Други
7 резултата
Спомен
КОЛЕДА е времето, което събира близките хора. Във въздуха витае миризмата на коледни сладки, примесена с вълшебството отново да споделиш с ближния си минало, настояще, планове за бъдещето. Снегът се сипе тихо и застила земята искрящата си пелерина. Тишината завладява всичко и като че ли ти се иска д ...
1K
1
Среща в снимка
Срещата ни беше окъсано албумче със снимки.
Безцветни фрагменти от цветно щастие.
Застопорени погледи... замръзнали в снимка за да не забравят обещанията си...
Обещания за присъствие, скрити в очите... даващи им блясък за изпълнението си...
Вечността, спряла се в обектива, се кикоти ехидно в ръцете ми. ...
Безцветни фрагменти от цветно щастие.
Застопорени погледи... замръзнали в снимка за да не забравят обещанията си...
Обещания за присъствие, скрити в очите... даващи им блясък за изпълнението си...
Вечността, спряла се в обектива, се кикоти ехидно в ръцете ми. ...
1.1K
1
Коледно желание ли?
Дойде време и аз да украся коледната си елхичка и винаги, когато правех това, си мислех за желанията, които ме обземаха през всяка предстояща Коледа. В момента обаче установих, че нямам нито едно такова...
Вадех и разопаковах грижливо играчките и ги оглеждах. Колко Коледи изживяха и с всяка една се ...
Вадех и разопаковах грижливо играчките и ги оглеждах. Колко Коледи изживяха и с всяка една се ...
1.1K
6
На Б.
Един ден ще изгрее слънце и за мен.
Един ден ще бъда щастлива!
Един ден, когато си тръгнеш далече от мен...
В този ден ще осъзнаеш колко те обичах
и какво значеше за мен, ...
Един ден ще бъда щастлива!
Един ден, когато си тръгнеш далече от мен...
В този ден ще осъзнаеш колко те обичах
и какво значеше за мен, ...
784
Кръстът
КРЪСТЪТ
Ако се вгледаме внимателно в звездното небе, неволно потръпваме пред неговата величавост. Изправени сме пред невъзможността да си представим безкрайността на Космоса, на необхватността и многообразието на процесите и явленията в него. Обхваща ни чувството на малоценност, на незначителнос ...
Ако се вгледаме внимателно в звездното небе, неволно потръпваме пред неговата величавост. Изправени сме пред невъзможността да си представим безкрайността на Космоса, на необхватността и многообразието на процесите и явленията в него. Обхваща ни чувството на малоценност, на незначителнос ...
913
Кратки диалози с Господ
- Къде си, Господи?
- Нито пред теб, нито след теб, а винаги до теб.
- Как звучи смехът Ти?
- Както звучи първият смях на всяко дете.
- Как изглеждат ръцете Ти? ...
- Нито пред теб, нито след теб, а винаги до теб.
- Как звучи смехът Ти?
- Както звучи първият смях на всяко дете.
- Как изглеждат ръцете Ти? ...
1.4K
6
Казаха ù!
Казаха ù, че любовта е в усмивките, в красивите дела, просто в една шепа добрина... Изнасилиха я сред пълните улици на София... Те ù казаха да вярва, че не е сама, че ако стаята е празна, то душата е пълна. Сърцето събира всяка топлина... И не беше боса по асфалта, а гола насред цимента... Те ù каза ...
1.3K
1
Метафорично за снега
Гледам как се сипе снегът – бавно, тихо, трупа, закрива... Преди стъпките на хората, преди следите от гуми на автомобили - всичко изглежда толкова ново, изначално... Като човешката душа при раждане... Една съвършена белота, очакваща „ словата” и „картините”, които ще бъдат проявени там. Една гениалн ...
1.1K
Краят на очакването
Краят на очакването
Деветнадесети юли. Времето спря. Смятам, че часовниците не се движат. Жегата ги прави мързеливи. Нощта тихо настъпва. Луната ми се усмихва в движение. Спира за момент и образът ѝ се увеличава. Полумесецът се запълва и се превръща в кръг, който излъчва потоци нежност във вид на св ...
