Ако затворя слънцето в две шепи
и всички цветове направя сиви,
ще бъдат благодарни всички слепи.
Бездушието ми ще им отива.
Ако убия времето в зачатък, ...

Ти няма да минеш до мен под венчило,
аз няма до теб да се будя щастлив.
Разлюбван до ерес – днес с дяволска сила
за теб оцелявам и още съм жив...
... и още ти пиша любовни сонети ...

Намажете главата ми с газ, запалете ме –
да изгониме въшките – мъжките, женските;
донесете парфюмите, френските –
да наръсим цървулите, да надробим мамулите
Точка БГ. Булгар. Казвам: точка БГ ...

Предвидим или не,
тоя ден си отива.
И подвил колене
ляга в лунната нива.
Пак отнася насън ...

Есента пак отваря палитрата в мен,
цветовете сами се изливат
и шептят на ухото на новия ден:
Облечи се в премяна красива!
И макар че нощта си отхапва от теб ...

Откакто те обикнах, заваля.
Сезоните са все едни и същи –
променят се годините, в числа,
изгубили способност да се връщат.
Без тухли зидах тъжната си къща, ...

> Летеше твоят шал - препускаше душата
> и подир тебе аз - едно сърце двуного...
>
> Борис Христов
Пролетта е снегът, който има снага на кокиче ...

Пятница. Жена уехала к своим родителям на три дня решать кое-какие вопросы относно недвижимости. Дома я остался только с моей пятилетней дочерью . Я расположился в гостиной и смотрю передачу по телевизору.
Она играет в детской, но видимо ей стало скучно, и прибежала и приткнулась ко мне. Девять часо ...

Тя помнеше онези дни когато,
желана бе и още бе любима,
и пръстите му – топли като лято,
я галеха щастливи, че я имат.
Тя помнеше, бе толкова отдавна, ...

Ще се прегърна сам и ще си тръгна.
Без друго моите ръце не те докосват.
Не знам в какво съм се превърнал,
но вече нямам сили да го нося.
Това сърце е непотребно. ...

Има и такава любов
Не си признава никой, но я има
там, в дън-душата някъде. Защото
тя винаги е скрита и незрима,
като маята сложена в тестото. ...

Сутрин ставам, пия бира,
а стомахът ми примира,
па се чуди и се звери
залък хляб как да намери.
Снощи беше на ракия - ...

Покълват в плътта ѝ напразно таени копнежи,
скръбта ѝ приспана ухае на зрели смокини,
а погледът кротък и камък дори ще разнежи –
жена като нея кой мъж би могъл да подмине…
Той идва, погалва децата почти като свои, ...

Случайно ли посегна към плода?
По-скоро на кармичен кръг прилича.
И този път избрах да се родя
в неподходящо време за обичане.
Улиса се в смеха ми. Този смях ...

Посвещавам тази композиция на инакомислещите.

Двамата седяха на чаша кафе в голямо заведение. Сервитьорите бяха облечени в бели костюми, с ръкавици, само шапки нямаха. Разнасяха в подноси разкошни сладкиши и питиета, а клиентите се умножаваха и намаляваха като всяко сложно уравнение на търговията.
Мъжът четеше вестник на глас. Не ползваше очила ...