Епиграми, Миниатюри, Афоризми - Проза

Когато.

К О Г А Т О.
В противоречие с всички правописни правила нарочно сложих тази точка горе, за да попреча сюжета да не се излее целия в заглавието и да се получи разказ само от едно заглавие, но без изложение или, както правилно някои от вас ще забележат, да се получи разказ, но без заглавие. Коректорит ...

APOLON

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-07-22T01:17:57+03:00 1.3K 1

Можех ...

Морето от сълзите си можех да преплувам, а сега се давя.
Полето на мечтите си можех да обходя, а сега се губя.
Образа ти можех с часове да съзерцавам, а сега ме няма.
Можех да превържа раните и пак да затанцувам, но вече не боли.
Можех да излъжа, че това не са сълзи, но дъждът отдавна спря. ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-07-21T15:43:02+03:00 885 2

Надежда

Понякога животът ни среща с някого...
Един ден, докато сме с този човек разбираме, че той вече е част от живота ни...
Вярваме в това, щастливи сме че сме с него...
Така е всеки ден... всеки час... всяка минута...
Минават седмици... месеци... години... но всичко е както обикновено... ...

PoIsOn`HeArT

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-07-19T00:18:46+03:00 1.3K 1

Нека поговорим

Нека си поговорим за есенните листа. Или за звездите, блещукащи в клоните на изсъхнало дърво. Нека поговорим за кораба в морето, който няма да намери своя пристан. За войникът, който никога няма да се върне у дома. Или за девойката, която ще го чака вечно.
Нека помълчим за просяка без крака, танцува ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-07-16T15:48:49+03:00 1.9K 3

Чистота

Чистота. Безкрайна чистота и мъгливо слънце обкръжаваха дните ми. Обичах ей така, без да ми трябва нищо, без причина. Просто обичах. Живеех. Може би съм вегетирал, но чувствах, че живея.
София
11.07.2009 год.

UGLY_BOY

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-07-12T19:44:06+03:00 1.7K 5

Сутрин...

6.00 сутринта е.
Тъкмо небето посреща любимото и така чакано слънце и изпраща вече изморената луна. След няколко часа тя отново ще се върне и така е всеки ден.
Вятърът подухва леко и листата на дърветата потрепват като струни, докоснати от ръцете на талантлив музикант.
Птичките току-що отварят очите ...

PoIsOn`HeArT

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-07-11T18:05:16+03:00 1.4K 1

Мрачина с ярка светлина

Картинка.
Тъмночервено небе, почти черно. Не се вижда нито луна, нито слънце, само няколко тъмносини, почти черни облака. Океан. В далечината отляво остри, назъбени и стръмни скали, над тях кръжи малко ято мършояди. В средата отпред връх на риф, подаващ се на около метър над водата. На рифа седнало ...

dfshwsh

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-07-11T14:41:15+03:00 939

Галия

Картинка.
Маса, дълга дървена маса (20 метра); около масата дървени столове, много столове; на масата дървени чинии, много чинии; около чиниите - дървени прибори, много прибори; в чиниите месо - свинско... в едни чинии цели глиганчета, в други - части от глигани; около глиганите в чиниите - вино... ...

dfshwsh

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-07-10T02:03:15+03:00 1.1K

Спасение

Дъждът е спасение за слепците.
Дъждът е спасение за обичащите.
Дъждът е спасиние за страдащите.
Дъждът е спасение за всички, които искат да скрият тъгата.

LoSt_In_DaRk

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-07-09T09:52:43+03:00 1.3K 1 2

Пътеките разделят хората

Когато погледна в очите ти, виждам човека, който искам да бъда. Виждам мечтите си. И знам, че те ще се сбъднат, стига ти да си до мен.
Правих много грешки, зная. Наранявал съм те много пъти, зная. И някой ден ти ще си тръгнеш от мен... Без да кажеш сбогом. Просто ще събереш късчетата от разбитото си ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-07-08T16:10:12+03:00 1K 3

Любовта

Любовта
(импресия)
Пристъпих в храма. Гола. С разголена душа, не плът. Заболя ме. Лъч светлина прониза душата ми. Този лъч беше Любов. Пречистваше ме - от суетата, от неверието, от колебанието, от страха.
Подвластна на суетата, сменях маски без капка свян. Бях ту нежна романтичка - със сплетена коса ...

rarebird

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-07-05T18:06:54+03:00 1.6K 15

В очакване на утрото

Обичам да стоя отстрани, да съм в сянка - тъй незабележима, тиха и потайна - само да наблюдавам.
Не търся внимание, а привличане със себеподобно...
Всичко ми изглежда като от чужд свят, в който съм попаднала случайно и само приспособяването ме спасява.
Ако можех да се превърна в прашец и вятърът да ...

