми думите омразни, наричай ме само с най-нежни и ...

AnTiHrIsTa

Проза » Письма

1.7K 3

Рассказы и проза современных авторов

Ода в проза за безценния малък бюст 🇧🇬

Болка 🇧🇬

В сърцето 🇧🇬

Жанрови етюди V: Черна фантастика (1) 🇧🇬

Неговата смърт 🇧🇬

Началото на края (ІІ част) И повече не ми е нужно 🇧🇬

Всекидневни мисли 🇧🇬

Особености на българския национален лов - Глава шеста - продължение 🇧🇬

Да играеш себе си 🇧🇬

Прах 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Разбери ме 🇧🇬

Само ако можеше, само ако знаеше 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Един кратък път... 🇧🇬

Магията 🇧🇬

Любов 🇧🇬

18+ Към себе си 🇧🇬

Не харесвам сладникавите обръщения... 🇧🇬

Ренета - Част втора, продължение 🇧🇬

Фантазии 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Забравен, топъл, разтопен 🇧🇬

Тя 🇧🇬

Мълчаната ябълка 🇧🇬

Всички хубави неща 🇧🇬

Коледна целувка 🇧🇬

Завинаги твоя... 🇧🇬

Изходът или възхвала на Златния храм - II. 2. (роман) 🇧🇬

Червената шапчица и Вълка 🇧🇬

Истинската 🇧🇬

Театър 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Писмо 🇧🇬

Ана - 1 част 🇧🇬

Свети Георги (2) 🇧🇬

Снежанка и седемте джуджета 🇧🇬

Дебат под кривата круша 🇧🇬

Приказка без край 🇧🇬

Излъжи ме 🇧🇬

Очередь