вятър полюшва
глухарче прави стриптийз
пилонът е гол

Приятел, търся си сърце,
такова... истинско, човешко.
Мая Нарлиева
Сърце ли ми поиска? Откъде?
Да беше ми останало, бих дала. ...

Тук младостта е далечна утопия –
спомен от стари животи.
Как се наричат камини нетоплещи?
Жадни за обич имоти...
Тъжни парченца от тихо безвремие ...

(с 2017-та)
Не искам да те помня. Обещавам
(на себе си), че ще останеш прах.
Оттук нататък само ми остава
да констатирам, че те преживях. ...

Не си ме викал, аз сама дойдох,
когато есента си тръгна.
И късно беше вече за гнездо –
след залез, догорял до въглен.
Ще постоя. Такава тишина ...

Заплита паяк мислите, заплита
въжета от неказани въпроси,
денят ми сив, на тях обесен, пита
защо и днес мечтите ми са боси.
Защо са в дрипи поривите светли, ...

ПУЛС
Не ме оставяй дълго, ти,
пред прага
на твоята безкористна любов!
Душата си в ръцете ти полагам, ...

В кръвта ми като слънчев ток
се влива музика.
Денят – зеленогривест, светлоок,
издува по момчешки бузи.
Предзалезен е, с розови страни ...

Имам стара, прастара душа —
църква, пълна с бръшлян и със сови.
Греховете си с болка руша.
Не разравяй пръстта под основите ми!
Знам, че спящите там имена ...

Припознай ме в сърце и нахвърляй червена боя
върху всичката бяла самотност на моята кожа.
Украси ме с две рамки — не питай дали се боя
от ръката ти с пъстрите ласки, за мен невъзможни!
Припознай ме в дърво. Нарисувай по него гнезда, ...

В съня ми – сън... Античен град
в полуефирен плам и ням...
Издигат се колони там.
предверие към рай и ад.
И нежен лъх, и мъртъв хлад ...

Ало? Здравей! Да, да, аз съм, но съм ново момиче
със спластен аркансил уморена тъга по клепачите.
Дали те забравих? Не зная. Сънувам как те обичам...
Януари е топъл. Вали... Не, отдавна не мога да плача.
Не помниш гласа ми? Същият – късен алт саксофон. ...

> Младостта си отива...
>
> М. Белчев
Любовта си отива... В неделя. По здрач
Наранена от много човечност... ...

АЗ СЪМ!
Поетесата Еди Коя Си.
Дето в стихове те облича.
Ти - не беше ли мъж на жена си?
Нямам идея защо те обичам. ...

Изгубих се в посоките на дните.
Сърцето ми мълчи. Разнопосочно!
Живея си (на някого в очите)
Умирам - иначе... Съвсем нарочно!
На някого - във сънищата влизам. ...

Колежката отива за кафе –
оправя се, намята си сакото...
Приведен уж над мойто чекмедже,
следя я тайно с края на окото.
Аз не че нещо... ама може би така... ...

Осъдих миналото си без жалост,
за грешките дълбоко съжалих.
Това, което се е преживяло
не се побира във единствен стих...
Без право на помилване присъда! ...

Мелодията на тази песен е написана през лятото на 1985г., но нещо писането на текста не ми вървеше. През дома ми случайно мина моят съученик и приятел Валентин Димитров /сега виден бизнесмен/, който "изпраска" набързо текста по нещо наскоро преживяно. Оригиналното заглавие беше "На Веси", но аз го п ...

На дъщеря ми Радина
Една любов умира... Наранена, цяла в кърви...
Прободе я рапирата на думите.
Една любов – най-чистата, най-истинската, първата!...
Удави се в греха от неразумност. ...

Ноември ме погледна с тих възторг.
Почувствах се обичана, желана.
С последното си есенно листо
превърза всичките ми стари рани.
Събудиха се мойте сетива, ...