Епиграми, Миниатюри, Афоризми - Проза

Когато небето плаче

Целият ден беше мрачен. Облаците се събираха малко по малко, мрачните им лица изпълваха цялото небе, докато накрая закриха и слънцето. Заваля дъжд. Отначало само ръмеше, но постепенно дъждът се засили. Докъдето стигаше взорът, всичко беше сиво, тъмно... Цялата тази тъга идваше от небето. То плачеше, ...

Ilere

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-12-14T07:07:59+02:00 902 1

Отражения 49

Отражения 49
Лицемерието и подлостта са качества, които подобно на сходни цветове от дъгата е трудно да се разграничат.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-12-13T00:46:34+02:00 1.4K 3

Азбучна любов

Ах, любов
Божествена,
Величествена,
Голяма,
Дива, ...

Pepsi_pz

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-12-11T16:12:37+02:00 1.5K 1

ирр

Илюзиите, разочарованието и реалността...
Илюзиите.
Това са онези малки неща, които израстват в съзнанието ни.
Понякога бавно, друг път невероятно бързо и така всяка следваща
секунда, всяка минута, всеки ден, те обземат мисълта ни ...

outoftime

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-12-11T02:02:28+02:00 1.8K 1

Отражения 46

Отражения 46
През призмата на егоизма кръвната връзка не се забелязва.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-12-10T05:20:35+02:00 1.3K 1

Самотният мъж

Мъжът вървеше по пустата улица, обграден напълно от студените, неприветливи сгради. Уви се още по-плътно в палтото си. След това продължи по пътя. Една мисъл бе в главата му - самотата. В града всеки беше сам... В града всеки беше отхвърлен... Колкото и да се опитваше, той не можеше да спре да мисли ...

Ilere

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-12-09T20:02:19+02:00 948 3

Отражения 45

Отражения 45
Родителската любов и пожертвувателност са най-възвишените и нежни чувства, на които човек е способен, но за жалост се срещат и духовно осакатени, жалки индивиди, чийто егоизъм е зашеметяващ.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-12-09T14:44:36+02:00 1.4K

Защо?

Защо вечно се налага да се бориш?
Защо всеки по пътя си иска да те стъпче?
Защо омразата ни завладява,
а гневът и завистта заслепява?
Къде е любовта, ...

Pepsi_pz

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-12-07T23:05:20+02:00 1.3K 3

Огледален образ

Ако се погледна в огледалото, ще видя ли теб? Ще видя ли твоето лице?
Очите ще са зелени, лицето сякаш кърваво, а ръцете копнящи за предателство. Дали това си ти? Или аз!?
Огледало... образ на сърцето и душата...
Но забравих за мечтата, а ти забрави ли красивите мечти, от щастие "белите" сълзи?
Сяка ...

alex_f52

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-12-06T22:58:50+02:00 957 2

Спомен

За миг остана сама. Седна на масичката и извади от джоба си стара снимка. Бяха минали 7 години. Седем тежки за нея години, през които трябваше да се справя сама. Кога станаха толкова? Помнеше последния път, когато го видя, сякаш беше вчера. Спомняше си красивите му зелени очи и усмивката му. Каза й, ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-12-05T20:22:19+02:00 978 4

Отражения 42

Отражения 42
Същността на един човек проличава най-добре, когато му дадеш власт.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-12-05T07:33:52+02:00 1.4K 4

Среднощен разговор за спомените

- Хубава си.
- Мерси. Учудващо е, че го забелязваш...
- Затова ли е всичко? За Мен? Да го забележа?
- Не, естествено... Отдавна не е за теб…
- За кого тогава? ...

prashinka

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-12-03T19:16:06+02:00 1.2K 1

Съдба

... хм, и той дойде, заговори я, бе странно. Хареса й, сякаш от години го познаваше. Налудничаво, но прекрасно, грешно, но невероятно. Той й поради усмивката си, част от сърцето си, даде й душата си, невинната си обич, подари й чувствата и вълненията, страстта и желанието, които тя бе търсила толков ...

lost_in_time

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-12-02T16:39:34+02:00 1.3K 1

Молитва за дъжд

Земята е суха и напукана, също както сърцето ми. Растенията умират, също както съзнанието ми. Отчаяно се нуждаят от дъжд. А аз толкова силно искам да заплача... но нямам сили. Времето е мрачно, задушно. Черни облаци са надвиснали над замиращата майка земя, мирише на дъжд... но не вали. Черни и печал ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-12-02T16:08:39+02:00 1.1K 2

За аритмията като сърдечна гордост

Срещат се хора, които чувстват, за да не мислят.
или
Натрапчивото чувство, че не може да се мисли, е най-силното основание човек да “мисли”, че е много чувствителен.
или
Пестеливостта в чувствата поражда чувствата. А едничка мисълта създава тая пестеливост. ...

selsal

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-30T09:25:12+02:00 1.3K 1

Отражения 38

Отражения 38
По-лесно е да станеш велик за народа, отколкото за тъща си.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-30T08:17:46+02:00 1.4K 4

Сянка

My blood wants to say 'Hello' to you,
my fears want to get inside of you,
my soul is so afraid to realize
how very little there is left of me.'
('The Perfect Drug'-Nine Inch Nails) ...

