ДИС
284 резултата
Не е вярно! Тя, вселената, не е голяма.
Има-няма е двадесет грама душа.
Може би всеки парсек е само оптична измама.
Тя е детска ръчичка, която побира света.
В синя утрин, на птиците в песните звънки, ...
  796 
Обувай маратонки! Ще те водя
далеч, далеч. В небивала земя.
Опитахме хиляда невъзможности,
защо не пробваме хиляда и една.
Недей приготвя куфари. Ще трябва ...
  580  15 
А той си мисли, че сама
в квартален бар си пия.
И само по едно. Нима!
Голяма смехория!
Аз всички три по сто ги знам, ...
  881  16 
Ах, как времето, някъде едно лято отнесе...
Всяка вечер тогава бродирах луната
и измивах очите на небето от есен,
а пък само за мен ти въртеше Земята.
Без умора красиво рисувах от рано ...
  404  15 
На капки е залезът
в чаша от спомен.
Седни срещу мен. Погледни ме!
Сънят нека лази
в краката бездомен. ...
  1002 
Ще си измисля някакво море.
В момента точно, много ми е нужно.
Ще бъде нежно лятно. И ще е
усмихнато и синьо-теменужено.
Ще начертая две вълни и бряг, ...
  533 
Луната спи прозрачно нежен сън
в хамака на небето тъмнокосо.
Нощта е топла. Режисират звън
на вятъра краченцата му боси.
Не мога да заспя. Защо така ...
  416  13 
Когато припадне небето до черно
и само кравайче остане луната,
ще сгъна деня. И ще седна, наверно
на стълбите, точно отпред пред вратата.
А ти ще отвориш учуден и слисан. ...
  388  14 
Останаха ми недошити рокли.
И гримове изхвърлих - ненанесени,
а времето с люлееща походка
копнежите за Имане отнесе.
Дотегнаха ми модните прически. ...
  668  12 
  1773  10 
Една приказна, бяла луна -
тази нощ във стъклата наднича.
Може би... се закача с дъжда,
като влюбено младо момиче.
Той И пише мокър, мил стих - ...
  440 
  1981  12 
Две-три педи залезно небе
в цвят на люляк, с дъх на нова пролет.
Шепа пяна от едно море,
бели чайки устремени в полет.
Златен дъжд от облаци мастило. ...
  465 
  1497 
Виж, как залеза може да бъде различен,
нацелувал до розово хълма зелен.
На небето от топлите длани обичан,
отразен от очи на стопяващ се ден.
И Луната да плува свободна и млада, ...
  504  17 
Луната тази нощ е среброкоса.
Флиртува с всеки. Даже с непознати.
И Ада с чара си ще омагьоса...
А аз ще седна кротко до съня ти.
Ще вляза в мислите, под клепките ще мина, ...
  763 
От перваза на облака бял,
акостирал до изгрева ален,
спуска Бог седемцветен воал,
та магии Земята да галят.
И възкръсва отново светът ...
  696  12 
Луната е тъничка, сребърна люлка -
сънят се закача със нея.
Пързалят се облаци вън, по улука
и в до-минор вятърът пее.
Притичва една самота под балкона, ...
  782  17 
Засадиш ли в сърцето дърво,
а в душата допуснеш ли пролет -
чакай птици да свият гнездо
и да пеят в зелените клони.
Чакай сянка, спокойствие, цвят, ...
  548  12 
Потапя свойте сини пръсти здрача
в жаравата на залеза, където
едно небе поиска да заплаче
и скри очи на мрака в кадифето.
Луната, като резенче от дюля ...
  433 
Днес е петък. А лятото още го няма...
И луната е свила на покрива снежно гнездо.
Два капчука усърдно композират за зимата драма,
а пък вятър пред прага постлал си е меко легло.
Днес е петък. А слънцето хладно прегаря ...
  676  16 
Пъстро балонче, песничка детска -
времето в ракла затвори.
