Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Играта 🇧🇬

Преди време се хванах на игра, която знаех, че не мога да играя. Но тъй умело се старая и прикривам, че няма как дори да зная с играта дали се справям. На думи тя все още е проста, а оказа се толкова трудна, че не знам до кога ще мога да прикривам,че аз е бях загубила преди да започна да играя. Игра ...

GODSMACK_GIRL

Проза » Другие

1.1K

Малка приказка за усмивката 🇧🇬

Събрали се хората да умуват. Мислили, умували, спорили, разисквали и дори се скарали, но никой не можал да обясни УСМИВКАТА. На прозореца имало едно славейче. Слушало славейчето, чудило се и накрая си казало: "Абе тези хора са странни създания! Вместо просто да си се усмихват и да се радват на толко ...

pureblack

Проза

1.8K 9

Почивка на Витоша 🇧🇬

Хубава януарска сутрин. Витоша беше наметнала снежния си кожух. Беше прекрасна в своя воал със снежнобелите дървета, големите къщи и почивните станции.
В санаториума "Черни връх" току-що бяха пристигнали две момичета от Бургас. Дадоха им прекрасна стая със западно изложение, изгледът от стаята им от ...

*Dark_Girl*

Проза » Рассказы

1.3K 3

Езерото 🇧🇬

Езерото
Ето ме отново пред тази дилема - дали да се върна, или да остана в този мизерен град. Eсенният вятър носеше падащи листа и ми навяваше спомени, както весели, така и тъжни... Есента беше един от любимите ми сезони. Дните преди училище и последното сбогуване с радостното време на моята свобода ...

Prudence

Проза » Рассказы

1.9K 1

Отражения 41 🇧🇬

Отражения 41
Че си покорил една жена може да си сигурен едва, когато ти се отдаде за втори път.
Георги Гълъбов

vihren

Проза

1.3K 3

Зов 🇧🇬

Искаш ме.
Търсиш.
Убиваш ме.
Чакам те, моля те, плача....
Играеш, излизаш, оставяш ме... сама без теб в тъмното, в мрака.. ...

nelle

Проза » Другие

1.9K 2

В тъмното 🇧🇬

И стоях пред портата на нейната къща. Ама не пред портата, а пред оградата. И не че се бях изправил смело да почукам, да ми отворят, че да вляза. А боязливо надничах през оградата. И не че отрупаният с едри, оранжеви фунийки храст се случи пред мен. А като че ли аз си застанах зад него, като да ме с ...

Апостолиция

Проза

951 2

За момента, когато Венера срещна Марс 🇧🇬

За момента, когато Венера срещна Марс
На Лекси.
Алекс дълго стоя втренчен в тавана. Тъмните му очи не трепкаха, дори не се отлепяха от точката, в която бяха застинали преди часове. Може би беше някъде към полунощ, или пък вече се зазоряваше... Не можеше да определи. И без това нямаше звезди. Щеше да ...

jenny_insider

Проза » Рассказы

1.7K 2

* * * 🇧🇬

Чувствам се празна. Знам, че просто няма начин да се върнеш. Знам и че не си виновен. Явно съдбата е решила така. Но когато погледна към мястото, където мечтаехме, където градихме бъдещето си, намирам сили. Липсваш ми... липсва ми погледа ти, липсва ми усмивката ти, липсва ми аромата ти... Помниш ли ...

melisa_06

Проза » Письма

1.7K 5

Видях те 🇧🇬

- Ало?
- Видях те!
- Моля?
- Видях те!
- Извинете, сигурно има грешка, кой е? ...

Рима

Проза » Рассказы

1.8K 5

Хаос и Утопия 🇧🇬

- Стремежът към Хаоса е гибелен за индивида в частност и за общността като цяло, обаче именно Хаосът е двигателя на развитието. Стремежът за сигурност е това, което тласка напред индивида и общността в тяхното развитие, но абсолютната сигурност Утопията е гибелна и за отделната личност, и за групата ...

Bersek

Проза » Рассказы

898

Среднощен разговор за спомените 🇧🇬

- Хубава си.
- Мерси. Учудващо е, че го забелязваш...
- Затова ли е всичко? За Мен? Да го забележа?
- Не, естествено... Отдавна не е за теб…
- За кого тогава? ...

prashinka

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K 1

Обещание за завинаги 🇧🇬

Обещание за завинаги
Тя никога не бе вярвала на думата „завинаги”. Това бе един твърде дълъг период, за да може да бъдеш сигурен, че можеш да оставиш нещата непроменени. Вече не вярваше в нищо. Нямаше смисъл. Защото каквото и да бъде изречено, то може никога да не стане реалност.
Тя го обичаше. Той ...

