Епиграми, Миниатюри, Афоризми

3,2 резултата

Болка...

Когато нещо си отива, всичко покрай теб е незначително. Нищо не те интересува. Всеки един предмет е черно-бял. Седиш в ъгъла на тъмната и мрачна стая, изпълнена със спомени за него. Спомени, които те натъжават и те карат да плачеш. Мислиш си: "ето, дойде денят, който все някога си очаквал, дойде ден ...
1.7K 1

Моите сентенции

Най-главното, което човек трябва да осъзнае, е откъде е дошъл и къде отива.
Истината е като Гордиев възел, отвържеш ли го, ще победиш.
Когато не умееш да говориш - постарай се с думите си да се добереш до Бога на мълчанието!
Истината иска жертви, а жертвите се броят като птиците наесен.
Когато те по ...
1K 1

Бутони за случване

mute: докато бродира в мрака, баба ми вижда мъртъвци. Говори си с тях, все едно са хора. А аз гледам отстрани и се питам: били ли са някога хора или просто всеки има нужда от тумор, който да му прави компания в тъмното?
stop: и ето, че денят на онова неизбежното случване настъпи. Настъпи ме и продъл ...
1.4K 1 3

Дали е така? От А до Я

Кое у човека развива най-бързи обороти? - АГРЕСИЯТА
Кой е най-силният човек на света? - БОГАТИЯТ
Кой е най-големият порок в обществото? - ВАНДАЛЩИНАТА
С какво е известен българинът? - ГАНЬОВЩИНАТА
Кое е това качество на човека, което на кривото казва право? - ДАРБАТА ...
1.6K 3

Не повярва...

Изгубих се в любовта ти, удавих се в сълзите ти, задуших се в ревността ти. Опитах се да разбера, да се променя... Но всяка твоя дума, всеки жест, се забиваха като кинжали в сърцето ми.
Не ми вярваш. Дори сега, когато всичко свърши, ти не вярваш. Не повярва и тогава. Довери се на чужди лъжи и слухов ...
1K 1

Безвъзвратно

Чувах, че ме викате - семейството, приятелите ми, ти. А аз стоях там и се взирах в непрогледния мрак. Не можех да разбера къде сте, откъде идват гласовете ви. Не можех да усетя прошката ви. Затъвах все повече в горчилката на думите си.
Нараних ви. Изгубих ви. Безвъзвратно...
893 2

Ти

Подлудяваш ме. Сякаш не съм себе си, когато съм с теб. Караш страните ми да поруменяват, а краката ми да омекват. От всеки твой поглед в стомаха ми запърхват пеперуди. Всяка твоя усмивка окрилява душата ми. Всяко твое докосване ме разтреперва. Всяка целувка ме кара да летя.
Правиш ме щастлива. Не си ...
1.1K 3

Има дни...

Има дни, в които човек се чувства на седмото небе от щастие. Когато накъдето и да погледне вижда само красота. Дни, в които очите са затворени за завистта и омразата и виждаш само усмивки и радост. Дни, в които се питаш с какво си заслужил всичкото това щастие. Има дни, в които другите някак избледн ...
1K 1

Голата лъжа

Да се опрости живота (да се лъжем за живота) е най-великата манипулация, която си позволяваме. И, разбира се, най-непосредствената ни нужда. Резултатът от тия усилия е винаги един – откриване на истините (истината) ни.
----
Да бъдеш откровен със себе си изисква (тоест невъзможно е без) една онтологи ...
1.4K

Историята на един човек с проблеми - Аз

Историята на един човек с проблеми - Аз
... Началото бе отдавна, дори не помня кога точно... просто ми харесваше аромата на Зеленото... беше приятен, леко сладникав и отпускащ... започнах да се събирам често с хора, които ползваха Зелено... И след време реших да го пробвам и аз... първия път не ми х ...
828

Общо взето нищо ново

Застой пред отворения прозорец.
Какво ли значи онзи дъжд?
Познати лица в калните локви.
Износена амбалажна хартия, творчество...
Параноята идва с кое? ...
1K 1

Смехът на клоуна... Ръцете на маймуната и полета на пеперудата с хартиените криле!

- ... Ха-ха-ха-ха!!!
- Като прочетен вестник си!?
. . . . .
Онзи, духовен дом, в който бездомникът
озари светъл праг на смирението... ...
1.2K 3

Хората

Хората
Мислите в главата ми се въртяха като във виенско колело, достигащи своите върхови моменти и спадове. Нещата, които бяха ценни за мен, се брояха на пръсти, а пръстите на останалите, безболезнено закърнели във времето, отдавна вече нямаше какво да изброят.
Хората доброволно губеха себе си във в ...
1.2K 3

Крадец

Часовникът удари 12 полунощ. Аз лежах в голямото балдахиново легло, самотна, без да мога да заспя. Изведнъж прозорецът на стаята изскърца. Чух стъпки по дървения под и бледа сянка се промъкна по него... Усетих как леглото ми пое тежестта на друг човек... Странно, но не се уплаших... Този човек, него ...
1.3K

Урина

Тишина. Слухът ми долавя единственo собственото ми дишане. Студено е и виждам как дъхът ми се разтваря като мастилена капка в чаша вода. Правил съм го безброй пъти, правил съм го навсякъде това тренирано откопчаване на колана и разтваряне на ципът на дънките. Механично движение с цел да се освободя ...
1.4K

Самота...

