Anita765

296 резултата

Миг безвремие

Не говори. Светът се е събрал в очите ти.
Протегна ли ръка и знам – ще го погаля.
Не нарушавай тая тишина. Непростимо е
да не погледам как денят във залеза преваля
и всеки златокос момент на времето ...
1.6K 1 21

Зад ъгъла

На улицата, в следващата пряка,
слънчевото зайче палаво се спря,
сгуши се в надвесената стряха
и в очите на момче се припозна.
Трапчинково усмихна се момиче, ...
995 11

Ще ме познаеш

Когато се завръщаш, стъпвай много тихо.
Нощта отдавна твоя аромат е уловила,
като вода са стъпките и в тях притихвам –
ухание, което във очите дълго съм таила.
Когато галиш ме, помни, недей забравя, ...
1K 1 11

Точно във сряда

“... Влюби се в четвъртък,
не, по-добре в сряда.
Хвърли самотата си,
пей и мечтай!”
Ивайло Диманов ...
2.4K 26

Моето начало

“Къде започваш ти? Къде започваш...
И път ли си... Или дъждовна сянка.”
П. Парнарев
Започвам там, където ражда се дъждът,
от дъното на всички полети на птиците, ...
1.1K 1 25

Името ти във камбанен звън

В памет...
Понякога ще слизаш във нощта –
невидимо, с най-тихите си стъпки
и вятърът ще бъде твоята ръка,
от ласката навярно ще потръпвам. ...
1K 1 21

Закъснях за съня ти

Провокирано от:
Ти искаше – станах богиня,
но в храма на свойте мечти.
Влюбих се толкова в синьото,
че виждах вече с чужди очи. ...
1.3K 22

Отлетяло село

Есенно е. Дядо пак е седнал под асмата.
Циганското лято кацнало в очите му.
Две кокошчици си спорят с тишината
и отекват някъде сълзите на върбите.
Някакво дете е спряло до чешмата. ...
2.5K 35

Той има си куче

Той е там. Облечен е дрипаво.
Накуцва тъжно с левия крак.
Има си куче. То пък е рижаво.
Скитник с лице, пропито от прах.
Снощи по тъмно имаше улица, ...
1.1K 25

Люляково утро

И в утрото отново пак е пъстро.
Дърветата – с разтворени чадъри
дълго шепнат през деня до късно,
че днес затворили са всички бури.
А аз вървя с усмивка по паважа, ...
1.8K 21

Липсите не носят свобода

„(Свободата в себе си прегръщам...)
...
Някъде... след два. Между нощта. И утрото.
Пътищата се завръщат.”
П. Парнарев ...
1.1K 19

Тиха обич

Заплетеният полъх във косите си ми ти,
мечтата ми стаена в мъжките ти длани,
усмивката в забързаните сиви дини
и думите, които във стиха ми ще останат.
Понякога превръщаш се във топъл дъжд ...
1.3K 1 12

А ти

И как ли ми измисли макове,
когато циганското лято си отива,
и слънцето прекрачва прагове,
намига ми, помахва и се скрива.
И как ли изпревари го и скри ми ...
1.2K 19

Вятърно

Дъхът на вятъра ме гали с устни,
а той отдавна има твоите очи.
И толкова не искам да го пусна,
пък той усмихва ми се и мълчи.
Разрошва палаво косите ми ...
1.1K 20

Самотата е с лице на скитник

на И.К.
Не плачи с пресъхнали сълзѝ.
Всеки носи своята пустиня,
от която пари и тежи
сутрин, щом нощта осъмне в синьо. ...
1.3K 1 22

Морето ще изглежда ненапълнено

Ако те намеря някога, на топло ще те скрия,
тъй както небето скрива своето парче луна.
Последната – преминала през мен стихия,
с която в непокорството си аз да съм добра.
Ще съм готова да сляза до самото дъно, ...
821 1 13

Когато досънувам

Когато досънувам всичките ти думи,
ще тръгна - така - без път и без посока.
Разбрала - измислицата помежду ни
забила се е вече като трън под нокът.
Ще потърся някой, да издуха болката ...
971 19

Чисто като летен дъжд

Ако топъл южен полъх те докосне,
в него ще откриеш мойта топлина.
Веднъж в живота някой омагьосва
с две капки от онази, живата вода.
Спомни си дните, през които заваля ...
1.1K 1 16

Нощ с аромат на дъжд

Тази нощ покривите ще отпият от дъжда,
утре керемидите ще светят във червено.
Ще се огледа в тях една усмихната звезда
и ще обгърне с топлина небето наранено.
Луната ще се свие тихичко и сърповидно, ...
1.2K 1 20

