Проза

Подкатегории: Все Рассказы Повести и романы Литературные очерки Фантастика и фэнтези Сказки и произведения для детей Юмористическая Эротическая Письма Эпиграммы, миниатюры, афоризмы Обзоры, анализы, критические статьи Другие
41,8 результатов

Чоки и Коки в отгатване на любовта 🇧🇬

Чоки и Коки в отгатване на любовта
- О-о-о, Чоки, как си? Пак на любимия ми клон си кацнал!
- Еми да, в центъра на градът е, има добър изглед и хората често хвърлят боклуци на земята, които са доста добри за ядене.
- Еми да, Бургас, какво очакваш! Я ся дай едно перо място да кацна и аз!
Чоки и Коки ...
GLAVATA (Тодор)
GLAVATA
Проза » Рассказы
1.7K 1

Не питай 🇧🇬

>> Приготвих мерлуза със сметанов сос (рецептата е моя).
>> Чаша бяло вино ще предложиш ли...
>>
>> П.С. Не питай къде са ми обеците.
>> Едната се счупи. ...
Laska (Ласка Александрова)
Laska
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.1K 2

Един нечут глас 🇧🇬

На Хриси, която винаги е насреща...
Хей! Аз съм! Моля те, вдигни си телефона!... Знам, че си там... Няма да ме заблудиш с този проклет телефонен секретар!... Ок... когато ти се говори ми се обади. Аз ще съм тук... И между другото знам какво е станало. Чао!
Той каза, че си нищо. Не си.
Той каза, че т ...
elizabet (Цветелина Цанева)
elizabet
Проза » Рассказы
1.3K

Краят 🇧🇬

23 декември 2024 г. - ден, чакан с голям страх от хората, обитаващи Земята. Ден, в който според предсказанията щял да настъпи краят на света. Цялото човечество беше изпаднало в паника. От години се говореше за това, но така и никой не вярваше на различните пророци. Всички смятаха, че това са поредни ...
Pampinea (Мария)
Pampinea
Проза » Рассказы
887 1

Една тъжна приказка 🇧🇬

На Алекс, която ми каза, че в момент на отчаяние и далеч от нея, ще напиша нещо красиво за нея. И когато това стане, тя ще го прочете и ще се обади.
Живял някога в едно далечно царство самотен цар, който имал само една дъщеря. Принцесата била толкова красива и с добро сърце, че баща й се страхувал д ...
Bheil (Ивайло Радев)
Bheil
Проза » Другие
2.3K 3

Ще чакаш ли? 🇧🇬

Ще чакаш ли?
Цял живот... цял един живот прекаран в чакане. На какво, на кого? Чакаш всичко и всеки. Чакаш да си отидеш, чакаш да дойдеш. Чакаш нищо и никой. Вървиш сам като вълк единак, сам с глутницата вълци. Уж заедно, а по отделно.
Чакаш да създадеш. Да сътвориш вълшебството. Да промениш предста ...
stefitopz (Стефка Георгиева )
stefitopz
Проза
1.1K 1

Искам да си го излея! 🇧🇬

Простете, че пак ще възмущавам граматиката ви с препинателни. Простете, че може пак да ви накарам да се скарате във форума. Простете, за жлъчта в която ще ме обвините, но трябва да си го излея. Искам да пусна гнева си да бяга, иначе ще се превърна в някое от онези безплътни животни, които кръстосват ...
desi.mandradjieva (Деси Мандраджиева)
desi.mandradjieva
Проза » Другие
1.4K 11

За първия път! 🇧🇬

За първия път!
Той,
беше само на 18 години!
Строен, атлетичен и красив,
бих казал дори малко див. ...
PPESHTERSKI (ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ)
PPESHTERSKI
Проза
1.2K 10

Сбогом казах, талантът си отиде или една безсмислица 🇧🇬

Слънцето залезе - не че имаше нещо различно, то просто залезе като всеки ден. И вчера залезе, само че беше различно. Вчера то просто залезе, както всеки ден - бавно, красиво, изпълнено с надежда и една, две мечти и малко любов. Нямаше го, но грееше в мен. И лятото беше тук - щастливо, закачливо, зас ...
gall (Галина)
gall
Проза » Другие
1.4K 1

Небесни същества - 1/2 🇧🇬

НЕБЕСНИ СЪЩЕСТВА
(1-ва част)
Макс застава пред вратата и вдига обутия си в черна кожена ръкавица юмрук. Понечва да замахне, но се спира на милиметри от дървената порта. През порцелановото му лице преминава арогантна усмивка. Всъщност всичките му усмивки са арогантни, но искрени. Това може да му се п ...
watergabi (Габи Кожухарова)
watergabi
Проза » Другие
1.3K

