argonyk (Димитър Никифоров) - Произведения

# # #

Нежно осъзната липса си. Мълчиш.
Къдрокосо видение в сънища кратки.
Във минутите дълги от нощни загадки
в тишината на моята стая личиш.
Искриш ореолно - подобно икона. ...

argonyk

Поезия

2011-07-24T16:47:14+03:00 946 14

# # #

Изплакани са всички болки вече.
И всички ласки са простени.
Сушаво време душите ни спече.
Любовта до микрон е смалена.
Кръстопътни безпътници, бързаме ...

argonyk

Поезия

2011-07-19T21:06:54+03:00 934 13

Тук съм

Тук съм.
... И нека лицемерът да мълчи,
оплел се във интриги безконечни...
Преглъщал съм обиди,
трижди по-горчиви ...

argonyk

Поезия

2011-07-14T22:32:55+03:00 1.2K 14

# # #

Тишината съня ми прогони.
Във стъклото се цъкли луна жълтолика.
Сякаш зов от минали спомени
към баирите рошави с глас ме повика.
Сякаш пак край реката лудеем ...

argonyk

Поезия

2011-07-10T17:17:14+03:00 898 6

# # #

Какъв поет съм - аз съм просто човек.
И рими сдиплени от кош не вадя.
Животът ми дотук не беше лек.
Раздавах се без мисъл за награда.
Пилях се в луди нощи хулигански. ...

argonyk

Поезия

2011-07-09T13:34:56+03:00 1.1K 15

Есенно

Капят мислите ми върху листа бял.
Слана в короната - глава белее.
Отдавна за компот не ставам - плод презрял,
а още като цвят ми се живее.
Че още мога с пролетен копнеж ...

argonyk

Поезия

2011-07-06T23:54:07+03:00 834 10

# # #

Това, че пиша стихове, не значи,
че не се напивам и не псувам...
И аз, когато ми е тъжно, плaча.
И себе си със хулиган римувам.
Със боб и люти до болка чушлета ...

argonyk

Поезия

2011-07-01T19:14:42+03:00 964 11

Вечерта е брюнетка...

Вечерта е брюнетка със звездни очи.
С къдри небрежни от облаци черни.
Пълнолунно в прозореца взряна мълчи -
ние със нея до гроб сме си верни.
Тя не пита с досада дали я обичам. ...

argonyk

Поезия

2011-06-28T22:31:34+03:00 946 12

# # #

Разбридания ден поръбвам с рими.
И всеки бод отляво ме пробожда.
Нощта е блудница с очи незрими,
която с лунните лъчи прохожда.
Със груб канап закърпих всички рани, ...

argonyk

Поезия

2011-06-22T10:58:22+03:00 1.1K 12

Орис

- Една голяма гроздова, гарсон.
За пържоли не стигат парите.
Зъзнат мечтите в износен балтон.
И безвремие дните изплитат.
И завързвали мигове лични, ...

argonyk

Поезия

2011-06-14T22:56:50+03:00 1.3K 12

Ако само за миг...

Ако само за миг ме напусне
тази усмихната мисъл за теб,
Луната с юзди изпуснати
ще утъпка небесната дреб.
Ако само за миг си помисля, ...

argonyk

Поезия

2011-06-12T22:08:07+03:00 1.6K 6

Вкаменени лица

Вкаменени лица.
Нрави прекроени.
Вледенени сърца.
Спомен без корени.
Без обич и вяра ...

argonyk

Поезия

2011-06-11T11:47:48+03:00 780 5

Ювелирно

Колко много любов разпиляна
в този град с окадèно небе.
Само месецът плътската пяна
с ведрото си звездно гребе.
Като къртици слепи копаем ...

argonyk

Поезия

2011-06-09T11:16:08+03:00 1.4K 7

Една дата, погледната различно...

Балканът днес почервеня.
Такова лицемерие...
Тълпата в речи се разля
от разни намерения...
По Рождество се молим Богу, ...

argonyk

Поезия

2011-06-02T13:59:44+03:00 862 11

... най-светлата усмивка...

Наясно съм със ситуацията сложна,
но светъл смисъл в твоите очи открих.
И всеки ден ме гони жажда неотложна,
по тебе мислите си да превърна в стих.
Понеже няма как до мен да се събудиш, ...

argonyk

Поезия

2011-06-01T17:16:47+03:00 1.3K 14

Финалист

Розаво, розаво, та чак бозаво.
Свири без пръсти на китара без струни.
Ръкопляска безръка тълпа - браво.
Закичи се със медал от кратуни.
Порасна. На токове стъпил - висок. ...

argonyk

Поезия » Хумористична

2011-05-31T15:53:27+03:00 1.1K 6

Размазани звуци...

Размазани звуци от нощно пиано.
Луната е златна пара без покритие.
Вехто одеяло - небето раздрано -
из облачни дупки сънят ми се скита.
Всички посоки са вече износени. ...

argonyk

Поезия

2011-05-29T23:51:22+03:00 1.5K 16

Две малки и живи комети...

С колко много любов лицето ти свети.
Като цяла вселена си с къдри небрежни.
И горят две малки и живи комети
върху образа мил с очертания нежни.
И те вплитам със трепет в тихи куплети. ...

argonyk

Поезия

2011-05-28T10:55:03+03:00 944 5

Спомен

Разплиташе коси в прозореца Аврора,
пробола със усмивка светла тънките пердета.
Кафето беше с вкус на нощната умора,
която от съня безсъниците не разплете.
Денят повлече крак по мръсните павета, ...

argonyk

Поезия

2011-05-25T22:28:57+03:00 1.4K 1 23