Лични - Есета

Обичана зима

Сутрин, когато тръгна за училище, вървя по бял килим. Като слизам по баира надолу, над мен валят малки, бели, блестящи, скъпоценни камъчета - снежинките. Около мен кръжат сиви птички и когато кацнат, оставят с крачетата си следи като стрелички и кръстчета. Небето е порцеланово бяло. Поляните са отру ...

stefi-stoeva

Есета » Лични

2012-02-05T13:00:19+02:00 13.1K 1

Lex Parsimoniae

Ако смятате, че да сте учител е лесно, си представете 10 чифта очички, втренчени жадно във вас, тръпнещи от очакване да им кажете нещо дълбокомислено и мъдро.
“Затворете очи,” казах на курсистите си през тази студена съботна сутрин. Всички го сториха. “Представете си, че сте сами на самотен остров…” ...

Eden

Есета » Лични

2012-02-04T00:33:53+02:00 1.3K

В един миг

Сняг. Вихрушка от малки бели кристалчета, летящи право към теб. Сякаш те засмукват в пространството. Не виждаш нищо друго, освен черно-белия фон, осветяван слабо от жълтите фарове. Малки бели парцалчета, образуващи тунел, в който се движиш, летиш напред, обаче край не се вижда. Никаква светлина. Осв ...

aHuTyYy

Есета » Лични

2012-02-04T00:04:29+02:00 1.5K

Едно безгрижно лято

Днес, в началото на жаркото неуморно и безгрижно лято, се отправих на път към моето родно селце, изпълнен със спомени от красотата на моето детство. Спомних си бялата къща, облепена с камък и мрамор, цветята, отрупващи градината, баба ми, която отмаляла, с треперещите си ръце ме чака на прага, щом с ...

EdwardC

Есета » Лични

2012-01-31T21:03:37+02:00 4.6K 1

В дъжда

Студено е. Вали. От първите дни на есента е - мрачно и влажно. Вкисвам се от това време. Серотонини, меротонини, ако щеш на хапчета да са, докато не изгрее слънце, не ставам човек. Бродя като призрак из улиците, денем, нощем, няма разлика, а уж все любими места. Не ми си прибира все още и за това пр ...

Tattul

Есета » Лични

2012-01-28T13:17:09+02:00 2K 2

Пробуждане

Сънувах, че всичко е било сън. Чувствата, емоциите, усещането, животът ми. Сънувах, че губя всичко, че няма смисъл в нищо. Сънувах, че се поддавам на хорското мнение, отвръщам му и вместо да затихне, става ефектът на снежната топка и то се връща още по-натъпателно. Сънувах, че съм заобиколена от "хо ...

Sunset-Lo

Есета » Лични

2012-01-22T22:17:37+02:00 1.5K 1

Помниш, ако искаш, забравяш, ако можеш!

Всеки може да помни определени ситуации, случки, моменти, но не всеки може да забрави нещата, които са оставили следа и не могат да бъдат заличени с лека ръка. Понякога те се настаняват така трайно в нас, че остават завинаги в някое кътче на сърцето ни и когато най-малко очакваме, излизат наяве и ра ...

tan4eto91

Есета » Лични

2012-01-16T11:44:18+02:00 2.9K 1 1

Везни

Ето, кукленият театър продължава - той и аз отново сме заедно, и отново той ми готви виртуалния капан, в който вече повече от година иска и се старае той да щракне, и аз да бъда напълно довършена в неговите смъртоносни обятия. Аз седя срещу него и изповядвам своите фантазии за един мечтан живот, а т ...

suhache

Есета » Лични

2012-01-10T19:22:00+02:00 2K 1

Завръщане

За първи път, когато наистина усетих страха от старостта, беше, когато придружих баща си във фризьорския салон. Разглеждах търпеливо стари списания с мирис на отлежала мода и вече гранясали червила, когато в този момент нещо друго мълниеносно отклони вниманието ми. Около похабените колелца на фризьо ...

veronic4

Есета » Лични

2012-01-06T10:10:45+02:00 1.6K 1

Той...

Едно момче...
Веднъж получило шанс... да стане Мъж.
Всичко, за което бе чувал, ставало реалност...
Отначало бил стеснителен и страхлив, да не загуби любовта на жената до себе си...
Кратък период и не след дълго се отдал на други, непознати жени, които дори не искал да вижда след това... ...

prelestna-otrovka

Есета » Лични

2012-01-06T10:02:49+02:00 2K 5

Бракът е нещо свято!

