Епиграми, Миниатюри, Афоризми

3,2 резултата

Мисли

Мускулната треска е благодарността на тялото ти за това, че го поддържаш здраво.
Егоизмът е най-човешката черта в характера. Какво по-човешко от това да се опиташ да съхраниш живота си, да го направиш по-лек или просто да си доставиш повече удоволствие?
Наречете ме луд, но предпочитам самотата пред ...
942

Размисъл

Изкривени маниери, безобразни жестове, неприлични пози и рязка смяна на настроенията. Това представляваме като цяло днешното поколение. Жестоки, властни, непринудени и все по-малко усмихнати. Жители на един подвластен на груби, силни и отрицателни емоции свят. Хора, които не можем да си имаме довери ...
1.2K 1 2

Мисли

Красотата е в постъпките, а благородството – в красотата.
Съдбата е жестока кучка. Затова да й сложим белезници и да я изнасилим!
Четенето на поезията на Робърт Бърнс означава да виждаш звукове и да чуваш букви.
Творецът трябва да съществува само и единствено в изкуството. Всичко, което му пречи да ...
758

Днес

Днес пристигнах точно навреме, за да видя как влизаш.
Беше един обикновен, малко сив, малко замислен ден.
Както винаги, очите ти не се засмяха с очакваната топлина. Ти просто прекрачи прага и стоманените ти ириси се плъзнаха по мен като по хубава, но все пак без стойност картина. После потъна в собс ...
1K 2

Хей, тук ли си

Хей тук ли си, мое малко глупаче? С нелепата си усмивка и веселия си глас. Хей тук ли си, моя малка надежда, с догарящата си свещ? Хей тук ли си, моя несподелена любов? Със скърцащото ми като от детството скрин сърце, хей тук ли си? Тишината изпулсира, ти не си тук…
1K

На прозореца

Далечните звезди проблясват или пък вълните се разбиват в скалистия бряг. Мътно-светлинния изгрев разпръсква бледи лъчи по небето. Някъде тъмната гора говори с вятъра. Времето е застинало и на малки стъклени парченца се отронва от мислите ми. Неясните часове между съня и реалността се сплитат в изве ...
744

Разковани дъски - 66

Някои хора са на ракия, други на вино, трети на болкоуспокояващи, но най-опасни са тези, които са на свобода.
Винаги е по-добре, когато на човек му се налага да си извади поука, отколкото медицинско...
Най-трудно човек се превръща в личност, а най-лесно - в диктатор.
Фейс то фейс - когато с жена ти ...
1.6K 7

Простички мисли на един обикновен човек – 10

Открай време Любовта е любима тема за: поети, художници, луди и прекупвачи на души...
Само придворният шут знае колко самотен е царя...
Учим се, докато можем да изпитваме болка...
Най-лесно е да обвиниш дъжда, задето си забравил чадъра си...
Най-заразният любовен щам, ...
1.5K 11

Теорема за тъпите ъгли

Истината може да има много страни, но винаги ще изглежда крива, от гледната точка на този ъгъл, който смята себе си за най-прав.
779 1

Маска

Пробудих се в онзи ужасен миг, когато съня се превърна в реалност.
Пробудих се, бледа, изплашена от гледката пред затворените ми очи.
Пробудих се, знаейки истината.
Пробудих се....
И пропаднах в нов сън. ...
873 2

Аз

Взирах се в очите й и се опитвах да разбера какво чувства. Очите й са точно като моите – пъстрозелени, не особено големи. Съзерцавах зениците й, разширени от слабата светлина. Исках да погледна в душата й и да разбера какво става. Тя също ме гледаше втренчено, мълчаливо и сякаш ме изучаваше по същия ...
811 2

...

...
Когато обереш лозата, обрана ли е тя?
Когато късаш плод, плодът ли късаш всъщност?
Обираме това, което смятаме за наше.
Крадем и присвояваме - не го берем, не го откъсваме. ...
800 1

Времето си отива

Времето си отива. Стрелките се гонят, но не се достигат. Изостава едната, а другата бяга. Избледняват числата, времето се забавя. Стрелките започват да се настигат. Ала в мига преди да застанат на едно и също избледняло число, времето спира и надпреварата приключва. Времето не само отлита, времето с ...
956

И все пак може да е ослепителното слънце

Може би светът се е самоунищожил?
Или това просто е ослепителното слънце?
Къде са шумовете, какофонията, смехът?
Защо всичко глъхне, тъмно и неразбираемо като в сън?
Или това просто е ослепителното слънце? ...
754

Шепота на любовта

Разхождам се из улиците на вече заспиващия град. Наоколо няма хора, а само сенки. Луната ми прави път по който да вървя. И тръгвам по него. Вървя в тишина, за да достигна гласа, гласа на любовта. Не стигам до него, стигам само до звука от отминалата обич на две сърца. Все пак продължава да вървя, но ...
998 2

Светлата памет на дявола

Животът и смъртта могат да имат едно и също лице. Човекът разпознава себе си и на двете места. С малко повече късмет...
708 3

Колкото толкова

Аз разбирам, да крадете от държавата и да давате на гладните, но вие крадете от гладните и не давате на държавата! - Робин Смут
785

?