шанара

Проза » Фантастика и фэнтези

1.6K

Обяснение в любов 🇧🇬

Когато те открих, знаех, че е време да започна с дългото немедикаментозно лечение на душата си. Беше започнала да прекалява с воплите си, а склонността и към депресивни състояния ме поваляше за дни в леглото, където отдадена на съжаление да бозая поредната доза смешни романи.
Когато те видях за първ ...

desi.mandradjieva

Проза » Другие

1.4K 1

Огледай се добре, за да видиш себе си сега в утрешното днес 🇧🇬

Огледай се добре, за да видиш себе си сега в утрешното днес
Защо всичко трябва да е толкова сложно, а самотата толкова болезнена?! Нали всеки си има сродна душа там някъде сред света. Дали думите, които чуваме за любовта, не са просто една прекрасна лъжа. Отвсякъде ни залива все нова и нова информац ...

Христинка

Проза » Другие

1.7K 1

Отражения 40 🇧🇬

Отражения 40
С животни се общува много по-лесно: те не се преструват като нас хората.
Георги Гълъбов

vihren

Проза

1.2K 4

На скалите 🇧🇬

Бледото сияние на луната огря вече посинелия труп, безпомощно лежащ върху скалите. Морските вълни хвърляха бяла пяна отгоре му. Раната върху гърдите му отдавна бе изсмукала всяка капка кръв от тялото. Вятърът безмилостно се гавреше с дрехите и косите му. Чертите на лицето му бяха така изваяни, сякаш ...

stormy

Проза » Рассказы

1.6K 1

Тишина 🇧🇬

Вечер, когато всички спят, аз не мога да заспя и сънят сякаш бяга от мен. Опитвам да затворя очи, но пак оставам будна. Тогава сядам в тишината на нощта и подреждам мислите си. Изписвам ги с трепета на пръстите си, трепет, който ти познаваш добре. Чувам сърцето ми да бие и бавно да отмерва дългите м ...

veselomomi4e

Проза » Другие

1.3K 1

Почивка от живота 🇧🇬

Беше ранна съботна сутрин на новия терминал на летище София. Билетните гишета работеха трескаво, обслужвайки заминаващите пътници. Барчето в единия край на залата беше отворено и две оправни момичета сервираха кафе и сладкиши, не забравяйки да надчитат по-разсеяните пътници. Беше пълно с изпращачи и ...

Немо

Проза » Рассказы

844 1

18+ ... остави ме тук завинаги... 🇧🇬

… остави ме тук завинаги…
(едно меланхолично отклонение)
И пак – защо свършват красивите неща? Нима само за да липсват?
Мила моя прекрасна зелена, остава толкова малко от теб… Какво ще правя без теб, любима…:(
Ето, сега слагам още една щипка в бонга, поднасям огънчето и дърпам… Поемам те в себе си, ...

меланхолик

Проза » Рассказы

2.5K 1 21

Black Ram Chronicles 🇧🇬

Из дневника на черния овен:
Ден 1-ви: Седя си в нужника и пиша на руло тоалетна хартия. Трипластова, защото острият молив пробива двупластовата. Като се замисля, нямам какво толкова да пиша за днес. Това с дневника е по-скоро за запълване на времето в тоалетната. Пасох, чуках, пасох, спах, припках н ...

Foolosopher

Проза » Юмористическая

1.3K 1

По следите на Полярната мечка (архив четвърти клас) 🇧🇬

Живял някога един индианец на име Джо. Той бил баща на момче и момиче и съпруг на Мериалън - дъщерята на прастария звездоброец Мерсион.
Една вечер Джо, както стоял на прозорчето на палатката си, Мерисайн (така се казвало момичето), отишла при него да гледа звездите. Изведнъж тя забелязала звезда, ко ...

plamisun

Проза » Сказки и произведения для детей

1.5K

Насилие! ... 🇧🇬

... Юмрук. Удар. Неудържима болка. Бликаща кръв. Безмълвни думи. ... Насилие!... Жестоки думи. Стичащи сълзи. Мъка. Удар. Думи, думи, думи. ... Насилие!... Кръв. Сълзи. Всичко се слива в едно. ... Насилие!... Утоляваща "жажда" за мъст... и смърт. Омраза. Агресия. ...Насилие!... Червено небе.Червена ...