Преди да изляза, поглеждам към иконата на Света Богородица с Младенеца, прекръствам се и тръгвам. Кога ще довърша тази икона, се питам. Започнах да я рисувам преди половин година, но все нямам благодат да я довърша. Сега са пости и дано успея.
Тази сутрин беше различна. Размишлявах колко вида мъже и ...

magdalina7

Есета » Лични

2011-12-30T13:52:31+02:00 1.6K 1

Когато не знаеш какво искаш - губиш този, който знае, че иска теб

Един ден ще го искаш!... Точно този човек, който знаеше, че не е перфектен, но се опитваше да бъде заради теб! Този човек, който не искаше нищо повече от това да бъде до теб! Човекът, който не можеше нищи друго, освен да те обича! Човекът, който не можеше да те намрази, нищо, че го заслужаваше! Чове ...

tan4eto91

Есета » Лични

2011-12-30T13:39:02+02:00 16.4K 1

Тя

Тя
"Сын мой родной, дорогой! -
Ты вся в слезах прокричала,
Сын мой вернулся домой,
И жизнь моя радостней стала!". ...

Психоложката

Есета » Лични

2011-12-28T23:08:33+02:00 2K 2

До Варшава и назад

НА ПОЛЯЦИТЕ С ЛЮБОВ
Случи ми се така, щото и аз най-сетне да посетя Полша. Имам този пропуск в пътуванията си, а от поляците имах бегла представа от тези, които навремето срещахме по Черноморието ни през лятото.
Трябваше сама да се добирам от летището до хотела. И преди го бях правила по разни други ...

apiskova

Есета » Лични

2011-12-22T12:00:52+02:00 1.7K

Ако не опиташ, никога няма да разбереш!

Има неща в живота, за които винаги ще съжаляваме, че не сме опитали. Затова трябва да опитваме постоянно, за да разберем нещата в живота, защото може повече никога да не се повторят и един ден ще съжаляваме за пропуснатия шанс!
Ето, например, такава е ситуацията с любовта. Пропуснатият шанс за едни ...

tan4eto91

Есета » Лични

2011-12-16T22:47:51+02:00 3.7K 1

Без приятели не мога!

Завинаги в сърцето ми
Ние бяхме около 30 хлапета, после бяхме 15 и накрая 6. И все пак помня имената на всички тях. Никога няма да ги забравя, защото имаме толкова общи спомени и емоции.
Бих искала да върна времето назад - при хубавите и лоши моменти, които прекарахме заедно. Всички поеха по различн ...

deniyoy

Есета » Лични

2011-12-16T22:10:48+02:00 1.8K

Генномодифицирани емоции

Отварям празен лист и го гледам с удивление... само колко си приличаме сега със тебе. И теб ли безумна любов те е сполетяло? Или просто чакаш?!
Но какво да чакаме? Писна ми да чакам, омръзна ми да се влача като змия в пустинията на твоето невръщане. Не мога да преглъщам горчивината на обидата, на ду ...

elenanickol

Есета » Лични

2011-12-16T19:35:30+02:00 1K

Белезите

The scars.*
" The scars of your love remind me of us
They keep me thinking that we almost had it all
The scars of your love, they leave me breathless
I can't help feeling we could have had it all " * ...

et_25

Есета » Лични

2011-12-15T16:04:08+02:00 2.5K 1

Няколко срички в огледалото

Няколко срички в огледалото~*
{ 2011- малко преди края}
Умира ли тази година за да роди другата или просто си тръгва натежала от спомени...
Лицето в огледалото е моето и през него, като на филмова лента преминават чувства и емоции докоснати от други души- други сърца...
И редя в ковчежето си старинн ...