Вчера ли бе или в ранното днеска -
все едно. Няма да спорим.
Приказка стара, пантофка кристална, ...
  449 
Аз не искам днес много неща...
Всъщност – малко неща са ми нужни.
Искам просто да чуя дъжда,
да подишам нощта теменужена.
На луната, в сребристия шал ...
  505 
Нагоре, нагоре, напред и нанякъде...
Изгубва се бройката. Много етажи.
На "всяко стъпало Дяволът" мярка се
и с чувства човешки си прави колажи.
Изстиваме още преди да е мръкнало. ...
  621 
Ще остана заключена в моето лято
(пренасити душата с тъга всяка зима).
Ще съм топла вълнá. Песъчинка, която
се загнездва на меко в сърцето на мида.
Да се люшкам в ръцете на залез от юни ...
  377 
Очи на кошута.
В косите ми - злато.
Тупти ми във скута
горещото лято.
Ръцете ми нежни ...
  557 
Подари ми парченце от рая.
Не. Не мисля, че скъпо ще струва.
Как изглежда...Дори да не знаеш
мога с думи да го нарисувам.
Една къщичка бяла и сгушена ...
  314 
Капе слънцето бавно и разлива червени петна
върху облаци стъкнали пухкава прежда на запад.
И заплитат мираж, който лъже, че е тук есента,
а е краят на зимата. Почти. Време е за апатия.
И вали. Всеки ден. С този дъжд чак прогнива душата. ...
  493  10 
Облечи ме с любов.От глава до пети облечи ме.
Много нежно шепти всяка нощ само моето име.
Нека твоите длани силни моите ръце приютяват.
Облечи ме с любов. Нека само с любов да се сгрявам.
Облечи ме с любов. Тази рокля така ми отива. ...
  752 
Събирам трохи от любов и доверие
на бяла погача. Но вече е стара -
изсъхна. И зная си, зная си - време е -
такава била, казват, "мойта попара".
От сълзи размекват коравите залъци, ...
  386 
Тръгвам отново. Загубих се. Пак ли?
Време отровно гърдите пробожда.
Имам пред мен от безпътици факли.
Ръчно направена вяра оглозгана.
Давах, а нямах. Бедност изстадана. ...
  599 
Прах от слънцето полепва
по очите прегоряли
на скалите. И отеква
ехо от легенди стари.
Скритите пътеки гонят ...
  469 
Назаем са очите ми. Погледна ли –
посока в цвят да видя си мечтая.
Сънят да е красив. Дори последния.
И после – ще ги върна на безкрая.
Назаем е смехът ми. Даже мисля си ...
  2073  26  32 
В душата ми днес е неделя -
във тишина е облечена.
Усмивки с дъгата споделя,
на щастие изцяло обречена.
Лъчите на слънцето сплита . ...
  567  10 
Времето седнало в двора на столче,
кърпи разшити надежди.
Спира, поглежда със задоволство
как ще изглежда одеждата.
Няма да е само бяла и черна - ...
  584  10 
Времето разнищи одеялото
до конец. От детството ни пъстро.
И сега, кълбото дни, на цяло е
намотано от надежди късни.
Общото хвърчило от желания ...
  383 
Сънувах прекрасно.
Сънувах. А чувството -
красиво и ясно...
Да си щастлив е изкуство!
Да виждаш навсякъде ...
  306 
Светлината във очите чезне -
малка свещ - със времето догаря.
Мислите отварят черна бездна -
невъзможно да ги изпревариш.
Всяка радост с мъка е обречена. ...
  458 
Сега е есен,но ще дойде зима.
Ще бъде бяла. А дали ще е така?
А после – пролет. Тя неоспоримо
ще разтопява между нас леда.
Ще дойде лято. То ще ни завари ...
  403 
Оголи си полето рамената,
а планината сложи бял калпак.
Разстели пъстра черга на земята,
да тича вятъра като хлапак.
Затропаха бурканите със сладко, ...
  334 
Предложения
: ??:??