Рассказы и проза современных авторов
Любка 🇧🇬
Часовникът иззвъня, не жалеше спящото момче. Стефан стана от леглото бавно, протегна сънено ръце, разтърка очите си и съблече нощницата си.
Когато влезе в класната стая имаше само няколко момичета.
- Какво имаме първия час? - попита сънено той.
- Математика - отговори една от тях ...
Тортата 🇧🇬
Докога?! 🇧🇬
Времената сигурно са полудели - 22 глава 🇧🇬
- Не там. – натъртих аз, а Наум ме погледна плахо, отлепяйки поглед от монитора. Вече бях добила завиден имунитет към погледа му и присъствието му до мен като цяло. Сигурно защото много ме ядосваше на тези уроци. Току-що го бях спряла преди поредния „Game over” поради надничане в компютърната си ...
ЕДНА НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ 🇧🇬
НЕЗНАЯ КАКВА СТОЙНОСТ ИМА И ИМА ЛИ ВЪОБЩЕ, НО ПОНЕ СЕ ПОЛУЧИ НЕЩО И СПОРЕД МЕН НЕ ЛОШО....
ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ :
( Дует: Ва ...
Да нарисуваш... живот 🇧🇬
Обикаляше стаята като обезумял. Нарязваше всяка картина и хвърляше четките. Нещо в него се раждаше и растеше. Все по-голямо, все по-обсебващо, все по-осезаемо ...
Записките на утрешния ден 🇧🇬
на огъня, които и сега грее в очите на вдъхновената истина.
Пътят, заледен и стръмен е предпочитан все още!
Болката е тиха нощ в разцвета на майчината целувка...
Току-що появилата се Луна за миг, сякаш се опита ...
Пост-махмурлучена приказка 🇧🇬
Падението на сутеньора 🇧🇬
Симеон Колев никога не беше си представял, че ще стане сутеньор. Когато беше малък, в училище често им даваха за домашно да пишат съчинения на тема "Какъв искам да стана, когато порасна?". Другите искаха да стават учители, шофьори или артисти. Той винаги пишеше, че иска да стане полицай. ...
Актриса по неволя 🇧🇬
Топлина 🇧🇬
Времето, прекарано с теб минава бързо, но когато държиш ръката ми и ме докосваш сякаш съм заключена във вечността. Събуждам се сутрин с усмивка, защото знам, че има някой, който ме обича. Знам, че вярваш в мен и въпреки всичко винаги ще намеря утеха в прегръдките ти. Животът ми се струва по- ...
Зодиак или какво да очакваме от мъжете 🇧🇬
Потомката на Сюлейман Великолепни 🇧🇬
Литературен герой: част втора - 8. Изпитанието на Стоян 🇧🇬
- Това... наистина ли става с него? - попита тя, безизразн ...
Сълза 🇧🇬
солена... сълза на мъка... Блясъкът на неоновата лампа я превърна в
екран на поредния филм от ежедневието й... Първите слънчеви лъчи,
проникнали в стаята, така срамежливо и страхливо галейки двете голи
тела на леглото... Топлата кр ...
Поредица репортажи - За ползата от газовата криза 🇧🇬
Какво по-хубаво предизвикателство от газова криза - да можем да се докажем колко жилави сме и как можем да оцеляваме без какъвто и да е предварителен сценарий.
Парното… И без това радиаторите не са били кой знае колко топли… Да дзънзъркате срещу някоя духалка… Я забравет ...
По пътя на мечтите 🇧🇬
Полет 🇧🇬
Кукла с душа 🇧🇬
За теб 🇧🇬
Това е едно писмо, което няма да ти изпратя. Има няколко въпроса, които искам да те питам, но все не успявам да ги изрека...
Докога ще ме губиш и измъчваш? Коклко мостове изгори със съмненията си? Колко сълзи предизвика и ще предизвикваш? Докога ще се заблуждаваш, че плача, защото ми е тъжно, ...
Хей, Татко! 🇧🇬
Този път ти пиша не за да ти кажа, че все още те мразя. Исках просто да те попитам как си? Как се чувстваш? Как се отдалечихме, забелязваш ли? Как всичко това се отдалечи? Твърде много въпроси без отговори, но аз ги знам, татко. Мисля за въпросите и отговорите още от деня, в който ме ос ...
Нерешителност 🇧🇬
Пътят към Ада 🇧🇬
Пътят към Ада, разправят, бил постлан с добри намерения, които изпопадали от вървящите натам...
Непрекъснато имам нужда да пиша. Но не просто да пиша, а да пиша на теб. Даже стихове ми роди главата - нямам какво да кажа в свое оправдание. Просто нямам оправдание! Нали не настояваш на пос ...
След катастрофата 🇧🇬
Аз съм. Аз все още съм. Аз съм всичко и нищо. Аз пристигам със северния вятър. Аз танцувам с мъртвите листа. Аз пристигам студено-влажно-снежен, напоен с аромат на скреж и утро. Аз съм пролетен и летен. Аз разтапям с дъха си потоците, сковани в прегръдката на леда. Гмуркам се в езе ...
Мъжът 🇧🇬
Както обикновено правеше по това време, Евлоги се упъти към банята, за да извърши тоалета си.
Мария го изгледа озадачено откъм кухнята, прибърсвайки с пешкира в ръцете си някакви съдове. Обърна се към мивката и механично продължи да подрежда останалата посуда.
Скоро хвърли поглед отново нататъ ...
Кратки обелски случки 🇧🇬
Жертва на изкуството 🇧🇬
> Стана, навлече нещо набързо и започна да рисува.
> Ръцете на малкото момче се движеха плавно по платното с такава лекота и гъвкавост на китката, сякаш вятър се криеха между дланта и четката. От време на време, творецът ...
Спомени за една дребна душица 🇧🇬
Една дребна душица се събрала с друга дребна душица.
Родили си мижитурка...
Подарили свободата на една дребна душица.
Свободата я смачкала... ...
На някои хора много им върви 🇧🇬
Та и мойта... Вицовете откъде са, мислите? От живия живот, разбира се.
Прибира се моят от работа и:
- Жена, имаме си нова колежка ...
Дайкири между Пасифика и Атлантика 🇧🇬
Харесваш гласа ми нали? Виждам как те опива. Няма начин. Бях още дете, когат ...
Гледане на менгеме 🇧🇬
Някои гледат на кафе. Е, аз пък гледам на менгеме.
Ама защо точно на менгеме, ще попита някой?
Ами защото гледането на менгеме е по-точно.
Гледането на кафе е не е точна наука, затова и резултатите са мътни и относителни. ...
Послание 🇧🇬
Кройцерова соната 🇧🇬
Приятел на забравата 🇧🇬
Стоях до един непознат, когото някога наричах приятел. Очите ни се срещнаха, за да прозрат, че душите вече са се разделили. Дали той помнеше това, което помнех аз. Споменът за същността, която е изгубил. Дали той си спомняше онази, която вече не можех да бъда?
Среща... след годи ...
Чертая живот 🇧🇬
Рисув ...
Само като мечтаеш... 🇧🇬
Дали само вярата в нещо недостижимо и така желано ще ти помогне да стигнеш до него? Да го докоснеш с две ръце и почувстваш с истинско сърце.
Дали един миг си струва да загърбиш миналото, да се отдадеш на бъдещето ...