Повести и романи - Проза

Виенско кафе 3/ 18

– Пожар.
Изгледах учудено Кристиан и се надигнах от него, беше казал стоп думата.1
– Какво има?
Той направи виновна физиономия:
– Бирата иска да излиза. Отключи ме. ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-12-15T02:21:42+02:00 2K 5 3

Чистилището /плюс Ада и Рая/ - 3.

5.
Юлина ме завари спящ върху малкото легло. Само ме избута, легна до мен и заспа. Аз усетих анексията на мястото, но опитът ми подсказа да не протестирам – изгубеното за това време можеше да използвам за отдих.
Тая вечер минахме без храна. Но пък се наспахме. Затова, когато на сутринта тя отиде пак ...

генек

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2017-12-14T13:59:31+02:00 909 2 3

Виенско кафе 3/ 17

По принцип имаше две бавачки, които гледаха децата, когато се налагаше. Таня беше с Алекс откакто се беше родила Дари, а когато ми взе пералнята Алекс нае и втора жена. Идеята беше Таня да гледа Бори, че е по-малък, а другата бавачка Дари. Алекс беше научила Дари да спи с нея на спалнята, не знам за ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-12-14T13:51:44+02:00 2.4K 7 4

Чистилището /плюс Ада и Рая/ - 2.

3.
А аз трудно свиквам. Нрав… Колко проблеми имах заради него по онова време… На Земята…
Някак си не мога да схвана основното правило на щастливите хора – оцелявай! Не живей, оцелявай…
Защото животът е разнообразен, изисква интелигентност, дава възможност сам да си го строиш. А оцеляването е еднотип ...

генек

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2017-12-13T12:17:37+02:00 1.1K 6

Пътеките на живота

13
Седемгодишната Олая Джанингстън и майка ѝ – Марта, живееха на улица „Болдър“. Едноетажната им къщурка се намираше в близост до тази на измъченото семейство Ъпългейт.
Малката им градина бе изпълнена със страхотно изглеждащи цветя. Бетонната мивка, обримчена със саксии за украса, излъчваше масивно ...

thedac

Проза » Повести и романи

2017-12-13T11:24:01+02:00 651

Нечистите - глава 1

Бяла като мляко кожа, красива руменина, лазурно сини очи, плътни устни, дълги мигли, красива руса коса, вдигната в изящна прическа. Елизабет би изглеждала перфектно, ако не бе досадното детинско излъчване, което все още притежаваше. На шестнадесет, женствеността ѝ все още бе като напъпила, но неразц ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2017-12-13T10:38:16+02:00 3.4K 4 3

Старият албум

За миг отварям стария албум
и нежен спомен просълзи ме.
Да видя аз лицето ти отново,
и очите-сини отворени широко.
Спомена за теб да върна, ...

pamitam

Проза » Повести и романи

2017-12-12T23:32:46+02:00 862 1

Чистилището /плюс Ада и Рая/

ПЪРВА ЧАСТ
1.
Телефонът иззвъня нейде след полунощ. Очаквах го – тук телефоните те събуждат най-вече, когато си се отпуснал, но, разбира се, пак ме изненада. Ръждясал, продран, тенекиено-повръщащ звук… Да ви кажа – дори телефонът, който нашите монтираха, когато бях в единадесети клас, имаше по-чист ...

генек

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2017-12-12T08:36:02+02:00 1K 2 6

Виенско кафе 3/ 16

- Аз не си гледам детето, защото веднъж съм излязла, а ти си баща за пример, защото идваш да го виждаш веднъж на две седмици, така ли, Кристиане?!
Кристиан ме погледна ядосан.
– Веднъж?! Ти въобще не се прибираш при него. Интересува те само с кого да се изчукаш, пет пари не даваш за детето.
Изгледах ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-12-10T22:16:59+02:00 1.1K 5 5

Виенско кафе 3/ 15

Криси се прибра след месец в България. Като разбрах за кой ще работи се усмихнах, поредната работа която Алекс му беше уредила. Познавах Иван, запознахме се още докато бях бременна. В шестия прокървих леко на работа, уплаших се и отидох на гинеколог веднага. Каза ми, че всичко е наред. Тръгнах към с ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-12-09T17:39:11+02:00 1.5K 5 2

Ваньови вълнения, 1-ва част от повест

„Како, ле, како! Ти ме отгледа!
стана свидетел на тихи победи!“
***
Тринайсетгодишният Ваньо написа с красиви букви първите два стиха от поредното си стихотворение. Посвещението започваше много обнадеждаващо; от него лъхаше някаква чиста и дълбока любов, говореща за силната връзка между по-голяма се ...

thedac

Проза » Повести и романи

2017-12-09T17:28:39+02:00 668 1

Седем по рихтер

Родена съм на село. Е не съвсем, родих се в окръжния град, но още на петия ден ме пренесоха на село поради липса на жителство. Да, и това съществувало в онази далечна година. Родителите ми бяха странен съюз за онова време - от една страна баща, син на кулак, а от друга майка, която произхожда от сем ...