SKY

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-07-04T23:23:52+03:00 1.2K 1

Нека вали

Навън вали.
Топлият летен дъжд ме вика от перваза на прозореца.
Красиво е.
Лятно.
Пълно с надежда. ...

hellwoman

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-07-02T20:29:57+03:00 1.5K 1

Студено е...

Студено е и аз съм тук.
Мрачно е, но аз съм тук.
Гробовно тихо е, а аз винаги ще бъда тук.
Страшно е, а мен ме няма.
Крещиш, докато потока от любов, проправящ си път към сърцето ти, не пресъхне. Тишината кънти в думите ти. Защо не ми го каза преди? Когато още можех да съм твоя? Сега съм чужда и далече. ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-06-26T17:13:13+03:00 931 1

Сънувах, че се раждам

Сънувах, че се раждам
Сънувах, че се раждам. Болеше. Беше тъмно, влажно и непознато. Страхувах се. Исках да се върна обратно - при невидимия глас, който пее; при светлината, която обгръща с любов; при цялото. Не исках да бъда звук, след като съм била песен. Не исках да бъда искра, след като съм била ...

rarebird

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-06-25T12:01:32+03:00 1.3K 10

Помниш ли?

Помниш ли, когато се срещнахме за пръв път? Ти ми се усмихна, а аз те подминах с поглед студен. Вбесих те, нали?
Помниш ли, когато ми даде полско цвете, а аз го оставих да изсъхне, защото не беше красиво? Натъжих те, нали?
Помниш ли, когато ми призна, че ме обичаш? Целуна ме, а аз си тръгнах. Нарани ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-06-21T19:55:50+03:00 1.3K 18

Преследване на любовта

ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ЛЮБОВТА
(хумористична миниатюра)
По стъпките те следвах, любов, но по време на секс-турнето ти те изгубих.
:-) :-) :-)

otkroven4o

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-06-18T11:24:20+03:00 1.4K 9

То

Няма да забравя това създание, което слабо наподобяваше жена. Нарекох го То, заради липсата на принадлежност към пол, раса и каквото и да било човешко.
Видях го да седи на бордюра между две сергии на женския пазар в София. По тялото буквално висяха дрипи, които някога може и да са минавали за рокля. ...

rarebird

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-06-18T09:49:13+03:00 865 3

Моно

В свят на скучни лалета и празни мелодии открих лъч надежда, който ме водеше по каменистия път към мен самата. Но слънцето изгря на хоризонта и заслепи лъча ми. Очите ми ослепяха, станах себична, на демони се молех за трошичка любов, а разврат получих. Черен облак от печал слънцето измамно изпепели. ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-06-16T21:57:28+03:00 950 1

Хората...

Хората... Какво за тях? Те са само хора, нищо повече... миниатюрни фигурки, които щъкат и след себе си прородата заличават, а тя – природата... НЕ умира, НЕ прощава, а ОТМЪЩАВА ЖЕСТОКО...!
Страшничко е, нали, когато ИСТИНАТА ИЗПЛУВА НА ПОВЪРХНОСТТА НА ЧОВЕШКАТА МИЗЕРИЯ И БЕЗОТГОВОРНОСТ... Това са РЕ ...

Plambo

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-06-14T21:13:42+03:00 1.4K

Ръце

Тихо е. Тихо и красиво. Поглеждам през прозореца и за миг ми се струва, че времето е спряло. Ето - млад мъж е вдигнал ръка и маха на момичето си, което е спряло от другата страна на улицата, а една жена е протегнала своята, за да погали бебето си. То пък е устремило своите кунки (ах, тези мили баби! ...

rarebird

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-06-14T18:38:49+03:00 1.1K 5

Кога грознота е красиво, а красивото - грозно

КОГА ГРОЗНОТО Е КРАСИВО, А КРАСИВОТО – ГРОЗНО
Когато изневеряват, облечената и късокрака лъжа е единственото създание от женски пол, което мъжете предпочитат пред голата, дългокрака истина.

otkroven4o

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-06-12T13:53:04+03:00 3.5K 17

Победа

ПОБЕДА
“Дойдох, видях” и... поисках да ослепея.

otkroven4o

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-06-11T11:27:48+03:00 1.3K 4

Следизборно

България я очаква рецесия,
а гражданите и погребална процесия.
+ + +
По-добре голобрад, отколокто гологъз политик.
+ + + ...

mihri61

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-06-11T10:52:55+03:00 846 2

Очите

ОЧИТЕ
Очите за себе си са винаги по-далекогледи от очите за другите.

otkroven4o

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-06-10T14:52:24+03:00 1.3K 2

Изоставена

Всяка нощ се събуждам от едни и същ кошмар. Стоя в средата на нищото, а мракът ме заобикаля. Крещя имена, непознати за мен, но никой не ми отговаря. Сама съм. Не, не сама. Изоставена.
Черна и мека като кадифе, тъгата ме обгръща и започва да се затяга около тялото ми. Стиска ме като менгеме, оставя м ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-06-09T18:45:08+03:00 983 6

Тъга

yulia

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-06-04T23:25:46+03:00 906 1

Вина

Случвало ли ви се е да се чувствате виновни, когато нещо се прецака? Да чувствате, че нещо се е провалило заради вас, макар това да не е така?
Точно така се почувствах онзи ден. Виновна. Никога не съм се чувствала по-гадно, сякаш съм най-низшето същество на планетата и не заслужавам ничие съжаление. ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-05-31T18:09:40+03:00 969 2

Тук долу...

