Други - Проза

Ау, колко гнусни и злобни са българите

А, не, това не е мое възклицание! Не съм го чула и от устата на чужденец. Напротив, те ни харесват. Казват, че сме слънчеви, гостоприемни, любезни, услужливи… Това, че сме гнусни завистници и злобари, е определението на някои от българските чужденци. От ония, които като видяха задалите се трудности, ...

latinka

Проза » Други

2010-09-09T13:11:15+03:00 2.1K 1

Аз искам да живея

Ехооооооо?
Чуваш ли ме?
Аз искам да живея. Искам да живея… не на думи, не чрез изречения. Аз искам да усетя с всяка моя фибра, че живея. Искам да полета, да пея… да се смея. А после да падна… болезнено от високо. Нищо, че ще боли… Нали ще чувствам, че живея!
Аз искам да живея – сега… в този миг, а н ...

gall

Проза » Други

2010-09-09T01:22:31+03:00 1.7K 3

ЧИСТКА в офиса!

- Край, време е всички да разберат кой е шефът тук! Този хаос просто не се търпи вече. Кочина – вън! Уволнена си. Ааа, не, хич не ми го увъртай, това не е отпуска или временно отстраняване от длъжност, това е УВОЛНЕНИЕ! Събери си нещицата от бюрото (прах, трохи, шлюпки от семки, мръсни чинии, празни ...

kcekce

Проза » Други

2010-09-08T13:58:59+03:00 1.1K 1

Призракът

Той е там... Най-чаровният, най-галантният, най-блестящият... призрак. Не е лесно да бъде материализиран и документиран, защото все пак работата му е да изчезва, преди да щракне светкавицата на фотоапарата.
Ако сте жена, здраво хванала делата си в ръце, устремена в самотата си, бореща се за място по ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

2010-09-08T13:54:43+03:00 834 2

Психиатрична клиника "Свети Луис"

Застинал сред мрачната картина, която обрисуваше сам той в главата си, реши да се порови из миналото... Обикаляйки спомените един след друг, сякаш разлистваше вестник - понечи да отпие от кафето си - просто по навик... усети как главата му бе разцепена от смразяваща мисълта болка... и чу глас: "Прод ...

ANT

Проза » Други

2010-09-07T21:42:11+03:00 677

Заслепена, но щастлива!

Могат ли съмненията да съсипят една връзка... Може ли страхът ни да не бъдем наранени, да ни попречи да бъдем с човек, който ни обича - истински?
Замислих се за миналото си... За нещата, които съм правела с желание, но не са ставали... И за нещата, които без да искам са ставали без много труд... Зам ...

unique-beiiby

Проза » Други

2010-09-07T09:22:36+03:00 952 4

Нищо ново в офиса

Това е просто още един от “онези” дни... Единственото, което го откроява от другите такива е хилещата се в прозореца на офиса Есен, която наехме пак да измие стъклата. Тази година е изоставила естествения си досадно-отчайващо-разочарователен имидж и е добила спокойна, самодоволна и донякъде хищна чр ...

kcekce

Проза » Други

2010-09-07T00:22:18+03:00 918 1

Симон Киринееца - герой по неволя

Симон Киринееца. Той се връщал от нивата си, когато видял шумната тълпа, натрупала се покрай пътя за Голгота. Дали е решил просто да погледне какво става. Така - от любопитство. Или пък потокът на прииждащото множество го е повлякъл като буйно придошла река. Един го е бутнал отзад, друг отляво, трет ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-09-05T20:29:26+03:00 1.5K 2

Нощни цветя

Погълната от аромат на нощни цветя, някак опиянена от... блясъка на прекрасните ти очи, тръгнах решително напред... към теб.
Всичко започна да се случва на забавен кадър... Дори звуците – писъкът на чайки и гларуси, унесени в среднощен полет; плисъкът на вълните, разбиващи се в брега – дори те се от ...

Melanholia

Проза » Други

2010-09-05T07:52:57+03:00 1.3K 1

Без заглавие

Искам да бъда щастлива, но щастието ми обърна гръб. Обърна се и си замина, без дори да ми каже защо. Плаках много, много дълго време, молех се всеки миг то да се върне, но то така и не дойде. Опитах всичко, да го върна, но уви - не успях.
Мина време и реших, че и без щастието мога да живея. В един п ...

sladkatg

Проза » Други

2010-09-04T08:18:21+03:00 577

Вратовръзката

Един мъж ме учи да връзвам вратовръзка. Мъжка. Вратовръзката е наша. Не се познаваме. В стаята е жена му и нейните родители. Мъжът е около... около най-хубавата възраст.
Вратовръзката е скъпа, оригинална, от разкошна червена коприна. Аристократично червено с изящни фигурки.
Мъжът усеща.
Боже мой, то ...

