hristam (Христина Мачикян)

Като цвете в сърцето /текст за песен/

Като в детска игра,
като цвете в сърцето
и почти на шега,
щом покълне в детето
зрънце, с обич белязано, ...

hristam

Поезия

2024-02-22T03:52:53+02:00 737 3 5

Бяла пряспа нежност

Това е само малко пътешествие
през скрежните декори на декември.
Отдръпват се с прозрачен звън завесите
и шумоли под стъпките ни времето.
Минутите се стапят по косите ни ...

hristam

Поезия

2022-12-02T23:23:40+02:00 906 3 8

Полети

hristam

Картини » Акварел

2022-09-05T07:10:26+03:00 1.4K 4 6

Пак портрет, защото ми е по-трудно 😁

hristam

Картини » Молив

2022-09-02T12:19:42+03:00 1.2K

Морско настроение

hristam

Картини » Молив

2022-08-01T09:27:13+03:00 1.3K 7 9

Опит за портрет

hristam

Картини » Молив

2022-07-22T09:20:58+03:00 1.4K

Ти виждал ли си чудо

Ти виждал ли си чудо посред лято,
когато плисват слънчевите бързеи
и хукват необяздени в полето,
а облаците чак до пътя слизат,
подгонени като овце по билото... ...

hristam

Поезия

2022-07-18T05:06:36+03:00 1.4K 6 14

Юнска неделя

Изплъзва се от броеницата
и се търкулва зад предела –
реална, колкото измислена.
Лежерна, колкото неделя.
На юни скрила отпечатъка ...

hristam

Поезия

2022-06-19T14:38:40+03:00 922 6 14

Рефрен за кафе и прегръдка

Приютени под шепите
на разрошена пролет,
разпилените шепоти
избуяват нагоре
към кристалния купол ...

hristam

Поезия

2022-02-22T10:39:16+02:00 824 2 3

Някой да се провикне

Възможно ли е, не е ли –
все някой го е предрекъл:
в една случайна неделя
ще свършат всички пътеки.
Ще лумнат бродещи сенки, ...

hristam

Поезия

2021-11-07T23:20:37+02:00 925 3 4

С лято в шепите

Напразно търси вятърът пролука
през рехавата септемврийска плетка.
Най-бляскавото синьо се пропука,
но още носи лятната наметка.
И още в босите следи на август ...

hristam

Поезия

2021-09-07T21:19:55+03:00 1.6K 2 6

Кехлибарена прегръдка

Кехлибарена прегръдка
От август хукват слънчеви пътеки
като жребци, необуздани в стреме.
Търкулва се по тях неземно леко
ленивото от лятна сладост време, ...

hristam

Поезия

2021-07-28T23:16:27+03:00 1.3K 5 9

За теб лъжа, за мене истина

Очакваната буря връхлетя над притихналото планинско селище чак в късната привечер. Внезапно връхлетелият леден вятър усукваше дъждовните потоци в жилави плетеници, които блъскаха по прозорците и вратите като мокри камшици. Хората се спотаиха по домовете си, уплашено заслушани в многогласния рев на с ...

hristam

Проза » Разкази

2021-07-02T22:29:36+03:00 1.1K 5

Защото беше тъмно

Защото беше тъмно, заваля.
А тъмното започваше отвътре
и нямаше ни намек за дъга,
ни ехо от свиреп космичен тътен.
Изля се, сякаш бе небесен вик, ...

hristam

Поезия

2021-02-25T07:23:18+02:00 1K 5 11

Обратната страна на хаоса

hristam

Книги

15,00 лв.

