Лични - Есета

Помниш ли?

Три болезнени години, години на тъга... Години, които ми донесоха само сълзи и самота. Три години, откакто си тръгна, остави ме... помниш ли? Като че ли беше вчера, онази зимна вечер, в която съсипа живота ми... Обади ми се... просто ми каза да си тръгна... всичко свършило... Помниш ли?... Остави ме ...

seet

Есета » Лични

2011-04-06T19:40:07+03:00 3.2K 1

Никога не се предавам

И точно когато всичко си отива, когато всички вие се отказахте, когато вече нямах какво да губя… Тогава, когато бях в ъгъла сама, преминавайки през всяка трудност, без дори да очаквам помощта ви, тогава се събудих, видях себе си, видях човека, на когото винаги мога да разчитам.
Падах и разбивах се, ...

incomplete

Есета » Лични

2011-04-05T23:09:30+03:00 2.9K 1 4

Път

Път напред ли, какво е това нещо? Аз все гледам назад, все се оценявам, все търся. Не може ли да се живея без задно виждане, без хубавото лице на старата любов, без сигурност? Ако може, защо не го правя аз?
Всъщност правя все пак нещо – пиша. Безсмислени са думите обаче, когато не говоря за големи т ...

genado

Есета » Лични

2011-04-05T19:58:07+03:00 1.6K 1

Щастие

Щастлива съм! Радостна съм! Удовлетворена от живота! Няма причина, просто усмивката не слиза от лицето ми.
Ще попиташ влюбена ли съм. Ще ти отговоря с "да". Ще кажеш, че това е причината за моето щастие, а аз ще отрека. Не само любовта може да те ощастливи. Много неща на този свят носят радост, това ...

mashka

Есета » Лични

2011-04-04T12:46:07+03:00 1.9K 2

За гибелта на егото

Нека егото умре! Леко, бавно, сладко. Все едно нож е прокаран през неговото тяло. Нека умре! Но нека не умира, заради нечий нрав, нечий идол или господар. Нека умре с желание, от щастие!
Убийте егото! Заколете го, удушете го! Накарайте го да изгние и го изгорете! То не трябва – само пречи! Не заради ...

PM

Есета » Лични

2011-04-01T21:18:50+03:00 1.4K 3

Очаквания

Седя и не очаквам нищо.
Да, понякога настъпва и такъв момент.
Човек винаги е зареден с някакви очаквания. Очаква да свърши зимата и да настъпи пролетта. Очаква да срещне приятел, с който да може да сподели мисли и терзания, което не би могъл да направи с никой друг. Очаква да му вдигнат заплатата. О ...

veronika66

Есета » Лични

2011-03-29T13:50:01+03:00 2.7K 8

(Усмивка)

(Усмивка)
(есе)
И какво сега?
Как какво? Плати цена!
Колко е за това? ...

female_sg

Есета » Лични

2011-03-23T19:18:00+02:00 2.4K 4

От Твоята непозната...

Здравей, Любов,
не сме говорили от доста време май... Как си? Не можеш да дадеш отговор на този въпрос? Дали аз ще мога? Може би лека вина пронизва съзнанието ти, защото аз ти се обадих първа... Или пък си доста ядосан, защото се обадих... май не искаше да говориш с мен. Но, любов, кажи защо. Не ме ...

lady-daizy

Есета » Лични

2011-03-18T18:55:30+02:00 1.5K

Мечти и илюзии

Мечти и илюзии. Само това ми остана, след като разбрах, че реалността е ужасна. Мечти, но за съжаление разбити. Илюзии, примамващи, но нереални, лъжовни, искащи да вземат всичко и да дадат точно нищо. Илюзии за по-добър живот, за това, че си обичан поне малко от твоите най-близки. Илюзии, породени о ...

lady-daizy

Есета » Лични

2011-03-17T12:36:47+02:00 2.1K 1

Любовта като изпитание

Любовта като изпитание
За повечето случаи, в които усещаме онази пареща болка от ляво, виновницата е любовта. Онова чувство, което те кара да летиш и когато си най-високо, ти реже крилата. Онова чувство, за което даваш всичко и в един момент усещаш как си останал празен, не заради друго, а защото чо ...

