Лични

Подкатегории: Всички Ученически Социални Любовни Философски Граждански Лични Други
1,4 резултата

На дъщеря ми Северина

Защо блестят косите ти? – мое мило, мило момиче. Защо са разпилени,
без да има вятър? Защо ги къпеш всеки божи ден? И после излизаш без шапка навън.
И ми обясняваш, че навън е топла пролет, а устните ти греят от студа, в очите ти
снежинки като бенгалски огън, светят, все запалени, все запалени – зве ...
StefkaGaleva (Стефка Галева)
StefkaGaleva
Есета » Лични
1.6K 3

Път към себе си

Наистина се удивлявам колко много са хората, които живеят живот в периферията. Забравят за себе си, забравят за нуждите, мечтите и желанията си и се отдават на друг.
Може би аз направих същото. Отдадох се на нещо невъзможно. Нещо до такава степен нереално, че дори сега, когато се сещам и пиша за нег ...
summer (Стефани)
summer
Есета » Лични
3.3K 4

Рождество Христово

Р О Ж Д Е С Т В О Х Р И С Т О ВО
И
Н О В А Г О Д И Н А
Днес е Рождество Христово, а на мен ми е от тъпо по-тъпо и безразлично. Цял ден лапаме някакъв разпльокан ориз - от гнусен по-гнусен. Коледната ни трапеза вече 7 год. Лявата ми част е схваната, скулата ме боли, нагоре главата - да не говорим, ус ...
StefkaGaleva (Стефка Галева)
StefkaGaleva
Есета » Лични
2.3K

Мъртви преди мрак

Мъртви преди мрак!
Събуждаш се всяка сутрин с махмурлука от снощи. Опитваш се да забравиш, ако не случващото се нещастие с теб, то поне изминалата вечер. Сутринта е по-ужасна от всичкото останало време, с което разполага човек. Утрото те кара да усещаш неудържимото желание да спиш, а когато станеш, ...
tinaa (Г-ца Герчева)
tinaa
Есета » Лични
1.9K 1 2

Объркани мисли

Отново искаше да ù каже толкова много неща, но езикът беше закован зад зъбите и не успяваше да поеме по своят път. Тази сутрин не успя да ù каже колко е красива, колко сини са очите ù, колко много я обича, колко много му липсват нощите, които понякога прекарваха заедно. Зъбите бяха залепени като със ...
faith (Вяра Ангарева)
faith
Есета » Лични
3K

4:45

Най-дългите четири минути и четиридесет и пет секунди бяха, докато наблюдавах как животът си отива от там, където още не е започнал.
4:45…колкото времетраенето на повече песни…
4:45…цял живот, събран в този откъс от времето. И край. Моля, следващата песен... и да е по-весела.
Често си задавам въпрос ...
gall (Галина)
gall
Есета » Лични
1.6K 2

Мрачен ден

Ден и нощ минават тъй безразлично. Времето, прекарано така идилично. Изгрев и залез изпращам, ала значение няма за мен в този ден обезсмислен. Мрак настанал е в мойта душа и задушава ме, изгаря всяка следа от любовта ми. Всичко това е безкраен престой. Ала може ли някой да види това, да разбере едно ...
petq-marinova (Петя Маринова)
petq-marinova
Есета » Лични
1.7K 1

Говори се, че...

Говори се, че жените сме били злобни, обсебващи, мрънкащи и досадни. Мъжете го говорят, де. То е ясно. Ами какви да сме? Цял ден сме на работа, след това тичаме да пазаруваме, да си вземем детето от детската градина, да приготвим вечеря, да изгладим ризите на любимия съпруг и някъде към полунощ да с ...
katerina6 (Катя Дионисиева)
katerina6
Есета » Лични
1.7K 1 1

Какво искат жените?

Въпреки че съм жена, понякога и аз не зная? Оказва се, че жените искат един и същи мъж. Да, невероятно звучи, но е истина. Той трябва да е красив, млад, богат, материално подсигурен, да е внимателен, отзивчив, галантен, разбиращ, секса с него да е зашеметяващ и едновременно с това да е и лошо момче. ...
katerina6 (Катя Дионисиева)
katerina6
Есета » Лични
2.2K 1 3

Среднощни мисли

Малко думи, много истина... От известно време в ума ми се въртят мисли, мисли за самотата, за отчаянието, за безнадежността. Самотата е много относителна. Можеш да бъдеш сам и да се чувстваш пълноценен и неразрушим, но когато се чувстваш сам сред хора и не само сред хора, а сред своите приятели, сем ...
mania4kata` (Диляна Иванова)
mania4kata`
Есета » Лични
1.9K 1