2021-02-21T18:33:47+02:00 1.9K 1

Съвсем наистина

Истина е, съвсем наистина:
и всяко коледно чудо,
и всяко бяло очакване
сред дългия зимен шепот.
Издишат топло дихание ...

hristam

Поезия

2020-12-20T21:07:30+02:00 1.1K 3

Почти на човеци приличат

А светът се смали, миг преди да изгуби опора,
и застина бездумен сред пустите свои пътеки.
В самотата изплуваха тъжните маски на хора –
пантомима в спектакъла, в който участник е всеки.
Зад декорите бавно угасват звезди и надежди, ...

hristam

Поезия

2020-10-28T08:51:09+02:00 996 5 9

Небесни куршуми

Не защото е есен и облак се кани
да изсипе куршуми по вятъра леден -
като всеки ловец бе щастлив да я хване,
но изтля като въглен и тази победа.
И остана резливият вкус на раздяла ...

hristam

Поезия

2020-10-13T20:44:51+03:00 993 5 6

Този филм

Този филм твърде бързо се плъзва към тъжен финал
в старомодния ритъм на страстно познато танго,
без дори да разбира дали е докрай оцелял
някой главен герой, победил обичайното зло.
Този филм не държи да остави красив послевкус, ...

hristam

Поезия

2020-09-27T11:31:19+03:00 1K 2 5

Казаното ще се помни

От дума може да покълне
едно незабравимо цяло,
посмее ли да се изтръгне
от теснините на морала.
Да звънне яростно нагоре - ...

hristam

Поезия

2020-09-22T10:08:42+03:00 994 3 4

Вече е било

На тебе кой ти каза, кой посмя,
че зимата е все един и същ
финален послепис на есента,
последните пожари утолила
в най-чистото от всички откровения. ...

hristam

Поезия

2020-09-17T12:55:02+03:00 1.2K 3 8

Следвай знаците

Борис Сараян се отпусна на шезлонга и впери поглед в безупречно синьото небе. Трябваше да признае, жена му беше права - мястото си го биваше. През годините няколко пъти го беше подканяла да отделят една седмица, за да се насладят на полагаемата й се почивка във фирмената вила на морето. Той обаче ви ...

hristam

Проза » Разкази

2020-08-20T00:10:12+03:00 1.6K 3 7

На седмия ден

"Защото нищо изживяно
забравата не заслужава."
На първия си ден без него
не осъзнавах, че го няма.
Тиктакането на сърцето ...

hristam

Поезия

2020-05-17T23:58:44+03:00 1.2K 3 10

Случайна точка на пресичане

О, не! Недей!Не казвай, че съм същата.
Годините са крайно откровени.
Забравила съм даже как се връща
на този спомен скъсаната лента.
Усмихвам се на твоята усмивка, ...

hristam

Поезия

2020-05-12T19:13:59+03:00 1.5K 6 10

Онзи облак

Тя не носи на идване
тънка дума за сбогом.
Всеки поглед е сбъдване,
всеки допир е огън.
Той не вярва на изгрева ...

hristam

Поезия » Любовна

2020-05-10T10:03:08+03:00 1.5K 4 12

Поне минута мълчание

Поне минута мълчание
А вие си говорете, говорете си...
Сочете с пръсти наострени,
приказвайте за морал, достойнство и чест
и ги разпъвайте като мостри ...

hristam

Поезия

2020-04-23T08:27:43+03:00 1.1K 2

Защото беше тъмно

Защото беше тъмно, заваля.
А тъмното започваше отвътре.
И нямаше ни намек за дъга,
ни пролетно събудили се бързеи.
Изля се, сякаш бе небесен вик, ...

hristam

Поезия

2020-04-22T00:32:11+03:00 1.1K 2 4

Белег от любов

Мария ли? Тя даже не заплака.
Подобно сянката на облак късен,
в окото ѝ заседна като котва –
кръвта му върху рамото на кръста.
Сърцето ѝ изхлипа – птица бяла, ...

hristam

Поезия

2020-04-18T08:36:34+03:00 1.1K 1

Спомен ли е, не е ли...