Деветнадесети юли. Времето спря. Смятам, че часовниците не се движат. Жегата ги прави мързеливи. Нощта тихо настъпва. Луната ми се усмихва в движение. Спира за момент и образът ѝ се увеличава. Полумесецът се запълва и се превръща в кръг, който излъчва потоци нежност във вид на св ...
2K
16
Апокалипсисът на българското коледно чревоугодие
Коледната трапеза - каква богата и сложна, чудна география има тя! На длъж и на шир щедро са се разгърнали необятни равнини от тави с вита баница. Равнини, равнини, равнини - до линията на хоризонта, където гордо се издигат планини от кюфтета, пържоли и пуешки кълки. Искрящо оросени от собствен сос, ...
804
2
В деня на света Анна
Днес, девети декември, православната църква почита света Анна, която, според легендата,закриля брака, семейството, девствениците, бременните жени и вдовиците. В този ден мъжете не трябва да напускат дома си, за да не се залюбят със самодиви.
Знайно е село Змейково – зиме се там не ходи, че вили в не ...
Знайно е село Змейково – зиме се там не ходи, че вили в не ...
1.3K
19
Нека аз кажа "Сбогом" първа
Времето на вън беше слънчево и топло, затова реших да се разходя. Сложих слушалките в ушите и си пуснах весела музика. Въртейки се и танцувайки, се забавлявах. В продължение на час просто танцувах като някаква откачалка, която трябва да бъде хвърлена в лудницата. Хората ме гледаха странно, но честно ...
1.2K
1
Страх
СТРАХ! СТРАХ? Ти страхуваш ли се? От какво? От кого? Живяла ли си в страх някога? Чувствала ли си как страхът започва да гъделичка вените ти, да нахлува в кръвта ти и да те вледенява? Да излиза през порите ти и да усещаш среднощ как обляното ти в студена пот тяло се стряска в собствения си кошмар. Ч ...
969
1
Мираж на свобода
Толкова много морета, недокосващи небето, но приемат неговия лик.
Затварям погледите, не до там съзнателни.
Долу ли съм или горе, мирише на места, където не съм бил.
Клоните се молят на слънцето, тогава в шепота на ветровете, шепа прах разпръсва се във въздуха и открих свободата в пространството и д ...
Затварям погледите, не до там съзнателни.
Долу ли съм или горе, мирише на места, където не съм бил.
Клоните се молят на слънцето, тогава в шепота на ветровете, шепа прах разпръсва се във въздуха и открих свободата в пространството и д ...
966
Приказка за Абсурдистан
*** Имало едно време една абсурдна държава. В нея живеели малки сиви хорица. На тях много им се искало да бъдат цветни, но им било някак удобно да са си сивички, просто се сливали с общия фон.
Живеели си те спокойно и еднообразно, но незнайно откъде между тях се появило малко цветно момиченце, което ...
Живеели си те спокойно и еднообразно, но незнайно откъде между тях се появило малко цветно момиченце, което ...
669
Сънищата са будни
Дали ще посмее някой да каже, че дори и насън не е истина!
Нещо се случва или унесът ти прави шеги, подлъгвайки мислите!
Но в момента не можеш да спиш и напълно буден, бдиш над своето съзнание.
Не се радвай в завивките с чувство за дълг да сънуваш.
Не дишаме само чрез думите, а се опитваме да сънува ...
Нещо се случва или унесът ти прави шеги, подлъгвайки мислите!
Но в момента не можеш да спиш и напълно буден, бдиш над своето съзнание.
Не се радвай в завивките с чувство за дълг да сънуваш.
Не дишаме само чрез думите, а се опитваме да сънува ...
