Това е песен изцяло на Наско Христов , която е изпълнена от младия певец Георги Илиев
и придобила този вид от моя милост. Скоро ще я има и във съвсем друг стил.

Тъмно е. Вятърът брули безмилостно.
Мракът стремглаво нахлува в душата.
Някакъв спомен пак плува в незримото,
влачещ след себе си болка позната.
Тихо е. Чувствам се толкова мъничка. ...

Разбра ли вече - мълнията пари,
ако я гушнеш кротко под юргана.
И виждат в звездобройците кравари,
не с жезъл, а със гега на мегдана.
А щом си друг, за тях е грях безбожен. ...

Понякога си мисля, че съм сбъркал.
Че някак си сгрешил съм ти адреса.
Че в нечие легло съм се намърдал,
и гол се крия, срамно зад завесите...
Понякога се лъжа, за да вярвам, ...

Исполинът раздвижи зеления ореол за поздрав към утрото. Капчици роса се търкулнаха и посипаха като бисери около дънера. Кълвачът подаде главичка, заслуша се в пеещите изгревни лъчи (от тях улавяше ритъма) и изтрака с пет тържествени удара.
Вълшебникът се протегна с щастлива усмивка и скочи енергично ...

Мълчи сега, не дишай, не ме буди от сън.
Най-истински се пише, щом зазори навън.
И сенките се стапят – в браздичка от сълза,
и в злато по листата на есенна бреза.
Тънее, изумруден, изпръхващият здрач, ...

/ Посветено на майките, загубили своите рожби/
Oт памтивек метях след ветровете,
но двор, метла и скромен завет имах.
От толкова случайности несретни,
ръцете ми скова насрещна зима. ...

Дълбоко времето. Библейско.
Прибягват кадрите. Всемирът
(светът) на бял екран е днеска.
Очите ти го прожектират.
Виж облачето: дъх издишан ...

Нощта разтвори черната си рана.
Съзвездието Лира звънна тихо,
небесната божествена камбана
изплака стари, непотребни стихове.
Небето носи брошката си лунна. ...

Очите й са сложни. По тях ще я познаеш.
По мислите тревожни, които ти не знаеш.
По капчицата сол търкулнала се тихо,
когато те изпраща, а тя преглъща глухо,
защото пази свято, зрънце добра надежда, ...

Различен съм от твоите любови.
От знайните и тези - анонимните.
Тестото ми замесено с отрова е.
Убивам с лекотата на намигване.
Различен съм от другите мъже, ...

> ...а дъщеря ми – само петгодишна,
> шепти: "Сняг, прости ми, че стъпвам по теб!"
>
> Елица Кръстева
По невръстния сняг, ако можете, стъпвайте леко! ...

Още не е мастерирано,изкажете мнение дали липсва нещо.Благодаря!

Ако днес се родиш, рождеството Ти пак ще е същото –
ще блести като синя снежинка в пустинния мрак.
Ще затворят вратите си всички. Насъщните къшеи
ще прекръстват надежди с усмивка, горчиво-добра.
Поминуваме тъй. И светът ни не е за обичане. ...

На Игнажден е много важно кой пръв ще влезе в дома ти!
Добър човек за полазник се търси!
И понеже друг няма като мене такъв,
ще изляза за мъничко от дома си,
за да си вляза след това пръв. :)))

Ето, че денят догаря
ала мисъл ме яде:
Кой, пролази ми дуваря,
кой бе първи въобще?
Всеки ден, едни и същи. ...

Колко малко ни трябва да бъдем добри!
Уж е малко, а все не достига –
десет бели повели нам Бог повери,
само десет в Свещената книга.
Изкорубваме своите слаби души ...

Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза
на райе от ребра, през които тревата расте.
Със Адамова кост небосводът е вечно пронизан
и звездите му дават на всяка минута отчет.
Ех, живот! Ти къде без сърцето ми пламнало беше? ...

Много празници – помня – в живота ми бяха безмълвни,
приютени под мократа, хлъзгава ципа на здрача.
От солта им разбрах колко бързо след тихото мръква.
Но човек съвършен е, защото умее да плаче.
Ние с теб си говорихме – може би – чужди езици. ...

Тя стъпи на прага – ефирна и лека,
и в кръчмата стана по-тихо от храм.
Как зяпаха всички! И питаше всеки:
"Коя е?" – отвръщаше хорът: "Не знам."
Премина напряко и бавно размести ...

Търпението облаци събира,
смирението – ежедневна смърт.
Живуркайки душата ми умира.
Човек съм, а човеците грешат.
Затворени широко са очите. ...

на Миро
Душата ми – олющена,
подобно стара къща.
С очи, помръкнали –
прозорци замъглени. ...

В теб пламнах и във тебе ще угасна!
Родино! Мое бащино огнище!
В прегръдката ти топла аз пораснах
и няма от сърцето ти да литна.
От Ботевия бряг и вечна Шипка ...

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го:
– Какво ти е?
Въздъхна тежко и наведе глава:
– Тухларят иска слънце, градинарят – дъжд. На кого да угодя?
Казах Му: ...