Последният залез плисна като прасковени вълни по лицето ми.
Първият изгрев след дългата нощ, изпълена с грях(?) и хаос, покри лицето ми с воала на невинноста и аз отново се усмихнах.
Отново ме обзеха онези мисли. И пак - дали съм свободна, дали не сгреших, дали не прибързах?
От очите ми капнаха още ...
720

Твореца на есента

Шумолят листа, някъде там под дърветата. Преминавайки през тях се опитвам да бъда тиха, но уви… Знам, чуваш стъпките ми и аз сама ги чувам. В късният залез все по-близо съм до теб, босонога пристъпвам, отгръщам страниците от листа, всяка с написания върху нея стих. И колкото повече вървя, те стават ...
975

През шала на спомена

Тази нощ се обърнах към залеза.
Тънки нишки надежда се сплитаха с дългите и все пак безкрайно безпомощни пръсти на времето.
Останах замислена...
Вгледах се по-ясно в болезненото злато на смъртта на слънцето.
Опитах се да те открия в безбройните късчета слово. ...
808

Разстоянието не разделя

И когато някой ти каже, че думите не значат нищо, знай, че понякога те са по-силни от разстоянието, делящо устните, които ги изговарят...!
697 1

Дяволският остров

Морето и океана сближиха ни двама. С теб сме щастливи и няма измама! На този кораб опознах любовта. Но, пред очите ни няма земя! И те питам любов: -Докога?
Нима така ще свърши живота... Под звездите и синята луна. Забравени от всички! Корабът плава. Дали пък не е тръгнал към ада?...
873

Разковани дъски - 65

Не си оставяйте вратички там, където има само стени...
Кошмарен казус за ловеца:
И вълкът сит, и тъщата цяла...
Сапьорски наблюдения насред минното поле:
ако черна котка ти мине път, остави я да продължи, нека видим докъде ще стигне. ...
1.6K 12

Жените

Да, защото жените се справяме с всяка една ситуация и колкото да сме наранени и колкото и да ни боли, стискаме зъби и продължаваме напред с високо вдигната глава. Усмихваме се, но никой всъщност не знае каква буря бушува вътре в нас, никой не знае как болката разкъсва душата ни, че сърцето стене. Че ...
770

Онзи ден

Малкото неща, случили се в Онзи ден ме объркаха.
Слънчевата светлина беше така ослепителна.
Въздухът тежеше, пълен със спомени за бъдещето.
Онзи ден вулканът изригна и светът се стопи.
След това гласът. Зелените очи. ...
869 2

Простички мисли на един обикновен човек - 9

Човек, който непрекъснато се обяснява в любов към парите, постепенно обезценява душата си до трийсет сребърника...
Щеше да е прекрасно, ако при търсенето на Щастието съществуваше подходяща пътна маркировка. Така поне щяхме да знаем, дали сме близо до него, или се отдалечаваме...
И глухонемият може д ...
1.5K 5

Ситни проблясъци

АСТРОНОМИЯ ЗА ЛУДИ
Знаеш ли, лятното нощно небе ми прилича на фин, тъмносин сатен, върху който някой със замах е разпилял няколко шепи златни зрънца и се надява, някакви си, измислени от него птици, да дойдат и да ги изкълват.
Въпросът е, кога ще му писне да чака и ще си събере чаршафа, заедно с цел ...
1.3K 11

Дъжд

Дъждът ме успокоява. Зная, че за много хора той предизвиква меланхолията, но мен ме успокоява.
Дъждът е това, което чувствам, начина, по който се чувствам мога да го определя с него.
Капките му са като моите мигове...
Един след друг постоянно и методично...
Нови и нови... ...
1.2K 2

Древни мъдрости от времето на Интернет Първи Поробител

Преди да пожелаете признателност,
е добре да прочетете "Себевзискателност".
От толкова много трогване,
ще се поболеете от трогателност.
Лице назаем може да си купите, ...
1.1K 1

Душевни изповеди

Душевни изповеди
Тези хрумвания на моя ум са плод на
на най-различни душевни състояния.
Именно това е причината някои от тях
да си противоречат. ...
1.1K

Разковани дъски - 64

Зададох в един форум въпроса: "Как да се избавя от излишните килограми?" и разни феминистки веднага ме набедиха, че искам да се отърва от жената.
"Узо Паралия - гърците са го измислили". Обаче "Узо" с паралия, са го измислили българките
/интерпретации върху рекламен текст/.
Ако сте изпуснали първите ...
1.5K 14

Кутия за спомени

Малка и бяла, поставена в ъгъла. Сравнително висока, но за сметка на това доста тясна. На места тъмна, на други по – светла. Тук – там шарена, на цветчета. Не пасващ капак, навярно от друга взет, но и той като нея шарен и сенчест. С прорез, през който да пускаш всеки един свой спомен:
За отминалото ...
949

Синьо

Аз съм инженер.
Падам си по точните науки и зa мен синьото БЕШЕ студен цвят.
Беше студен докато не видях очите ѝ.
В тях едновременно моретo и реките, и небето се сливаха за да направят този цвят...
В този син поглед има толкова топлота и любов......
939 2