StefkaGaleva

Проза » Други

2010-09-03T21:52:59+03:00 768 2

Това са те

http://vbox7.com/play:fee9772d
Това са те - моите приятели. Слънцето озарява лицата им. Компания сме. Лежим на плажа - каменист и с приказно кристална вода.Това са те - играят карти и бъбрят оживено. С тях минаха най-страхотните ми години - студентските. Те, някои сами още, други - семейни, пак са о ...

honesty

Проза » Други

2010-09-03T06:49:54+03:00 770

Чувствата

Кои са нещата, които ни отличават от животните, природата и ''жизненоважните'' предмети на нашето ежедневие... Не са ли това нашите чувства...? Какво правим, за да покажем хубавите и да избегнем лошите... Стараем ли се да покажем най-доброто от себе си чрез чувствата? Изразяваме ли достатъчно ясно н ...

unique-beiiby

Проза » Други

2010-09-01T14:59:12+03:00 1K 2

Силата на сляпата любов

Бъди слънцето в тежките ми дни, бъди светлината, водеща ме към по-добри дни.
Искам да си тази, която да държа за ръката, тази, която да ми отключи душата
oт мрачният затвор на грубостта и простотата, страха и самотата.
Имах сили да те намеря, макар да нямах сили да живея.
Вече мракът ме поглъща, при ...

Alurkoff

Проза » Други

2010-09-01T14:55:11+03:00 897 2

Вълци

Окъсаният й вид го порази. Уж заздравели стари рани, но дълбоките белези се простираха по цялата й душа. Поиска му се да се протегне и да докосне за миг яркото й излъчване, но това породи безпокойство в скиталческата му същност.
Той беше тя.
Докосването му до самия себе си беше твърде болезнено по н ...

ammonia

Проза » Други

2010-09-01T11:48:42+03:00 1K 2

Линията на покровителстваните

Хладно. Най-накрая беше хладно и се дишаше, това поне им е хубаво на нощите тук. И са едни такива ясни нощи... Луната и Слънцето като че ли се виждат на по-различно, понеже сме по-близо до екватора. Но внезапните ми географски пориви ги наруши той, Везните. Везните могат да бъдат доста колеблива и н ...

IvoAndreev

Проза » Други

2010-08-29T13:29:28+03:00 964 2

Ако Господ имаше профил във Фейсбук

Ако днес Господ имаше профил във Фейсбук, нещата нямаше да бъдат по- различни от библейско време. Той пак щеше да има тълпи от приятели, които щяха да натискат бутона "Харесва ми" на всяка Негова публикувана притча или проповед на планината. Но, когато стане време да Го разпъват на Голгота, нито еди ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-08-28T11:37:13+03:00 1.4K 2

Аз и животинското

Променя ли го? Променя ли света си? - Излишен въпрос. Разбира се, че не. Стои и чака. Тъпче на едно място. Като кон. Кон с капаци... Яд ме е. Вбесява ме. Съдбата не раздава шансовете си току-така. Не ги разпилява за щяло и нещяло. А вижте я нея, хем галеница, хем неблагодарница. Възможностите ù са п ...

Cveti_e_LuDa

Проза » Други

2010-08-28T11:15:42+03:00 1.3K 4

Клошарят

Клошарят ме забеляза отдалече. Още докато заключвах външната врата и слагах ключа в джоба си. Аз също го забелязах. Контейнерът е близо до оградата ни и пътят ми минава оттам. Там винаги някой рови. Направи ми впечатление, че нещо блести на врата му. Той спря да рови. Изправи се. Дългото черно парде ...

StefkaGaleva

Проза » Други

2010-08-27T23:16:49+03:00 2K 7

Спи градът...

