Други - Проза

Как написах „Голо момиче в лавандулата”

Как написах „Голо момиче в лавандулата”.
Следващият текст не е разказ, нито друг жанр, просто няколко думи...
Видиш жест, човек, спомниш си нещо отдавна забравено, съзнанието ти се свърже с подсъзнанието, възхитиш се на красотата наоколо, интересна природна картина те провлече – ето, започваш да пиш ...

Bezzhichen

Проза » Други

2010-08-03T22:48:40+03:00 1.6K 8

Робството и свободата в моя живот!

Как е устроен моят свят? Може ли ние - хората, да живеем в робство? Съществува ли пълна свобода? Тези въпроси вълнуват всички ни. А как ще си отговорим на тях?
Робството задължава обикновеният гражданин да се подчинява на по-силния, на по-мощния, на по-властния. То определя много задължения, но не д ...

energi4nata

Проза » Други

2010-08-03T16:00:27+03:00 2.3K 1 1

Коледна идея

Днес срещнах един незрящ човек и той ме помоли да публикувам следното произведение (надявам се, че тези думи ще докоснат сърцето на Ви):
Коледа идея
Не успя да ми блесне Коледа
през цялата година
в моята тъмна стаичка ...

tigerrr

Проза » Други

2010-08-01T23:21:47+03:00 632

Да бъда или да не бъда… лесбийка?

Изплашена съм. На последното женско с приятелките ми се отвори темата за лесбийките. И моите любими момичета като започнаха да обясняват колко им писнало от мъжете, колко било хубаво да си имаш приятелка – интимна и как една жена знаела най-добре как да ти достави удоволствие. Направо щях инсулт да ...

katerina6

Проза » Други

2010-08-01T13:09:37+03:00 2.6K 4

Познаваш ли драскотините на моята душа?!

От кофата, пълна с топла вода, се вдигаше пара. Потопих гъбата, докато хубаво се накисне и започнах. С меки, плавни движения, сякаш милвам жена, започнах да мия колата. Наведох се над предния капак и се втренчих в плавния ход на гъбата, която отмиваше натрупаната мръсотия. Бавно пред очите ми се раз ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-07-31T13:14:10+03:00 947 3

Братя

- Не ме гледай така. И не смей да ми възразяваш. Знам, че не си съгласен по всички въпроси, които ти поставих, но първо ме изслушай.- Джоунс се прокашля и продължи.- Както казах, ние не сме братя. Това, че ни е родила една майка и сме от един баща, не ни прави братя... Непрекъснато ме набедяваш и пр ...

Rasha

Проза » Други

2010-07-30T09:41:05+03:00 1K

До всички адреси (2)

(Поклон на Ницше)
Здравейте, приятели и врагове мои! Здравейте! И тази вечер ще ви проповядвам по една своя теза, по нещо, което искам да ви оставя, защото нямам сили вече нищо да ви отнема. Искам да ви говоря за второто от най-важните три неща, които човек може да срещне в живота си и които е длъже ...

duraca

Проза » Други

2010-07-30T09:34:34+03:00 1.3K 1 1

Какво изпуснах някога!

Днес изживях нещо страшно. Изгубих топлината и погледа на моята първа любов. Исках само приятелството да остане помежду ни, но уви - това се оказа мираж. Може би няма виновни, но може би сама съм си виновна за всичко станало. А ето накратко да разкажа пред вас какво имаше между нас.
Здравейте на вси ...

energi4nata

Проза » Други

2010-07-28T13:42:34+03:00 902

Букет на снимка/капак

Шофирам, аз не шофирам – карам, паркирам, слизам, забравям си чантата, връщам се, взимам я, бъркам копчетата, алармата пищи, успявам, оглеждам се, тръгвам, направо хуквам, ще си повърна сърцето от вълнение. Спирам, уж гледам някаква витрина, просто опитвам да дишам, малко, за да не ми личи много, ог ...

gergana-yancheva

Проза » Други

2010-07-27T19:08:16+03:00 1.6K 3

През очите ми

Как си представях бъдещето ли? Не знам, но мога да ти кажа как бих искала да изглежда. Ако си мислиш, че сега ще изброя клишираните човешки мечти за красива къща, деца и градина, няма смисъл да четеш надолу. Не съм за този свят и това до определена степен винаги ме е правило щастлива. Можеш ли да по ...

up-1-level

Проза » Други

2010-07-27T18:54:56+03:00 1.2K 2

Защо боли?