rkgeorgieva-bg

Есета » Лични

2011-03-16T22:41:47+02:00 8.6K

Моите улици

Улиците, по които вървя, не помнят грохота на битка за всеки дом. Стените на сградите не са надупчени от куршуми, не познават и болката от последните мигове на разстреляни до тях хора.
Моите улици са изпълнени със забързани за работа хора, с ученици, говорещи на висок глас за вървящата пред тях груп ...

muhaninja

Есета » Лични

2011-03-09T13:37:22+02:00 1.8K 1

Роза или кокиче

Днес с дъщеричката ми бяхме на гости на моя приятелка. Говорихме си, рисувахме... Детето първо си драскаше нещо, после поиска каката да ù рисува. След малко там се появиха черешки, ягодки, жабче, кокиче...
Изпитах някакво странно умиление, когато видях "предвестника на пролетта”, цъфнал върху онзи л ...

FRACLA

Есета » Лични

2011-03-08T19:51:56+02:00 3K 9

Трептението на думите

ТРЕПТЕНИЕТО НА ДУМИТЕ
Подобно на летен дъжд, завалял през нощта, думите бързат жадно надолу към белия лист. Тихо ромолят като капките по стъклата и търсят пътя си, сливайки се във весели струйки от изречения, за да стигнат до нас.
Всяка една думичка е не просто строго определен от езика ни набор от ...

muhaninja

Есета » Лични

2011-03-03T16:07:24+02:00 1.5K 4

Ден като ден

Ден...
Ден като ден. Бързам за работа, за да посрещна зората. Ех, тя отново ме е изпреварила. Как го прави? Толкова е красива! Не, не! Тя не е просто красива! Думата за нея е брилянтна! И тя е недостатъчна, за да я опиша, но не нея, като цветове преливащи се и танцуващи в небесната шир, а като чувст ...

Beto4eli

Есета » Лични

2011-03-02T22:34:55+02:00 1.9K

Равновесие

Всички ние сме изтъкани от нишки на добро и зло. Понякога те се сплитат в смъртоносни възли, от които произтичат невиждани конфликти и развързването на подобен възел често е възможно единствено с разсичане. Но веднъж разделените нишки, рязко намаляват способността ни да възприемаме Света като съвкуп ...

muhaninja

Есета » Лични

2011-02-25T12:21:01+02:00 1.9K 1

Откровение

Не съм ги очаквала, нито съм ги търсила. В един съвсем неотличаващ се момент те просто се родиха и потекоха в мен. Когато ме напълниха, започнаха да ми говорят. Мечтаеха да се излеят в думи и да завладеят нови Вселени. Написах ги. И те тръгнаха...

kobli

Есета » Лични

2011-02-24T00:41:05+02:00 2.1K 5

Няколко такта свобода

Любимата песен е онзи магически допинг, който влива неподозирани сили у Теб. Може да си на върха на Света или да си увесил нос от проблеми. Може в същия миг да се колебаеш дали да скочиш от моста или да подобриш рекорда си на търпимост. Където и да си, където и да се намираш, тя те връща към Живота ...

muhaninja

Есета » Лични

2011-02-20T17:17:39+02:00 1.6K 4

В кое време?

В кое време?
(есе)
Рядко не питам за нещо душата си, мисля даже, че съм ù втръснала. Но понякога и тя си казва думата, без да съм я попитала.
И днес така се получи...
Чета за живота, ...

female_sg

Есета » Лични

2011-02-20T10:40:24+02:00 2.4K 3

Издухах се...

Издухах се... Издухах се от живота, който сама си избрах.
Издухах се... Издухах се от собствените си мислени недомислени амбиции и желания. Издуха ми се радостта, издуха ми се тъгата. Издуха ми се съня, издуха ми се страстта. Издуха ме зимния вятър и ме запрати в черната дупка на всепоглъщащото безр ...

veronika66

Есета » Лични

2011-02-17T05:56:48+02:00 1.9K 13

Светоусещането на съвременната жена

Светоусещането на съвременната жена
Каква е модерната жена? Тази, която по цял ден стои вкъщи, готви, шета, гледа децата и слугува на мъжа си?! А може би онази, която се влачи по земята след поредната пиянска нощ?! Или пък тази, която прави всичко, за да получи една глупава лъскава дрънкулка, онази ...