bloody_vampire

Проза » Другие

1.1K 5

Съдба 🇧🇬

... хм, и той дойде, заговори я, бе странно. Хареса й, сякаш от години го познаваше. Налудничаво, но прекрасно, грешно, но невероятно. Той й поради усмивката си, част от сърцето си, даде й душата си, невинната си обич, подари й чувствата и вълненията, страстта и желанието, които тя бе търсила толков ...

lost_in_time

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K 1

Жажда 🇧🇬

Жажда
Слънчев майски ден. Следобед. Провинциално градче. Пред рецепцията на хотела се изсипваме почти цяла дузина колеги и колежки.
- Съжалявам, но само четири стаи с по две легла са свободни – оправдава се администраторката – Все пак мога да ви настаня всички – има единични стаи, но са по-скъпи.
На ...

razlichen

Проза » Рассказы

1.1K

Молитва за дъжд 🇧🇬

Земята е суха и напукана, също както сърцето ми. Растенията умират, също както съзнанието ми. Отчаяно се нуждаят от дъжд. А аз толкова силно искам да заплача... но нямам сили. Времето е мрачно, задушно. Черни облаци са надвиснали над замиращата майка земя, мирише на дъжд... но не вали. Черни и печал ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K 2

Колко страх има по този жесток свят 🇧🇬

Случи се в една лятна вечер, донесла много емоции на тримата приятели - Василена - 16 годишна, Ваня на 17 години и Иво на 20. Какво по-хубаво за тийнейджъри от посещение на открита лятна дискотека, в средата на юли. Двете госпожици, успели да омаят своите родители и озовали се в бляскавата среда на ...

The_gold_f

Проза » Рассказы

1.5K 10

Ден след ден минават 🇧🇬

Ден след ден минават, редуват се със здрача и нищо не се променя. Слънцето се издига и снижава, но е все едно и също. Листата са и зелени и жълти, ту се появяват, ту изчезват. Светът продължава да се върти по един и същи начин, но аз не го усещем, не различавам деня от нощта, октомври от юни, едно и ...

deennitooo

Проза » Другие

1.3K 1

Отражения 39 🇧🇬

Отражения 39
В живота често правият път е най-дълъг.
Георги Гълъбов

vihren

Проза

1.3K 4

Амулет 🇧🇬

Коста Албанеца вървеше по коридора на Университета и си подсвиркваше. Момичетата плъзгаха алчни погледи по лицето му, но той не поглеждаше никоя. Черните маслинени очи бяха далеч. Беше отегчен и преситен. Идеше му да свали амулета от врата си и да го скрие някъде. Но не можеше. Беше от бащата на бащ ...

inakrein

Проза » Рассказы

1.6K 23

18+ Извънземните 🇧🇬

Идват извънземните. Отварят ми една ей такава дупка в гърдите, забиват някакви много тъпи игли и между иглите прескачат някакви искри и пука и мирише на прогорена плът – аз горя!
…
…тия дни извънземните бяха много милички. Цял ден ме държаха надрусан в една стая и ми пускаха песни на Азис. Баси шита ...

меланхолик

Проза » Фантастика и фэнтези

1.5K 6

Faking 'I Love You's 🇧🇬

Беше сама... Отново. Отново? Не, не беше същото, различно беше. Вече не я беше страх от това. Най-сетне бе успяла да преодолее страха си.
"Обичам те...", беше й прошепнал в онзи горещ летен ден. Прегърна я и спусна устни по шията й. На нея й прилоша. "Какво?! Защо... Защо разваляш всичко!", умът й к ...

Carmmine

Проза » Рассказы

1.8K 5

Откраднато Щастие... 🇧🇬

Добър ден, моя стара заздравяла Любов! Нежността целува устните ми и изгарям в желание да докосна Сърцето ти! Радостта блика от очите ми и аз плача в страст погубваща разсъдъка ми! Цветя разцъфтяват в косите ми и ухаят на Любов!
Ухаят на мен, любими!
Обичам те!
Копнея те!
Жадувам те! ...