1K
Част от това да си родител
Движим се в различни коловози – ние и децата ни. Всеки върви по своя път, усещайки или не своята уникалност. С опита разбираме, че животът се повтаря отново и отново и искаме да предпазим децата от нашите грешки. Успели ли са нашите родители да ни предпазят? А може би искаме да сбъднем нашето несбъд ...
781
4
Спомен за надежда
Спомни ли си тези моменти, когато не си достигал мига да бъдеш промяната!
Засичащи образи, напразни стремежи, надежди нетърсещи!
Това те мени, прави те пъзел, който трябва да има успеха да бъде сглобен, за да стигнеш цял до края си.
Препитваш и многократно търсиш отговор, а гръмкото ехо ти отговаря, ...
Засичащи образи, напразни стремежи, надежди нетърсещи!
Това те мени, прави те пъзел, който трябва да има успеха да бъде сглобен, за да стигнеш цял до края си.
Препитваш и многократно търсиш отговор, а гръмкото ехо ти отговаря, ...
1.1K
Там, където мечтите се сбъдват ...
Искам да си построя щит. В тази криза пари за замък няма.
Иска ми се да се скрия. Да се скрия от някои хора, лични и нелични... Да се скрия от света озлобен и освирепял. Всичко е една измама. Човешките сърца потънали са в дълбока яма. Кои от тях тогава работещи остават? Работещи няма. Работеща остав ...
Иска ми се да се скрия. Да се скрия от някои хора, лични и нелични... Да се скрия от света озлобен и освирепял. Всичко е една измама. Човешките сърца потънали са в дълбока яма. Кои от тях тогава работещи остават? Работещи няма. Работеща остав ...
894
2
Вчера
Вчера ми дойде на гости. Още с влизането ме запита:
-Как си Днес?
-Ами... - позамислих се за малко, - както Вчера!
-Така ли, а помниш ли какво ми обеща? - "От Утре ще бъда друг, ще се променя, обещавам, ще видиш..." - изсипа ми цял водопад от обещания, а сега какво, все същото - каза Вчера.
-Ей, ей ...
-Как си Днес?
-Ами... - позамислих се за малко, - както Вчера!
-Така ли, а помниш ли какво ми обеща? - "От Утре ще бъда друг, ще се променя, обещавам, ще видиш..." - изсипа ми цял водопад от обещания, а сега какво, все същото - каза Вчера.
-Ей, ей ...
1.8K
1
31
Тъгата
Понякога ми се иска да познавах някого, който да е изпитвал същото като мен, така би било по-лесно и знам, че този някой би ме разбрал, без да се налага да давам каквито и да било обяснения. Макар да знам, че и с хиляди различни думи да обясниш на някого как се чувстваш, ако не го е изпитал... няма ...
1.4K
1
П, Ф. и К.
Откриване на фитнес-зала "Постна пица"
Влезе пожарникарят да огледа, да види дали всичко съответства на наредбите и изискванията за противопожарна охрана. Системата за предупреждение беше съвсем нова и съвсем по правилата на ЕС. Знаеше, че при възникнал пожар, от тези душоподобни устройства ще се из ...
Влезе пожарникарят да огледа, да види дали всичко съответства на наредбите и изискванията за противопожарна охрана. Системата за предупреждение беше съвсем нова и съвсем по правилата на ЕС. Знаеше, че при възникнал пожар, от тези душоподобни устройства ще се из ...
853
1
Градусът на водката
Крещя... Но май във себе си. Някак е пусто, а отвън още не вали.
Тъжно е как загубих истинската си същност в чашата с водка и малко сироп... От онези сиропи – от сълзи, които пием всяка вечер след работа. Уморени, забравени, малко отпаднали в сивото на деня си...
Бягам ли? По пътеките на цигарения д ...
Тъжно е как загубих истинската си същност в чашата с водка и малко сироп... От онези сиропи – от сълзи, които пием всяка вечер след работа. Уморени, забравени, малко отпаднали в сивото на деня си...
Бягам ли? По пътеките на цигарения д ...