Клонинг

КЛОНИНГ
Тайната на новия век е клонинг. В тайни лаборатории, в тесни дълги епруветки, стъклени, прозрачни, разклатени клетки. Хората умират в зората на новия век. Остават клонингите. Био, био, био машинария. Дигитални, виртуални. Гладки и безчувствени. Заледени. Навярно умни. Ненужно умни. Фотоклетк ...
StefkaGaleva (Стефка Галева)
StefkaGaleva
Есета » Лични
1.9K

Нищо

Нищо не ми остана. Разбираш ли? Всичко ти дадох! Без дори да се замисля. Всичко! Сега съм странно празна - без теб, без половинката, която да ме прави цяла. Без днес и без утре. Без надежда. Без цел. Просто нищо... И затворена в изпразненото пространство на самотния ми свят, крещя. Крещя тихичко, бе ...
komarigova (Кристина Каменова)
komarigova
Есета » Лични
2.5K 4

А сега накъде?

Аз съм празен лист. Празен – без нито една дума, без нито един знак по мен. Аз съм празен лист и път за себе си не виждам… Но все пак чакам. Чакам като прикован към пристанището кораб, който никога повече няма да бъде изкаран в открито море. Чакам… някой да ме намери, да ми подари поне един знак… за ...
gall (Галина)
gall
Есета » Лични
3.5K 2

Рожденият ми ден

Днес е рожденият ми ден. Влизам в банята и пускам силно топлата вода.
Готова съм да се разплача. Плача.
Дълго и самотно плача. Дори ми се иска само да плача.
После изписвам върху изпотеното кръгло и старо огледало Ч Р Д и без
абсолютно всякакво желание цифрите 4 и 5. Пиша ги дълго и старателно и ...
StefkaGaleva (Стефка Галева)
StefkaGaleva
Есета » Лични
2.9K 4

Целувката

Целувката
Навън заваля. Умълчахме се и двамата, седнали един до друг на малкия диван. Телата ни се доближиха съвсем от само себе си. Някак си залепнаха странично. Едновременно задишаха. Кап-кап. Кап-кап. Дъждът намокри двете ни тела. Нямо кино. После, после... Притъмня. Той протегна двете си ръце, п ...
StefkaGaleva (Стефка Галева)
StefkaGaleva
Есета » Лични
1.5K

Без заглавие

В таз тъма седя сама,
чакам те да дойдеш у дома.
Вън вали проливен дъжд.
Гръм и вятър люто карат се,
а за хората не мислят, ...
alenaroza (Анна)
alenaroza
Есета » Лични
1.4K 1

Дневниците на амазонката - част 7

Може би няма не справедливост, може би няма късмет и липса на такъв, може би има липса на вяра и наличие на огромно безверие и още по-голямо недоверие и доза на разяждащо съмнение... защо са ни те, толкова ли не можем сами на себе си да повярваме, че сме стойностни, че имаме качествата да се справим ...
AVA (az)
AVA
Есета » Лични
1.2K 1 1

Копнеж

КОПНЕЖ
Какво е копнежът? Копнежът е онова чувство на преминаващо през цялото ти същество изгарящо желание, тръпката, която, тествайки всяка малка частица от теб, те променя. Прави те зависим от нещо. Кара те да изпитваш такива непоколебими и непреодолими импулси, каквито няма да усетиш с никое друго ...
Dessislawa (Десислава Добрева)
Dessislawa
Есета » Лични
5K 4

Раздяла

РАЗДЯЛА
Никога няма да се науча да се разделям с този мъж. Никога.
Пътната ми чанта е извадена, топлата вода тече по мен, той мълчи. Никога няма да се науча да се разделям с него. Никога. В такива моменти не знам какво трябва да кажа, не знам накъде да погледна, не знам какво да заръчам, дори не зна ...
StefkaGaleva (Стефка Галева)
StefkaGaleva
Есета » Лични
1.5K

Приятелство ли...