Самотата ме е обгърнала с ръцете си нежни. И не ще да ме пусне, живея всеки ден в една самота, пустота, къде отиде всичко хубаво, приятелството, любовта... Нима ми остана вярна само болезнената самота. Толкова е тъжна и мрачна тази самота. Не я понасям тази самота... Къде отиде всичко хубаво на света?
1.5K 2

Дъжд

Дъждът навън вали. Сипе се като поточе в планината.
Колко приятно е да седя на прозореца и да го слушам.
Да слушам дъжда. Колко по-голям мир чувствам сега.
По-спокойна съм. Моята утеха сега е шумът на дъжда.
След теб моето спасение е дъждът. ...
1.5K 1 4

Защо са нужни

Хубаво е човек поне да има един истински приятел, който да го разбира, да му помага в трудни моменти, да се забавляват през всяко предоставено време.
Но е лошо, когато човек няма приятели и остава неразбран. Чувствайки се половин човек и ненужен. Трудно е наистина в този объркан свят да намериш наис ...
1.2K 2

Някога

Някога търсех сърце,
което да тупти за мен.
Някога търсех вълшебната страна на чувствата,
a намерих тяхната самота.
Някога търсех обич, ...
1.7K 5

Защото... малко си вярвам

Хората... понякога не знаят какво крият в себе си. Понякога може да е усмивка... понякога тъга... понякога груба дума или цинизъм (червена точка) Хората са еднакви, различават се само по външност и качества. Объркана съм. Тишината ме раздира. Само онази тъжна мелодия кънти в съзнанието ми и не спира ...
1.2K 2

Безмислена измислица

Рисувам по ръцете си, забравили ласките... рисувам картини, останали назад във времето... мечтая да се върна пак там... където не рисувах, а чувствах... а сега тук е само ужасът на безвремето, въплътен в плътта ми - безплътна, но плътна, уплътняваща нищото... превръщайки го в нещо истинско - истинск ...
1.4K

Никакво

Днес е вторник, един никакъв ден от седмицата, малко в началото, малко в средата, неориентиран е, ми се струва. Дали когато хвана котката и я поразтъркам, ще се превърне в лампата на Аладин и ще ми изпълни не 3, а поне едно желание? Опитвам се и не става. Тази сутрин темерутлъкът ме е ударил много д ...
1.1K

Кръговрат

Картините се сменяха пред очите ми, а образите бяха едни и същи. Всичко бе снежно и бяло. Дърветата бяха свели ниско клоните си, сякаш ридаеха безмълвно. Снегът като че бе затрупал и грижи, и проблеми, и болки.
А напролет? Когато слънцето мъчително го разтопи с лъчите си? Борбата започва отначало. З ...
973 2

На Баща ми

Беше дъждовна ноемврийска сутрин. Заедно със едно съседско момиче бяхме се запътили към къщата на една съученичка.
Когато стигнахме, видяхме баща ù, който трескаво подреждаше документите на колата си, защото явно вече закъсняваше за работа. Щом го видя, нашата приятелка му извика:
- Тате-е-е, закара ...
995 4

Псевдо-екзистенциализъм

На този свят сме, за да се събудим сутрин, приели фактите за константи...
за да усетим душевните емоции - дадени ни като дар,
за да видим материята, но и криещото се във въздуха,
за да се заслушаме в шепота на миризмата и гласа на глухарчето,
за да проникнем в плиткото и да се загубим, ...
1.7K 2

Душа и капки

Представям си как в пространството, където душата ми играе - вали... тогава ми става сякаш по-леко... капките, с тежест, падат по нажежената от болка почва... където буци се търкалят и доразраняват безплодието... където огнени спомени са единствените изкопаеми - огледала на рубини с протъркани от съ ...
1.8K 4

Целувка

Целувката му ме остави без дъх. Толкова нежна, така топла и сладка. Гледаше ме. Очите му ми се усмихваха. Лицето му сияеше. Нямаше нужда да казва каквото и да било - блясъкът в очите му го издаваше. Аз вече знаех. Целуна ме отново. Беше толкова хубаво! Да можеше този миг да продължи вечно! Без излиш ...
1.5K 2

Огледална подкрепа

Огледална подкрепа
Пролетта дойде и първите слънчеви лъчи докоснаха смръзналата се и студена земя. Природата се разбуди и цветовете на дърветата и храстите създадоха нова картина в очите на хората. Наред с това и птиците започнаха да се завръщат и огласят с хубавите си песни всичко наоколо.
Днес, за ...
1.3K 1

Преди и сега

Преди и сега
Преди времето с теб минаваше бързо,
никога не беше достатъчно – исках още и още.
Сега времето сякаш е спряло,
всичко е едно и също. ...
1.3K 1

Искам в нощта

Искам да те докосна с пръсти, за да видя дали си реален. Искам да видя дали си от плът, какво има в теб, искам да надникна под твоята обвивка и да я накарам да се разтвори като цвете след дъжд. Искам да живея и да дишам, да говоря истината от извора на сърцето, от дъното на душата. Искам да сме заед ...
1.1K 1

Пролетта те вика

Усещаш ли днес, че идва пролетта, пристъпя топла и обятията си разтваря, килим от люляци и божури ти постила, омайва те със свежест. Готви се, пътнико любими, готви се за пътя на пролетта, за нейния венец от нарциси и от зюмбюли. Отдай се и тръгни по пътя на пролетта и нейното тръпно ухание, чуваш л ...
1.1K 1 1