Леа-Естер

Есета » Лични

2011-12-11T10:15:59+02:00 1.9K 4

Моята телевизия

"Остават секунди до прякото излъчване!" - изкрещява операторът. Това е първият репортаж на млада стажантка, изпратена е в малко планинско градче, за да отрази "най- пресните" eмоции на хора, загубили преди часове близките и домовете си в опустошителен порой.
Мрачно, кално и студено е, дъждът не спир ...

pinkrose

Есета » Лични

2011-12-10T10:49:23+02:00 1.8K 3

Лъжливо пиянство

Лъжливо пиянство
Срам ме е. Толкова много се срамувам. Не смея да погледна хората в очите, защото всяка моя крачка напред е съпроводена със залитане встрани. Чувам шум от приближаваща се кола и се обръщам. Едва не падам, защото получавам ужасен световъртеж. Главата ми пищи, крайниците ми въобще не м ...

djussy

Есета » Лични

2011-12-08T21:27:00+02:00 1.4K 1

Тати

Първата ми дума е била „тати” . И досега е любимата ми дума, защото татко е всичко за мен. Той ме е отгледал. Той ме е направил такава, каквато съм, и ме обича повече от всичко. Всяка вечер ми го казва. Обичам да ме завива, да ме целува по челото и да ми казва лека нощ. Обичам, когато ме вземе от уч ...

islanzadi

Есета » Лични

2011-12-08T15:27:24+02:00 5.9K

Откъс от мен

Търсех себе си. И често се разочаровах толкова много от това, което намирах. Имах един вътрешен образ, който отвън имаше съвсем друго измерение. Те напълно не съответстваха. Никак даже. Това ме плашеше, смразяваше ме и се питах дали отново ще мога да продължа напред. Страхът тогава бе по-голям от ме ...

extravaganzza

Есета » Лични

2011-12-08T14:38:24+02:00 1.4K 1

Дали...

Красиви очи с тъга на кръгове
рисувам в синьо и дълбоко,
сълзи като сталактити стърчат
и в ледеността си,
изключвам за болката в мен ...

venda

Есета » Лични

2011-12-08T06:23:15+02:00 1.4K 2

Големият град, или как изчезна човешкото у човека

Рано сутрин. Стандартна остъклена спирка, пълна дори по това време с хора от всякакви възрасти. Намусени, сънени. Нетърпеливо допушваш цигарата, чакайки закъсняващия автобус. Естествено, разписания не се спазват – кой ли ги гледа изобщо?! „Може би има време за още една?” Не, ето го. Въздъхваш облекч ...

BadEnough

Есета » Лични

2011-12-06T10:42:03+02:00 3.6K 4

Сътресение

Понякога животът ни отнема всичко. Изведнъж и безмилостно. За да се спрем и да видим дребните неща, „несъществените” детайли. Защото ние често се самозабравяме. Вживяваме се като господари на света, властелини на природата. Като останем без нищо, виждаме какви сме всъщност, разбираме колко наистина ...

extravaganzza

Есета » Лични

2011-12-05T15:33:54+02:00 1.2K 2

Море от любов... и още нещо 2

Когато двама души се оженят или се съберат да живеят заедно, родителите на двамата рядко приемат безрезервно и с обич изборите на децата си. Доста често се чувстват трайно разочаровани, дълбоко огорчени и силно прецакани. Те обикновено смятат, че децата им не са получили това, което заслужават; че е ...

slan4ogled

Есета » Лични

2011-12-03T00:10:38+02:00 1.4K 4

По въпроса за любовта

Любовта… Любовта! За нея е говорено толкова прекалено и все така недостатъчно. Всички искаме да я имаме, стремим се към нея, гоним я, преследваме я, опитваме се да ù сложим окови, да я затворим в клетка, за да не може никога повече да ни избяга. Какво е това чувство и защо така ни е обсебило? Защо в ...

extravaganzza

Есета » Лични

2011-12-02T13:07:15+02:00 1.6K 6

Границата на обидата

Границата на обидата
Когато си звезда, ти си високо. Светлината ти е ярка, заслепяваща, успяваш да прокараш пътека до най-тъмните кътчета на душевността. Там обаче са се свили на кълбо гнусни твари, които, обезпокоени от тази неочаквана светлина, сънено се раздвижват, за да изпълзят отново в тъмното ...

djussy

Есета » Лични

2011-11-26T00:05:25+02:00 2.5K 1 1

Смъртта на клоуна

Смъртта на клоуна
... който мълчи, така че
още го чувам и досега
как оглушително плаче.
В. Ханчев ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2011-11-22T23:16:47+02:00 1.7K 2