rkgeorgieva-bg

Есета » Лични

2011-02-15T20:47:18+02:00 13.5K 2

Огън по хълмовете

Някога огньове, запалени по хълмовете, са сигнализирали за настъпваща беда, за нахлуващ в земите враг, или са препредавали вестта за бляскава победа.
В тревожно очакване хората са отправяли взор към издигащия се нагоре дим, за да зърнат сред него какъв е цветът на пламъка. Дали означава повод за пра ...

muhaninja

Есета » Лични

2011-02-11T13:24:57+02:00 1.5K 3

Като Юда

Днес продадох част от себе! За „жълти стотинки” продадох родния си дом и двора, в който направих първите си крачки в живота. Продадох спомените си и земята, в която остава зарит дълбоко родовият ми корен. Наложи се сама, със собствените си ръце, да вдигна острата безмилостна брадва на финансовите пр ...

evgeniagenka

Есета » Лични

2011-02-10T22:21:33+02:00 1.3K 2

Email в бутилка

„Драги Приятелю,
Това е първото ми писмо от доста време насам. Съжалявам, че остана малко изхвърлен от живота ми през последните месеци, но - познаваш ме - понякога просто имам нужда да разговарям единствено с гласовете в главата си. Няма да те разпитвам за живота и дните ти, които са толкова далеч ...

morigana

Есета » Лични

2011-02-09T16:00:30+02:00 3.2K 1 5

С Любов към Съдбата~*

( пролог)
Да изтворявам живота си - една безкрайна, по която крача, опознаваща собствения си дъх...
Една безкрайна, настъпила Времето, изопнала гръб.
И трупайки опитност, понатрупах тъга, виждайки как в слабостта си пропилях много възможности, много време остана назад - неизползвано може би, а може ...

Леа-Естер

Есета » Лични

2011-02-06T22:33:12+02:00 2K 1

СРЯДА

С Р Я Д А
Срядата е ден за сбогуване. Цветята се сбогуваха със сушата, защото ги полях. Дрехите с мръсотията, защото ги изпрах. Съдовете с остатъците от храна, защото ги измих. И де да можеше всичко да свърши до тук.
Било е сряда, когато аз съм се сбогувала с небитието и съм изплакала за първи път. ...

veronika66

Есета » Лични

2011-02-05T07:50:37+02:00 1.4K

Няколко атома любов

Ние сме непрекъснато обновяващ се арсенал от Любов, който тихо се натрупва дълбоко в сърцата ни. Измисляме си скривалища за душите си, за да се предпазим от ядрената зима на отчуждението и завистта. Симулираме неприятелска атака, за да угодим на егото си, заспивайки с мисълта, че сме готови да се бр ...

muhaninja

Есета » Лични

2011-02-04T09:14:27+02:00 2.1K 7

Татко, ти винаги ще живееш в сърцето ми!

Случи се наскоро... Само преди 21 дена аз изгубих баща си, който толкова много обичах... Останаха толкова много неизказани думи, толкова много спомени, от които толкова много боли... Откакто го изгубих, аз изгубих и част от сърцето си... От момента, в който чух думите "Татко ти почина", сякаш нещо в ...

Jenny17

Есета » Лични

2011-02-03T22:24:01+02:00 3.3K 1

листо

листо
Беше ноември. Мрачни облаци скриваха слънцето. Вятърът бе засвирил със своята есенна флейта и като че ли се опитваше да издуха и последните спомени за топлото лято. Хората започваха да сe навличат със зимните си дрехи, а дърветата обратно на тях - събличаха своята премяна.
Светът околомен поср ...

veronika66

Есета » Лични

2011-01-25T06:09:50+02:00 1.4K 2

Просто мисли

Не си спомням първия път, когато съм се поколебал. Но от тогава до днес все се колебая. Играя си с мен и съдбата ми, с щастието ми. Не знам дали съм смел или страхливец. Знам, че границата е тънка и разумът е този, който я чертае с тебешир или с молив... Последният път, когато постъпих лудо, бе... н ...

