nadia.nanito (Надежда Тошкова) - Произведения

Още ги чакам

Най-горчивите сълзи идват насаме.
Онези сдържаните,
преглъщани хиляди пъти,
отказаните,
непозволените. ...

nadia.nanito

Проза » Други

2020-01-11T00:14:48+02:00 635 1

От високо

nadia.nanito

Фотография » Пейзаж

2020-01-08T10:29:21+02:00 1.1K 2 2

Илюзия за изкупление

Вината да изкупиш ли?
Каква илюзия.
Невъзможно. Като да поправиш грешка.
Съвестта е състезание по самозалъгване.
Ранил ли си, това е. ...

nadia.nanito

Поезия » Философска, Друга

2020-01-07T12:10:55+02:00 614

Нещо пропуснато

Колкото повече в хоризонта се взирам,
повече в себе си виждам.
Колкото повече в себе си гледам,
повече хоризонта откривам.
И с него се сливам. ...

nadia.nanito

Поезия » Философска, Друга

2020-01-03T23:09:33+02:00 592

Пергамент на времето

Лицето ми
е пергамент на времето.
Всяка бръчка
е мълчалив отпечатък
на истината.

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2019-12-14T17:23:52+02:00 736

Думите ми за теб

Думите ми за теб така са далеч,
както ме чувства сърцето ти -
съществуват някъде (по твое желание)
само с едното усещане,
с което искаш просто да видиш ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2019-12-05T12:18:35+02:00 644

Тя лети

Погледът ѝ е безкрайно син,
дори очите да са черни.
И кожата ѝ синя е - пред теб
в душата синя виждаш бездни,
в които да потънеш. Но летиш ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2019-11-26T16:24:44+02:00 641

Отпътувала

Тя е необяснимо щастлива тъга,
с очи приковаващи, поглед особен.
Вълните газеща или далеч от брега,
сякаш в морето се взира в очакване
нещо изгубено, някой да се върне от там ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна, Свободен стих

2019-11-03T15:25:36+02:00 589

Чувство за безкрайност

Не знам кога
познах безкрайността:
един миг
с теб
или вечността, ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2019-11-01T23:24:15+02:00 684 1 1

4 мин.

остави ме да гледам
нека да се взрем в очите си
и останем безмълвни
за една минута
в която да потънем в себе си ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна, Свободен стих

2019-10-31T07:33:13+02:00 1.1K 2 4

Осъзнаване

пътят на разума
води до
пътя на сърцето
обратен път няма

nadia.nanito

Поезия » Друга

2019-10-23T23:06:43+03:00 642 1

Хората не се губят

Хората не се губят.
Губят се разни неща като ключове, фиби, писалки. Неща, които лесно ти се изплъзват от ръцете, защото са дребни, малки, почти незначителни.
Хората, тях преставаме да ги търсим. Защото дребни, малки, незначителни, почти ненужни за нас.
Или точно обратното - огромни. Толкова, че сме ...

nadia.nanito

Проза » Други

2019-09-27T23:53:22+03:00 754 1 2

Привечер

nadia.nanito

Фотография » Природа, Пейзаж

2019-09-24T18:42:42+03:00 1.1K 9

Съществуваш

Животът мрази и обича едновременно.
Вечно не(за)доволен,
оставя белези, които да изстрадаш,
за да се влюбиш в себе си най-после.
И няма изход, нито бягство. ...

nadia.nanito

Поезия » Философска, Свободен стих, Друга

2019-09-23T07:45:48+03:00 698 3 3

Не понасям страхливците

Не понасям страхливците.
Онези, които продължават да те лъжат, да ти казват мили думи, да се крият, да те избягват, да се правят на много заети, уморени, депресирани или просто отегчени за разговор. Онези, които за истината публично се бият в гърдите, а в личното не смеят да я назоват. И вместо това ...

nadia.nanito

Проза » Други

2019-09-18T00:59:34+03:00 851 6

Зеници в пламъци

Все още пáри, по кожата трепти,
вибрира слънчевият лъч последен.
Заспива леко закъснял и с него
въздъхва лятото, и с меланхолия изчезва.
На плажните чадъри се затварят ...

nadia.nanito

Поезия » Бели стихове, Друга

2019-09-08T13:29:14+03:00 999

Таормина

Ех, Таормина...
Обичам те през зимата -
спокойна,
отпусната по склоновете на умората
с въздишката на леден бриз от облекчение, ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2019-09-03T12:04:58+03:00 483 1

Парченца

Насаме.
Заради онези сълзи,
дълго стържещи горчивината.
Намериха дъното ти.
Насаме, насаме. ...

nadia.nanito

Поезия » Бели стихове, Друга

2019-07-31T15:17:46+03:00 946

Alda Merini - Ho bisogno di sentimenti 🌐

Алда Мерини - Имам нужда от чувства
Не ми трябват пари.
Имам нужда от чувства,
от думи, от думи подбрани разумно,
от цветя, наречени помисли, ...

nadia.nanito

Преводи » Поезия, от Италиански

2019-06-21T21:56:02+03:00 1.8K 2 1

Но сме живи

Бяло платно,
по него алени пръски –
моминската гръд -
в сок от череши се къпе.
Мъжки очи - ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2019-06-15T00:07:33+03:00 659

