Anita765
296 резултата
Листа от есен в парка.
Приличат на отминали следи,
на отлетели срещи кратки
или предателства. Боли...
А пейките все още си говорят ...
Приличат на отминали следи,
на отлетели срещи кратки
или предателства. Боли...
А пейките все още си говорят ...
712
16
Изхвърлих страха от очите си.
Отдавна спрях да сънувам звезди.
Загърбих следите в пътеките,
знам как ехото от шепота боли.
Събирам в шепите дъжд избуял, ...
Отдавна спрях да сънувам звезди.
Загърбих следите в пътеките,
знам как ехото от шепота боли.
Събирам в шепите дъжд избуял, ...
828
24
Отключи си и влез във съня ми -
там, където скрито е бялото,
където кълнят цветовете ми
и реките в стиха, и началото.
И вятърът топъл през зимата ...
там, където скрито е бялото,
където кълнят цветовете ми
и реките в стиха, и началото.
И вятърът топъл през зимата ...
841
1
15
Очите ми поглеждаха със блясък
до вчера, когато някой го уби.
Хей тъй, подхвърлиха им пясък
и никой не помисли, че боли.
Сега от мен се иска да прогледна. ...
до вчера, когато някой го уби.
Хей тъй, подхвърлиха им пясък
и никой не помисли, че боли.
Сега от мен се иска да прогледна. ...
1056
27
"Ако много дълго
в твоя свят ти казват,
че не си дете -
тогава ще пораснеш...
---------- ...
в твоя свят ти казват,
че не си дете -
тогава ще пораснеш...
---------- ...
934
21
След всяка болка остава разстояние –
една протегната, изстинала ръка,
едно заседнало в сърцето покаяние,
една заплакала, прозрачна тишина.
Един изтъркулил се и предрешен миг, ...
една протегната, изстинала ръка,
едно заседнало в сърцето покаяние,
една заплакала, прозрачна тишина.
Един изтъркулил се и предрешен миг, ...
1196
21
Срещнахме се сякаш две морета,
с две запътени на някъде вълни,
но нямаше отгоре две небета,
да скътат в себе си и две лъчи.
Угаснаха ръцете от студеното, ...
с две запътени на някъде вълни,
но нямаше отгоре две небета,
да скътат в себе си и две лъчи.
Угаснаха ръцете от студеното, ...
740
1
21
Малко ли, кратко ли, с дъх на череши,
ти ме поглеждаше, аз се усмихвах.
Здрачът ли, плачът ли, все нещо шумеше.
В шепи разляна тихо притихвах.
Вечно ли, грешно ли, след тебе остана ...
ти ме поглеждаше, аз се усмихвах.
Здрачът ли, плачът ли, все нещо шумеше.
В шепи разляна тихо притихвах.
Вечно ли, грешно ли, след тебе остана ...
1374
29
вдъхновено от :
Един бадем с дъх на лилаво
държа във шепите си тихо.
Нежен, като ветрен спомен.
Появил се лъч във нищото. ...
Един бадем с дъх на лилаво
държа във шепите си тихо.
Нежен, като ветрен спомен.
Появил се лъч във нищото. ...
906
27
по картината на П. Йосифова "Пътеката"
В пътеката ми има буци пръст.
Един ли, два ли пъти се препъвах.
Крайпътното дърво е моят кръст.
Жив е - нали със сълзи го поливах. ...
В пътеката ми има буци пръст.
Един ли, два ли пъти се препъвах.
Крайпътното дърво е моят кръст.
Жив е - нали със сълзи го поливах. ...
978
23
Такава малка те сънувах – в черно.
А ти не го харесваше. Не го облече.
За него знаеше, че цвят е той неверен.
Намяташе все шареното си елече.
Достатъчно бодеше във зениците, ...
А ти не го харесваше. Не го облече.
За него знаеше, че цвят е той неверен.
Намяташе все шареното си елече.
Достатъчно бодеше във зениците, ...
1316
31
посветено...
В селото камбаната мълчи, не бие.
Вятърът разпръсква по поляни къщите.
Щъркелът дори гнездо не ще да свие.
Пусти улици. Денят ги гледа смръщено. ...
В селото камбаната мълчи, не бие.
Вятърът разпръсква по поляни къщите.
Щъркелът дори гнездо не ще да свие.
Пусти улици. Денят ги гледа смръщено. ...
902
1
31
Ще се връщам в мислите си там,
където всичко вече е изтляло.
Ще ровя в пепелта, макар да знам,
че въгленчето няма да е цяло.
Ще тръгна боса по опърлена трева, ...
където всичко вече е изтляло.
Ще ровя в пепелта, макар да знам,
че въгленчето няма да е цяло.
Ще тръгна боса по опърлена трева, ...
997
1
27
Изваля се. Нежно като топъл дъжд.
Все още капят капки от капчука.
Избуя. Пълзеше в мен нашир и длъж,
а аз из буйните треви се лутах.
Закопня. Провря се в тъмнината. ...
Все още капят капки от капчука.
Избуя. Пълзеше в мен нашир и длъж,
а аз из буйните треви се лутах.
Закопня. Провря се в тъмнината. ...
1073
1
26
След две преки завоят зад ъгъла
ще ослепи очите ти до много бяло.
Ще ти извика надежда в тъмното,
а ти я търси в счупеното огледало.
Събираше го като мрачни спомени - ...
ще ослепи очите ти до много бяло.
Ще ти извика надежда в тъмното,
а ти я търси в счупеното огледало.
Събираше го като мрачни спомени - ...
1107
19
Ако някога се позная в стиха ти,
ще протегна най-добрата ръка,
тъй както заключвам в съня си
стръкче от моите сини цветя.
Ако някога почна в мен да се губя ...
ще протегна най-добрата ръка,
тъй както заключвам в съня си
стръкче от моите сини цветя.
Ако някога почна в мен да се губя ...
1824
3
34
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
