nadia.nanito
487 резултата
  877 
Вината да изкупиш ли?
Каква илюзия.
Невъзможно. Като да поправиш грешка.
Съвестта е състезание по самозалъгване.
Ранил ли си, това е. ...
  505 
Колкото повече в хоризонта се взирам,
повече в себе си виждам.
Колкото повече в себе си гледам,
повече хоризонта откривам.
И с него се сливам. ...
  495 
Лицето ми
е пергамент на времето.
Всяка бръчка
е мълчалив отпечатък
на истината.
  578 
Думите ми за теб така са далеч,
както ме чувства сърцето ти -
съществуват някъде (по твое желание)
само с едното усещане,
с което искаш просто да видиш ...
  520 
Погледът ѝ е безкрайно син,
дори очите да са черни.
И кожата ѝ синя е - пред теб
в душата синя виждаш бездни,
в които да потънеш. Но летиш ...
  533 
Тя е необяснимо щастлива тъга,
с очи приковаващи, поглед особен.
Вълните газеща или далеч от брега,
сякаш в морето се взира в очакване
нещо изгубено, някой да се върне от там ...
  464 
Не знам кога
познах безкрайността:
един миг
с теб
или вечността, ...
  529 
остави ме да гледам
нека да се взрем в очите си
и останем безмълвни
за една минута
в която да потънем в себе си ...
  942 
пътят на разума
води до
пътя на сърцето
обратен път няма
  542 
Хората не се губят.
Губят се разни неща като ключове, фиби, писалки. Неща, които лесно ти се изплъзват от ръцете, защото са дребни, малки, почти незначителни.
Хората, тях преставаме да ги търсим. Защото дребни, малки, незначителни, почти ненужни за нас.
Или точно обратното - огромни. Толкова, че сме ...
  651 
  905 
Животът мрази и обича едновременно.
Вечно не(за)доволен,
оставя белези, които да изстрадаш,
за да се влюбиш в себе си най-после.
И няма изход, нито бягство. ...
  555 
Не понасям страхливците.
Онези, които продължават да те лъжат, да ти казват мили думи, да се крият, да те избягват, да се правят на много заети, уморени, депресирани или просто отегчени за разговор. Онези, които за истината публично се бият в гърдите, а в личното не смеят да я назоват. И вместо това ...
  711 
Все още пáри, по кожата трепти,
вибрира слънчевият лъч последен.
Заспива леко закъснял и с него
въздъхва лятото, и с меланхолия изчезва.
На плажните чадъри се затварят ...
  826 
Ех, Таормина...
Обичам те през зимата -
спокойна,
отпусната по склоновете на умората
с въздишката на леден бриз от облекчение, ...
  381 
Насаме.
Заради онези сълзи,
дълго стържещи горчивината.
Намериха дъното ти.
Насаме, насаме. ...
  744 
Алда Мерини - Имам нужда от чувства
Не ми трябват пари.
Имам нужда от чувства,
от думи, от думи подбрани разумно,
от цветя, наречени помисли, ...
  1560 
Бяло платно,
по него алени пръски –
моминската гръд -
в сок от череши се къпе.
Мъжки очи - ...
  548 
Тези дни са многоточия,
оставащи след мен наместо стъпки.
Не търся думите.
Прецизно точни
и без това ще бъдат кръпки ...
  483 
Все още сме един до друг.
С едно мълчание, което не е тъжно,
ни радостно.
Е само липсата на звук.
От друго няма нужда. ...
  430 
Страхът ми,
с форма на кравай,
е в онзи долен ъгъл на леглото,
където тайно свива се една любов,
трепереща, ...
  517 
Ти ли си?
Огън, следвай ме!
Тази жарава в мен
нека стане на пепел,
всяка нейна искра ...
  356 
Обичам усмивките, които променят деня ти. Както думите, казани точно навреме - могат да поправят (почти) всичко. Пламъците в очите на хората, способни на това, е светлината, която предпочитам. И няма нищо по-топло от прегръдките им.
Откровението в погледа на един човек е най-сигурният знак за обич. ...
  617 
Поезията е белег,
който говори,
когато всичко друго
мълчи.
Колко ранени ...
  1066 
Всяка моя гримаса,
усмивка,
поглед
останаха затворници
в огледалото на очите ти. ...
  453 
Всичко е лично.
Колко искрено, зависи от човека. Но е точно така.
И фрази от типа "нищо лично" или "не го приемай толкова навътре", са само опит за замазване на положението, което явно е излязло от рамките на доброто (отношение или възпитание). Бягство от отговорност.
Защото –Да, всичко е лично!
Жив ...
  708 
Един ден, в който
можем спокойно да се престорим,
че се поддаваме на илюзията за равенство,
а защо не и за превъзходство,
само заради това, ...
  1048 
***
За да те прегърне ангел,
първо трябва
да те целуне
смъртта.
А те целуват ...
  408 
...
На ръба на мълчанието
не намирам дума,
на която да стъпя здраво
и пропадам
в бездната на многоточието. ...
  443 
Когато
и да дойдеш,
няма
да е късно.
Защото няма ...
  683 
Не искам да ти казвам нищо. Нито да чуя нещо от теб.
Искам да се гледаме.
Да наблюдавам дишането ти, ти моето, за да отчетем вълнението.
Да забележиш къде имам тръпчинки, когато се усмихна.
Защото ще се усмихна. На очите ти. ...
  434 
представата за себе си
е най-кривото ни огледало
а най-често
в него се взираме
прегърбена е истината ...
  483 
Нощта е твоя.
Не знам как си успял,
но си пожънал всичките звезди.
И този урожай в очите си го пазиш.
А аз изтръпвам, че на мен го подаряваш. ...
  617 
Налей ми себе си.
От тебе ще отпия.
Че всичко друго вече съм опитала.
Безвкусно е самотното ми вино
и няма тръпка в пътя ми изминат. ...
  439 
> От нямане остава ли следа?
> Селвер
откъртвам си
малки парченца страх
за да мога да срещна теб ...
  466 
Бяло платно,
по него алени пръски –
моминската гръд
в сок от череши се къпе.
Мъжки очи ...
  516 
Луната знае,
че не трябва
прекалено искряща да бъде,
да не засегне
с блясъка си ...
  797 
Той е един. Един е от многото,
които се спират да разгледат вратата ти.
Не го плаши резето, че отдавна е хлопнало,
защото знае ти вече коя си.
И влиза, до теб е – просто там му е мястото. ...
  334 
Любовта ограбва сънищата.
А сънищата са заместени с реалност
като оазис в пустинята на дните.
Така очарователна е самотата,
таяща точно тази мъничка надежда – ...
  541 
Предложения
: ??:??