Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Времената сигурно са полудели - 21 глава 🇧🇬

21.
Появих се пак при Мирна 2, чиято реалност се беше превърнала за мен в щаб-квартира за доклади и за кратка умствена почивка преди завръщането в реалността, в която лъжех толкова умело и с толкова нежелание. Преди това за пореден път наблъсках с информация темпорално несхватливите тикви на Наум 3 ...

kcekce

Проза » Фантастика и фэнтези

1.2K 1

Вятърни мелници 🇧🇬

ВЯТЪРНИ МЕЛНИЦИ
Сънувах вятърни мелници. Аз бях голям рицар и знам, че бях много известен, но не мога да си спомня как ме наричаха. Моята цел бе да се преборя с мелниците.
Отначало те бяха малки, съвсем мънички. Почувствах се пред тях като великан. Смазах ги с крак.
Но тогава пред мен се появиха дру ...

dominosf

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.8K 3

"Исках да те нарисувам" (Недовършени неща) АВТОБИОГРАФИЯ (книга) 🇧🇬

Приятели мои,
поставям тази книга в ръцете ви, за да ви дам възможност още един път да се срещнете със съдбата на двама музиканти, които в един и същи ден, на едно и също място, признаха любовта като най-възбуждаща енергия за творческо и чисто човешко щастие. Исках най-после да ви кажа как една след ...

pantador

Проза » Повести и романы

5.1K 3 5

Приказка за малкия човек 🇧🇬

Живял някога, не толкова отдавна, в малко селце, един малък човек - в царството на тъжните хора. Когато се родил бил толкова малък (колкото едно голямо сърце), но никой не се учудил на умаления му вид. В царството на тъжните хора били виждали какво ли не и отдавна лицата им замръзнали в безизразни, ...

paty

Проза » Сказки и произведения для детей

2.4K 1

Казвала ли съм ти? 🇧🇬

Направих крачка. Затичах се. Обичам стълбища, казвала ли съм ти? Асансьорите ме плашат. Бягах нагоре по стълбите, както когато бях малка и броях етажите, прочитах табелките по вратите и се опитвах да си предствя какви хора живеят там. Съставях мелодия от носещите се звуци, от стъпките ми, от вятъра, ...

via

Проза » Другие

1.6K 3

Клизматична история 🇧🇬

КЛИЗМАТИЧНА ИСТОРИЯ
Да направиш клизма на някой, който не я желае, не беше проста работа. За това се искаше майсторство, сърце и борбен дух. Още повече, че Смъртта се беше скрила в корема на баба Мара и здраво стискаше дупето й, а Лида не разполагаше с много време.
От друга страна Лида имаше богат о ...

Раш

Проза » Рассказы

2.4K

Mрак... 🇧🇬

Мрак. Може ли мракът да е част от теб, да е втората ти същност? Душата ти да е пропита от тъмнина, да забравиш какъв си в действителност…
Личност, която не чувства, не изпитва жал. Гледа само своите интереси. Бидейки привидно силен, може да бъде водач на другите, хладнокръвен, нищо не способно да го ...

shoshkin

Проза

1.9K 6

Крепост от илюзии 🇧🇬

Крепост от илюзии
Крия се в моята крепост, за да не се сблъсквам отново и отново с мъката. Една, две, хиляди горещи сълзи се стичат по лицето ми, а аз не знам как да ги спра...
Крия се в най-тъмното кътче на моята крепост от илюзии, които ме спасяват и ми дават все нови и нови надежди. Там търся уте ...

charlotte

Проза » Другие

853

Отражения 65 🇧🇬

Отражения 65
Само който е в състояние да критикува себе си, може обективно да прецени околните.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.6K 3

Сън ли си 🇧🇬

Срещнах те случайно... влезе ти в живота ми като ураган - и ме понесе в своя вихър... от прах и листа, пепел и дим, сняг и огън... отнесе ме - далече и вече не знам коя съм.
Сън ли си, или те има, дали си само в моя ум или съществуваш, чувствам, че ходя по ръба на небостъргач и не знам ако направя п ...

Pearl_f

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

987

"Исках да те нарисувам" (Недовършени неща) - ПРЕДГОВОР от Джей Робъртс /20th Century Fox/ 🇧🇬

Вместо предговор
(Писмо до колеги и приятели в САЩ от Джей Робъртс - продуцент във филмовата корпорация "20 Сенчъри Фокс", САЩ)
... Писах Ви, че последните два месеца бяха много вълнуващи. И сега ще разберете защо.
На 17 май се връщах в апартамента си, намиращ се в баварската част на Мюнхен, когато ...

pantador

Проза » Письма

1.4K

* * * 🇧🇬

Огънят наметна червената си пелерина и се опита да опари облаците. Те надничаха закачливо надолу, като деца. Леки, прозрачно наивни и любопитни. Не вярваха в червенината на страха и болката, а само в красотата на синьото спокойствие.
Духна вятър и изплъзна качулката от главата на огъня. Той стана, н ...

