nadia.nanito (Надежда Тошкова) - Произведения

Неми стихове

крещящата ми
за теб
същност
съм събрала
в неми стихове ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-12-07T11:22:05+02:00 508 2

In memoriam

Най-кратък живот
има смъртта.
Ражда се
и умира
в един дъх - ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2017-12-06T11:52:33+02:00 472 1

Остър глад

имам
остър
глад
за постоянни хора
за да нахраня ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2017-12-05T23:45:26+02:00 534 2

Опрощаваща миналото

Когато камъкът
в гърлото,
събиращ всичко преглъщано,
под натиска вътрешен
на пеперуден замах, ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2017-12-02T16:36:44+02:00 592 1 1

Замълчи

някои думи
са бездни
или пропадаш в смисъла им
или се учиш да летиш в тях
и за двете неща има място ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2017-11-30T18:36:26+02:00 448 2

Любов и его

Не вярвам в послания от типа „аз дадох всичко от себе си, ти – не.“ Няма смисъл.
Няма и идеални връзки.
Когато има реална любов, егото не изчезва, но от само себе си се вмества в „ние“, дава живот и сила на това заедно.
Няма борба за надмощие, има обща победа.
Няма нужда от доказване, има доверие. ...

nadia.nanito

Проза » Други

2017-11-29T10:18:45+02:00 770 3 1

Трохите любов

Трохите любов
не водят до вкъщи.
Не засищат.
Нито част са от нечия същност.
Не даряват. ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2017-11-28T09:03:16+02:00 578 5

Израстване до детството

С някои хора
пораснах.
С теб знам,
че мога да бъда
отново ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2017-11-25T18:12:53+02:00 543 1 2

Сняг

изкристализирали
суицидни мисли
вода
за божествен край
на капки депресия ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2017-11-23T17:43:24+02:00 702 1

Върху всяко лице

Зад всички маски
ни се ще
да надникнем,
само зад усмивката –
не. ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2017-11-23T00:17:22+02:00 600 1

Навреме

Кога ли те срещнах?
Преди години или само преди няколко вчера?
Няма значение.
Докоснал си всяка моя частица от време.
Откак си в живота ми, ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-11-21T08:29:13+02:00 508 1 1

Безмълвно

Разбира се, че мога да летя!
Но трудното е приземяването.
Да можех да съм есенни листа,
за да е красиво падането…
След всяка глътка свобода, ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2017-11-11T13:54:23+02:00 522 2 3

Същественото

Същественото
е да имаш някой,
на когото да кажеш
и онова,
което не си могъл ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2017-11-10T10:04:26+02:00 557 2 3

Когато двама се срещнат

Когато двама се срещнат,
преплели очи
и чрез погледа
срещата премине по кожата,
когато с душата си ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-11-09T10:52:07+02:00 1.2K 2 3

За да си поговорим

Сълзата
е отронено
признание,
че сърцето
е заседнало ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-11-07T08:22:36+02:00 472 2 1

Руска рулетка

Никога не можеш да знаеш предварително дали хората, които допускаш близо до себе си, са правилните. Точно това е целта на сближаването. Да разбереш. Играем си на руска рулетка, зареждайки оръжието с чувства, страхове, надежди, истини. И го подаваме в ръцете на отсрещния. За да убие с тях съмненията ...

nadia.nanito

Проза » Други

2017-11-04T18:22:57+02:00 922 3 1

Знам

Не мога да бъда такава.
Не мога да се сърдя на другите жени, които те обичат. Които те търсят. Които те следват. Които се опитват да те достигнат. Които те желаят и искат да бъдеш част от живота им. Които са били част от живота ти.
Не мога да им се сърдя.
Не мога да бъда несправедлива. Към никого.
З ...

nadia.nanito

Проза » Други

2017-10-31T21:37:52+02:00 983 1

Есенно

Листата тихо падат,
за да не са самотни тротоарите.
Покриват стъпките на хората
с илюзията, че остават.

nadia.nanito

Поезия » Друга

2017-10-29T17:54:55+02:00 523 3 5

Понякога силата свършва

Колко трябва да ти е писнало, че да почувстваш умора от хората?
Не раздразнение, неприязън, гняв, разочарование.
Умора.
Толкова близо до безсилие и отчаяние, и почти равно на безразличие.
Колко трябва да си се обезверил, че да махнеш с ръка на всички около теб, дори и на самия теб, и да предпочетеш ...

nadia.nanito

Есета » Други

2017-10-29T00:37:45+03:00 1.9K 3 3

Душата ми е в коленете

Препъваш се и падаш –
ожулваш коленете,
огъваш се и страдаш –
поставен си на колене,
от страх или от радост – ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2017-10-27T23:46:29+03:00 547 2 3

Дъждът е гол

Миг облак е.
И се съблича
по капки свежест,
чиста и прозрачна.
Дъждът е гол. ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-10-24T15:58:10+03:00 497 2 4

Увереност

Отнемаш ми от понятията,
без да даваш някакъв смисъл.
Нещата вече не са познати
и няма ред в този вихър.
Всичко е голо, на допир тръпне, ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-10-13T13:55:57+03:00 511

