hristam
531 резултата
И това ще отмине:
дъжд, изплетен от слънце,
в разтопени комини -
сиви облачни вълци.
Капят птичи въздишки ...
дъжд, изплетен от слънце,
в разтопени комини -
сиви облачни вълци.
Капят птичи въздишки ...
704
10
А силни са като вода
сълзите, дето не изплака
и прииждат бреговете
и е суша там, където
е прах пръстта ...
сълзите, дето не изплака
и прииждат бреговете
и е суша там, където
е прах пръстта ...
544
1
Не е необходимост да сме тук,
а някаква случайна неизбежност -
отронен от небесна песен звук,
покълнал върху шепа земна нежност,
разсипани прашинки пъстрота, ...
а някаква случайна неизбежност -
отронен от небесна песен звук,
покълнал върху шепа земна нежност,
разсипани прашинки пъстрота, ...
687
1
11
Няма спасение, казват. Няма!
Светът е огромен казан, който ври от омраза.
И който успее да стигне ръба на отровната яма,
от някой приятел - не враг - е най-често наказан.
Студено е, казват, макар да кипят бесовете ...
Светът е огромен казан, който ври от омраза.
И който успее да стигне ръба на отровната яма,
от някой приятел - не враг - е най-често наказан.
Студено е, казват, макар да кипят бесовете ...
604
1
5
Неочаквана нощ. С присмехулни очи
и луна, закачена накриво.
По перваза ù рехаво скърцат щурци
и редят полунощни мотиви.
Като в черно-бял филм булевардът е ням ...
и луна, закачена накриво.
По перваза ù рехаво скърцат щурци
и редят полунощни мотиви.
Като в черно-бял филм булевардът е ням ...
508
1
4
В окото му дъждът едва ръми
под късните му облаци дълбоки.
Уж всички стари спомени изтри,
а пак тежи един - ръждива котва,
останала без кораба си бял, ...
под късните му облаци дълбоки.
Уж всички стари спомени изтри,
а пак тежи един - ръждива котва,
останала без кораба си бял, ...
580
3
Редят се кротко ден след ден - досущ
зърна на много стара броеница.
И този дъжд навярно не е дъжд,
и птиците не са навярно птици.
Извил се чак над кестенов калпак ...
зърна на много стара броеница.
И този дъжд навярно не е дъжд,
и птиците не са навярно птици.
Извил се чак над кестенов калпак ...
664
5
Ако денят ти внезапно се счупи
на хиляди малки бодливи парчета,
които да пръснат небето ти кухо,
а мислите, хапещи като зверчета,
във тебе изгризват трънливи пътеки, ...
на хиляди малки бодливи парчета,
които да пръснат небето ти кухо,
а мислите, хапещи като зверчета,
във тебе изгризват трънливи пътеки, ...
670
1
2
Ефирна дреха
вечерта намята
в дъждовна мрежа уловена.
Примигва
като сфетофар луната ...
вечерта намята
в дъждовна мрежа уловена.
Примигва
като сфетофар луната ...
475
1
1
Не е тъга това, не е тъга -
ноември натежа като въздишка.
По клоните увисва тишина
и го оплита в меката си нишка.
Не пада лист - отлита крехък миг, ...
ноември натежа като въздишка.
По клоните увисва тишина
и го оплита в меката си нишка.
Не пада лист - отлита крехък миг, ...
559
5
Избра да бъде другото небе,
което боговете са постлали.
Избра да няма спомен за поле,
в което преди вечност са се смяли -
едно момиче и едно момче, ...
което боговете са постлали.
Избра да няма спомен за поле,
в което преди вечност са се смяли -
едно момиче и едно момче, ...
632
11
Октомври е последното пристанище на лятото
и още пази топлият му дъх
в зелените въздишки на тревата,
нанизани в безкрайната си връв
от тук до всяко следващо пробуждане, ...
и още пази топлият му дъх
в зелените въздишки на тревата,
нанизани в безкрайната си връв
от тук до всяко следващо пробуждане, ...
754
1
8
Знам - някога ще си отиде
и най-последната ми точка,
онази, дето не предвидих
дори за част от многоточие -
ръбата като остър камък ...
и най-последната ми точка,
онази, дето не предвидих
дори за част от многоточие -
ръбата като остър камък ...
617
7
Бързаш ли, бързаш човече, поспри се!
Все ще пристигнеш до кривата круша.
Чуй го животът - за теб е написан,
само да имаш сърце да го слушаш.
Чуй рано сутрин как идва на пръсти - ...
Все ще пристигнеш до кривата круша.
Чуй го животът - за теб е написан,
само да имаш сърце да го слушаш.
Чуй рано сутрин как идва на пръсти - ...
580
4
Белези детство - хвърчило и лято,
боси пети сред солените миди,
лунна пътека, без шум по която,
малкият приказен принц си отиде.
Цветето влюбено още го чака, ...
боси пети сред солените миди,
лунна пътека, без шум по която,
малкият приказен принц си отиде.
Цветето влюбено още го чака, ...
656
1
11
В прозореца наднича ден
и плисва утринна позлата.
Вали на сладки капки времето
и лепне с топъл вкус на лято.