Незнам_коя_съм

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K

От любов към морето... 🇧🇬

Скъпа приятелко,
Извинявай, че не ти писах дълго време, но бях заета. Може би си спомняш, че в последното писмо ти бях писала колко съм отчаяна от сивото ми ежедневие и колко исках да ми се случи нещо толкова вълнуващо, че дъхът ми да спре. Е, както знаеш животът е толкова непредсказуем, че не знаеш ...

gall

Проза » Письма

1.8K 2

Мира 🇧🇬

Дори не знам откъде и как се е появила. Сега дори се чудя дали реално е съществувала. Казваше се Мира. Изведнъж нахлу в малкия ми детски свят и... не беше като мен. Странно е, но мислеше по различен начин, а чувстваше точно като мен.
Баща и е починал, когато е била на пет. От рак. Дори не знаех, че ...

snowdrop

Проза » Рассказы

1.5K

Теория за агресивността 🇧🇬

Безмилостната агресивност е оръжие, което трябва първо да шлифовам до съвършенство, за да мога после да го използвам в битките. Агресивността е средство, което може да ми помогне да спечеля, но само ако го прилагам на правилното място и по правилното време, както всяко друго средство впрочем. Шлифов ...

Bersek

Проза » Рассказы

910 2

Какво трябва и какво не... 🇧🇬

Вкусът беше гладък и атрактивно мощен с остатъчен аромат на сочно благоухание от конфитюр с черни горски плодове.
Дълго и сухо усещане с пикантна нотка на тютюн почти изгори небцето ми, след като силен дъх на прясно масло и червена чушка с пикантна подправка и далечен вкус на пръст се разляха топло ...

blueneo

Проза » Другие

1.7K 1

Вълчицата 🇧🇬

Нощта узряваше и беше готова да роди нещо ново и невиждано до момента. Това беше обещала на една специална приятелка.
Небцето на Вълчицата залепваше от привкуса на тази нощна рожба. Тя не знаеше какво точно да очаква, но инстинктът на ловеца събуждаше у нея познати страсти.
Вълчицата обърна козината ...

rarebird

Проза » Фантастика и фэнтези

1.4K 2

Вечните трима 🇧🇬

Пак не мога да заспя. Прекарвам поредната безсънна нощ в мисли за теб. Бленувам те, жадувам те, търся те. Така искам за миг, за един кратък миг да ме обичаш. Но това е невъзможно. Сърцето ти е обречено на друга. И въпреки че тя те отхвърли не един път, въпреки че се подигра с теб, ти отново и отново ...

AnTiHrIsTa

Проза

1.3K 1

Утро 🇧🇬

Валеше... мрачно, дълбоко и нежно... наистина нежно. Вървях както всяка сутрин покрай старата сграда и чувах единствено дъжда по чадъра и тракането на токчетата си по мокрите плочки. Мислите ми бяха още по-минорни от времето. Много бавно минавах от една към друга. Времето сякаш беше спряло, нямаше х ...

via

Проза » Рассказы

1.4K 2

Самота, празнота, боли… Именно ти… 🇧🇬

- Защо още от ставането се усещам някак празен, кух... Омръзна ми...
- Стига, стискай зъби! Времето ще заличи спомена.
- Дали ще му позволя, въпреки че боли, той си е мой, аз си го искам, част от мен е...
- Доставя ти удоволствие да се самоизмъчваш ли?!
- Но хубавото, красивите моменти, аз тях помня ...

shoshkin

Проза » Другие

2K 5

Мамо, не плачи... 🇧🇬

Мамо, не плачи...
Днес завършваш, миличка, от утре вече няма да те пращам на училище, да ти давам джобни и да ти се карам, че ходиш по кафета. Днес завършваш, миличка, ще си в голяма бална рокля, като принцесите, с тиара или пък ще бъдеш най-красивото момиче с най-дългите крака.
Знаеш ли, миличка, к ...

ianira

Проза

1.3K 2

Лекарството 🇧🇬

Звънецът накара възрастния лекар да трепне. Остави сметките за тока на масата и с въздишка тръгна към вратата. Отвори и погледна мъжа въпросително.
- Брат ми е много болен - тихо се откъснаха думите от устата му.
- Отдавна вече не работя. Обърнете се към личния лекар - побелелият мъж се приготви да ...

inakrein

Проза » Рассказы

1.7K 24

Аз 🇧🇬

Аз съм тази, която сутрин застава пред огледалото и казва: "Здравей, съвършенство!", а то - горкото - се напуква.
Аз съм тази, дето си бърка в очите с разни странни предмети, само защото на теб ти харесва да трепка със 7-сантиметрови мигли.
Аз съм тази, която всеки ден сменя цвета на очите си, защот ...