... и единствено студеният вятър остана покрай мен, нашепвайки името ти... забравих! Кой съм? Къде съм? Защо съм тук? Някой да ми каже! И ето я отново пронизващата болка, обсебваща и душа и тяло... напомняща, че още дишам... Не знаех, че ще боли толкова много... Защо никога не сме готови за това? За ...

Fire_Angel_87

Проза » Други

2010-07-27T09:27:32+03:00 1.2K

Билет за Рая

Билет за Рая
Вратата се отвори. Смъртта влезе, прокара ръка по прашните мебели и застана в центъра на стаята. Усмихна се на увехналите цветя и се вторачи в снимката на камината. Приближи се и я пое в кокалестите си ръце. Огледа лицата, бавно попивайки всяка извивка. Целуна това в средата и постави с ...

wishpin

Проза » Други

2010-07-25T23:14:40+03:00 2.2K 3

Някои основни правила при изневяра

1. Първото и основно правило е – ако ще изневерявате, направете така, че да не ви хванат. Изневярата не е за всеки. Трябва да можеш да съчетаваш перфектния семеен живот с перфектната извънбрачна връзка.
2. Пазете телефона си – винаги трийте есемесите си, приетите повиквания и набраните номера, разпе ...

katerina6

Проза » Други

2010-07-24T23:17:02+03:00 4K 1 10

Моят вътрешен монолог

„Отнесени от вихъра на ежедневието си, разсеяни от проблемите, повлияни от околните...
Забравихме да живеем. Забравихме за близостта, а уж всеки от нас я търси. Изгърбихме себе си, правото си да обичаме и да правим това, което искаме да правим. Разнищихме за миг мечтите си, за да използваме въображе ...

viky8

Проза » Други

2010-07-24T12:15:54+03:00 1.8K 2

Аритмия на мисълта...

От порите на ръцете ми изтича страх.
В мозъка ми бушуват мисли, отговори на реторични въпроси, които главата ми сама си задава.
Реториката в реалността не съществува. Сигурността вече не e нищо актуално от времената на праисторията. Затова оттогава всички имаме навика само да се залъгваме... Или пон ...

viky8

Проза » Други

2010-07-23T22:46:36+03:00 1K 1

Убиец в нощта

Денят бавно преваляше, жаркото слънце бавно се снижаваше зад хоризонта и тихият ветрец известяваше за настъпването на хладната нощ. Но тази вечер луната нямаше да покаже царствения си лик, защото тази нощ беше новолуние. Жената пристъпваше бавно по насипаната с камъни повърхност. Тя огледа бегло мес ...

marian235

Проза » Други

2010-07-22T22:29:20+03:00 980

В края на деня

Нощта се задава. Очаквах я толкова дълго. Постепенно се смрачава. Хората се разотиват бавно. Животът замира. Тя идва. Ето я. Бавно се прокрадва през извивките на града. Гали всички объркани от живота души със спокойните си ласки. Приютява отритнатите. Изгубените. Самотните. Излъганите. Сякаш времето ...

holypotatoes

Проза » Други

2010-07-22T22:08:35+03:00 1K 1

Откровенци превземат Панагюрище

Откровенци превземат Панагюрище
Всяка прилика с лица и събития не е случайна
Панагюрище е хубав град с хубави хора. Все повече го заобичвам. Там осъществявам пряка виртуална връзка с културата. Сядам в кръчмето срещу Читалището. Палавата сервитьорка, наследница на стари революционери, ми носи студен ...

Greg

Проза » Други

2010-07-22T22:04:18+03:00 1.9K 1 16

Морето...

Седя на пясъка и гледам към безкрая. Гледам към вълните, които плавно, но мощно се разбиват в скалите, идват и до мен, заливат краката ми... и после се връщат. В началото потръпвах от допира на студената вода, но вече свикнах и не ми прави впечатление... Заравям ръцете си в пясъка, пълня дланите си ...

Vaguelady

Проза » Други

2010-07-22T22:03:34+03:00 1.3K 3

Една любов

Една любов
Като нежни капки пролетен дъжд ароматът ти се впива в кожата ми. С топъл дъх на малини, с нежни ръце ме докосваш. Усещам те. Усещам как косата ти се спуска по голата ми кожа, как ме галиш с меките си ръце и как телата ни се сливат в едно. Усещам. Усещам как сърцата ни туптят заедно в един ...

dolce

Проза » Други

2010-07-22T21:52:27+03:00 1.2K 1

От понеделник започвам!?

