ДИС

312 резултата

Деветомартенско

Отмина осми март. Дали сега
отново всичко мъжко да наложа?
В годината веднъж ли съм жена?
Веднъж ли, да не бъда силна може?
Под миглите отглеждам си небе. ...
616 9 9

Щастие

Щастие ли?
То е простичко нещо -
сутрин и слънце с усмивки в лъчите.
Повод да можеш да гушнеш горещо.
В цветни балони да сложиш мечтите. ...
662 9 15

Мартенско небе

Това сериозно, мартенско небе
се рони на парченца бяла пяна
от полетът на птиците. А те
завръщат се след дълго, дълго нямане.
И очертават път към пролетта ...
618 9 15

Нали

Ако стана случайно море
и дъгата на бряг се превърне,
то ще може за малко поне
всяка зима сама да си тръгне.
Нека птици рисуват небе ...
586 5 14

Не

Нека няма сто ужасни зими...
"Най-бялата е тази тишина",
но тя отдавна хич не ми отива.
Замръзнала е цялата земя
и диша сякаш сто проклети зими. ...
981 8 15

Капан за сънища

Понякога сядам на края на здрача
и нищя от залеза лилава прежда.
Защо ли Луната сама е и плаче?
Дали да ѝ вържа кончета надежда.
На всякое възелче слагам звездица. ...
1.4K 13 28

Съвременна приказка

Във някакъв панелен блок,
до облаците чак висок,
ей там, на първия му кат
живеел млад, напет юнак.
Той нощем приказки четял, ...
1.1K 7 22

Няма да порасна

Аз ще порасна утре. Обещавам!
И няма пак да пея под дъжда.
Ще гледам как животът продължава.
Не всяка цветна крива е дъга.
Ще спра да си измислям разни феи. ...
1.2K 5 21

Лято в излишък

Чадър и китара,
по пясъка - стъпки.
Небето изгаря
от слънчеви тръпки.
Морето е нежно, ...
2.2K 7 21

Прости ми

Дали ще ми простиш едно море,
което из душата ми се шири
и в синьо ми рисува светове.
Да го забравя, просто нямам сили.
Дали ще ми простиш и чифт крила. ...
900 12 20

Понякога нощем

Когато през нощта съвсем случайно
на покрива под две звезди поседна
и слушам всевъзможните им тайни,
които бъбрят, като за последно.
Когато вятър в стъклени ботуши ...
1.6K 8 16

Не и не

При мен не идва зима. Не и не!
Какво като е снежно и студено?
В душата ми, не зная от къде,
едно безкрайно лято е стаено.
Стаено ли ви казах? Не и не! ...
2K 15 45

Защото съм

Защото всяко лято се заравя
из пясъка на някой бряг от дните.
Защото не е изгревът жарава,
та ръбчета да пърли по вълните.
Защото ветровете са солени ...
931 11 20

Броилка

Една мецана
на поляна.
Две сърнички
са сестрички.
Три мишлета ...
1.2K 6 19

Хайде да броим

Едно, и две, и три -
очички затвори.
След четири и пет
подай ръце напред.
Шест, седем запомни - ...
2.3K 12 42

Парченце юли за ноември

Пак ли душата ми в стих за море ще зимува?
Думите вятър разбърка ги с мидички бели.
Точно научих се щастие как се римува
и пред вратата ми есен изпъстрени черги разстели.
Златни, червени, но сухи. Отчайващо сухи. ...
1K 7 18

Не че е есен

Не че е есен, но някак е тъжно,
сухи листенца в краката ѝ шушнат.
Време, сезони - проклета окръжност...
Търси дъждът някой мокро да гушне.
Не че е есен, но кашля небето. ...
715 8 21

През октомври

Когато съм различна и зелена,
когато из душата юли плува
и топла му е цялата вселена -
тогава сини пътища сънувам.
На пук на всяка есен захладняла ...
1.5K 9 16

Хартиени лодки

За съжаление, някои корабокрушения не зависят от кораба, който си направил.
Залюля се небето, приведе се ничком,
почти да се срути - тежи му от дъжд.
Бълна огън, закашля - разтресе се всичко.
Безутешно заплака - ей така, изведнъж. ...
3.4K 20 70

От душата

На нощта ѝ отива да има звезди,
на Луната – до край да пълнее,
на морето – игриви, пенливи вълни,
на дървото – сто птички да пеят.
А на мен ми отива да имам крила, ...
745 8 16

Светулков сън

Не стигат думите. Не стигат...
В съня светулчица ми свети.
А вятър есента разсмива
с червено-жълтите си дрехи
Потропват кестени блестящи. ...
732 9 16

Все пак

Светът ще се пръсне от ярост и злоба,
наситен от вируси, маски и смут.
А аз си мечтая за лято отново
и на морето за синия скут.
Управници хищно разпъват бюджети, ...
698 9 13

Когато

Когато вечер залезът прегаря
на покривите крайчетата криви
и вятърът с липите разговаря -
нашепва нещо, после тъжно свири.
Когато по небето потъмняло ...
709 8 21

Сега

Целуни ме!
Сега и веднага,
не допускай мигът да отмине.
Предизвикай в мен сто звездопада -
назови ги на моето име. ...
786 8 19

Лятна песничка

Днес е август - трийсет и девети...
Ще си вържа слънцето в косите,
ще напиша няколко куплета
и ще ги изпратя по вълните.
Те умело да ги композират ...
625 8 19

Раздяла с лятото

Любовта си замина - нахална и гола
с онзи, първия, есенен дъжд.
И окапа небето. Всички горди тополи
ослепяха. И то изведнъж.
Тишината без птици шепти прозаично - ...
680 9 14

Пожелах си любов

Благодаря ти, Гени!
Пожелах си любов на онази звезда,
дето падна на август в очите.
И се спрях на скалистия край на света,
но забравих статива, боите. ...
943 12 23

Наесен

Защото отлита поредната обич
и плажът е сресал перчема си косо,
морето пенлививо с вълните си може
чорапки да скърпи на лятото босо.
А то си отива, прегърнало птица. ...
689 9 21

Сбогуване с птиците

Те си тръгват, събрани на ято
чак към другия край на света.
Този полет е счупено лято...
Ситни, остри стъкла самота
безпощадно се впиват в сърцето. ...
714 13 20

Не си отивай, август

Не си отивай, август. Остани.
Усмивката ти още е солена.
Недей изпълва птиците с мечти
за друга топла, някаква вселена.
Заминеш ли, умира част от мен, ...
1.4K 11 23

Днес

Днес не ми се рисува,
не ми се и пише.
Август още лудува
и във огнено диша.
Пеят птиците вън ...
663 3 18

Лято отначало

Луната е изплела тънка нишка,
поръбила е в сребърно вълните.
Брегът е тих. По-тих е от въздишка,
отронена от пясъка на дните.
В сърцето свито като раковина ...
631 9 17

Живее в мен...

Дали живее в мен едно море?
С вълни от тюркоаз, с гердан от миди
посипани по бряг като сърце,
който със обич само може да се види.
На песъчинки моят дъх дели, ...
719 8 18

Зодия "Жена"

Понеже съм си зодия "Жена" -
ината, твърдоглава и красива
(по хороскопи пишело така),
аз мога да съм винаги щастлива.
А щастието - то е шоколад, ...
943 5 21

"Вино от глухарчета"

По залез ветровете са червени,
а пазвата на вечерта е в нежно лилаво.
По залез любовта е откровение -
в сегашно време,
в бъдеще ...
833 8 24