nadia.nanito
487 резултата
Някои звезди
не могат да понесат тежестта на желанията.
И падат.
Точно тогава се ражда надеждата.
не могат да понесат тежестта на желанията.
И падат.
Точно тогава се ражда надеждата.
851
5
5
Не превързвай очите си с надежда -
вместо Темида, ще си сляпа баба.
Един живот е, нека честно се оглежда
в душата ти. За да отсъди с право.
За всяка истина се иска смелост, ...
вместо Темида, ще си сляпа баба.
Един живот е, нека честно се оглежда
в душата ти. За да отсъди с право.
За всяка истина се иска смелост, ...
525
1
Аромат на жасмин.
И къси ръкави.
Кожа, зачервена от слънцето.
Сол по устните.
И полет на чайка. ...
И къси ръкави.
Кожа, зачервена от слънцето.
Сол по устните.
И полет на чайка. ...
509
3
2
Едно взето решение -
това съм.
Без да потъват гемиите.
Какво ли пък толкова се е случило.
Изгубена някъде в дреболиите ...
това съм.
Без да потъват гемиите.
Какво ли пък толкова се е случило.
Изгубена някъде в дреболиите ...
610
3
Никой не ме е предавал.
Защото винаги съм искала
всеки да е верен на себе си.
Не на мен.
Защото винаги съм искала
всеки да е верен на себе си.
Не на мен.
502
3
9
Разхождат се по улиците
дамски чанти, смартфони, раници,
съдържащи толкова информация -
понякога спомени, бъдещи проекти,
чувства и настроения, ...
дамски чанти, смартфони, раници,
съдържащи толкова информация -
понякога спомени, бъдещи проекти,
чувства и настроения, ...
632
1
3
При докосване,
се усещат по кожата ми остатъците от лепило
на етикетите,
които съм имала през живота си.
Предразсъдъците полепват по тях отново. ...
се усещат по кожата ми остатъците от лепило
на етикетите,
които съм имала през живота си.
Предразсъдъците полепват по тях отново. ...
565
1
7
Дали присъствам в многоточието ти?
Или чувстваш несправедливо това,
сякаш нищо друго освен името ми може да ме побере.
Изписвана като молитва, отразено мечтание,
дълго сдържано заклинание. ...
Или чувстваш несправедливо това,
сякаш нищо друго освен името ми може да ме побере.
Изписвана като молитва, отразено мечтание,
дълго сдържано заклинание. ...
553
1
1
Втори шанс
Само отварям широко очи
и просто продължавам първия.
Защото заслужавам да видя
как четеш края ...
Само отварям широко очи
и просто продължавам първия.
Защото заслужавам да видя
как четеш края ...
443
1
Моето време е в този живот.
Не в някой друг, не в неизвестното.
Аз съм тук и сега, от любов.
И мога да устоя на мълчанието.
Мога да бъда търпение, ...
Не в някой друг, не в неизвестното.
Аз съм тук и сега, от любов.
И мога да устоя на мълчанието.
Мога да бъда търпение, ...
572
1
1
Слънцето преплита се с косите ми
и след себе си оставя злато.
Топлината му искри в усмивка
и изгрява лято.
Връща се отново там, където ...
и след себе си оставя злато.
Топлината му искри в усмивка
и изгрява лято.
Връща се отново там, където ...
702
3
Време е.
Или ще се откажа сама от битките,
или битките ще ме довършат.
Победите са най-големите преструвки
на една загубила собствения си мир душа. ...
Или ще се откажа сама от битките,
или битките ще ме довършат.
Победите са най-големите преструвки
на една загубила собствения си мир душа. ...
651
1
1
Най-безшумно
е безразличието -
си помисли тишината.
А думите -
излишен писък. ...
е безразличието -
си помисли тишината.
А думите -
излишен писък. ...
690
1
3
Въпрос на риск е.
Мога ли да те прегърна?
Ръцете ми не смеят да попитат,
единствено копнеят да са пълни.