1.2K
2
Мой ден
МОЙ ДЕН
Денят изцежда сетните си сили в облака над хоризонта. По него аз ще го запомня. О, ден, не искам да си идеш безответно, оставил болка в моите гърди, оставил преобърнати илюзиите ми за радост и недописан моя стих. В наследство ми оставяш само една неосъществена среща и едно напразно и мъчит ...
Денят изцежда сетните си сили в облака над хоризонта. По него аз ще го запомня. О, ден, не искам да си идеш безответно, оставил болка в моите гърди, оставил преобърнати илюзиите ми за радост и недописан моя стих. В наследство ми оставяш само една неосъществена среща и едно напразно и мъчит ...
1.1K
4
Разказ на една бивша влюбена
А тя мислеше, че това е истинската любов… И няма никога да умре...
Но онази нощ искаше той да си отиде по-бързо. Повтаряше ù колко е красива, но това изведнъж нямаше значение. А преди той беше най-красивият… Сега дори не погледна лицето му. Дали наистина е красив? Не забеляза... Не помнеше с какво б ...
Но онази нощ искаше той да си отиде по-бързо. Повтаряше ù колко е красива, но това изведнъж нямаше значение. А преди той беше най-красивият… Сега дори не погледна лицето му. Дали наистина е красив? Не забеляза... Не помнеше с какво б ...
1.6K
3
Коледен поздрав за книгата
С твърди и меки корици, с едър и дребен шрифт, стара и нова, хубава, по-хубава и най-хубава, страница по страница разлистена, скрита под възглавницата, бързо пъхната под учебника, замръзнала в работното ми чекмедже, разтворена на коленете ми във влака, в тоалетната вкъщи, притисната в скута ми... Сг ...
1.4K
22
Прииждат думите
ПРИИЖДАТ ДУМИТЕ
Прииждат моите думи – игриви, забавни, любящи. И влажни, като поглед на майка, която изпраща. Прииждат, като морски прилив със своите шепнещи сини вълни под крилатите облаци. Усещам ги, като устни за нежност открехнати, като гърдите напъпили на жена, узряла за голямата своя любов; ...
Прииждат моите думи – игриви, забавни, любящи. И влажни, като поглед на майка, която изпраща. Прииждат, като морски прилив със своите шепнещи сини вълни под крилатите облаци. Усещам ги, като устни за нежност открехнати, като гърдите напъпили на жена, узряла за голямата своя любов; ...
806
2
Никой не харесва плачещи момичета
В три сутринта не се случва нищо интересно. Гледам тавана и броя пукнатините му, които нямаше да са толкова много, ако беше правен от истински майстори. Както и да е, днес не ми е до поезия. Пък и с компания като твоята човек може да се вдъхнови само в тоалетната... Да, да, изглеждаш ужасно, очите т ...
2K
7
Когато те оплаквах, докато спеше
Събуждаш ме с поредната си истина за някакви жени, която конвулсивно гърчи тялото ми вместо да ме радва, и руши всички кули, които с времето скицираш. Устните ти мъмрят трескаво в просъница слова за безразличие и ненужна ревност. Наместо, зад челото ми се редят ярки картини на чифтове кални женски о ...
1.2K
3
Дълго пътуване из Средния Изток
Пътуване и преживявания из Средния Изток
Многото и то разнообразни професионални неща, с които съм се занимавал по време на това пътуване, в разказа са сведени до възможния минимум, по-скоро само до споменаването на част от тях. Това е направено не защото не са били важни, а защото за хора, които не ...
Многото и то разнообразни професионални неща, с които съм се занимавал по време на това пътуване, в разказа са сведени до възможния минимум, по-скоро само до споменаването на част от тях. Това е направено не защото не са били важни, а защото за хора, които не ...
1.7K
Момчето със студените очи
Когато бях влюбена. Целувката беше нещо различно. Сякаш давах част от себе си. Всеки път. Когато целувах момчето със зелените влюбени очи... Навеждах се към него. И му я подарявах. Една част от мен. И още една... И още.