Svilennv

Есета » Лични

2011-01-22T00:27:38+02:00 2.1K 1 6

* * *

Искам да вярвам, а не мога… все нещо ме спира… или просто ме е страх… страх ме е да повярвам, че живея… че желая силно някого… че не съм сама… страхувам се от любовта… а тя е единственото нещо, заради което живея… живея заради най-големия ми страх - парадоксът на моя живот…
Страхуваме се от страдани ...

mishelina

Есета » Лични

2011-01-21T12:36:34+02:00 1.6K 1

В такава нощ

Безкрайна нощ, вървите си заплела
от звезди изтлели.
Не стихва черната ù клада,
не изгаря и докрай.
Както безумна женска свада, ...

Talita

Есета » Лични

2011-01-20T19:47:44+02:00 1.1K 2

Пъпна връв

‘’ - Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И, макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли. ...

esther

Есета » Лични

2011-01-18T19:37:25+02:00 2.5K

Животът ли е този, който влияе върху човека и го променя?

Животът ли е този, който влияе върху човека и го променя?
Преди да минем на самата тема, първо трябва да се попитаме - Какво е животът?
Всеки го разбира по различен начин, има свое собствено мнение, а и самият живот на всеки е различен. Лично аз имам една любима мисъл, която гласи: „Животът е това, ...

anniityyy96

Есета » Лични

2011-01-15T20:36:22+02:00 3.9K

Ние бяхме приятели

Ние бяхме приятели
Бяхме приятелки. Най-добри приятелки.
С теб не се познавахме, бяхме напълно непознати, но съдбата ни събра и станахме най-добри приятелки. Заедно бяхме винаги. Споделяхме всичко. Заедно се смяхме, заедно плакахме. Знаехме всичко една за друга, но както ни събра съдбата, така ни и ...

maliovica

Есета » Лични

2011-01-14T14:34:55+02:00 3K 1

Измерението на мечтите: Сила

Мечтах, в онази бурна нощ, за сила. Както бурята навън беше някак несломима, така и аз мечтах да бъда. Исках да имам мощ, исках да не съм безсилен. Мечтах, че вече няма да се чувствам така, както се почувствах онзи проклет ден. Обещах си, че вече никога няма да бъда същият!
Мечтах и че вече ще имам ...

PM

Есета » Лични

2011-01-13T12:35:58+02:00 1.3K

Дългото сбогуване

Дългото сбогуване
Мъжът се поспря за малко пред входната врата на жилищната кооперация и се загледа разсеяно в бездънните очи на звездния океан. След това се огледа плахо и смутено, сякаш искаше да избяга от дебнещия поглед на собствената си гузна съвест. Обзелото го мигновено колебание, внезапно се ...

dezmond

Есета » Лични

2011-01-12T16:18:29+02:00 2.3K 1

Измерението на мечтите: Миналото

Аз мечтах...
Мечтах, че съм на онова поле, което бе останало далече в детството. Стоях безмълвен. Потресен от своята слабост и това, което бях пропуснал. Стоях из изпъстрената долина, която изглеждаше посивяла и изсмукана от чувства. Присетих се за отминалото време... как нагло казвах неща, като „ни ...

PM

Есета » Лични

2011-01-10T14:02:44+02:00 1.4K 1 4

Измерението на мечтите: Пропастта

Мечтах... може би сънувах. Вероятно това беше един от онези лоши сънища, в които каквото и да правиш, все не можеш да се спасиш от неизбежното. Като се усетих, бях на ръба на една пропаст. Около мен се бе събрала многобройна тълпа, която ме гледаше с един... как да кажа, лош поглед. Не че беше злобе ...

PM

Есета » Лични

2011-01-04T20:22:59+02:00 1.1K 2

Смърт през Декември

Смърт през Декември
Беше Декември – към края.
Сив и агонизиращ, последният месец умираше безславно...
Ревматично болящото време се беше побъркало.
Отвсякъде се носеше злобният кикот на размити силуети. ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2010-12-28T14:11:05+02:00 1.6K 1 8

Човекът - уникално живо същество

Според „Речник на чуждите думи в българския език” от 1992 година „уникален” означава „единствен, неповторим”. Да, наистина, човекът е уникален сред живите същества, обитаващи планетата Земя. Той единствен е дарен с разум и чувства, единствен владее умението да общува чрез словото, единствен има потр ...

puhence78

Есета » Лични

2010-12-26T21:21:39+02:00 6.2K 2 1