Сериозно! От понеделник започвам:
1. Ще започна да ям по-малко - само по три пъти на ден. Най-много четири! Но в никакъв случай - пет... Даже и вафлите ще спра - ще ям само по една... кутия. За цяла седмица, разбира се!... Добре де, половин кутия!
2. Ще започна да правя физически упражнения - по дес ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-07-22T13:30:07+03:00 817 2

... Преди много години в една далечна галактика

"... Преди много години в една далечна галактика" - така започва STAR WARS. На това изречение реагирам условно-рефлексно като експерименталното куче на академик Павлов - потичат ми лиги! Гледам втренчено в една точка и си отварям широко устата. Само където не си изплезвам езика съвсем по кучешки...
...

duffmckagan

Проза » Други

2010-07-21T15:32:59+03:00 1.5K

Ако моето семейство беше футболен отбор...

... Щяхме да спрем испанците по пътя им към световната титла. И как?! С такива звезди в отбора...
Тактическата схема щеше да ни е - 1-2-1. На вратата ще съм аз. Колко дузпи съм уловил - Невичка, като беше бебе, на два-три пъти щеше да се изтърколи по стълбището, но аз с плонж я хващах, точно преди д ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-07-20T15:32:34+03:00 860 1

Отговор

"Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна. Въпросът е какво даваме!"
Ти зададе въпросa защо съм оптимист, защо съм наивна. Сега ще ти отговоря. Но не очаквай логичен отговор, аз не съм логична. Не очаквай да е зрял, аз няма да порасна. Не очаквай да е последователен, хората рядко са праволине ...

djudji89

Проза » Други

2010-07-20T14:02:19+03:00 1K 2

Безсъние

Безсънието е гадна работа! Лежиш с поглед, забит в тавана, търсейки нещо, което надали ще откриеш там. Броиш овце, крави, бръмбари, абе, въобще всякакви гадинки, с надеждата, че ще заспиш най-накрая... но не става. Накрая, след безуспешните опити започваш да се замисляш за неща, за които е по-добре ...

alexein

Проза » Други

2010-07-20T14:00:13+03:00 1.2K

Недодялан камък

Могъщият дух на морето - разбунен, велик философ, над дребни проблеми господства.
Защо ли аз отдавна не усещам на морските вълни бушуващата страст, ни ласката на тишината, когато слънцето залязва? Защо ли предизвиква ме на града усмивката Мефистофелска - озъбена, ехидна и нащърбена, панелните кутийк ...

Eia

Проза » Други

2010-07-19T08:02:44+03:00 1.3K 19

Върни се!

Защо? Защо трябваше да стигаме до онази част от приказката, в която красивият принц заминава надалеч и оставя принцесата сама? Но в приказката той се връща и те заживяват щастливо! А ти ще се върнеш ли? Не!
Само ако можех да върна времето назад, колко неща бих променила... Пфф... Що за глупости гово ...

DqVoL4e

Проза » Други

2010-07-18T00:02:16+03:00 1.2K

Колко го искаш?

Колко го искаш?
Недоядената закуска от вчера е все още апетитна хапка. С малко повече извинения ще придобие неповторим вкус. Нещо се крие под леглото... шоколадовите устни на подтиснатите желания. Какво ще кажеш, идеалния десерт. А да.
Захаросаната вина. Нарязна е на малки парченца, нека да има за в ...

wishpin

Проза » Други

2010-07-17T09:57:12+03:00 1.3K 1

Съвършенство

Беше книга. Непокътната – в която човекът четеше. Четеше от самото си рождение. Четеше през целия си живот. Прочете и за деня на смъртта си... Всеобхват. Не истина, не минало, не настояще... Имаше игра...
Игра като неправдоподобен спектакъл. Истината бе измислена. Измислицата – реалност...
Човекът с ...