Спомен ли е, не е ли –
усмивка, поглед, докосване.
Търкулва обли недели
небето като колосано.
Валежът вече отмина – ...

hristam

Поезия

2020-04-12T20:58:05+03:00 1.2K 1 3

Опит за опитомяване на самотата

В началото покълна тишина
и като тежка рана се отвори.
Въздишката зелена на пръстта
откърти цвят под мъртвата й броня,
но никой не намираше очи ...

hristam

Поезия

2020-04-10T17:19:17+03:00 1.3K 4 7

Заръка за теб

Знам, че рано си тръгнах и много остана неказано,
но понякога просто пътеките свършват внезапно.
И когато погледнеш в следобеда късен към залеза,
виждам тази сълза, дето скришом от мене изплака.
Не призна и пред себе си колко сломен бе когато, ...

hristam

Поезия

2020-04-05T10:41:50+03:00 2.1K 4 5

Следкарантинно

Нямало маски...Я стига!
Маски, народе, има всякакви -
сериозно го казвам, без да намигам
и без да търся метафора някъде.
Има маски за пред жената - ...

hristam

Поезия

2020-03-19T17:33:53+02:00 1.3K 1 11

Тя не е Пепеляшка

Тя не е Пепеляшка, макар да прилича на нея,
насред нечии думи, по-празни от счупени грънци.
Сред околните вещици нито една не е феята,
но със старата тиква все някак ще стигне до принца.
И ще хлътне в познатата приказка, вече изгубена, ...

hristam

Поезия

2020-03-18T21:01:09+02:00 1.2K 5 9

Свещица любов

Тази вечер небето е толкова звездно,
че протегна ли пръст, ще ме драсне ръбът му зелен.
И по облачна стълба тогава безшумно ще слезе
малък ангел - вестител на нашия утрешен ден.
Ще притвори криле - бяла нежност от лъч изтъкана ...

hristam

Поезия

2020-03-08T21:53:54+02:00 1.3K 5 7

Мразя Петров

Мразя Петров. Знам, човекът няма вина, ама чувството напира и не мога да го контролирам!
От както дойдоха да живеят в нашия вход преди половин година, мира нямам!
Ленчето, жена ми, сякаш само това беше чакала, веднага превърна Петров в мерило за съпруг - деен,кадърен, грижовен. Всичко това обобщено ...

hristam

Проза » Разкази

2020-02-06T17:33:57+02:00 1.8K 5 14

Дали ни има още

Сред цялата измислена загадка,
през сбърканите думи и сезони,
напук на осъзнатата ни краткост
и на неосъзнатите ни брони,
обратно на горчивата ни мъдрост ...

hristam

Поезия » Друга

2020-02-04T09:34:35+02:00 1.1K 4 4

После

Зрее в двора тишина – помня, че е същата,
дето нарисува пътя, а край него – къща.
Драсна в плитките треви с пръсти непохватни
и което бе живяно, върна се обратно.
И което бях изтрила с вкоравени длани, ...

hristam

Поезия

2019-10-22T12:29:17+03:00 1.3K 2 3

Стела

Пъстрата топка описа ярка дъга високо над поляната и потъна сред далечните дървета, а жълтеникавото куче размаха опашка и с възторжен лай се спусна след нея.
- Съжалявам, май я хвърлих твърде силно! - извика мъжът и извинително вдигна ръце, когато се спря пред детето.
Малката го гледаше с интерес. О ...

hristam

Проза » Разкази

2019-10-07T00:05:38+03:00 1.4K 4 6

Ако ще е тринайсет!

Гледам днес, че поети
подредиха куплети -
то е ясно и знай се -
все за петък, тринайсти!
Скърцат призрачни стъпки, ...

hristam

Поезия » Хумористична

2019-09-14T07:48:09+03:00 1.1K 2 6

Ти ми каза тогава

Ти ми каза тогава, че нощем върбите не плачат,
че са сбъднати сънища в меката ласка на здрача
и когато вечерникът слезе по стръмното било,
мокри къдри разпускат по речното рамо мастилено.
А брегът се топи под прозрачния сребърен шепот, ...

hristam

Поезия » Друга

2019-08-21T22:07:05+03:00 1.2K 6 12