nadia.nanito (Надежда Тошкова) - Произведения

Напълно

„Чуй
как ми бие силно сърцето ти.“ | Wisława Szymborska
накъсва ми се дъхът ти
от близостта
настръхва ми кожата ти ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-06-08T18:36:29+03:00 505 1 3

Накрая

Ще тръгваш ли?
Не искаш да останеш.
Тогава няма да те спра.
Решил си вече...
Знам, ще го направиш – ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-06-07T13:20:06+03:00 575 1 1

В пътя ми нататък

От миналото взимам само пламъка
на огньовете, горели ми душата.
А пепелта я разпилявам благодарна-
не ми е нужна в пътя ми нататък.
От миналото взимам само аромата ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2017-06-04T13:46:52+03:00 535 1 1

Сегашно бъдеще

Ще ме боли
цялото тяло
с едновременна болка на всичко и нищо.
Когато не знаеш какво те гори,
но знаеш, че значи безкрайност. ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2017-06-03T12:34:39+03:00 471

Някак си небрежно

Усмихвам се.
Това добре го мога.
Обичам да се смея по ирония.
Така ме виждаш.
В светлата ми роба ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-06-02T22:41:42+03:00 541

За раздялата - с любов

Нагледала съм се на раздели в този живот.
Толкова хора, които си тръгват.
И всеки оставя по нещо различно.
Понякога болка. В повечето случаи.
Заради липсата, която се създава. ...

nadia.nanito

Есета » Любовни

2017-06-01T15:13:58+03:00 1.6K 1 1

Усещане за теб

Големите, огромните, необятните неща не можеш да ги видиш, поне не изцяло. Само знаеш за тях и ги усещаш.
Като Вселената.
Или Любовта.
Като всичко онова, което ти носиш в себе си.
Там е. Тъмно и светло, сладко и горчиво. Галещо и оставящо белези. Груба нежност. И жажда, неутолима. За нещо повече... ...

nadia.nanito

Проза » Писма, Други

2017-05-31T11:21:39+03:00 885 1

Имаш ли

Имаш ли го
онзи човек,
който не може да излезе със вик,
а ти е заседнал на гърлото
и само си го мълчиш? ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-05-30T09:03:25+03:00 495 1 3

Доверие

Неподозирана е силата ти.
Просто се довери на себе си.
Така, както аз ти вярвам – без граници.
И мога да нося всички последици.
Ти си смисъл сам по себе си. ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-05-28T20:08:22+03:00 601 4 2

Сбогувахме се

Сбогувахме се.
Само със очи.
Реката на живота няма русло.
Разлѝва ни далеч един от друг.
Една любов не стигна. И се пуснахме. ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-05-27T10:01:42+03:00 627 1 5

Не сте ми длъжни

Стигнала съм онзи момент в живота, когато ми е по-важно да давам.
Любов, подкрепа, малки неочаквани изненади, радости.
Стигнала съм го отдавна. И го правя.
Без да търся сметка за даденото, без да има везни, б е з в ъ з м е з д н о.
Не ми е важно ти колко имаш да ми дадеш. ...

nadia.nanito

Проза » Писма, Други

2017-05-26T11:55:27+03:00 905

Началото

Нямам дума за тебе.
Една-единствена.
Нямам.
Колкото и да редя буквите,
не те получавам. ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-05-25T23:38:14+03:00 573 1

Вина

Виновна съм за толкова неща...
Че вярата ми в тебе се огъна.
Че позволих на страховете ми в нощта
да те подложат на егоистичен съд.
Виновна съм в това, че не признах ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-05-24T01:05:10+03:00 547 3 8

Желая ти

nadia.nanito

Проза » Писма, Други

2017-05-23T11:12:59+03:00 2K 1

Нищо не знам за любовта

Какво ли пък разбирам аз от любов? Че чак пък и пиша за нея.
Нищо не знам за любовта!
Вероятно не мога и да обичам. Не и както трябва.
Не знам нищо за онова пълно отдаване без да се замисляш дали е правилно или не.
Не знам нищо за онова доверие, което ти позволява да казваш всяка истина за себе си и ...

nadia.nanito

Проза » Писма, Други

2017-05-21T18:02:50+03:00 908 2

Дълго пътуване към себе си

Нека се срещнем на гарата
и се престорим, че не се разделяме
завинаги,
а само изпращаме тъгата
на едно дълго пътуване ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-05-20T21:53:35+03:00 612

Съучастник

Луната бавно, бавно се закръгли.
Отстъпи срамежливо тъмнината.
Остана скрита само в мойте Ъгли,
грехът където среща тишината.
Воалът на ефирните лъчи ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-05-19T11:18:48+03:00 577 2 4

Между теб и мен

Между теб и мен
лежи цял един глобус
(или свят),
някоя и друга чужда любов
(все още в цвят), ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-05-18T13:09:28+03:00 570 1 2

Рамка

Ръцете ти, загърнати около мен
и начинът, по който са положени
са рамката, мечтана всеки ден,
завиждана дори и от шедьоврите.
Обграждаш силно, нежно приютяваш, ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-05-17T09:52:56+03:00 504 1 4

Страх

Виждам,
виждам всичко!
Но от разстояние.
И ме е страх да докосна,
да направя признание. ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-05-16T13:57:12+03:00 560 2 6