Кипи зеленина, чертае ...
и плисва утринна позлата.
Вали на сладки капки времето
и лепне с топъл вкус на лято.
Кипи зеленина, чертае ...
1342
3
Девет цвята небе
над дъждовните корени -
девет буйни коне
със очи непокорни.
Девет луди живота ...
над дъждовните корени -
девет буйни коне
със очи непокорни.
Девет луди живота ...
778
5
И тя разбра, че никак не е леко
да изчислиш щастливото си утре,
да извървиш най-вярната пътека…
Но можеш да откраднеш късче утрин,
бродирано небе със бели птици, ...
да изчислиш щастливото си утре,
да извървиш най-вярната пътека…
Но можеш да откраднеш късче утрин,
бродирано небе със бели птици, ...
2034
2
19
Неделята, като измислица
на отегчена домакиня,
като тополов пух увисна,
преди да отлети в комина -
със дъх на мляко и канела, ...
на отегчена домакиня,
като тополов пух увисна,
преди да отлети в комина -
със дъх на мляко и канела, ...
658
6
Писателят унило зяпаше през прозореца сивото декемврийско небе, и се чувстваше в пълен синхрон с мрачната гледка. Сивотата го изпълваше все повече и повече като лепкава отровна паяжина, която улавяше и задушаваше и най-незначителния зачатък на ведрост и оптимизъм.
Напразно се опитваше да се вкопчи в ...
Напразно се опитваше да се вкопчи в ...
852
1
7
Никога няма да забравя какво почувствах, когато я видях. Не беше голяма картина, нито особено ярка-напротив, цветовете бяха пастелни, светлината – приглушена, с атмосферата на нещо призрачно и приказно.
И въпреки това, а може би именно заради него, двете фигури на преден план изглеждаха така реални ...
И въпреки това, а може би именно заради него, двете фигури на преден план изглеждаха така реални ...
901
2
Още от малка помня, че баба ми беше забранила да пия от водата на кладенеца.
Не питах защо, приех това като една от поредните многобройни забрани, които възрастните налагат и понеже бях послушно дете, не припарвах до кладенеца дори когато пораснах.
После, когато баба почина, реших да постегна къщата ...
Не питах защо, приех това като една от поредните многобройни забрани, които възрастните налагат и понеже бях послушно дете, не припарвах до кладенеца дори когато пораснах.
После, когато баба почина, реших да постегна къщата ...
1007
3
- Здрасти, колега. Наминах да ти напомня за сбирката довечера.
- Сбирка ли?
- Така си и знаех. Напоследък се губиш нещо. Дано да си имаш основателни причини, защото иначе ще си навлечеш сериозни неприятности. Събираме се да обсъдим новата мисия.
- А, да...мисията...Така и не разбрах за какво точно с ...
- Сбирка ли?
- Така си и знаех. Напоследък се губиш нещо. Дано да си имаш основателни причини, защото иначе ще си навлечеш сериозни неприятности. Събираме се да обсъдим новата мисия.
- А, да...мисията...Така и не разбрах за какво точно с ...
773
Сигурно би оценил впечатляващата ù външност като всеки друг мъж, ако не знаеше, че е дошла да го убие. Почувства го още когато я видя да се приближава уверено към неговата маса. Заведението беше полупразно, а той беше най-невзрачният мъж не само от седящите тук, но и от всички, които познаваше. Таки ...
813
1
Моят брак е точно това, което наричат средностатистически.
Тоест нормално законно съжителство между мъж и жена с неизбежните от това последствия.
Не искам да прозвучи, сякаш се оплаквам- далеч съм от подобна мисъл. Толкова добре се знаем с жена ми, че освен любовници имахме време и приятели да си ст ...
Тоест нормално законно съжителство между мъж и жена с неизбежните от това последствия.
Не искам да прозвучи, сякаш се оплаквам- далеч съм от подобна мисъл. Толкова добре се знаем с жена ми, че освен любовници имахме време и приятели да си ст ...
828
7
Не знам какво да ти кажа -
светът се ражда напролет,
треви разпукват паважа,
небето кипва от полети,
денят набъбва от влага ...
светът се ражда напролет,
треви разпукват паважа,
небето кипва от полети,
денят набъбва от влага ...
903
11
И да ме съдиш, човеко - такава съм!
Бесни ветрища в мен се преплитат -
зиме ти рошат бездънните сънища,
лете подире им лудо ме скиташ.
Грешно е, казват. Броят ми годините. ...
Бесни ветрища в мен се преплитат -
зиме ти рошат бездънните сънища,
лете подире им лудо ме скиташ.
Грешно е, казват. Броят ми годините. ...
694
1
4
Не вярвам във случайните неща,
във жребия небрежен на всемира.
Знам - писано е кой, с кого, кога
по пътя си се губи и намира.
И може да е страшно, че валят ...
във жребия небрежен на всемира.
Знам - писано е кой, с кого, кога
по пътя си се губи и намира.
И може да е страшно, че валят ...
642
1
6
Ресторантът беше пълен. Тиха музика допълваше дискретния лукс, заведението изглеждаше едновременно оживено и уютно. Вероятно защото съвсем наскоро се бе възродило отново, възкръснало като Феникс, и то точно посред най-голямата криза.
