korsar
526 резултата
СЪЛЗА
С крила разсичат враните небето.
И въздухът край тях свисти.
В дъждовен плач окъпа се полето.
… Светът във капчица сълза блести.
  575 
ВИНО
Гориш на сърцето в жаравата бяла.
Душата ти ранена аз ще целуна.
Шеметно ще галя снагата примряла.
… Със тебе ще пия виното лунно.
  378 
ЗАЕДНО
На мрачната стая в прегръдката тънем.
Изпихме сълзите на трудни години.
И заедно на бурите житото жънем.
… Но не станахме с тебе роднини.
  552 
ШЕПОТ
В огъня на вечността ще изгоря,
но ще сгрея устните ти слепи.
На мрамора оставаш дъщеря,
даряваш ме със немия си шепот.
  594 
ЕЗЕРО
Загребват със мах веслата.
Лодка пори тъмните води.
Над нея чапла във позлата –
сянката на рибата следи…
  387 
ДЕЛБА
Огънят в камината вече е лед.
Кавгата чернее от сажди и дим!
Избор направих. Ти си наред.
Децата остават. Дом ще делим!
  364 
Надежда
Облаци прохождат със страх.
Луната озъбена пак ги заглежда.
Кучета вият по небесната прах.
… Заражда се нова надежда.
  394 
Чудо
В безпътието на старостта се скитам,
като глупак - герой от нямо кино.
Какъв ли ще е краят, още питам?
Очаквам чудо! ...
  380 
РЕКВИЕМ ЗА ХХ ВЕК
Реки от кръв улиците влачат,
паважът белее от голи кости.
Самолети - гарвани в здрача,
кълват града за бог да прости. ...
  395 
Душата боса върви по дъгата .
Заплита я слънцето-паяк.
Отдолу я мами земята -
трепереща в сянка на заек.
Ранена от лъчи дъгата изчезна. ...
  415 
ПРОДАВАЧ НА СЪНИЩА
Розови сънища на поети предлагам,
за артистите са с черен оттенък.
Богатите все налитат на мърша,
за пари на сън дерат ги с кремък. ...
  565 
НОСТАЛГИЯ
Ръфат ни изхвърлени псета –
със спомен за род и родина.
Че нашата гордост е взета
за центове в пуста чужбина. ...
  422 
На миналото в тъмния пролом
сянката на падаща вода играе.
От детството е останал дом.
Във речния котел витае.
От лоното на каменното тяло ...
  374 
СЕЛО
Под върха сгушено е село -
полегнало сред горска шир.
Къщи вдигнали са чело -
в мъгли се губи Манастир. ...
  519 
ГРАДЪТ
Пропит от завистта на вековете,
като троскот злобата расте.
С каквото име да го назовете,
градът е не пораснало дете. ...
  394 
* * *
Остана стръв на гладните вълни,
от света забравената струна.
Погалена от вятъра – звъни,
като щурец във пясъчната дюна. ...
  415 
ГОЛА ЗЕМЯ
Студът размахва ледени камшици.
И вятър гони сухите листа.
Със есента отдавна сме връстници,
но стигнахме ли края на света? ...
  519 
ЖИТО
Завърза за елите нивата си дядо -
те я теглят към небето.
И лятото подкара облачното стадо,
което хукна към полето. ...
  796 
СЛИВАНЕ
Капка по капка сталактитът се стича.
Знае долу ще стигне някой ден.
Хиляда години любов той срича –
да се слее със сталагмита студен. ...
  356 
ОТБРАНА
Съдбата с мене си играе.
Снегът е смесен с лунен прах.
И ледена звезда съм, зная!
Ех, колко много преживях! ...
  418 
ПОСРЕЩАНЕ
С облак на кипарис нанизан –
посреща ме морският бряг.
Вълните вдигат белите си ризи,
подгонени от вечен бяг. ...
  420 
ТИШИНА
В схлупена къщурка топла питка -
баба вечер на жаравата пече.
После времето преде във нитка -
зора от нея, утре ще тъче. ...
  535 
ОТВЪД
Ключ за душата изковах –
там скрих мисли потайни.
Оставих голите слова –
мост за близки и незнайни. ...
  348 
ДИВИ ПЕТЛИ
Говорих във утрото с петлите –
надпявах ги в изгревен час.
От мен днес далече са горите.
Сега не чувам звънкия им глас. ...
  420 
Стъпих със боси нозе
във бяло пламтяща жарава.
Лудият транс ме превзе -
грабна ме танцът в забрава!
Въглени спят в звездно небе. ...
  413 
МОЛИТВА
Раздай, Господи, на всеки по нещо!
Дори за мен да не остане нищо.
Все така вярвам в тебе горещо!
И греховете си сам ще разнищя. ...
  476 
МОРЕ
Подпалих мачтата стара.
Кораба в скалите разбих.
Накрая угасих и фара –
животът ми стана по-тих. ...
  376 
ГЛАРУСИ
Гларуси пронизват тишината с врява.
По пясъка шарят с триъгълни пети.
По вълните бели дантели остават.
Там залезът със тях в кръг се върти. ...
  784 
ТРЪН
Отново плетката се разплита,
закачена за крайпътния трън.
Истината гола пак е разкрита,
лъжата с тояжка почуква отвън. ...
  512 
Качих се на тази планета.
Обещаха ми гратисен период.
Старицата едва, едва крета -
това го разбира всеки идиот.
Земята под мен се върти - ...
  477 
Небето се взира в риби очи -
телата им сини гният в смрад.
Но плажа бездушен мълчи.
Гузно мълчи и близкия град.
А чайките на пир-благодат ...
  483 
НАВИК
Навик е утрото да ме събужда.
Навик е да стоиш до мен.
Днес да си моя, утре - чужда.
Навик ли е да бъда в плен? ...
  418 
СВЕТУЛКА
Светулка в шепите ми свети.
Навярно хванал съм звезда?
Блестят сълзите ми конфети -
в очите напуснати гнезда. ...
  610 
ЛЯТО
Жега! Небето със земята се слива -
сянката куче – език е изплезила.
Плясва след миг гугутката сива.
Слънцето молим сега да залезе. ...
  494 
НИШКА
Цветни сънища събирам,
да изпълня дните с нежност.
Сред словата се прибирам
в мойте нощи безнадеждни. ...
  419 
Есента със нас флиртува,
подсвирка с вятър на уста.
Навярно идвайки, хитрува,
обречена на студ и самота.
В златиста локва се оглежда. ...
  769  12 
Ето ме днес – наивен Икар,
а долу пристъпва жена.
Не вярвам, че толкова съм стар,
щом се люшка сърцето - везна.
Надолу криле ще разбия, ...
  363 
СПИРАЛА
Аз нищо няма да ти кажа –
оставям те със немите стени,
с картината – последна стража -
прозорците с изцъклени вини. ...
  591 
НАВИК
Навик е утрото да ме събужда.
Навик е да стоиш до мен.
Днес да си моя, утре - чужда.
Навик ли е да бъда в плен? ...
  399 
КУКЕР
Живея с детска магия,
зад кукерска маска скрит.
Искам страха да надвия.
Надеждата е моят щит. ...
  661 
Предложения
: ??:??