И беше приятно. Не. Беше нещо повече..
Но после болеше. Беше останало прекалено ...
И беше приятно. Не. Беше нещо повече..
Но после болеше. Беше останало прекалено ...
1.5K
1
3
Не можеш да летиш, без да гориш
Ради растеше съвсем като обикновено момче. Обичаше да яде шоколад, обичаше да кара колело по нанадолно, обичаше да рита топка, обичаше да прави хартиени самолети...
С времето Ради спря да кара колело, спря и да рита топка, но пък ядеше шоколад и продължаваше да прави хартиени самолети. Огъваше ги по ...
С времето Ради спря да кара колело, спря и да рита топка, но пък ядеше шоколад и продължаваше да прави хартиени самолети. Огъваше ги по ...
1K
1
Думите
Красотата на думите е всепоглъщаща. Тяхната сила завладява сърцето, окупира мисълта. Излизат през нечии алени устни и започват да текат като малко поточе в гората. Игриво ромолят в ушите. Гъделичкат суетата, галят самочувствието и си играят със сетивата. Извисяват духа до луната и звездите и го пона ...
888
3
Писмо
Здравей, скъпа моя ПАЛЛОМА! Върнах се! Най-накрая се прибрах от незабравимия екзотичен остров на Хри...! От няколко дни съм у дома, но суетенето около мен, разправиите с багажа ми и посрещането на гости не престават. Откраднах си мъничко време и с нетърпение извадих стария ключ, който бях скрила меж ...
1K
Повторен опит за летене
Повторен опит за летене
Бях си загубила крилете. Някой бе ми ги взел, когато ги бях подпряла зад врата. Взе ли казах? Откраднаха ми ги. Търсих ги на различни места и някои приличаха на моите, но не бяха съвсем същите. Усещах как чуждите крила пърхат над мен и около мен и ме хващаше яд и ми беше мъчн ...
Бях си загубила крилете. Някой бе ми ги взел, когато ги бях подпряла зад врата. Взе ли казах? Откраднаха ми ги. Търсих ги на различни места и някои приличаха на моите, но не бяха съвсем същите. Усещах как чуждите крила пърхат над мен и около мен и ме хващаше яд и ми беше мъчн ...
1K
1
Тишина!!!
- Тишина!!!
Така и не разбрах кога той извика с глас, напомнящ на ранено животно. Толкова бях свикнала с тихото му присъствие, че този вик ме накара да изтръпна. Погледнах го, но той бе извил шията си като лебед и като че ли не искаше да погледна в очите му. Какво ли криеше? Защо отново само извика ...
Така и не разбрах кога той извика с глас, напомнящ на ранено животно. Толкова бях свикнала с тихото му присъствие, че този вик ме накара да изтръпна. Погледнах го, но той бе извил шията си като лебед и като че ли не искаше да погледна в очите му. Какво ли криеше? Защо отново само извика ...
1.1K
Вратарят на моя живот
Превключвах безцелно телевизионните канали, без да знам какво точно искам да гледам. Спрях се на мач от испанското първенство. Играеха Реал Мадрид. Загледах ей така, защото вече не ми се търсеше друг канал. От скука! Толкова ми беше скучно, че започнах да наблюдавам единствено играта на вратаря – Ик ...
896
5
Извор на болка
Извор на болка
Там, нейде далече, в някакъв измислен свят, сред тъмни гори от вековни дървета и сухи поля, покрити с високи жълти треви, в подножието на самотен хълм, зад който всеки ден се скрива златното слънце, има мътно изворче. Водата му е образувана от капка по капка изплакани горчиви сълзи и ...
Там, нейде далече, в някакъв измислен свят, сред тъмни гори от вековни дървета и сухи поля, покрити с високи жълти треви, в подножието на самотен хълм, зад който всеки ден се скрива златното слънце, има мътно изворче. Водата му е образувана от капка по капка изплакани горчиви сълзи и ...
1.2K
1