2:31 АМ

Сълзи по устните,
сън между пръстите –
всичко изтича
и не приличам
на нечие пристанище, ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-05-15T00:13:01+03:00 509 2 3

На свечеряване

На свечеряване
сенките
не са по-дълги.
Едно е слънцето.
Но са по-тъмни ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2017-05-11T23:23:56+03:00 647 1 1

Аз съм теб

знаеш това
което бих направила за теб
и защо
понеже е същото
което ти би направил за нея ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна, Свободен стих

2017-05-10T13:57:10+03:00 718 1 1

Просто жена

Една жена не е това, което виждаш. Или си мислиш, че виждаш.
Не е това, че много добре знае какво иска. Всеки го знае.
Не е и смелостта да си го признае.
Не е лекотата и упоритостта, с които постига желаното.
Не е добре заплатеният висок служебен пост. ...

nadia.nanito

Проза » Други

2017-05-09T11:11:50+03:00 810 1 1

Хиацинтиво*

Нощно време от възглавницата ми никнат зюмбюли.
Обгрижвам ги – поливам ги редовно. Със сълзи.
Сутрин ги няма. Нося ги в очите си. На влажно.
Само ароматът им не мога да скрия. Издава ме.
Как все още тъгувам по онзи, един незабравен е. ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-05-07T22:15:29+03:00 598 1 6

Победоносец

Сърцето на всяка ламя
е обречено
на един Георги
и тайно се надява
да я целуне с копието си ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2017-05-06T14:42:07+03:00 557 1

Съперници

Де да можех да кажа това,
че животът ни учи от грешките.
Та нали все на своя глава
ги повтаряме винаги същите.
Разумът, той няма вина – ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2017-05-05T11:16:10+03:00 593 2

21 ГРАМА

Понякога е свита, до просторност.
С треперещи стени, но под стабилен.
С вибрации от минаващите хора,
беззвучност от мелодии стаила.
Прозрачна в плътността на чувствата, ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2017-05-04T17:40:45+03:00 509 1 1

Останаха ми малко перà

Понякога се съмнявам, че имам крила –
толкова мъчен ми се струва летежа.
И че изобщо някога съм била
волна в небето, и безметежна.
Останаха ми малко перà, ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2017-05-03T13:25:26+03:00 535 2 2

Единствена моя несподелена любов

Не съм ти любимка, а аз те обичам.
Играеш си с мен – ти падрон си, аз роб.
Щом ласки жадувам, получавам плесница.
Мечтая за полет, а съм с надянат хомот.
Прегръщам те здраво, с нежност обличам ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2017-05-02T15:50:59+03:00 693 3 8

Не деля

Неделя. Не деля.
Не отделям ръката си от твоята.
И я целувам.
По вътрешността на дланта.
Топлина. ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна, Свободен стих

2017-04-30T22:18:43+03:00 594 2 3

Единствената сигурност

Единствените сменят се с моментите,
отиват си с премигване на клепки.
Не се замисляш даже над последствията –
и без това животът е нелеп.
Изпращаш ги спокойно в залез слънце ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2017-04-29T22:13:27+03:00 456 2 1

Естествено

Страстта е черна.
Поглъща всичко.
Всеки един друг цвят изчезва.
И се свива,
свива, ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-04-28T17:58:12+03:00 492 1

Тук съм

Тук съм.
За да лекувам раните.
Твоите.
Моите.
Да ги целуна. ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-04-27T18:51:56+03:00 489 1 3

Marco Mengoni - L'essenziale 🌐

Марко Менгони - Най-същественото
(Autori: Roberto Casalino, Francesco De Benedittis & Marco Mengoni)
(Автори: Роберто Казалино, Франческо Де Бенедитис & Марко Менгони)
(Sanremo 2013; Eurovision 2013)
(Санремо 2013; Евровизия 2013) ...

nadia.nanito

Преводи » Песен, от Италиански

2017-04-26T13:23:56+03:00 1.5K 1 1

Самотници

Прободе ме стрелката на часовника,
прониза ме с изтеклото ни време.
Не мога аз да властвам над самотника,
ако не остави той душата си при мене.
Затуй поднесох му в краката моята – ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2017-04-26T12:47:25+03:00 586 1 6

Да прочетеш Любовта

В нито една книга
не е описана
красотата на любовта
така,
както в душата ти. ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна, Свободен стих

2017-04-25T19:03:13+03:00 539 3

Очаквайки

Ъглѝте тъмни са си мои –
необяснимо е, но има ги в кръга ми.
И паяците в мрачните усои –
те също мои са, предат тъга безшумно.
С косите ми творят дантели – ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2017-04-23T00:35:07+03:00 537 1 8

Аз ги пращам

Напомня ли ти моите извивки
Луната, когато се закръгля?
Подканящо изваяни и пищни,
лишават ли те от спокойни сънища?
Нощта люлее ли те, шепнеща със нежност, ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-04-21T13:54:53+03:00 500 1

Сбъднато

(Дали) внезапно някак, изведнъж,
не беше нужна даже нито дума,
лицето си повдигна и с копнеж
захапал устни, нежно ме целуна.
В обливащата влажна топлина ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2017-04-20T13:17:01+03:00 588 1