ДИС
284 резултата
2315
7
21
Буря да бъда - само поискай.
Вихри и прах ще вдигна до Бога.
Спри ме! Опитай, ако ти стиска.
Ще те отвея, където мога.
Огън да бъда - пламвам веднага. ...
Вихри и прах ще вдигна до Бога.
Спри ме! Опитай, ако ти стиска.
Ще те отвея, където мога.
Огън да бъда - пламвам веднага. ...
731
6
13
Сънува ли ме днес?
Кой знае...
Сънува ли ме като вятър,
от онзи, който си играе
в оранжево-червен театър ...
Кой знае...
Сънува ли ме като вятър,
от онзи, който си играе
в оранжево-червен театър ...
503
5
6
Проплаква ли насън бунара?
Приглася ли му в тон чешмата?
Чимширът, къщичката стара
с три лястовички под стрехата...
Поскърцва ли пак гредореда? ...
Приглася ли му в тон чешмата?
Чимширът, къщичката стара
с три лястовички под стрехата...
Поскърцва ли пак гредореда? ...
575
5
11
Неделя е. А аз съм тишина.
Мълча в неписан стих. Неказан.
По хълма бавно стича се нощта
и с глас на славей капе по перваза.
Неделя е. Денят не бърза. Той ...
Мълча в неписан стих. Неказан.
По хълма бавно стича се нощта
и с глас на славей капе по перваза.
Неделя е. Денят не бърза. Той ...
1145
12
20
Лятно небе, а посърнало. Плаче.
Свито, навярно боли го.
Облаци мрачни, като черни косачи
хищно му режат от синьото.
Ниско прелитат пойните птици. ...
Свито, навярно боли го.
Облаци мрачни, като черни косачи
хищно му режат от синьото.
Ниско прелитат пойните птици. ...
577
7
18
Има местенца, такива, които
цял живот пази ревниво сърцето.
Времето там с векове е пропито.
Нежно целува Земята небето.
Църквата стара. И птици в гнездото. ...
цял живот пази ревниво сърцето.
Времето там с векове е пропито.
Нежно целува Земята небето.
Църквата стара. И птици в гнездото. ...
861
9
14
Едно чувство приятно,
ей така, от никъде.
Букетче със незабравки.
Усмивка. Четиристишие.
Кехлибарено грозде- ...
ей така, от никъде.
Букетче със незабравки.
Усмивка. Четиристишие.
Кехлибарено грозде- ...
454
1
9
Днес казах ли ти колко те обичам?
И колко съм щастлива да те има?
Животът ни отдавна заприличал е
на прозаичност – лесно доловима.
Днес казах ли ти колко ми е хубаво ...
И колко съм щастлива да те има?
Животът ни отдавна заприличал е
на прозаичност – лесно доловима.
Днес казах ли ти колко ми е хубаво ...
2206
16
22
Ах, как ми се иска
на Gucci със ризка
да крача по Шанз Елизе.
С чадърче и кокче,
с обувки на токче ...
на Gucci със ризка
да крача по Шанз Елизе.
С чадърче и кокче,
с обувки на токче ...
2391
10
32
Южна тераса, цветя, чаша вино...
Птици рисуват надежда.
Залезът пак е с цвета на малина,
сякаш магии подрежда.
Времето стиснало в шепите зноя. ...
Птици рисуват надежда.
Залезът пак е с цвета на малина,
сякаш магии подрежда.
Времето стиснало в шепите зноя. ...
558
11
18
И понякога малка любов
неусетно ти хваща ръката -
мълчалива. Уж е просто любов,
а пък стопля до лято душата.
И смалява големия свят ...
неусетно ти хваща ръката -
мълчалива. Уж е просто любов,
а пък стопля до лято душата.
И смалява големия свят ...
626
5
14
Много рано е. Бавно изцежда се мрака
през голямото сито на лятното, нощно небе.
Банда яростни гларуси с крясъци гонят луната
и краде тишината ми шумният звук на криле.