Спи градът в безшумни тъмнини. На нощта невярна броди тя бездомна и сама, а дъждът ръми ли, ръми... Невидими вървят след нея жалби за преминалите дни. Спомените като кучета бесни злобно я разкъсват, а скръбта расте ли, расте. Миналото ù остана тъмен край, заледен е той сега, а виковете нейни нощната ...

bLoOdYkIsS

Проза » Други

2010-08-27T22:33:39+03:00 1.3K

Разговор без думи

Тишина. Стои между нас и ни отдалечава все повече и повече. Защо се получава така, един ден не можем да се откъснем един от друг, ръцете не могат да се отлепят, времето не стига, а думите са толкова много. А на другия телата са далечни, студени, дори и да са на една ръка разстояние, те не се докосва ...

albaJ

Проза » Други

2010-08-27T22:09:21+03:00 1.4K 3

Влюбени, влюбени, влюбени...

Влюбени, влюбени, влюбени...
Толкова много преплетени длани се разхождат по улиците.
Думи разпиляват и хабят.
Обичам те.
Единствена. ...

iachovska

Проза » Други

2010-08-27T21:50:21+03:00 1.5K 1

Аз

Събужда ме бяла пухкава мъгла. Целият град е потопен в нея, като в приказките. Клоните са заскрежени и искрят. Тихо е. Толкова е тихо, че чак се чува как се движи мъглата. Неделя е.
Напомня ми за несъществуващите ми илюзии. Вече. Напомня ми експеримента, който гледахме преди два дни. В планината. Ед ...

StefkaGaleva

Проза » Други

2010-08-26T12:10:09+03:00 890 2

Испански дневници(Резултатът от опитите Ин витро)

Резултатът от опитите Ин витро
В Мадрид не можеш да различиш деня от нощта.Пълнолуние е.Добър знак.Богородица е там, в лицето на луната.Съмва се.
Искам да попитам Бог дали не греша, като променя някои от неговите заповеди:
–Боже мой, смятам да правя добро само на тези, които ми правят на мен, а не к ...

Enena

Проза » Други

2010-08-26T07:23:58+03:00 1.9K 17

Първият път

Да кажа ли на майка ми? Така и не разбрах как цял живот съм в някаква ситуация, в която се чудя да кажа ли на майка ми. Стоя и гледам така наречения гипс, тук са някакви по-различни, в едни такива сини обвивки, не като навремето, когато си счупих ръката в детската градина. Абсолютно същата ръка межд ...

IvoAndreev

Проза » Други

2010-08-25T22:02:50+03:00 1.5K 3

Ден трети...

04.07.2010
Ден трети - “Робинзон ленд”.
Това е просто едно отчаяно писание на една самотна и също така отчаяна личност. Не е нужно да четеш това, а ако го прочетеш не е нужно дори да го харесаш, защото пишещия пише единствено и само за себе си и не се нуждае от твоето одобрение.
Няколко позакъснели ...

littlestranger

Проза » Други

2010-08-25T20:29:00+03:00 1.2K

Една тъжна българо-немска история

Това е една истинска история...
През 1944 година един взвод на немската армия бил настанен в селото на майка. По-скоро - на бъдещата ми майка, защото тогава тя била... още пеленаче. В къщата на баба и дядо дошъл на квартира млад офицер от Вермахта. Младежът, още с идването си, започнал да се радва н ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-08-25T20:12:57+03:00 915 1

Животът

Помни, животът е красив.
Дори когато ти се плаче.
Или болката е прекалено голяма.
Мисли, че в този момент се случва нещо прекрасно.
Нищо, че ти кървиш. ...

eli4ka95

Проза » Други

2010-08-22T17:16:49+03:00 1.1K 1 3

Сирак по призвание. Бизнес-просия

Из разни кални емоции, мътни, безкрайни гонения и малко сирашки мисли в една съвсем сирашка, кална локва.
Помня я тази локва. В същата дупка, на същата улица, в същите сивкави нюанси, в едно предишно детско безгрижие и в едно настоящо детско униние. Тя е много мъничка, достатъчно къса, за да побере ...

desipk

Проза » Други

2010-08-21T17:46:29+03:00 1.4K 1

Привет, Смотаняко

смо̀тан
Значение на думата "смотан"
смотана, смотано, мн. смотани, прил. Разг. Пренебр.
1. Който е неугледен, невзрачен; глуповат. Смотан човек.
2. Който е некачествен, невзрачен. Смотана кола. ...

iachovska

Проза » Други

2010-08-21T14:32:14+03:00 2K 4

Нека съдбата ме настигне

Лутам се, объркано е всичко. Лутам се в своята съдба. Обърканост... Да направя ли това, което трябва, или да изкажа това, което искам. Не, аз нямам право на нищо. Не трябва да наранявам никого, защото никой не заслужава да бъде наранен... освен мен.
Аз съм силна. Но защо се лутам? Колебанието ми е п ...

snejana1907

Проза » Други

2010-08-20T22:34:49+03:00 1.1K 1 5

Когато мъжете плачат...