Белязани

"Белег по рождение
е тази нощ,
останала сама
в очите ти."
П. Парнарев ...
1.2K 18

След една година

Бабо, виж, дойдох си по съмнало,
тогава очите на дядо затворих.
А ти сякаш си ме прегърнала.
Тихо е, само аз днес ще говоря.
Няма кой да удари камбаната ...
1.1K 1 19

На тръгване

Вземи си ръката и пръстите. Всичко.
Твоята част от сърцето също вземи.
Аз имам прозорец, по който се стичат
две капки от извървяните вече следи.
Вземи си очите, не поглеждай назад ...
945 1 25

По средата

Не се научих
никога да тръгвам,
когато залезът вещае нощ
и първата звезда нащърбено
светлее някъде, ...
1.4K 1 31

Есенна обич

Толкова трудна е тази есенна обич,
когато снегът дошъл е пред прага.
Всяко късно есенно цвете е горест
и тъга, която тихо в очите пробягва.
Пожълтялата шума бавно повяхва, ...
1.1K 22

Синьо мълчание

провокирано от:
Тази тъга
е луната в прозореца,
сякаш спусната
с късия миг отлетял, ...
1.3K 33

Малко е нужно

Аз съм другата, чуждата, късната,
ти пък си моето дълго очакване.
Две планети от небето откъснати,
толкова болка побрали в сърцата си.
Толкова болка, без място за обич, ...
1.1K 24

Различия

Аз съм хубава, а ти - романтичен.
Разпиляна съм, а ти - така прибран.
Мълчалива съм, ти вечно сричаш.
Когато заваля, си носиш дъждобран.
Припряна съм, ти никога не бързаш. ...
1.1K 26

А сякаш се завръща лято

Чешмата до вратата пак е същата.
Една пътека тръгва да ме води,
а орехът ме гледа как се връщам
в съня, където дълго-дълго бродих.
Асмата снежна е и много бяла, ...
1.2K 22

Недовършен куплет

По мръкнало бият камбаните
вяло и есенно.
Тишината прави им път.
Огън и кестени
парят без жал във очите. ...
1.1K 1 26

Да помълчиме само

Дойдох. Отдавна не бях се прибирала.
Навалял е снегът във косите ти, мамо.
Труден и тъжен сезонът на зимата
днес попрегърбил е малко твоето рамо.
Небето отново се вглежда в очите ти, ...
1.2K 1 32

Обич, стих и бели листи

на Маги
Все още обличаш красивото в стих.
Все още запалваш във него свещица.
Все още докосваш с най-нежния вик.
Все още в думи летиш, сякаш си птица. ...
1.9K 22

Когато...

На Маги
Очите на сърна когато плачат,
луната многолика ще отпие
и после ще разкъса бледа здрача,
а утрото с конец ще го зашие. ...
1.2K 25

Миг

Ще ме запомниш. Снимка на стената,
поставена след дългото пътуване.
Откри ме сред маковете и тъгата,
в копнежите от нощното сънуване.
Ще ме запомниш все така разсеяна, ...
1.1K 31

Само малко

Замръзвах. Отново сред пустинята.
А пареше до страшна болка пясъкът.
Задъхах се. Но пак отпих от синьото,
не замълчах на свободата крясъка.
Изгубвах. Сляп не стигаш до миража. ...
1.1K 38

Нещо за бижутата

Не нося пръстени, а само обеци.
Металът в пръстените беше леден.
Ушите ми продупчваха сплетни.
Сергията бе там и в гледах.
Избирах си ги трудни по размер, ...
1.8K 32

Тогава не заплаках

Харманът опустя. Тогава не заплаках.
Каскетът ти и ризата остана, дядо.
На портата отново чуках и почаках,
но този път не ме посрещна баба с радост.
Пердетата са вече други зад стъклата. ...
1.2K 1 31

Мисли

Сняг до сняг,
скука до скука.
Бяг до бяг,
ръка без ръка.
Бавно минава ...
1.1K 18

Ти или аз

Ти ли днес наруши ми покоя
и затвори със облак небето?
После усърдно донесе пороя
във очите и заплакаха клето.
Аз ли измислих твоето име ...
952 20

Ще ти разкажа

Искаш ли да ти разкажа днес за мен,
за стиховете, които не написах,
за пътищата ми и оня паднал ден,
когато някой да обичам ме ориса.
Виж какво се е събрало във очите - ...
1.2K 1 24

Намери ме

Намери ме, Любов, намери ме,
когато навънка падат звезди,
когато в сърцето няма пътека,
когато най-много в мене боли,
когато ръката пак е студена, ...
1.6K 28