Леа-Естер

Проза

1.1K 3

Експликация 🇧🇬

С дълбок поклон към Админ, редакторите и модераторите, че ни изтърпяват, в т.ч. и мен.
Експликация - разясняване на неясен текст или на израз, пораждащ съмнение.
- Ало, Латинче? Ти ли си, мами? Ай без "заси", че още ми е трудно да го казвам. Па, ако ти кажа, "завей", ще речеш, че ти викам, че си зав ...

andrina_mark

Проза » Юмористическая

4.8K 26

Бъдник за Малка Коледа 🇧🇬

На Я.
Заваля едър пухкав сняг. Полето блесна в белотата си, ненакърнена и чиста... Планинските върхове се белееха величествени, сякаш ангели небесни разгръщаха копринените си, бели криле над земята... Под върха се гушеха малки къщурки, напомнящи на очите на планината... Очи, събиращи в едно чистота, ...

azura_luna

Проза » Рассказы

2.5K 35

Защо?! 🇧🇬

Приятелки сме от девети клас. Години наред бяхме неразделни. След гимназия започнахме заедно работа. Мечтаехме като се омъжим , да направим мъжете си приятели. Направихме го - пак бяхме неразделни. Неразделни бяха и семействата ни. Те бяха богати, ние си брояхме стотинките пред заплата. Тя не живееш ...

svetlanal

Проза » Рассказы

1.5K 20

Ръце в джобовете 🇧🇬

Ръце в джобовете
Отдавна не знаеше какво да прави с нея. Обажданията на мобилния вече не му носеха радост, а предизвикваха недоумение и досада. Беше едносричен и кратък. В редки случаи откликваше на желанието и да си поговорят малко. Даже тогава пак бързаше да затвори, сякаш продължителният разговор ...

радостинатодорова

Проза » Рассказы

2K 1

Петък вечер 🇧🇬

"Cocain nose, trendy clothes
Plastic smile to match your style
Hollywood whore
Passed out on the floor
I'm sorry but the party's over"* ...

MaRtiTyyy

Проза » Другие

944 4

Бягство 🇧🇬

Стоях провесена на парапета. Очите ми потъваха в междустълбищното пространство и нe виждаха нищо. Времето около мен беше спряло или по-скоро аз бях спряла за времето в една дупка от безкрайността.
Давех се! Давех се в собствената си простотия и глупост, давех се в омразата към самата себе си и исках ...

MopraHa

Проза » Другие

1.6K 5

За аритмията като сърдечна гордост 🇧🇬

Срещат се хора, които чувстват, за да не мислят.
или
Натрапчивото чувство, че не може да се мисли, е най-силното основание човек да “мисли”, че е много чувствителен.
или
Пестеливостта в чувствата поражда чувствата. А едничка мисълта създава тая пестеливост. ...

selsal

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K 1

Рассказы и проза современных авторов

Играта 🇧🇬

Малка приказка за усмивката 🇧🇬

Почивка на Витоша 🇧🇬

Езерото 🇧🇬

Отражения 41 🇧🇬

Зов 🇧🇬

В тъмното 🇧🇬

За момента, когато Венера срещна Марс 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Видях те 🇧🇬

Хаос и Утопия 🇧🇬

Среднощен разговор за спомените 🇧🇬

Обещание за завинаги 🇧🇬

Обяснение в любов 🇧🇬

Огледай се добре, за да видиш себе си сега в утрешното днес 🇧🇬

Отражения 40 🇧🇬

На скалите 🇧🇬

Тишина 🇧🇬

Почивка от живота 🇧🇬

18+ ... остави ме тук завинаги... 🇧🇬

Black Ram Chronicles 🇧🇬

По следите на Полярната мечка (архив четвърти клас) 🇧🇬

Насилие! ... 🇧🇬

Съдба 🇧🇬

Жажда 🇧🇬

Молитва за дъжд 🇧🇬

Колко страх има по този жесток свят 🇧🇬

Ден след ден минават 🇧🇬

Отражения 39 🇧🇬

Амулет 🇧🇬

18+ Извънземните 🇧🇬

Faking 'I Love You's 🇧🇬

Откраднато Щастие... 🇧🇬

Експликация 🇧🇬

Бъдник за Малка Коледа 🇧🇬

Защо?! 🇧🇬

Ръце в джобовете 🇧🇬

Петък вечер 🇧🇬

Бягство 🇧🇬

За аритмията като сърдечна гордост 🇧🇬

Очередь