Бризът щедро разпръсква парфюм на море и безкрайност . ...
през голямото сито на лятното, нощно небе.
Банда яростни гларуси с крясъци гонят луната
и краде тишината ми шумният звук на криле.
Бризът щедро разпръсква парфюм на море и безкрайност . ...
961
6
15
През гънчица на времето, отдавна
душата ми най-нагло се промуши.
Младежкия ми дух и жар открадна
и от тогава - никого не слуша.
Изтичаха години монотонни. ...
душата ми най-нагло се промуши.
Младежкия ми дух и жар открадна
и от тогава - никого не слуша.
Изтичаха години монотонни. ...
455
5
6
Пак вали. Този дъжд е като сто водопада.
Сякаш вени прерязало, небето реши да умре.
И нощта в тези капки на милион светове се разпада,
само моят свят е изчезнал незнайно къде.
Затова го рисувам. По стъклото, до колкото мога. ...
Сякаш вени прерязало, небето реши да умре.
И нощта в тези капки на милион светове се разпада,
само моят свят е изчезнал незнайно къде.
Затова го рисувам. По стъклото, до колкото мога. ...
714
8
14
1737
9
19
Пари по устни
сол, смях и лято.
Бризът изкусно
грива размята.
Слънце в косите ...
сол, смях и лято.
Бризът изкусно
грива размята.
Слънце в косите ...
924
4
25
Понякога нямам небе
и птиците тъжно умират.
Светът се е счупил на две
парчета. А може би хиляди.
Порой по сърцето вали. ...
и птиците тъжно умират.
Светът се е счупил на две
парчета. А може би хиляди.
Порой по сърцето вали. ...
777
10
21
А дали ще го има морето след нас,
ако лятото босо на плажа дотича
и подкани вълните пак нежно на валс
да танцуват със бриза. И да бъдат обичани.
И дали ще замлъква прибоя, опрял ...
ако лятото босо на плажа дотича
и подкани вълните пак нежно на валс
да танцуват със бриза. И да бъдат обичани.
И дали ще замлъква прибоя, опрял ...
1629
24
37
Слиза слънцето бавно по гръбнака на небето от лято.
"Тъжен гларус" прелита и луната по име зове.
Аз вървя по познатите пътищата на детство от злато,
със соления дъх по косите. И няма кой да ме спре.
Лепне сиво-зеления въздух по онзи прекрасния начин, ...
"Тъжен гларус" прелита и луната по име зове.
Аз вървя по познатите пътищата на детство от злато,
със соления дъх по косите. И няма кой да ме спре.
Лепне сиво-зеления въздух по онзи прекрасния начин, ...
744
10
12
Спънах се. Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени по пода лежат.
Явно ми пречат онези обувки,
дето от делника много тежат.
Трябва да стъпвам на пръсти и боса, ...
Те разпилени по пода лежат.
Явно ми пречат онези обувки,
дето от делника много тежат.
Трябва да стъпвам на пръсти и боса, ...
2925
23
60
С пъстра, пухкава прежда,
изтъняла от болки -
в стар пуловер надеждата
топли. Колкото - толкова.
Кецовете - тревисти. ...
изтъняла от болки -
в стар пуловер надеждата
топли. Колкото - толкова.
Кецовете - тревисти. ...
855
4
9
Тази кръгла луна дяволито намига
в нежно-синята пазва на нощта тъмнокоса.
А един хълм прегърбен небето повдига
и към нея все гледа. А вятърът носи
сиви облаци тъжни, натежали от сЪлзи. ...
в нежно-синята пазва на нощта тъмнокоса.
А един хълм прегърбен небето повдига
и към нея все гледа. А вятърът носи
сиви облаци тъжни, натежали от сЪлзи. ...
668
5
10
1312
7
12
Някъде, не знам къде,
под небето ни сияйно
Оди, не една и две,
вечер пише Юри тайно.