И ето, настъпва и този момент, в който хората, които си имал за близки и приятели, биват първите, които ти забиват нож в гърба... Дали трябва да се питаш: "Аз ли направих нещо?", "В мен ли е проблемът?"... Отговор няма... Няма и да се намери... От моя гледна точка, вижданията на един предаден, разоч ...
puholinka (Ивка Гюрова)
puholinka
Есета » Лични
1.9K 4

Молитва

МОЛИТВА
Навън вали. Аз съм в църквата. Сама при Бога. Краката ми са боси, душата ми е мокра. Аз се моля. Навън вали. Душата ми е гола и боли, устните шептят молитва, там, в църквата, при Бога. Някой плаче, дъждът вали. Небето слиза по-надолу, опира купола на църквата – блести – протягам двете си ръц ...
StefkaGaleva (Стефка Галева)
StefkaGaleva
Есета » Лични
1.3K 1

Истински

Понякога не ви ли се струва безсмислено... всичко... целият свят губи смисъл, цел, посока и заедно с него и вие губите части от себе си.
Мразя подобни моменти. Мразя да не зная на какъв етап от живота съм, къде точно се намирам в даден момент. Психиката ми просто отказва и се отдавам на емоциите,
ко ...
summer (Стефани)
summer
Есета » Лични
1.7K 3

Грозната истина

Пoнякога хората, които най-малко очакваш те разочароват. Толкова наивно да смяташ, че ще намериш някой по-свестен, някой, който ще те разбира и подкрепя, а да се окаже такова разочарование. И не един или двама души, а всеки нов с когото имаш контакт се оказва поредната издънка на природата. Хора, ко ...
puholinka (Ивка Гюрова)
puholinka
Есета » Лични
2.2K 1 2

* * *

Забелязал ли си как, когато вали много силно, се вдига мъгла? Сякаш наистина някой излива с чаша вода от небето. В това време си седях и си плачех на вратата за моите си неща. Стана ми смешно през сълзи как можех да стоя в студа по нощница, студените пръски да вледеняват краката ми и да плача, а ког ...
vandesina (Ванина Иванова)
vandesina
Есета » Лични
1.5K 1

Вече без страх!

СтрахувАХ се...
Страхувах се, страхувах се много при мисълта, че не мога да изпитвам вече истински чувства. Страхувах се като опознавах хората. Страхувах се като виждах всички тия големи човеци. Страхувах се, защото не можех да намеря своето място... защото всеки ден губех вярата си в нещо... защото ...
angiedb (Гюлджан Джебирова)
angiedb
Есета » Лични
1.4K 3

Нощ край реката

Нощ е край реката. Потънала в нейната тишина, наоколо светеха лампите, които търсеха своя лъч, заровени в дълбочината. Вятърът потрепваше с нежна милувка вълните, нежно и гальовно, а те вървяха и се гонеха, разтапяйки светлината из реката. Златни образи плуваха и се вълнуваха наоколо.
Тъмнината не м ...
petq-marinova (Петя Маринова)
petq-marinova
Есета » Лични
1.6K

Делителна точка

ДЕЛИТЕЛНА ТОЧКА
Връх Васильов. Делителната точка на земното с не­бесното, на света на светлината със света на сенките; отворено пространство за полета на мисълта и сетива­та. В ушите ми просвирва вятърът с мелодията на безк­райността.
На юг погледът ми се препъва в грамадата на Ве­жен, а на изток пр ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Есета » Лични
1K

Научих, че...

Научих, че времето може да бъде както най-големият ни приятел, така и най-големият ни враг – времето поучава и показва, но късното осъзнаване на нещо може да доведе до необратими последствия.
Научих, че ще сгреша, ако кажа, че познавам някого – та аз не познавам и себе си! Освен това в много случаи ...
sunflow (Илина Цонева)
sunflow
Есета » Лични
3.2K 1 1

Искам... да забравя очите на любовта!

Тик-так, тик-так...
Времето върви, не спира своя ход, не поглежда през рамо назад, не забързва своя ритъм, не го забавя... дори не спира уморено. Търкаля си се като огромно
нащърбено колело и прегазва през мен глухо за болезнените ми писъци.Бях дете... Тичах неуморно, да го надбягам, забавлявах се и ...
pepelqshka (Юлия )
pepelqshka
Есета » Лични
1.6K 4

Стига толкова минало

Странно как днешният дъждовен мрачен ден ме зареди с положителна енергия и ме накара да мисля положително. Замислих се за новото начало. И за бъдещето. Определено имам нужда от ново начало. И от сили веднъж завинаги да заровя миналото в най-далечното кътче на съзнанието ми. Хората от миналото ми, ко ...
катинка_ (Катрин Аврамова)
катинка_
Есета » Лични
1.8K 1

