argonyk

379 резултата

Пастирът на отминалото време

Разбра, че идва краят неизбежен,
когато разораха с плуг ливадите.
По-малко мляко почна да прецежда
и кучето му взе от бяс да страда.
Децата му заминаха в чужбина, ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
348 3 9

И "днес" ще се превърне в метафора

Преди светът съвсем да ме отлъчи,
държа на мойто "аз" – простак наречен:
да кипва виното във стари бъчви
и хлябът в подница да е опечен.
Цървулът да заеме свойто място ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
192 2 5

Палитра от износени дати

С изтънчен жест и вратовръзки скъпи,
мълви тълпата пъстра на пазара:
и с двата крака всеки в гроб ще стъпи;
банкерът сит и гладните клошари.
Из дебри и усоета се губех, ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
204 3 4

Монолог преди поредния дуел

Жените ви са само протоколно ваши.
Сред вихъра на този брачен маскарад,
мен празната халка до днес не ме уплаши,
отказал кум да бъда, или сват.
След скучния уют на празните недели, ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
478 1 4

Вретено

Прозорците проглеждат все по-рано.
Кафето ми се сраства с пепелника.
Гласът ли чух на утрото изпрано,
или надеждата навън ме вика?
Не мога вече нищо да отложа, ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
729 9 7

За всяко "да" си има време

Погледни ме в очите без страх –
да препуснем в мъгливата степ.
От картините твои разбрах
колко липси познаваме с теб.
Непокорните багри горят, ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
373 6 4

Две октави подранили спомени

Всичко толкова късно се случва, че помня,
как на дявола в полет пречупих крилата.
Беше райската ябълка с ялови клони,
но зачена от острия зъб на змията.
Беше късно следобед, когато проплаках ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
268 3 6

Одисей от горната махала

Сънува кораби, когато от стобора
петелът репетира мъжките си трели.
Разрежда с две кафета вечната умора,
на мътните прозорци зад платната бели.
Готов е да поеме дневната си вахта, ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
216 1 3

Некролог за две игли в минор

Ехото на думите ми ражда таралежи.
Зимата без повод вкъщи ми гостува.
Паля си огнището с предишните копнежи
и пред чашата на лято се преструвам.
Свикнах вече да живея като охлюв – бавно, ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
214 3 2

Песента на барда

Там, където не смее смъртта да припари
и се спуска нощта като ято от гарвани,
още пеят, прегърнали свойте китари,
на живота износен последните варвари.
Със раздрани от скитане ризи кихоти, ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
503 5 17

Чубрица

На Асен Масларски
Пей, Асене, не спирай, за Бога!
Тази твоя китара – лекува!
Всички бъдещи мои тревоги
след гласа ти петаче не струват. ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
194

Край кошарата

"Лани кошарата малко протече.
Калпава беше годината – суша.
Триста глави ги направих, човече,
добре, че кучето още ме слуша.
Свикнах да гоня Михаля и коча. ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
241 1 1

Вересия в тефтера на Юда

Нека Господ намръщен зад облак се въси
и със бури напомня за себе си често,
в разточителни нощи и утрини къси,
всеки грях съм платил до стотинка и ресто.
Кой тефтера на моите липси разлисти ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
206 3 2

Стихотворение с размерите на Сахара

Не ме набутвайте сред нафталина
на вашите предиплени капризи.
Доброто като влак край мен премина
и нямам, всъщност ни едничка риза.
Юмруците ми кокакалести – два са ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
275 2 5

Епитафия с 88 неизвестни

Не мога да опиша тази дарба
с която са дамгосани поетите
и често в рими псувам – както трябва –
за моя ад стихът да ви подсети.
Възпявал курви и клошари мръсни, ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
243 2 4

Задочна среща в бъдеще време

Осем часа – чук, искри и сажди.
Виж метала – като жив говори.
Моята десница още ражда,
сам докато с думите си споря.
Нивата ми – права или крива – ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
219 3 2

Докладна

По своите неписани закони,
животът е за всички лобно място.
Моторни песни бяла пролет рони
от клоните на време непорасло.
Не може никой в мрака да потули ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
556 13 13

Завръщане към залеза на последния изгрев

Не е тунел, а улица паважна.
Оловото на спусъка тежи.
Да бъда жив дотук ми беше важно,
защото знам: дори и Бог греши.
Вървя натам, където не предрече ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
302 3 3

Крупие на свободна практика

Преди във първия си гроб да падна,
човек от вече чезнеща порода –
крилата на Пегаса си откраднах,
та сам с крила на този свят да бродя.
В такова пълноводие след суша, ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
248 2

Кратка биография на едно отсъствие

Пак към теб ме повеждат по памет сокаците криви,
но площадът сега е смълчан и нашир, и надлъж.
Само вятър бездомен, врабчета и гълъби сиви
по гранита, износен от срещи, раздели и дъжд.
Два хотела мълчат пред олтара на брачният кодекс ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
598 7 8

Кой е казал, че е честно

На болката след адовите пещи
вървя към себе си и по-нататък,
но восъкът на траурните свещи
в душата ми оставя отпечтък.
Разпънат до Христос, като Варава, ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
289 4 6

Концерт за цигулка и живот

Един замах със лък от конски косми –
и нотите ще лумнат като клада!
Той може своя век да доизноси
с една цигулка само за награда.
Ще хвърлят две-три свещи сянка сива ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
330 5 6

Вярност

Не в църквата, пред попа лицемерен –
без пръстени съдбата ни повика.
Под сянка от крило на гарван черен –
венчахме се на свещи и мастика.
Олтарът ни – една скована маса ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
353 3 3

Младостта не остарява

Животът ми – покривка пъстра
с петна от вино и скандали –
в легло с артрит от земетръси,
Тя някой ден ще ме погали.
И, не че искам да си ходя, ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
386 4 9

Характер

Разрухата дебне коварно,
темелите знаят, обаче,
че всичката мъдрост и тайни
се гушат зад ниско дуварче.
Лехите с кромид и домати ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
328 3 11

Пред статива на един поет

Износил кат любови и раздели,
обходил вече повечето друми,
пред прага на последната неделя –
кове желязо и любовни думи.
Вечеря сам на делника след зноя ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
450 8 7

Битие

Свистеше бич жесток над правилата.
За съвестите нямаше "белина".
Но аз поех натам – към чудесата,
които баба вадеше от скрина.
Бурканче мед и сладко от смокини; ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
431 6 8

Сън

Ехтяха кладите на времето тревожно
и корабите ставаха на гробници.
Животът сменяше последната си кожа,
осиротял сред живите бунтовници.
Мълчаха паметните плочи безучастно ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
397 2 5

Град

Светлината в окото на гарван се сви
и се спусна над къщите мрак посинял.
После почна небето от страх да кърви,
едри капки вещаеха бурен скандал.
Тишината крилата си бели прибра ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
406 4 7

Шепа пирони

На Дунав край водите кротки – чернозем.
Каруци с тикви, грозде – за гореща кръв.
Един закоравял от мерзости серсем –
за своя остър нож уших дебел калъф.
Еднакво бяха утрините непробудни – ...
argonyk (Димитър Никифоров)
argonyk
Поезия
555 10 8