Нощта разтвори черната си рана.
Съзвездието Лира звънна тихо,
небесната божествена камбана
изплака стари, непотребни стихове.
Небето носи брошката си лунна. ...

Очите й са сложни. По тях ще я познаеш.
По мислите тревожни, които ти не знаеш.
По капчицата сол търкулнала се тихо,
когато те изпраща, а тя преглъща глухо,
защото пази свято, зрънце добра надежда, ...

Различен съм от твоите любови.
От знайните и тези - анонимните.
Тестото ми замесено с отрова е.
Убивам с лекотата на намигване.
Различен съм от другите мъже, ...

> ...а дъщеря ми – само петгодишна,
> шепти: "Сняг, прости ми, че стъпвам по теб!"
>
> Елица Кръстева
По невръстния сняг, ако можете, стъпвайте леко! ...

Още не е мастерирано,изкажете мнение дали липсва нещо.Благодаря!

Ако днес се родиш, рождеството Ти пак ще е същото –
ще блести като синя снежинка в пустинния мрак.
Ще затворят вратите си всички. Насъщните къшеи
ще прекръстват надежди с усмивка, горчиво-добра.
Поминуваме тъй. И светът ни не е за обичане. ...

На Игнажден е много важно кой пръв ще влезе в дома ти!
Добър човек за полазник се търси!
И понеже друг няма като мене такъв,
ще изляза за мъничко от дома си,
за да си вляза след това пръв. :)))

Ето, че денят догаря
ала мисъл ме яде:
Кой, пролази ми дуваря,
кой бе първи въобще?
Всеки ден, едни и същи. ...

Колко малко ни трябва да бъдем добри!
Уж е малко, а все не достига –
десет бели повели нам Бог повери,
само десет в Свещената книга.
Изкорубваме своите слаби души ...

Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза
на райе от ребра, през които тревата расте.
Със Адамова кост небосводът е вечно пронизан
и звездите му дават на всяка минута отчет.
Ех, живот! Ти къде без сърцето ми пламнало беше? ...

Много празници – помня – в живота ми бяха безмълвни,
приютени под мократа, хлъзгава ципа на здрача.
От солта им разбрах колко бързо след тихото мръква.
Но човек съвършен е, защото умее да плаче.
Ние с теб си говорихме – може би – чужди езици. ...

Тя стъпи на прага – ефирна и лека,
и в кръчмата стана по-тихо от храм.
Как зяпаха всички! И питаше всеки:
"Коя е?" – отвръщаше хорът: "Не знам."
Премина напряко и бавно размести ...

Търпението облаци събира,
смирението – ежедневна смърт.
Живуркайки душата ми умира.
Човек съм, а човеците грешат.
Затворени широко са очите. ...

на Миро
Душата ми – олющена,
подобно стара къща.
С очи, помръкнали –
прозорци замъглени. ...

В теб пламнах и във тебе ще угасна!
Родино! Мое бащино огнище!
В прегръдката ти топла аз пораснах
и няма от сърцето ти да литна.
От Ботевия бряг и вечна Шипка ...

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го:
– Какво ти е?
Въздъхна тежко и наведе глава:
– Тухларят иска слънце, градинарят – дъжд. На кого да угодя?
Казах Му: ...

Много често в живота ми се случват събития за които нямам обяснение...По някой път дори си задавам въпроса "Защо трябва да преминавам през тези преживявания?"
Но също така вярвам че всяко едно нещо се случва поради определена причина, която аз по някой път не мога да видя и осъзная в момента.
Тази п ...

"Тази вечер жена му избяга -
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!..."
Из стихотворението "Ребро над сърцето" ...

От сквернотата на живота неопазена,
преследвах щастието… Исках да го хвана!
Свистеше ласото… Но щракваше капанът.
И все на дявола робиня се оказвах…
А как мечтаех да съм чиста като тебе! ...

Когато те обичах – беше пак
такава бяла, снежнобяла зима...
Навън прехвърчаше измислен сняг.
А аз почти не вярвах... че те има.
Топеше се под стъпките ни – тих... ...

Тази вечер жена му избяга -
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!
Тя не знаеше сладките приказки - ...

Посади ни в полета от вяра.
Няма плевел и няма поквара
за израснала в стройна редица
и от слънце огряна пшеница.
Всяко зрънце калéна надежда ...

И днес очите ти приличат на прозорци
към най-зеленото небе, в които косо
един разплакан месец, гол и безпризорен,
почуква есенно в стъклата им... с въпроси.
Не го допускаш в погледа си изумруден. ...