Да прочетат с върха на пръстите - ...
Мога ли да те прегърна?
Ръцете ми не смеят да попитат,
единствено копнеят да са пълни.
Да прочетат с върха на пръстите - ...
631
1
1
Всяка раздяла
ни разрязва наполовина.
Твоята изчезва,
моята остава да оплаква липсата,
да търси пълнотата - ...
ни разрязва наполовина.
Твоята изчезва,
моята остава да оплаква липсата,
да търси пълнотата - ...
534
Идеята
да се скриеш зад фасадата
на общоприетото,
да се облечеш в чужд поглед,
за да оправдаеш очакванията му ...
да се скриеш зад фасадата
на общоприетото,
да се облечеш в чужд поглед,
за да оправдаеш очакванията му ...
892
любовта е неуравновесена
кара те да избираш крайности
прекалено много те унася
и то само в една посока - другия
и забравяш за себе си ...
кара те да избираш крайности
прекалено много те унася
и то само в една посока - другия
и забравяш за себе си ...
533
1
1
Вали.
Така, че истината да изплува
дори от всяко изречение.
Но аз отдавна съм потънала.
И този дъжд ...
Така, че истината да изплува
дори от всяко изречение.
Но аз отдавна съм потънала.
И този дъжд ...
496
2
3
Аз не съществувам. Нито ти.
И тогава, някога, не сме се срещали.
Никога не сме били очи в очи.
Знаем го. Защото помним себе си.
Нищо друго. Нито време или място. ...
И тогава, някога, не сме се срещали.
Никога не сме били очи в очи.
Знаем го. Защото помним себе си.
Нищо друго. Нито време или място. ...
501
3
5
Борбата със себе си.
Толкова измислено понятие!
Това, което те определя, са решенията които взимаш. И го правиш винаги според собствения си морален и етичен код.
Ако в този процес има борба, тя не е с теб самия. Изобщо не е така. Може да има несъответствие с насаждани мнения, убеждения, моди - тради ...
Толкова измислено понятие!
Това, което те определя, са решенията които взимаш. И го правиш винаги според собствения си морален и етичен код.
Ако в този процес има борба, тя не е с теб самия. Изобщо не е така. Може да има несъответствие с насаждани мнения, убеждения, моди - тради ...
848
разкажи ме
разкажи за теб от времето с мен
но не на другите
на себе си ме разкажи
нужно е да продължиш ...
разкажи за теб от времето с мен
но не на другите
на себе си ме разкажи
нужно е да продължиш ...
697
1
Когато си мечта, но не и възможност, се превръщаш в липса.
А липсите не се описват, усещат се.
Усещаш вътрешно.
Минаваш през тълпи от хора без да ги забелязваш.
Срещаш толкова очи без да задържат погледа ти. ...
А липсите не се описват, усещат се.
Усещаш вътрешно.
Минаваш през тълпи от хора без да ги забелязваш.
Срещаш толкова очи без да задържат погледа ти. ...
1122
1
Боли ме
не от удара на камъка
който ме застига
а от злобата на хвърлящия
тя остава в ръката му ...
не от удара на камъка
който ме застига
а от злобата на хвърлящия
тя остава в ръката му ...
633
1
Ако си почувствал,
заедно с мен,
най-много теб - самият,
насред всичко останало,
значи съм била правилният човек - ...
заедно с мен,
най-много теб - самият,
насред всичко останало,
значи съм била правилният човек - ...
421
1
3
Струва ли си?
Премълчаното да се стича по скулите,
чак до отчаянието на молитвата.
Всичко е непоправимо. Лесно е -
една бездна не води до никъде. ...
Премълчаното да се стича по скулите,
чак до отчаянието на молитвата.
Всичко е непоправимо. Лесно е -
една бездна не води до никъде. ...
483
Не ми останаха листа, за да окапят.
Как може да се случи есента?
И пролет няма. Само зимно хапят
изстиналите думи в утринта.
Обърнат гръб бил страница обърната. ...
Как може да се случи есента?