Тук долу всички се реем. Живеем в мъглата, забулваща съзнанията ни, прикриваща черните ни грешни души.
Тук долу всички сме слепи за чуждата болка и мъка. Слепи за собствените си недостатъци, но зрящи за чуждите.
Тук долу всички сме глухи за гробовните стонове, раздиращи мрака. Чуваме това, което ни ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-05-30T20:57:53+03:00 1K 1 1

Северен дъжд

Край безброй планини вилнее северен вятър и всичко след себе си той разпилява. След това северен дъжд пронизва вечните скали и причинява много беди. Раздалечават се тъмните облаци. Слънцето проблясва в очите на хората. Но те тъжни са. Защо ли? Защото северният дъжд мечтите им разруши. Но слънцето ще ...

SweetDaniel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-05-28T21:07:38+03:00 1.4K 4

Спомен?!

Спомен?!
Не залагам на спомена. Той е като губещ кон. Дори и красив, може да ме подведе. Често смесвам спомени и мечтания… и не само… Преплитат се с истински изживявания… Спомням си… Летните звезди нямат нищо общо със студенината на лунния зимен пейзаж… Залпове от светлината на залеза изпълват с пур ...

pavli

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-05-27T22:50:35+03:00 1.9K 16

Една позната

Всички външни бедствия са несравними с великото бедствие вътре у нас – глупостта.
----
Глупостта е убедителна, затова така често прибягваме към нея.
----
Рутината е първата стъпка, с която ни примамва глупостта, фалшивото въображение е втората. ...

selsal

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-05-27T09:19:46+03:00 1.3K 4

Обещание

Когато те погледна, виждам всичко, което искам да ти кажа. Виждам любовта в очите ти. А ти виждаш ли същото в моите?
Усмихваш се и озаряваш сърцето ми. Хващаш ръката ми. Взираш се в очите ми. Мълчи! Не е нужно да говориш, за да те чуе душата ми. Не е нужно да си перфектен, за да те обикне сърцето ми ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-05-26T09:34:13+03:00 1K 3

Човек - това звучи съмнително

Две причини –
Причина за човешкото разочарование е самонадценяването, което реалността ежедневно ни разкрива. Причина за човешката глупост е отказът да се приеме това разкритие.
Два признака –
“Чувствам се млад” е израз, който еднозначно сочи, че вече си стар.
---- ...

selsal

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-05-17T13:04:43+03:00 1.3K 2

Война и мир

ВОЙНА И МИР
Някои хора са в мир със себе си само, когато са във война с другите.

otkroven4o

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-05-09T13:01:23+03:00 1.5K 5

Очите ти

Погледнах днес твоята снимка остаряла от преди...
Очите ти зелени блестяха като звезди! Бяха тъй зелени, искрящи, втренчени нежно, в този миг гледаха мен. Както преди ме гледаше влюбено ти, и изписваха думите ,,Обичам те’’. В този миг се напълниха очите ми с виновните горчиви сълзи, как успях да те ...

elizabeth92

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-05-05T18:25:52+03:00 1.3K

Душа

Поглеждам към земята,
докосвам я с ръка,
топла е и е кафява,
разпукнала е като в пролет.
Поглеждам към полята, ...

Галена

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-05-05T15:32:54+03:00 1.2K 3

Очаквам дъжда

Очаквам дъжда
Очаквам дъжда. Въздухът е кристално чист. Вятърът донася аромата на първите капки… Листата на дърветата потреперват в очакване… Небето все още синее. Перести облачета в далечината загатват за промяната… Усещам топлината на земята… В мен жадно настръхват всички ъгълчета със забранени ми ...

pavli

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-05-05T08:22:52+03:00 1.4K 9

Един мрачен ден

Мрачен ден навън е днес. Пак дъждец се лее, от намръщено небе! Капчиците падат една след друга безмилостно на плочките на двора... Небето нервно се разцепва от светкавици, грамотевици зловещи. Но пък въздухът е свеж, приятен влажно студен...
Мислите ми малко навяват мрачни, може би от времето е, каз ...

elizabeth92

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-05-01T20:57:34+03:00 1.1K 1

Клиширан вик

Пробуждане
Откога не си шептял нежни думи,
откога не си потъвал в две мили очи,
откога не си заспивал като дете до любим човек,
откога не си се любувал на изгревите, ...

Kors

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-04-23T19:43:08+03:00 1.5K