Мечтата и чашата на страданието

Една безмълвна камбана очаква буреносния вятър, една душа мълчи... една душа, притихнала в своите мечти, страдания и вопли, една душа се лута пак...
Защо отново не можах да открия себе си? Защо след толкова лутане и пропиляване на душевни и интелектуални ресурси, аз пак стоя на кръстопът... аз пак т ...
sombra (Сомбра)
sombra
Есета » Лични
1.8K 2

За поета

Срещнах го през есента. Мъката по лятото и сълзите ми се сливаха с дъжда. Той се опита да утеши сърцето и душата ми, но потънала в себе си аз не забелязвах. Започнахме да говорим. С дни, с часове. Винаги имаше какво да си кажем. Понякога мълчахме. Просто стояхме и се наслаждавахме на присъствието на ...
katerina6 (Катя Дионисиева)
katerina6
Есета » Лични
1.7K 1

Истинската болка

Защо се влюбих точно в теб? Защо отдадох цялото си сърце на човек, на когото не му пука за мен? Човек, който едва ли някога ще ме заобича...
За теб съм просто една кукла на конци, защото аз самата ти го позволих...
Боже, колко ме боли! Сърцето ми изгаря, душата ми крещи. Всяка мисъл за теб е толкова ...
krisity920105 (Кристина Иванова)
krisity920105
Есета » Лични
2.2K 1

Днешният ден...

И тогава животът ми се преобърна завинаги... За първи път бях истински щастлива - за първи път можех да обичам и да знам, че не обичам само аз, за първи път можех да съм себе си, без да ме е страх и за първи път исках да продължи вечно... И когато си тръгнах, крещях от болка, и светът крещеше с мен. ...
Em0_KiD (Линту)
Em0_KiD
Есета » Лични
1.8K 1

За него - несбъднатия сън

Всеки път, когато те погледна, виждам в очите ти целия свят. Всеки път, когато те докосна, усещам как цялото ми тяло изтръпва. А когато устните ни се слеят, въздухът ми спира и за миг сърцето престава да бие...
Всичко в теб ме подлудява! Погледът, усмивката, устните, тялото, допирът, ароматът... вси ...
krisity920105 (Кристина Иванова)
krisity920105
Есета » Лични
2.7K 1

Eгоизмът и Любовта

Eгоизмът и Любовта
Любов – нещо свято между двама човека. Чувство равняващо се на полета на волна птица в небето без граници и перипетии. Нежно и чисто - като малко дете. Желанието на душата да срещне сродното сърце и тогава да даде всичко от себе си да премине границите дори на невъзможното, за да ...
iv4enceto (Ива)
iv4enceto
Есета » Лични
2.3K 1

Шведска тройка

И така, решихме ние с моите момичета да се съберем да пийнем, защото бяхме пропуснали последните 2 седмици да се видим. Седнахме в любимата ни кръчма Трите Смока и започна веселбата. Бяхме решили да е за малко, защото на другия ден сме на работа и трябваше да ставаме рано, а повярвайте ми, след запо ...
katerina6 (Катя Дионисиева)
katerina6
Есета » Лични
4.1K 5

Вече сме минало

Нашата любов отмина, но всеки ред, който посветих на теб - ще продължава да бъде част от нещо. От бъдещето. Някой тихо ще премине през всеки стих, ще замълчи. Миг на чужда възхита, че има такава любов, уви, която загина.
П.С. Това не е есе, не е нищо, което може да се впише в някоя от останалите кат ...
3y3ka (Зузка)
3y3ka
Есета » Лични
1.9K 1 6

Феникс

Да, трудно е да кажеш Сбогом... Но няма по-тежка дума от тази, която даваш на себе си. Няма по-трудна мисъл от тази да намериш тази дума, да я признаеш за правилна, да я приемеш... А за да я преживееш, не стига един живот понякога. От дълго време вече аз живея два живота - един виртуален и един в съ ...
posh` (Таня Атанасова)
posh`
Есета » Лични
1.2K 2

-----

Телефонът иззвъня. Събуди я от страхотния й сън, в който те пак бяха заедно и се смееха. Радваха се, както преди, един на друг и ценяха малките неща.
Очите й се впериха в тавана сърдито и в миг слънцето я заслепи – това не беше сън, пак се събуждаше до него... вперила поглед в лицето му, усмивката з ...
SisYy (Силвия Янчева)
SisYy
Есета » Лични
1.3K