Казват, че мъжете не плачат. Аз пък познавам трима мъже, които плачат. Единият е Исус. Бог. Нямаше да повярвам, че Той е Бог, ако не беше заплакал съвсем искрено, по човешки, пред гроба на своя приятел Лазар. Той се разплаква за него, макар че само след броени минути ще го върне от Смъртта, ще го въ ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-08-20T21:50:22+03:00 1.3K 5

Дъжд от смокини

Смокините узряха. Вече капят. Не бях ги виждала с години. Когато миналото лято са изкапвали, мен ме е нямало, не съм събирала. Сега съм тук и ги събирам, в чинии и в красиви фруктиери, а после сядам, гледам ги и пуша, не питам нищо, вътре в себе си се чудя – смокините награда ли са, или наказание?
Н ...

gergana-yancheva

Проза » Други

2010-08-11T08:43:03+03:00 1.5K 4

В мазето

Понякога ти се ще да изскочиш през прозореца, за да избягаш от себе си? Невъзможно! По черчеветата стърчат като пирони спомените ти. Затова - я, по-кротко! Спусни кепенците и остави в полумрака на същността ти да прекипи емоцията. Като изстине, ще се сгъсти, като мармалад, и ще покрие дупките по под ...

670301

Проза » Други

2010-08-08T12:47:16+03:00 793 4

Обичай ближния си, остави го да изживее греховете си

Човек казва: “Аз искам да се събудя духовно”. Това е негова цел.
Тази цел все още не е част от човека, а част от неговата его настройка. По някакви его-причини той иска да се събуди, да търси съзнателно.
Човек не може да си постави съзнателно духовна цел и да успее. Е, може да изглежда, че е успял, ...

BojidarZim

Проза » Други

2010-08-06T12:29:37+03:00 1K 6

Най-голямата мечта

Не мога да не се запитам, особено в моменти като този, какво да правя, когато се загубя. Знам какво ще кажете – огледай се за ориентир или нещо познато, питай за посоката. И ще сте прави – това би подействало. Да, би подействало, ако знаех къде отивам. Спирам. Оглеждам се. Сядам. Почвам да прехвърля ...

feanara

Проза » Други

2010-08-06T12:13:15+03:00 1.1K

Трябва да печелят само пепеляшките

Всичко, което трябва да направиш, е просто да ме изгубиш. Не тях или нещо – МЕН да изгубиш. И то не е да загубиш нещо важно и безценно – то е просто отметка в тефтера на нищото.
... А аз ще бързам за среща с дявола. Отново изгубих облога си с него. Ще му връча ново ковчеже със спомени. Но не – те не ...

Таша

Проза » Други

2010-08-04T21:23:31+03:00 1K

Огледало

Проследявайки неуспеха, частица от мен се откъсна, поглеждайки светa с неумираща надежда, надявайки се за спасение, неосъзнал истината, красотата и тъгата, заслепен от търсенето на отговори и въпроси, искайки да го приема, но не мога - изправен пред стъклената преграда, осъзнавайки, че не трябва да ...

Seron

Проза » Други

2010-08-04T20:52:23+03:00 767 1

Как написах „Голо момиче в лавандулата”

Как написах „Голо момиче в лавандулата”.
Следващият текст не е разказ, нито друг жанр, просто няколко думи...
Видиш жест, човек, спомниш си нещо отдавна забравено, съзнанието ти се свърже с подсъзнанието, възхитиш се на красотата наоколо, интересна природна картина те провлече – ето, започваш да пиш ...

Bezzhichen

Проза » Други

2010-08-03T22:48:40+03:00 1.6K 8

Робството и свободата в моя живот!

Как е устроен моят свят? Може ли ние - хората, да живеем в робство? Съществува ли пълна свобода? Тези въпроси вълнуват всички ни. А как ще си отговорим на тях?
Робството задължава обикновеният гражданин да се подчинява на по-силния, на по-мощния, на по-властния. То определя много задължения, но не д ...

energi4nata

Проза » Други

2010-08-03T16:00:27+03:00 2.3K 1 1