Може би, на чаша узо ...
под небето ни сияйно
Оди, не една и две,
вечер пише Юри тайно.
Може би, на чаша узо ...
751
5
15
Те обичат да бъдат обичани.
Нямат време да съдят и спорят.
Преизпълват деня с много тичане
и игри. И говорят, говорят...
Креативно изпъстрят света си ...
Нямат време да съдят и спорят.
Преизпълват деня с много тичане
и игри. И говорят, говорят...
Креативно изпъстрят света си ...
1163
6
14
Ръката на мама.
Безгрижие само.
И колене, всекидневно ожулени.
Хартиени лодки
през калните локви ...
Безгрижие само.
И колене, всекидневно ожулени.
Хартиени лодки
през калните локви ...
516
8
11
Как вали!...А върви посивелият ден
по перваза на месеца, който изтича
към реката от време. Илюзия. Плен
на вселената. Но живот се нарича.
И се лутаме в разни нелепи борби, ...
по перваза на месеца, който изтича
към реката от време. Илюзия. Плен
на вселената. Но живот се нарича.
И се лутаме в разни нелепи борби, ...
534
6
10
Заровена под пясъчните дюни
до мида с бисер, в бяла раковина
заспала е усмивката на Юни.
И спи така почти една година.
Но утре ще кръстосат ветровете ...
до мида с бисер, в бяла раковина
заспала е усмивката на Юни.
И спи така почти една година.
Но утре ще кръстосат ветровете ...
567
12
18
1616
7
10
Тук ухае на хляб и на щастие
и на прясно косена трева.
Тъй е хубаво! В гърлото дращи
и прегръщаш сълзите едва.
Стара къща и стара ограда. ...
и на прясно косена трева.
Тъй е хубаво! В гърлото дращи
и прегръщаш сълзите едва.
Стара къща и стара ограда. ...
750
12
24
Шшшт! Тихичко! Тихо! Не спя.
Сега съм луна кръглолика.
В небето звездите броя.
Защо ги броя ли? Не питай...
До една, като ярка мечта ...
Сега съм луна кръглолика.
В небето звездите броя.
Защо ги броя ли? Не питай...
До една, като ярка мечта ...
671
6
17
1237
3
6
А вятърът цяла нощ пял е навън –
празнувал е бялата зима.
Сега уморено се готви за сън
на топчица свит до комина.
И снощи е минала млада луна – ...
празнувал е бялата зима.
Сега уморено се готви за сън
на топчица свит до комина.
И снощи е минала млада луна – ...
699
4
20
1774
8
16
От луната люлка ще направя,
от небето - пухена завивка.
Ще сънувам сънища от рая
и ще се надявам да са истински!
А дъгата в кораб ще превърна, ...
от небето - пухена завивка.
Ще сънувам сънища от рая
и ще се надявам да са истински!
А дъгата в кораб ще превърна, ...
454
7
5
> Отвънка ухае на люляк,
>
> отвънка е синьо небе...
> Н. Вапцаров ("Пролет")
Ухае на люляк, на синьо небе. ...
>
> отвънка е синьо небе...
> Н. Вапцаров ("Пролет")
Ухае на люляк, на синьо небе. ...
543
4
8
"Някога, някога, толкова някога..."*
В някаква уличка, в някакъв град,
в някакво никакво място
спрях се. Огледах се. Свят като свят.
Слънце в очите порасна. ...
В някаква уличка, в някакъв град,
в някакво никакво място
спрях се. Огледах се. Свят като свят.
Слънце в очите порасна. ...
744
7
63
1664
7
8
Как искам да съм вятър необязден,
за да потапям под дъжда коси,
да гоня птиците и пъстро да струи
към тях една потайна солидарност.
Как искам да съм слънце прегоряло, ...
за да потапям под дъжда коси,
да гоня птиците и пъстро да струи
към тях една потайна солидарност.
Как искам да съм слънце прегоряло, ...
423
4
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