Копнея да съм вятър

Тези дни са многоточия,
оставащи след мен наместо стъпки.
Не търся думите.
Прецизно точни
и без това ще бъдат кръпки ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2019-06-08T13:12:47+03:00 588 1 2

Това, което сме

Все още сме един до друг.
С едно мълчание, което не е тъжно,
ни радостно.
Е само липсата на звук.
От друго няма нужда. ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2019-05-26T06:29:54+03:00 534

Цената на примирието

Страхът ми,
с форма на кравай,
е в онзи долен ъгъл на леглото,
където тайно свива се една любов,
трепереща, ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2019-05-24T00:24:10+03:00 680 2 3

Нека бъде мрак

Ти ли си?
Огън, следвай ме!
Тази жарава в мен
нека стане на пепел,
всяка нейна искра ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2019-05-07T17:12:11+03:00 448

Предопределение

Обичам усмивките, които променят деня ти. Както думите, казани точно навреме - могат да поправят (почти) всичко. Пламъците в очите на хората, способни на това, е светлината, която предпочитам. И няма нищо по-топло от прегръдките им.
Откровението в погледа на един човек е най-сигурният знак за обич. ...

nadia.nanito

Проза » Други

2019-03-24T20:00:10+02:00 745 1

Белег

Поезията е белег,
който говори,
когато всичко друго
мълчи.
Колко ранени ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2019-03-21T12:18:18+02:00 1.2K 6 8

Маска

Всяка моя гримаса,
усмивка,
поглед
останаха затворници
в огледалото на очите ти. ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2019-03-20T01:11:56+02:00 573 2 3

Всичко е лично

Всичко е лично.
Колко искрено, зависи от човека. Но е точно така.
И фрази от типа "нищо лично" или "не го приемай толкова навътре", са само опит за замазване на положението, което явно е излязло от рамките на доброто (отношение или възпитание). Бягство от отговорност.
Защото –Да, всичко е лично!
Жив ...

nadia.nanito

Проза » Други

2019-03-12T15:48:58+02:00 835 2 5

8 март

Един ден, в който
можем спокойно да се престорим,
че се поддаваме на илюзията за равенство,
а защо не и за превъзходство,
само заради това, ...

nadia.nanito

Поезия » Бели стихове, Друга

2019-03-08T23:44:30+02:00 1.2K 1 5

***

За да те прегърне ангел,
първо трябва
да те целуне
смъртта.
А те целуват ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2019-03-03T09:39:59+02:00 528 1 3

...

На ръба на мълчанието
не намирам дума,
на която да стъпя здраво
и пропадам
в бездната на многоточието. ...

nadia.nanito

Поезия » Бели стихове, Друга

2019-03-02T18:12:21+02:00 609 1

Няма да е късно

Когато
и да дойдеш,
няма
да е късно.
Защото няма ...

nadia.nanito

Поезия » Бели стихове, Друга

2019-02-16T16:44:43+02:00 848 3

Не искам да си казваме нищо

Не искам да ти казвам нищо. Нито да чуя нещо от теб.
Искам да се гледаме.
Да наблюдавам дишането ти, ти моето, за да отчетем вълнението.
Да забележиш къде имам тръпчинки, когато се усмихна.
Защото ще се усмихна. На очите ти. ...

nadia.nanito

Проза » Други

2019-02-12T12:49:18+02:00 574 1 2

Криво огледало

представата за себе си
е най-кривото ни огледало
а най-често
в него се взираме
прегърбена е истината ...

nadia.nanito

Поезия » Бели стихове, Друга

2019-02-02T18:41:20+02:00 625 2 2

Морфей

Нощта е твоя.
Не знам как си успял,
но си пожънал всичките звезди.
И този урожай в очите си го пазиш.
А аз изтръпвам, че на мен го подаряваш. ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна, Бели стихове

2019-02-01T14:50:01+02:00 779 1 1

Налей ми

Налей ми себе си.
От тебе ще отпия.
Че всичко друго вече съм опитала.
Безвкусно е самотното ми вино
и няма тръпка в пътя ми изминат. ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2019-01-31T12:39:04+02:00 554 2 5

Опит да извая себе си

> От нямане остава ли следа?
> Селвер
откъртвам си
малки парченца страх
за да мога да срещна теб ...

nadia.nanito

Поезия » Бели стихове

2019-01-27T16:43:55+02:00 613 1 2

Живи

Бяло платно,
по него алени пръски –
моминската гръд
в сок от череши се къпе.
Мъжки очи ...

nadia.nanito

Поезия » Друга

2019-01-25T11:22:54+02:00 606 3 2

Луната знае

Луната знае,
че не трябва
прекалено искряща да бъде,
да не засегне
с блясъка си ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2019-01-24T18:10:58+02:00 934 2 6

И в отвъдното

Той е един. Един е от многото,
които се спират да разгледат вратата ти.
Не го плаши резето, че отдавна е хлопнало,
защото знае ти вече коя си.
И влиза, до теб е – просто там му е мястото. ...

nadia.nanito

Поезия » Любовна

2019-01-23T13:32:21+02:00 451 1