Собственичката въздъхна доволно и седна на масата за персонала в д ...
Собственичката въздъхна доволно и седна на масата за персонала в д ...
832
1
4
Ще се плъзне зората от небесната шепа,
ще проблесне в косите ù бялото.
И денят ще покълне от сънени шепоти
с дъх на прясно кафе и раздяла.
Като есенен дъжд ще валят часовете, ...
ще проблесне в косите ù бялото.
И денят ще покълне от сънени шепоти
с дъх на прясно кафе и раздяла.
Като есенен дъжд ще валят часовете, ...
1197
10
На дъното на нечие очакване,
когато лятото узрява в есен
и се прелива като ручей в стомна
изгубена сред хълмовете песен,
когато хоризонта се изгърбва ...
когато лятото узрява в есен
и се прелива като ручей в стомна
изгубена сред хълмовете песен,
когато хоризонта се изгърбва ...
522
5
Подариха ù го, когато беше на седем. Тя искаше сестричка, в краен случай братче, но родителите ù предпочетоха този вариант.
На кутията пишеше „Автономен Мобилен Изкуствен интелект, хуманоиден робот - тип Многофункционален”. Тя веднага го нарече Ами, и станаха неразделни. Беше най-добрият й приятел и ...
На кутията пишеше „Автономен Мобилен Изкуствен интелект, хуманоиден робот - тип Многофункционален”. Тя веднага го нарече Ами, и станаха неразделни. Беше най-добрият й приятел и ...
664
5
Кажи ми, че така е по-забавно -
удобно паметта да изтънява.
Да помним се научихме отдавна,
сега да се научим да забравяме.
Да няма със кого да се прощавам - ...
удобно паметта да изтънява.
Да помним се научихме отдавна,
сега да се научим да забравяме.
Да няма със кого да се прощавам - ...
845
19
Давах си сметка, че предстоящото интервю е най-важното нещо за мен в момента. Откак завърших, си мечтаех за работа като тази, през какви ли работни места не бях минал, но този шанс не беше за изпускане.
Мястото беше точно за човек с моята специалност - достатъчно млад, за да е все още амбициозен, но ...
Мястото беше точно за човек с моята специалност - достатъчно млад, за да е все още амбициозен, но ...
800
3
Жената от отсрещната страна
е тиха като морска раковина -
рисува си във вазата цветя,
опива се от глътка лунно вино,
танцува боса върху стъклен прах - ...
е тиха като морска раковина -
рисува си във вазата цветя,
опива се от глътка лунно вино,
танцува боса върху стъклен прах - ...
934
2
Не предполагах, че мога да се влюбя така.
Не и когато имам зад гърба си два развода и поредица неуспешни връзки. Не и когато смятах, че съм достатъчно разумна, за да допусна някой така да ме обсеби. Не и когато бях сигурна, че съм заключила здраво вратата към сърцето си, и съм изхвърлила ключа.
Защо ...
Не и когато имам зад гърба си два развода и поредица неуспешни връзки. Не и когато смятах, че съм достатъчно разумна, за да допусна някой така да ме обсеби. Не и когато бях сигурна, че съм заключила здраво вратата към сърцето си, и съм изхвърлила ключа.
Защо ...
1004
3
Беше влюбена както никога преди. Страстно, отчаяно, обсебващо. Не бе и предполагала, че някога ще изпита нещо подобно. От две години имаше приятел - мило, сериозно момче, с което бе свикнала и се чувстваше уютно в компанията му. С него й беше забавно и спокойно, вече говореха да се съберат да живеят ...
879
4
Не разбрах точно кога се е нанесла отсреща.
Не съм от тези, дето се заглеждат по съседните балкони и прозорци, имам си достатъчно ангажименти, пък и гледам да отделя всяка свободна минута на приятелката си. С нея се познаваме от осем години, а живеем заедно от около две. Разбираме се чудесно, имаме ...
Не съм от тези, дето се заглеждат по съседните балкони и прозорци, имам си достатъчно ангажименти, пък и гледам да отделя всяка свободна минута на приятелката си. С нея се познаваме от осем години, а живеем заедно от около две. Разбираме се чудесно, имаме ...
870
9
Умрях точно в четири часа сутринта. Разбрах че е толкова, защото градския часовник е недалеч от нас и чух много ясно как отброи четири удара.
В първия миг не разбрах, че съм умрял, помислих, че това странно усещане е от вечерята - напоследък жена ми прекалява с подправките. После обаче се сетих за в ...
В първия миг не разбрах, че съм умрял, помислих, че това странно усещане е от вечерята - напоследък жена ми прекалява с подправките. После обаче се сетих за в ...
686
2
Воюваш с мен откакто те приши
животът ти към моя, като кръпка.
Не исках да повярвам, че грешим.
Открехна ми вратата и пристъпих.
Приседнах на студения ти стол ...
животът ти към моя, като кръпка.
Не исках да повярвам, че грешим.
Открехна ми вратата и пристъпих.
Приседнах на студения ти стол ...
954
17
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