Carmmine

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-29T23:23:09+02:00 1.7K 3

Недъг

Загледан в старата снимка на нощното шкафче, той не усети как стана полунощ. Цял ден прекара вкъщи, вглъбен в мислите си. Цял ден се опитваше да събере късчетата от пъзела на паметта си, но напразно. След инцидента преди месец той не беше същият човек. Промени се. Животът му се промени. Макар на пръ ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-29T10:16:30+02:00 1.1K 2

Отражения 37

Отражения 37
Много лесно е да твърдиш, че не искаш да си богат, но безкрайно трудно да постигнеш противното.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-29T00:50:24+02:00 1.4K 2

Отражения 36

Отражения 36
Понякога сред хора човек е най-самотен.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-28T07:01:29+02:00 1.4K 3

Отражения 35

Отражения 35
Често се казва "Приятел в нужда се познава", но много хора се сещат за приятелите само при нужда.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-27T07:58:58+02:00 1.4K 3

Разбрах

Хубаво ни беше на двамата. В лоши моменти се преборвахме с трудностите.
Знаех, че ще дойде денят, когато нашата приказка ще свърши.
Но дойде денят, в който ти срещна момчето с лъскавата кола и многото пари.
Тогава разбрах, че любовта е сълзи и болка.
Усетих самотата и разбрах, че любовта е лъжа, изм ...

broken-heart

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-26T19:36:18+02:00 1.1K 4

Заваля

Заваля! И изми всички улици, телеграфните стълбове, жиците със врабчетата, накацали по тях. Заваля! И зачука по моя прозорец, като плач, като пукот на счупена кост, като звън от разбито стъкло.
Заваля и превърна душата ми от свърталище мрачно на дяволи, в чист и светъл извор на жива вода.
Заваля! Ще ...

Апостолиция

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-26T12:40:13+02:00 924 4

Отражения 34

Отражения 34
Най-голямото наказание за човека е старостта.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-26T09:22:27+02:00 1.2K 5

Отражения 33

Отражения 33
За много пари Темида би си затворила очите, но не и Афродита.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-25T08:37:30+02:00 1.1K 3

Докога да те чакам?

На най-нежната – нощта
На най-потайната – нощта
Събуждам се.
Нощ е.
- Здравей, мрак – казвам. ...

The_Crimson_King

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-21T18:30:54+02:00 2.5K 12

Отражения 26

Отражения 26
За изневярата на един са виновни трима.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-16T06:23:37+02:00 1.3K 9

Моят град

Вървя по улиците на града. На моя град, тъй близък и далечен. Срещам погледите на хора, които може би съм познавала някога. Пресичам двора на гимназията. Татко, татко, къде си? Кога отлетяха годините, когато всички тичахме при теб за щяло и нещяло? И ти ни бе опора и пристан. Няма те вече и нищо не ...

berta

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-15T19:42:32+02:00 1.6K 1

Някога

Някога ще разбереш, че си значел нещо в живота ми! Някога ще осъзнаеш, че си бил най-важният човек в живота ми! Някога ще изпиташ болка, каквато аз изпитах! Някога ще разбереш колко много ти липсвам, както ти на мен! Някога ще разбереш, че те обичам много, но ще бъде твърде късно!!!

bLoOdYkIsS

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-14T22:59:25+02:00 1.5K 1 1

Отражения 24

Отражения 24
Живей така, че да не се страхуваш да отвориш входната врата, когато се звъни.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-14T08:39:23+02:00 1K 6

Отражения 23

Отражения 23
Потвърждение, че природата е създала първо тялото, а след това разума, срещаме на всяка крачка, наблюдавайки поведението на някои от околните, които все още не са получили ценната доставка.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-13T07:31:06+02:00 1K 3

Кошмар

Беше полунощ. Пълнолуние. Студен вятър развяваше косите ми. Босите ми стъпала докосваха сухата трева. Някъде в далечината проблясна светкавица и озари черното като катран небе. Само за миг, а после тъмнината отново ме обгърна. Приближих езерото. Водата беше кристална, почти като стъкло. Пресегнах се ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-11T17:09:41+02:00 2.1K 3

Отражения 21

Отражения 21
Тайната се пази най-лесно от един човек.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-11T07:23:04+02:00 1K 4

Обречени

''Махни се от пътя ни! Чуваш ли?'' За кой ли път вълните ядно се блъснаха в него. И, засилвайки се, отново и отново се втурнаха напред. А той, безмълвен и горд, ги наблюдаваше снизходително, осъзнал своята непристъпност.
Но веднъж една вълна, изморена от тази неравна борба, се отпусна във вдлъбнатин ...

berta

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-09T18:15:07+02:00 1.4K 1

Отражения 20

Отражения 20
Малко са хората, които са способни да се радват на чуждия успех.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-09T09:41:15+02:00 1.2K 5

Отражения 19

Отражения 19
За будния нощните часове са най-дълги.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-08T06:00:41+02:00 1.1K 4

Смачкани мисли

Прибра се по тъмно. Закъсня. Аз те чаках. Тъжен си. Сядаш уморен на бюрото - ще ми пишеш писмо. Хващаш лист и химикалка. Написваш името ми и спираш. Вятърът духва листа ти. Оглеждаш се объркан. Поглеждаш през затворения прозорец и виждаш лицето ми сред сухите клони. Вземаш друг лист и пишеш нещо. Сп ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-07T23:54:02+02:00 2.2K 4

Отражения 17

Отражения 17
Някои хора живеят безгрижно ден за ден, докато други живеят само за да натрупат богатство.

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-06T12:07:04+02:00 1K 4

Нещо тъжно

Ние, хората, обичаме болката. Обичаме да ни боли. И точна поради тази причина се нараняваме. И после страдаме и ни е някак хубаво. Живеем в 21 век, където всички сме се превърнали в жалки мазохисти. Предпочитаме драмата пред спокойствието. И я внасяме в живота си, без да мислим за последиците. Привл ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-05T18:15:39+02:00 2.2K 4

Отражения 16

Отражения 16
Числовото превъзходство на група хора не гарантира правотата на тяхното становище.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-11-05T07:26:59+02:00 1K 3