Сродна душа

Ако не беше тя, нямаше да разбера дара на това да си различен. Още от малка живеех в тъмнина и си мислех, че всички около мен знаят, а аз греша. Това убеждение се бе загнездило дълбоко в мен още повече поради факта, че те, другите, чиито възгледи бяха различни от моите, бяха мнозинство. Има един екс ...

jasmine

Есета » Лични

2011-11-20T12:21:43+02:00 2K 3

Истинските хора

Истинските хора
Техните очи няма да заплачат, ще заплачат душите им. Устните им няма да мълчат, а ще изрекат най-горчивите думи, които никога в живота си не бихме искали да чуем. Ръцете им няма да ни обвият в прегръдка, а уверено ще ни поведат в посока, която никога не бихме избрали. Те никога не бъ ...

djussy

Есета » Лични

2011-11-19T18:03:58+02:00 3K 1 4

Кръговрат

Затваряш с трясък входната врата. Студеният въздух, промъкнал се за секунди през нея, дере лицето ми. Разкървавява горещите следи от сълзи. Аз съм свита в тъмния ъгъл. Крещя, а виковете ми се губят в плач. Превръщат се в отчаяни стонове. Стонове на едно малко, ранено дете с разкъсано, капещо сърце. ...

liubomira97

Есета » Лични

2011-11-17T11:45:19+02:00 1.6K 1

Моят най-добър приятел

Нощта отново дойде, за да ме прегърне със своето звездно одеяло, но аз не ù обръщам никакво внимание, защото не мога да заспя.
Съзнанието, заето с мисли и чувства, за пореден път надвива тежката умора, която си отива, за да позволи на мисълта да се излее като вулкан и да намери своя така жадуван пок ...

dacheto89

Есета » Лични

2011-11-09T21:37:54+02:00 3.7K 1

Обичам те, но нея ти избра!...

Отново се появи в живота ми. Нощ след нощ те сънувам, ден след ден те търся. А ти бил си там - в сърцето ми... И имах те, обичах те, но пред мен нея ти избра... И аз сега ви пожелавам да се обичате! Аз сбогом ти казах, но спомените идват един след друг! И твоя аромат усещам пак. Не искам повече да т ...

Gabriellapln

Есета » Лични

2011-11-09T20:27:19+02:00 2.7K 1 4

Coulda, Shoulda, Woulda...? *

Coulda, Shoulda, Woulda…? *
„Трябваше...”, да, винаги се съмняваме в събитията, които ни се случват и всеки път правим равносметка, че е можело да е различно. Не е много здравословно, нали? Но едва ли можем да се отървем от този навик, или по-скоро вграден още от раждането ни, елемент в организма, к ...

et_25

Есета » Лични

2011-11-07T08:32:54+02:00 1.6K 2

Прегръдка за Света

Всеки от нас, независимо от цвета на кожата си, независимо от възгледите, които има или проповядва за Света, притежава свой уникален Човешки код. Той го определя като Личност за пример, или го срива до най-тъмните страни на душата му. Помага му да мине през ада, или го въздига на крилете на щастието ...

muhaninja

Есета » Лични

2011-11-05T12:18:47+02:00 1.4K 4

Искам с теб

Искам с теб да бъде всичко… Тази истинската, неповторима и навременна любов... тази, изстрадалата, тази борбената, тази обладаващата, тази, която ни оставя без дъх, тази, от която ни е страх, тази между нас… не са противоположностите тези, които се привличат, това е само физика, ние се привличаме, з ...

mishelina

Есета » Лични

2011-11-02T12:37:52+02:00 4.9K 1 4

Море от любов и... още нещо 1

Когато двама души се влюбят един в друг, те започват да плуват в едно голяямо, голяямо море от любов. И това продължава до момента, когато решат да се съберат да живеят заедно, или докато не се оженят. Тогава разбират, че са стигнали... сушата. До вчера безгрижните мъж и жена се сдобиват не само с г ...

slan4ogled

Есета » Лични

2011-11-02T06:05:49+02:00 1.7K 4

Омраза

Отдавна съм загубил пътя!
Чувството си за вина съм приглушил,
добрината в мен от себе си съм скрил.
Смутителната личност от преди убих със собствените си ръце,
а над кървавата диря сега виждам ...

revlio

Есета » Лични

2011-10-25T18:33:16+03:00 1.7K