Anita765
296 резултата
Не говори. Светът се е събрал в очите ти.
Протегна ли ръка и знам – ще го погаля.
Не нарушавай тая тишина. Непростимо е
да не погледам как денят във залеза преваля
и всеки златокос момент на времето ...
  1415  21 
На улицата, в следващата пряка,
слънчевото зайче палаво се спря,
сгуши се в надвесената стряха
и в очите на момче се припозна.
Трапчинково усмихна се момиче, ...
  795  11 
Когато се завръщаш, стъпвай много тихо.
Нощта отдавна твоя аромат е уловила,
като вода са стъпките и в тях притихвам –
ухание, което във очите дълго съм таила.
Когато галиш ме, помни, недей забравя, ...
  831  11 
“... Влюби се в четвъртък,
не, по-добре в сряда.
Хвърли самотата си,
пей и мечтай!”
Ивайло Диманов ...
  2125  26 
“Къде започваш ти? Къде започваш...
И път ли си... Или дъждовна сянка.”
П. Парнарев
Започвам там, където ражда се дъждът,
от дъното на всички полети на птиците, ...
  939  25 
В памет...
Понякога ще слизаш във нощта –
невидимо, с най-тихите си стъпки
и вятърът ще бъде твоята ръка,
от ласката навярно ще потръпвам. ...
  833  21 
Провокирано от:
Ти искаше – станах богиня,
но в храма на свойте мечти.
Влюбих се толкова в синьото,
че виждах вече с чужди очи. ...
  1163  22 
Есенно е. Дядо пак е седнал под асмата.
Циганското лято кацнало в очите му.
Две кокошчици си спорят с тишината
и отекват някъде сълзите на върбите.
Някакво дете е спряло до чешмата. ...
  2252  35 
Той е там. Облечен е дрипаво.
Накуцва тъжно с левия крак.
Има си куче. То пък е рижаво.
Скитник с лице, пропито от прах.
Снощи по тъмно имаше улица, ...
  929  25 
И в утрото отново пак е пъстро.
Дърветата – с разтворени чадъри
дълго шепнат през деня до късно,
че днес затворили са всички бури.
А аз вървя с усмивка по паважа, ...
  1332  21 
„(Свободата в себе си прегръщам...)
...
Някъде... след два. Между нощта. И утрото.
Пътищата се завръщат.”
П. Парнарев ...
  907  19 
Заплетеният полъх във косите си ми ти,
мечтата ми стаена в мъжките ти длани,
усмивката в забързаните сиви дини
и думите, които във стиха ми ще останат.
Понякога превръщаш се във топъл дъжд ...
  1093  12 
И как ли ми измисли макове,
когато циганското лято си отива,
и слънцето прекрачва прагове,
намига ми, помахва и се скрива.
И как ли изпревари го и скри ми ...
  998  20 
Дъхът на вятъра ме гали с устни,
а той отдавна има твоите очи.
И толкова не искам да го пусна,
пък той усмихва ми се и мълчи.
Разрошва палаво косите ми ...
  879  20 
на И.К.
Не плачи с пресъхнали сълзѝ.
Всеки носи своята пустиня,
от която пари и тежи
сутрин, щом нощта осъмне в синьо. ...
  1093  23 
Ако те намеря някога, на топло ще те скрия,
тъй както небето скрива своето парче луна.
Последната – преминала през мен стихия,
с която в непокорството си аз да съм добра.
Ще съм готова да сляза до самото дъно, ...
  656  13 
Когато досънувам всичките ти думи,
ще тръгна - така - без път и без посока.
Разбрала - измислицата помежду ни
забила се е вече като трън под нокът.
Ще потърся някой, да издуха болката ...
  778  19 
Ако топъл южен полъх те докосне,
в него ще откриеш мойта топлина.
Веднъж в живота някой омагьосва
с две капки от онази, живата вода.
Спомни си дните, през които заваля ...
  899  16 
Тази нощ покривите ще отпият от дъжда,
утре керемидите ще светят във червено.
Ще се огледа в тях една усмихната звезда
и ще обгърне с топлина небето наранено.
Луната ще се свие тихичко и сърповидно, ...