Апостолиция

Проза

1K 6

Животът на една сълза 🇧🇬

Беше наказано. Очите му залепваха за мечтите да бъде простено. Една мъничка сълза се отрони, за да му дойде на гости. Само тя неволно осъзна, че там, в сърцето му, ще намери своята свобода. Цяла зима бе мечтала да се излее във вълшебното царство на Радостта. Бе застинала в окото му и сега, преминала ...

agapeiya_polis

Проза » Рассказы

931 2

Навън вали 🇧🇬

- Навън вали. Като си подадеш черния ръкав и става моментално бял.
- Не искам да вали. Искам да е бяло, цялото бяло, но да не вали. Искам да е пролет. Да е бяло и розово.
- Аз пък искам да вали. Но да вали само над нашата градина. И да сме там заедно. Да се целим със сняг, да се смеем. Просто да сме ...

mj2006

Проза » Другие

1.7K 4

Нещастната аз 🇧🇬

Защо съм такава? Защо вярвам на всичко и всеки, който ми се усмихне? Нима съм наивна или добротата е моята орисница? Непрекъснато съм наранявана и предавана... и защо? Не зная. Аз съм тази, чиито живот е сянка, аз съм тази с празния поглед, аз съм детето, загубило своята играчка. Най-добрите приятел ...

sugar_kukli4ka

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.5K 2

Детски игрички - "Спортното събитие" 🇧🇬

- Дадоха ли ти топка, Тоше? - попита Крумчо.
- Да бе, даде я господинът. Гледай, отзад Ванката я носи.
- Супел, ще иглаем мач - крещеше Мирко. Още му бе трудно да казва „р", макар че вече бе втори клас.
На училищния двор се събраха момчета от вторите А, Б и В класове и по всичко личеше, че предстоеш ...

nossferatu

Проза » Юмористическая

1.7K 2

Като в приказките 🇧🇬

Вчера го видях за пръв път. Впечатли ме гласа му. Загледах го, защото ми заприлича на известен артист, но не можех да се сетя на кой. Трябваше да ми донесе още един документ на другия ден.
Тъкмо излизах от офиса и той застана пред мен с най-чаровната си усмивка. Потръпнах. Усещах, че потъвам в усмив ...

svetlanal

Проза » Рассказы

1.4K 21

За какво тъгува... аааааа, не Гилбърт Грей, Тарзан... 🇧🇬

Ооооооо, Марче, селям алейкум, бе, върнах са! Опссссссс, това не беше на карибски... Чакай!... Кво?... Що изсъсках ли? Ми щото учих чужди езици, затова. Па там у джунглата к'ви ли не щеш, и съскащи даже... Ча'й сега да се сетя как беше поздрава, стига ме препиня! Мммммм, мархаба, май! Тцъ! И така не ...

andrina_mark

Проза » Юмористическая

2.5K 10

* * * 🇧🇬

Черна мъгла, сиви хора. Червен неон. Мрачни лица, задушен въздух. Ледени погледи, проблясващи пури, меко уиски. Червена коса, огнени очи, къса рокля. Бърза уста, лесна обида, рязък шамар.
Мрачна усмивка, ново уиски, нов шанс. Руса коса, мили очи, дълги крака. Бърз комплимент, огромни очи, лек коктей ...

niko_niko

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1K 4

Драконовият пламък (първа част) 🇧🇬

Драконовият пламък
Първа част
В едно малко градче, на име Гардения, живееха мъж и жена, които много искаха да си имат дете. Мъжът (Джим) беше пожарникар, а жената (Емили) работеше в магазин за цветя... Един ден преди Коледа, в магазина на Емили избухна пожар... Джим повика и другите пожарникари, за ...

ivon97

Проза

1.3K 1

Hash on the Beach(откъс) 🇧🇬

Писател съм. Не много добър, но не и слаб. Успявам да пиша забавно и увлекателно, но пък не умея да запълвам десетки страници със сложни разсъждения за живота и хората.
Не съм красавец, но и грозен не съм, или поне нямам сериозни недъзи. Висок съм малко над средния ръст, по-скоро слаб, отколкото пъл ...

Foolosopher

Проза » Рассказы

1.5K 2

Моята малка лятна „Одисея” (III част) 🇧🇬

До извора на вечната младост и назад
Иииииии така. Аз, братовчеда, жена му и дъщеря му успешно пристигнахме на Темпи, минахме по тясното мостче, разгледахме храма „св. Петка" и се позачудихме на какво толкова се възхищават туристите и докато правехме сравнения с нашенските реки и планини, решихме да ...