И пролет няма. Само зимно хапят
изстиналите думи в утринта.
Обърнат гръб бил страница обърната. ...
673
3
8
Гневът е вятър. Началото на буря.
Развихри ли се, себе си помита.
И всичко що е дребно и нищожно
го следва в нищото, отлита.
Остава чисто. Остава само важното. ...
Развихри ли се, себе си помита.
И всичко що е дребно и нищожно
го следва в нищото, отлита.
Остава чисто. Остава само важното. ...
924
4
Когато отне дъха ми и усетих твоя...
Тази дреха, с която ме облече тогава,
ухаеща на летен бриз, море и мускус,
сега отново е на раменете ми.
Ефирни са спомените, които галят душата ми. ...
Тази дреха, с която ме облече тогава,
ухаеща на летен бриз, море и мускус,
сега отново е на раменете ми.
Ефирни са спомените, които галят душата ми. ...
877
1
3
Очакването е с обветрено лице
и поглед дълъг като хоризонт,
с отпуснати във празното ръце,
полюшващи се като скършен клон.
От бавното изтичане на времето, ...
и поглед дълъг като хоризонт,
с отпуснати във празното ръце,
полюшващи се като скършен клон.
От бавното изтичане на времето, ...
356
1
2
Няма нужда да се разделяме,
за да се срещнем отново.
Няма нужда от географията,
да поставяме между нас обширни разстояния море,
непреодолими масиви в мълчания, ...
за да се срещнем отново.
Няма нужда от географията,
да поставяме между нас обширни разстояния море,
непреодолими масиви в мълчания, ...
679
2
вагон-ресторант
два пътя се пресичат
пред чаша вино
*
Чувствата ...
два пътя се пресичат
пред чаша вино
*
Чувствата ...
719
1
Бог
дали иска прошка
от невинните,
превърнали се в жертва
на собственото му ...
дали иска прошка
от невинните,
превърнали се в жертва
на собственото му ...
628
1
9
понякога миналото
греховете
раните
болката
са единственото нещо ...
греховете
раните
болката
са единственото нещо ...
475
3
Пътуване.
Прилича ли на бягство?
Издирва се на друго място щастие.
Когато на душата ѝ е тясно,
а „свобода“ не е просто едно понятие. ...
Прилича ли на бягство?
Издирва се на друго място щастие.
Когато на душата ѝ е тясно,
а „свобода“ не е просто едно понятие. ...
765
3
8
Времето препуска по стрелки раздвоени -
изтича към един отговор, после към друг.
Губим се в тинята на една неувереност,
докато животът ни бяга. А сме без пулс.
Крехки са мислите ни, само думите силни - ...
изтича към един отговор, после към друг.
Губим се в тинята на една неувереност,
докато животът ни бяга. А сме без пулс.
Крехки са мислите ни, само думите силни - ...
401
2
2
Неграмаро - Знаеш ли, оттук...
(Autori: Giuliano Sangiorgi)
(Автори: Джулиано Санджорджи)
Знаеш ли, оттук...
Знаеш ли, оттук... ...
(Autori: Giuliano Sangiorgi)
(Автори: Джулиано Санджорджи)
Знаеш ли, оттук...
Знаеш ли, оттук... ...
703
458
Той е тъмен.
Но ще ти дари светлина.
И мълчание
с умението да чуеш как милва душата.
Ще роди онзи забравен копнеж ...
Но ще ти дари светлина.
И мълчание
с умението да чуеш как милва душата.
Ще роди онзи забравен копнеж ...
756
> "Ние се гледахме твърде дълго, за да сме приятели."
>
> (неизвестен)
Приятели,
довереници, ...
>
> (неизвестен)
Приятели,
довереници, ...
598
1
Най-горчивите сълзи идват насаме.
Онези сдържаните,
преглъщани хиляди пъти,
отказаните,
непозволените. ...
Онези сдържаните,
преглъщани хиляди пъти,
отказаните,
непозволените. ...
370
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