  959  20 
"Белег по рождение
е тази нощ,
останала сама
в очите ти."
П. Парнарев ...
  981  18 
Бабо, виж, дойдох си по съмнало,
тогава очите на дядо затворих.
А ти сякаш си ме прегърнала.
Тихо е, само аз днес ще говоря.
Няма кой да удари камбаната ...
  886  19 
Вземи си ръката и пръстите. Всичко.
Твоята част от сърцето също вземи.
Аз имам прозорец, по който се стичат
две капки от извървяните вече следи.
Вземи си очите, не поглеждай назад ...
  770  25 
Не се научих
никога да тръгвам,
когато залезът вещае нощ
и първата звезда нащърбено
светлее някъде, ...
  1149  31 
Толкова трудна е тази есенна обич,
когато снегът дошъл е пред прага.
Всяко късно есенно цвете е горест
и тъга, която тихо в очите пробягва.
Пожълтялата шума бавно повяхва, ...
  877  22 
провокирано от:
Тази тъга
е луната в прозореца,
сякаш спусната
с късия миг отлетял, ...
  1108  33 
Аз съм другата, чуждата, късната,
ти пък си моето дълго очакване.
Две планети от небето откъснати,
толкова болка побрали в сърцата си.
Толкова болка, без място за обич, ...
  858  24 
Аз съм хубава, а ти - романтичен.
Разпиляна съм, а ти - така прибран.
Мълчалива съм, ти вечно сричаш.
Когато заваля, си носиш дъждобран.
Припряна съм, ти никога не бързаш. ...
  925  26 
Чешмата до вратата пак е същата.
Една пътека тръгва да ме води,
а орехът ме гледа как се връщам
в съня, където дълго-дълго бродих.
Асмата снежна е и много бяла, ...
  923  22 
По мръкнало бият камбаните
вяло и есенно.
Тишината прави им път.
Огън и кестени
парят без жал във очите. ...
  824  26 
Дойдох. Отдавна не бях се прибирала.
Навалял е снегът във косите ти, мамо.
Труден и тъжен сезонът на зимата
днес попрегърбил е малко твоето рамо.
Небето отново се вглежда в очите ти, ...
  1029  32 
на Маги
Все още обличаш красивото в стих.
Все още запалваш във него свещица.
Все още докосваш с най-нежния вик.
Все още в думи летиш, сякаш си птица. ...
  1692  22 
На Маги
Очите на сърна когато плачат,
луната многолика ще отпие
и после ще разкъса бледа здрача,
а утрото с конец ще го зашие. ...
  987  25 
Ще ме запомниш. Снимка на стената,
поставена след дългото пътуване.
Откри ме сред маковете и тъгата,
в копнежите от нощното сънуване.
Ще ме запомниш все така разсеяна, ...
  981  31 
Замръзвах. Отново сред пустинята.
А пареше до страшна болка пясъкът.
Задъхах се. Но пак отпих от синьото,
не замълчах на свободата крясъка.
Изгубвах. Сляп не стигаш до миража. ...
  938  38 
Не нося пръстени, а само обеци.
Металът в пръстените беше леден.
Ушите ми продупчваха сплетни.
Сергията бе там и в гледах.
Избирах си ги трудни по размер, ...
  1580  32 
Харманът опустя. Тогава не заплаках.
Каскетът ти и ризата остана, дядо.
На портата отново чуках и почаках,
но този път не ме посрещна баба с радост.
Пердетата са вече други зад стъклата. ...
  1000  31 
Сняг до сняг,
скука до скука.
Бяг до бяг,
ръка без ръка.
Бавно минава ...
  856  18 
Ти ли днес наруши ми покоя
и затвори със облак небето?
После усърдно донесе пороя
във очите и заплакаха клето.
Аз ли измислих твоето име ...
  747  20 
Искаш ли да ти разкажа днес за мен,
за стиховете, които не написах,
за пътищата ми и оня паднал ден,
когато някой да обичам ме ориса.
Виж какво се е събрало във очите - ...
  954  24 
Намери ме, Любов, намери ме,
когато навънка падат звезди,
когато в сърцето няма пътека,
когато най-много в мене боли,
когато ръката пак е студена, ...
  1426  28 
Предложения
: ??:??