Изживяна мечта 🇧🇬

Момичето стоеше на брега на морето. Тъжните очи се взираха във вълните. Сълзите рисуваха по бузите й нежните си скици. Колко ли време бе прекала тук, на тези скали, взираща се в морето и галена от вятъра? За нея вече нямаше никакво значение.
Там, настрани, на около 300 метра, беше лято. Ако се заслу ...
gripping_bosh (Галина Иванова)
gripping_bosh
Проза » Рассказы
1.5K 1

Излиянието на душата 🇧🇬

Не можах да се въздържа, когато почуствах онова чувство на осезаемост, което ме накара да го излея тук... може би ще го нарека излиянието на душата и няма да му слагам кавички, защото в реалния живот за мен не съществуват...
И така, тази вечер видях толкова много красота в хората(случайни), които ми ...
beytula_bubu (Бен Ар)
beytula_bubu
Проза » Другие
1.1K 2

Страх ме е... 🇧🇬

Страх ме е от самотата, на която ме обричаш с всяка твоя целувка. Всяка нежност, която оставя болезнени следи, всяко обещание, което ме превръща в страдащо същество. Никога не можеш да поставиш на чувствата си тежката задача да спреш да обичаш, да се влюбиш или да намразиш.
Всеки миг, прекаран с тоз ...
miho (Михаил Тилев)
miho
Проза
894 1

... Заедно 🇧🇬

продължението...
... Заедно
Каша, за която може би ще съжалявам винаги, но и най-хубавите два дни в живота ми. Отидох в Бургас, без да знае който и да е. Чакаше ме на гарата и ми каза, че от тук нататък проблемите ни стават големи. И наистина беше така. Но въпреки всичко и всички беше невероятно. Бя ...
zlatiti_cheneva (Тя)
zlatiti_cheneva
Проза » Рассказы
1.6K 2

Равнината на смъртта 🇧🇬

Равнината на смъртта част 1
Последната танкова бригада на „Конфедерацията” минаваше през разрушени град. Тази военна част можеше да се приеме за ничия, тъй като държавата, за която тези хора воюваха, вече не съществуваше. Последната заповед, получената от вече не съществуващия генералски щаб, гласеш ...
Leandeer (Димитър Момнев)
Leandeer
Проза » Фантастика и фэнтези
1.4K

Царица 🇧🇬

Кога се случи, кога за пръв път те видях. В тъмнината, в задимена нощ, беше с черна рокля, сякаш танцуваше с нощта, а тя самата не искаше да те пуска. Погледът ти се спря върху моите изморени очи, които така отчаяно искаха да бъдат забелязани. Нямаше време, което да тече, нямаше умора, сляхме се зае ...
Alurkoff (Георги Алурков)
Alurkoff
Проза » Другие
1.4K 2

Ябълков урок по стрелба с лък 🇧🇬

- Погледни внимателно онази ябълка...
Взрях се в оказаната ми от Ши-ра посока, от пръв поглед си личеше кой точно плод има предвид котаракът - всички без него бяха още неузрели, но точно тази ябълка изглеждаше толкова сочна, че чак лигите ми за малко да потекат.
- Огледай я без да бързаш и запомни в ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Рассказы
1.4K

Просто една мисия - 1 глава (Наруто фенфик) 🇧🇬

Глава първа
Шикамару бягаше...
- Наруто...!
- Ух... да - отвърна момчето и се заозърта за приятеля си.
- Тсунаде-сама те вика... мисля, че ще е за мисия. ...
shmatity (София)
shmatity
Проза » Фантастика и фэнтези
3K 2

Закъснелият E-mail 🇧🇬

ЗАКЪСНЕЛИЯТ E - MAIL
- И какво ще правиш сега без мен - питаше Ема с онова ехидно изражение, което той мразеше от дъното на душата си?
- Чекии, чекии ще правя - отвърна Мартин с възможно най-самодоволната и подигравателна физиономия, на която бе способен.
Тя затръшна външната врата с такава сила, че ...
kontekokorko (Иван Венчев)
kontekokorko
Проза » Рассказы
1.6K 2

Лепкав мрак 🇧🇬

Лепкав мрак
Нощта бе топла и задушна. Тънък и остър, лунният сърп бе заспал дълбок сън, а звездите около него образуваха ярка мрежа от блестящи кристалчета. Четири фигури вървяха по неравен лъкатушещ път в покрайнините на малкото градче. Дърветата наоколо сякаш се извръщаха след групата, а ни една н ...
4orap (Александър Манчев)
4orap
Проза » Рассказы
1.1K