дкф99

Проза » Юмористическая

2.7K 2

Любовта, от която умирах 🇧🇬

Любовта, от която умирах
Живях, живея с мисълта за теб.
Знам, че няма да ме погледнеш, да ме обикнеш както искам аз. Сърцето ми е изпълнено с любов, а няма кой да ме обича. Чувствам се самотна, напълно сама в този огромен свят, изпълнен с хора, но аз се лутам в тълпа от сенки. Единственото ми желани ...

charlotte

Проза » Другие

1.1K 3

Без име... 🇧🇬

Нещо в мен се ражда...
Нещо, което трябва да скрия на всяка цена, но...
Уви, чувствата ми към теб са по-силни от всичко друго...
Сърцето ми ти принадлежи, макар умът да го отрича.
А устните две вълшебни думи изричат... ...

ivo_karamanski

Проза

1.8K 4

Няма 🇧🇬

Без заглавие
Има моменти, в които никой не може да ни помогне... Има моменти, в които на човек му се иска просто да затовори очи и да си отдъхне завинаги от това тежко битие... Имаше моменти, в които не усещах вкуса от живота си... Но ето, че един ден... ти се появи в него... Сега ти го осмисли... С ...

kemito_16

Проза » Письма

1.8K 4

Един миг 🇧🇬

Миг... вълшебен... неописуем... сякаш беше вчера, а всъщност днес, преди секунди...
Всичко се върти, усещаш пулса на сърцето, то бие силно...
Един миг, един глас, едни думи... изгарящи те.
Как само за миг можеш да се почувстваш желан завинаги... щастлив, както никога досега, като красива магия.
Затв ...

alex_f52

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2.2K 6

Лицемерие 🇧🇬

Тръгвам някъде, едва ли някой го интересува къде,
но всички питат с фалшиви усмивки на лице.
Нормално - в природата им е да са лицемери,
но после питам себе си "- А сега накъде ли...?"

ivo_karamanski

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2.4K 3

Тъжна история 🇧🇬

Каква е ползата от лъжите...
Като те се усещат както болката, която изпитвам!?!
Хайде бе, момче, нямаш ли смелоста
да говориш в очите...
Истина... истина... истина... ...

НиКс_

Проза » Письма

2.6K 4

Приказка за предшествано начало... 🇧🇬

... Колко объркано може да бъде моето момиче, то в момента представлява едно кълбо от нерви, емоции и разпиляни мисли. Не зная как да му помогна, но нека се опитам.
7.30 сутринта е. Спокойно е. Времето сякаш е спряло, слънцето едвам наднича изпод кадифените бели облаци, защо пък бели - те всъщност с ...

afro3

Проза

725

Рассказы и проза современных авторов

Времената сигурно са полудели - 21 глава 🇧🇬

Вятърни мелници 🇧🇬

"Исках да те нарисувам" (Недовършени неща) АВТОБИОГРАФИЯ (книга) 🇧🇬

Приказка за малкия човек 🇧🇬

Казвала ли съм ти? 🇧🇬

Клизматична история 🇧🇬

Mрак... 🇧🇬

Крепост от илюзии 🇧🇬

Отражения 65 🇧🇬

Сън ли си 🇧🇬

"Исках да те нарисувам" (Недовършени неща) - ПРЕДГОВОР от Джей Робъртс /20th Century Fox/ 🇧🇬

* * * 🇧🇬

От любов към морето... 🇧🇬

Мира 🇧🇬

Теория за агресивността 🇧🇬

Какво трябва и какво не... 🇧🇬

Вълчицата 🇧🇬

Вечните трима 🇧🇬

Утро 🇧🇬

Самота, празнота, боли… Именно ти… 🇧🇬

Мамо, не плачи... 🇧🇬

Лекарството 🇧🇬

Аз 🇧🇬

Животът на една сълза 🇧🇬

Навън вали 🇧🇬

Нещастната аз 🇧🇬

Детски игрички - "Спортното събитие" 🇧🇬

Като в приказките 🇧🇬

За какво тъгува... аааааа, не Гилбърт Грей, Тарзан... 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Драконовият пламък (първа част) 🇧🇬

Hash on the Beach(откъс) 🇧🇬

Моята малка лятна „Одисея” (III част) 🇧🇬

Любовта, от която умирах 🇧🇬

Без име... 🇧🇬

Няма 🇧🇬

Един миг 🇧🇬

Лицемерие 🇧🇬

Тъжна история 🇧🇬

Приказка за предшествано начало... 🇧🇬

Очередь