Сред виолетовите нотки на нощта

Сред виолетовите нотки на нощта
една въздишка плахо се отрони.
Разтвори пеперудени крила
и свенливо скри лицето си сред клоните
на старата и плачеща върба, ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2017-10-12T15:32:13+03:00 482

Липса

Не те намирам
между дланите си
и ръцете ми падат
самотни
като сноп ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна, Бели стихове

2017-10-10T11:16:16+03:00 930 1 1

Мека топлина

Казват,
че месеците, които имат "р" в името си,
са студени.
Питам се...
Дали същото важи и за хората? ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна, Свободен стих

2017-10-07T16:09:05+03:00 662 1 3

Мечтая

Мечтая
да мога да прескачам струните на сърцето
като малко момиче, играещо на ластик.
Да избягвам всяко докосване до тях,
да не предизвиквам трептенето им, ...

nadia.nanito

Поезия » Бели стихове, Друга

2017-10-06T10:48:29+03:00 764 1

Някои тишини

Някои тишини
се превръщат в белези,
които после
носим като медали.
Ето, вижте ги... ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2017-10-03T08:32:54+03:00 642 1 2

Не искам нищо повече от това

Любовта е чувство.
Обичта е чувство, облечено в разум.
Верността и изневярата са просто решения.
Водени от чувствата, но подчинени на същността ни.
Уважението? ...

nadia.nanito

Проза » Писма, Други

2017-10-02T01:02:05+03:00 1.1K 1 1

Поединично

Еднопосочен ни е билетът.
Продупчен с първия дъх
и валиден до последния.
Ускоряваме скоростта на пътуването,
търсейки любов, ...

nadia.nanito

Поезия » Бели стихове, Друга

2017-10-01T00:17:51+03:00 902 2 2

Аз те живея

Сбогом
си вземам
само с мъртвите.
Докато ме има,
обречен си ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-09-29T21:01:03+03:00 517 1 1

Да срещнеш''правилният''човек

Да срещнеш ''правилният'' човек.
Да имате непринудено отношение един към друг.
Лекотата на разговора. Вариациите на темите. Липсата на табута.
Откровеността.
Зачитането на мнението и интересът към него. ...

nadia.nanito

Проза » Други

2017-09-26T20:37:28+03:00 966 1 1

Простѝ сърце

Намерих камък, странен ми се стори –
излъчваше самотност и тъга.
И някак си подех да му говоря
свободно, с нежност – ей така.
В ръце го взех, притиснах леко длани ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-09-19T21:25:11+03:00 535 1 2

Тогава казвам "обичам те"

Казвала съм „обичам те“. На много малко хора. Половината от пръстите на едната ръка. И точно затова винаги е било с леко сърце. Сигурно, без страх от последиците. Без страх от това какъв ще е отговора, без страх дори от липсата на такъв. Защото това е маловажно. Страхът е маловажен. Нито желанието д ...

nadia.nanito

Проза » Други

2017-09-15T13:17:07+03:00 672 2

Любовта без думи

Любовта започва с мисъл.
А първият ѝ израз е докосването.
Онова първо несигурно протягане в очакване на ответния допир.
Срамежливата игра на пръсти длан в длан, сякаш ти шепнат „търсих теб“.
Нежната ласка, издаваща чувствата на безмълвното „влюбен съм“. ...

nadia.nanito

Проза » Други

2017-09-13T20:58:07+03:00 591 2

Не е само желанието

Не е само желанието.
А онова вътрешно изтръпване дори само от мисълта за допир.
Кожата.
Как диша с близостта ти. И как ти се иска да я съблечеш, за да усетиш всичко възможно по- надълбоко.
Устните. ...

nadia.nanito

Проза » Други

2017-09-12T22:18:07+03:00 694 1

Рамене

Най-силни
са човешките рамене.
Най-тежки
са без ничия тежест.

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих

2017-09-10T23:25:09+03:00 539 2

Несигурните гънки на ризата

потрепва несигурно
ризата на една сянка
в рамката
на една отворена врата
не знае ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна, Бели стихове, Свободен стих

2017-09-08T22:15:36+03:00 734 1 2

Не искам да търся смисъла в думите

Не искам да търся смисъла в думите. Или зад тях.
Искам да го намирам в жестовете. И да го дарявам.
В мълчаливата прегръдка, когато не ти остава нищо друго, освен да приемеш нещата такива, каквито са;
в опита за шега, когато се опитваш да спреш сълзите;
в споделения момент, когато невъзможността ти к ...

nadia.nanito

Проза » Други

2017-09-03T13:36:20+03:00 742 1 1

Не искам прозорци

Не искам прозорци.
Не им искам надеждата.
И очакването.
Не искам светлината да ме гали,
да ме вика при себе си, ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна, Свободен стих

2017-09-02T09:19:45+03:00 575 1 1

Септември

Изпълнен с топлите лъчи на лятото,
разхладèн от неочакван дъжд,
дълбоко пазещ отпечатъка
на среща със съдбовен мъж,
светът обърнал на тъга ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2017-09-01T16:54:50+03:00 428 2 2