Писъкът на Дивата 🇧🇬

Писъкът на Дивата
Никога човек не би бил толкова истински, ако не се е докосвал до природата с целия неин антураж от нюанси, форми и образи. Може би не е трудно човек да го направи, но когато изведнъж усети, че нещо го тласка към нея с неудържима сила е по-добре да се откаже, защото когато природата ...
icohim (Христо Стоянов)
icohim
Проза » Рассказы
1.1K 6

* * * 🇧🇬

Искам да извикам, искам да ме чуят!
Искам да счупя хиляди кристални чаши,
за да видиш на колко парченца е пръсната душата ми!
Останах на 19, а минаха хиляди луни и хиляди слънца,
не мога да видя сянката си на стената пред мен ...
spazito (Спас Спасво)
spazito
Проза » Другие
1.2K 1

Писмо до теб 🇧🇬

"Знаеш ли, че още си мисля за теб? Всеки ден, щом мина през мястото, където съм те срещал някога.
Не бих казал, че съм добре. Само споменът за теб ме поддържа жив. А когато и той избледнее, какво ще правя?
За мен ти си остана единствената. Все още си мечтая за момичето с големите кафяви очи, което с ...
сТеЛчЕ (Стели Димитрова)
сТеЛчЕ
Проза » Письма
1.8K 2

Моето родно място 🇧🇬

Моето родно място - прекрасен кът от България
(съчинение)
Родното място не е географска точка от картата на България. То е място, където човек вдишва първата си глътка въздух. Мястото, където казва първата си дума и прави първата си стъпка. Това е мястото, където лети на крилете на детството си. В т ...
peti_bel (Петя Белчева)
peti_bel
Проза » Другие
11K 1

Деликатности от нашенския манталитет 🇧🇬

Или кратък наръчник как да (не) се държим с жени в деликатно състояние (бременност).
С носталгия си припомням не дотам далечното минало, когато да си бременна беше състояние на почит, уважение, и най-важното - тяхното засвидетелствуване от околните. Умилявам се, припомняйки си как хората се чувствах ...
Mili4ka (Мила Нежна)
Mili4ka
Проза » Юмористическая
2.1K 9

Звярът 🇧🇬

Беше на пътя повече от шестнадесет часа, може би минаваше един след полунощ, по магистралата се виждаха само дългите фарове на преминаващите автомобили. След десетина километра се налагаше да завие по второстепенен път, тук почти нямаше движение. Всичко беше пусто, но най-празно бе сърцето му. Той б ...
sofist (Авитохол)
sofist
Проза » Рассказы
1.6K 1

Колко въпроса събира една салфетка? 🇧🇬

Колко въпроса събира една салфетка?
Това ли е? Изгаряща прегръдка, безпаметен миг, застинал само в няколко секунди. Искра, пожар, не, експлозия! Само аз и тя. И две тела.
Красота, страст, буря, апотеоз.... и НИЩО. Край .
Къде съм аз, къде е Тя? Къде е чувството извън плътта? Празнота. И аз се нося в ...
Zasukan (Стоян Маринов)
Zasukan
Проза » Другие
1.2K 1

Проститутката на Вилхелм (последна, редактирана версия) 🇧🇬

И всяка нощ тя беше там.
На улицата.
На ъгъла.
Под лампата.
И всяка нощ тя ги съзерцаваше тайничко. Звездите! Ама кой ли ги гледа тях... А като малка си мислеше, че това са светулки, които показват пътя на някое изгубено зайче. Колко се е лъгала... Те просто си седят там, самотни... точно като нея. ...
FaLLeN^AnGel (ДиаНа Щерева)
FaLLeN^AnGel
Проза » Другие
988

Признание 🇧🇬

Хей, ти каза, че искаш истината? Е, добре, слушай ме сега. Ще ти разкажа всичко.
Когато ти си тръгна, мили, знай-много ме болеше, че си отиваш. Искрена съм, може би не ти показах,че съм тъжна онзи ден на улицата. Но бе така, мили. Когато побягнах по поляната, една сълза се стичаше по лявото ми око - ...
*Dark_Girl* (Вили)
*Dark_Girl*
Проза » Письма
1.2K 4

Съдби 🇧🇬

Кап, кап, кап... Кап, кап, кап... Кап, кап, кап, кап, кап, кап...
Дъждът постепенно се усилваше. Хората се разбягаха по главната улица кой накъдето свари - към близкия МОЛ, спирка, бирария, държейки над главите си най-разнообразни неща - дрехи, торбички, раници. Един-двама имаха чадъри. Ето ги и оне ...
H1rMi (Вили)
H1rMi
Проза » Рассказы
1.2K 1