WIK

Проза » Други

2010-07-16T12:23:57+03:00 765

Самотно дърво край пътя

То стои край пътя сигурно от цяло столетие. Има исполински размери - един истински великан от приказките! Клоните му са като неистово протегнати към небето ръце - мускулесто напрегнати и релефни. А кората му е грубо грапава, напукана като дъно на отдавна пресъхнало море. Корените му изпъкват над пов ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-07-16T12:16:01+03:00 909 4

Сянката на моя приятел

Дъждът тропаше в отмерен такт по плочата. Протяжност. Целият път беше толкова разтеглен
и се губеше в парата на капките. Искаше да сънува, да гали, да вика и да изпее цялата песен на душата си.
Но нито сънуваше, нито викаше, нито пееше. Стоеше кротко, в тъга и в безумна слабост. Девствено състояние
...

konche

Проза » Други

2010-07-16T12:01:36+03:00 724

Кутийка със спомени

Отново със същото посвещение.
На дъното на старото ми чекмедже открих една мъничка кутийка за бижута. Колко такива бях получавала, но ги изхвърлях всичките. Всичките, освен тази. Може би е по-различна от останалите?! Не. Същата е. Малка, розова на цвят, с форма на сърце. Но ето, че когато я отворя, ...

djudji89

Проза » Други

2010-07-16T11:16:10+03:00 1.4K 4

Островът на чувствата

На един oтдалечен остров на име Миранда живееха чувствата: щастието, самотата, суетата, алчността и скръбта. Тe всички невинаги се разбираха поради различията си. Например алчността винаги искаше всичко за себе си и не даваше нищо на никого, самотата пък винаги нямаше компания и се чувстваше много с ...

Mon4iii

Проза » Други

2010-07-14T21:18:36+03:00 1.4K 2

И самураите понякога сънуват нежност

И самураите понякога сънуват нежност... Той ми разказа своя сън... разказа ми го още преди да сме се срещнали, разказа ми нашия бъдещ спомен...
Докосваме се само с върховете на пръстите - нежността прелива и изтича през тях, залива ни, разперва криле от мъгла и ни обгръща в неонов воал...
Скрити и з ...

Rondissima

Проза » Други

2010-07-14T20:42:54+03:00 806 2

Как се става звезда

Да си влюбен, да обичаш, да гориш и да искаш всичко покрай теб да е светло и слънчево, живо и диво, е толкова хубаво, че страх да те хване.
Да се страхуваш от обичта и да се терзаеш от факта, че си влюбен, да отричаш и да търсиш причина да избягаш е толкова малодушно, колкото и факта, че се чувстваш ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

2010-07-13T22:59:55+03:00 1.1K 2

Някъде в неосъзнатото

Някъде в неосъзнатото
(“Misery loves company”)
Лежа в окъсаните посивели чаршафи, опънати върху продънения дюшек и си мисля, втренчил празния си поглед към бялата светлина на луминесцентната лампа. Една паяжинка, спускаща се от нея, сякаш единствена, намира сили да танцува на фона на олющената мазил ...

Marelka

Проза » Други

2010-07-13T15:52:02+03:00 1.4K 4

Как щеше да изглежда автобиографията ми, ако бях не човек, а автомобил

Име на модела - duffmckagan. Година на производство - 1976. Инженер-конструктор, автор на проекта - Господ. Производители - майка и татко. Семеен автомобил от 2001 година. Двигател с вътрешно... емоционално горене. Разход на гориво - 10 на 100 нерви градско и 7 на 100 нерви извънградско. С мекушаво ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-07-13T10:23:42+03:00 887 3

Ледена кралица

Снегът бе покрил скованата земя, която плачеше от мъка по цветните друми и перленосиньото небе. Валеше сякаш от векове и ставаше все по-студено и по-студено. По покривите на къщите висяха ледени шипове, а улиците бяха пусти и зловещи. Тя вървеше от часове, но никъде не видя признак за живот – това я ...

sladyr4e95

Проза » Други

2010-07-11T20:04:08+03:00 1.2K

Вторият шанс на Стюърт Пиърс

Когато Стюърт Пиърс изпусна дузпата за Англия, всички го обявиха за най- големия неудачник. Човекът, който съсипа Англия и нейните надежди за световна титла. Минаха се четири години, на следващото Световно първенство Англия отново стигна до дузпи на елиминациите. И последната, решителна дузпа, която ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-07-11T14:46:06+03:00 891 2

Прости за времето

Прости за времето
Прости за грешката, че те дарих да си вечен.
Мракът е притегателен, дори когато е обесил инстинкта си.
Оставих ти светлината, за да виждаш къде е погребана душата ти.
Драконите не кървят, а се превръщат в изгрев. ...

wishpin

Проза » Други

2010-07-09T22:42:48+03:00 1.1K 4