Стъкълце 🇧🇬

Имало едно време... или поне така започват приказките - тези с щастливия край. Но има ли такива и в исинския живот? Както и да е...
Имало едно време един влюбен младеж. Толкова влюбено момче не е имало никога. Мислел единствено за любимата си: за тъмната и коса с цвят на кестен, за топлите й като ка ...
fantasy__ (Девс)
fantasy__
Проза » Рассказы
1.3K 5

А ако утре мен ме няма? 🇧🇬

"Лека нощ, обич моя, до утре"- думите, които ми казваш всяка вечер преди сън, а след това затваряш телефона.
Колко обичам тези думи, какво невероятно спокойствие ми носят. Те ме утешават всяка вечер, когато не си до мен, когато не съм сгушена в твоите прегръдки. Добре ми е, защото знам, че има утре. ...
auaila (Наталия)
auaila
Проза » Письма
4.8K 1 5

През пустинята 🇧🇬

Вече трети ден се влача сам през пустинята без храна, а последната глътка вода изпих тази сутрин, сега мъкна празната манерка с надеждата да намеря някъде вода и да си налея. Не, не си мислете, че съм се юрнал безотговорно да прекосявам пустинята без необходимата подготовка; до преди три дни бях час ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Рассказы
813 1

Бум 🇧🇬

БУМ
Дълбълдън! (Силен тропот по входната вратата)! Дълбълдън! Предупреждавам те спри с експериментите, защото въздухът около къщата ти отново придоби онзи синъо-зелен цвят. Отговор нямаше, отвътре се чуваха само стари ретро парчета, които ученият обичаше да слуша.
Морис поблъска още малко масивната ...
GLAVATA (Тодор)
GLAVATA
Проза » Рассказы
1.5K

Звярът в красавицата (Дневникът на една умираща надежда) - Част 4 🇧🇬

Звярът в красавицата
(Дневникът на една умираща надежда)
- Част 4 -
Аз и Ти...
Стоим от двете страни на едно и също огледало и се оглеждаме един в друг. Иска ми се да се протегна към теб, за да те докосна, но така ме е страх, че ще се порежа на острите му нащърбени ръбове... ...
Heart_of_Fire (Елмира Митева)
Heart_of_Fire
Проза » Рассказы
1.6K 6

Споделено 🇧🇬

Обади се, че ще дойде след дежурство - дано е преодолял комплексите си - ризата му била каре, а не райе, пък и от подмишниците понамирисва, не е успял да вземе душ и още нещо банално... гледам го в очите с все по-непознат цвят, ей сега, казвам си, ще предложи вечеря, а после нещо необуздано, а то... ...
СОЛАР (Дима)
СОЛАР
Проза » Другие
1.1K 6

Леко конфузни ситуации 🇧🇬

Леко конфузни ситуации
Тъкмо приключвах последния том от знаменитото си произведение на тема „Възход и падение на демокрацията в република Мбадунга" и възникнаха особени проблеми. Най-напред жената, която следеше работата ми изкъсо, се намеси в решителния момент и ме скастри:
„Ама то това нещо няма ...
radi. (Ради Стефанов Р)
radi.
Проза » Рассказы
1.4K 16

Майсторство 🇧🇬

Има нещо по Пътя ти, което никой не може да ти даде, никой не може да те научи и то е това, което ще те прави майстор в избраната от теб дисциплина.
Въпреки че и Шира, и Ръмжачът бяха тук, тази нощ думата бе взел вълкът, който иначе рядко говореше, особено толкова дълго, а обикновено даваше думата н ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Рассказы
794

Бъди с мен 🇧🇬

Бъди с мен
Ако се съдеше по красотата на човек за неговата душевна доброта, то Франсоаз Оливие бе едно от най-добрите същества на този свят. Разкошните тоалети, с които всекидневно се обличаше, бяха така наречената й „отличителна марка". Всеки, дори случайните минувачи по „Ла Мартин" още отдалеч поз ...
blumi (Маги)
blumi
Проза » Рассказы
1.2K 1

Сбогом 🇧🇬

Гледам слънцето и ясното небе и се питам дали и при теб времето е такова. Въпреки че ярките лъчи се мъчат да стоплят замръзналата земя, те само навяват спомени. Реже ме студеният вятър на болката и тъгата, на спомените за приятелството. Ти просто замина в един такъв хубав слънчев ден. Вярно, че не б ...
bugsbunny1108 (Ива)
bugsbunny1108
Проза » Другие
1.2K