aleksandra79

Проза » Повести и романи

2017-12-08T21:41:35+02:00 1.3K 1 1

Виенско кафе 3/ 14

И после изведнъж адът ми се стовари на главата, Бори се разболя. И започна някакъв безкраен кошмар, линейката която дойде след повече от 40 минути, спешното в което никой не искаше да ни прегледа, една болница, втора болница и накрая мама и Борил паникьосани дотам, че викнаха хеликоптер, за да ни вд ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-12-08T08:43:41+02:00 2K 7 6

Пътеките на живота

10
Учителката по музика – госпожа Йоанда Кънингам – подреждаше всякакви вехтории в разхвърляното хранилище на кабинета си. Пълните ръце на шестдесетгодишната жена повдигаха със затруднение кашони, в които имаше учебници и снимки на велики композитори.
Въздухът в стаята бе прашен. Белите дробове на с ...

thedac

Проза » Повести и романи

2017-12-08T08:41:49+02:00 811

Аркадия

Минаха две седмици след случилото се. Келли, Кортана, Акира и Харуко бяха погребани на родната им планета "Земя". Кортана я погребаха в Германия, Акира и Харуко в Япония, а Келли в Австрия. Капитан Армстронг, Майкъл и даже Джа присъстваха както и други приятели и колеги. Семейството й също беше там, ...

BadlyHurtCantRecover

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2017-12-08T08:38:43+02:00 824

Лепило и вълни (17)

Портокали!
Все пак успях да си намеря градинка където да си полегна, но и тук не случих особено много. Пейките бяха железни и съответно много студени, разположени около някакъв паметник. Две или три на брой с орнаменти по тях, но това хич не ме грееше. А точно от това имах нужда, от топлина. Селцето ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романи

2017-12-07T11:18:06+02:00 1.3K

Виенско кафе 3/ 13

Сутрин е. Тъмно е. Бебешки рев. Ставам. Вървя по инстинкт, толкова ми се спи. Бори суче. Заспивам. Отварям стреснато очи и си поемам успокоено дъх, жив е, не съм го задушила. Наял се е и заспива. Ставам и се опитвам да свърша нещо. Бори реве. Гушкаме се. Сменяме памперси. Млъква. Опитвам се да свърш ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-12-07T11:16:01+02:00 1.4K 3 4

Аркадия

Продължиха към една голяма зала, а в центъра й станции за екипиране на брони. Те стъпиха на обозначените места и разпериха ръце. Бен усещаше тежестта на ръцете си, Келли как "Спасителя" удобно се намества на гърба й, Кортана как е лека като перце, Акира как шлема му се обляга на главата,а Харуко как ...

BadlyHurtCantRecover

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2017-12-06T21:41:03+02:00 1.1K

Откъс от хумористичната книга

Откъс от хумористичната книга която пиша "Работилница за производство на смях"
Ветеринарният лекар си подсвиркваше в такт с музиката. Колата подскачаше по селският път, но това не го ядосваше.. Днес беше на обиколка в района. Оставаше още едно село. Той нарочно го беше оставил за последно. Харесваше ...

slaveja123

Проза » Повести и романи

2017-12-06T15:37:42+02:00 850 1

Пътеките на живота

9
Лизи Ъпългейт живееше на улица „Болдър“ в едноетажна къща с рушаща се източна фасада. Нехайните ѝ родители не полагаха грижи както за мястото, така и за самата нея.
Баща ѝ – Чък Паркърс, се наливаше с алкохол по цял ден. Четиридесет и пет годишният мъж почти не напускаше тясната си, смърдяща на ...

thedac

Проза » Повести и романи

2017-12-06T00:58:50+02:00 705

Виенско кафе 3/ 12

– Епилирал си се? С кола маска? Не вярвам. Мъжете сте страхливи.
Борил ме изгледа възмутено:
– Да бе, страхливи. Тогава що вие не ходите на война, а ние, а? Я гледай като не вярваш... - той си придърпа стола до моя и си извади телефона. Показа ми една снимка – Така, ето това косматото в средата е ба ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-12-06T00:33:44+02:00 2K 5 2

Пътеките на живота

8
В местното училище „Хенри II-ри“ действията се развиваха на противоположния полюс. Разположената на улица „Сейнт Мери“ двуетажна сграда сияеше, преизпълнена с живот и енергия.
В класа на госпожа Шарлот Вали – съпругата на Алън – учебният процес навлизаше в кулминационния си момент. Младата жена, н ...

thedac

Проза » Повести и романи

2017-12-05T00:43:12+02:00 645

Виенско кафе 3/ 11

– Колко струва една вечер с момиче като Кали, Бори?
Борил махна с ръка:
– Не е правила това, не се вкарвай във филми.
– Десет хиляди са страшно много пари просто за подаръци на 17-годишно момиче, знаеш го.
– Не са чак толкова много, зависи от портфейла. ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-12-05T00:41:52+02:00 1.1K 3 4

Пътеките на живота

7
Старата Аманда е починала – съкрушителна новина за жителите на китното селце, свикнали с присъствието ѝ. Всеки научаваше по нещо от нея. Думите ѝ – благи, свежи и мъдри – облагородяваха мисълта на младите, които трябваше да вдигнат това място от калта и да го понесат на ръце към по-светли времен ...

thedac

Проза » Повести и романи

2017-12-03T02:24:01+02:00 719 1 1

Виенско кафе 3/ 10

След два дни някой звънна на вратата ни в 7 сутринта, отворих и видях Борил сам, показа ми един плик:
– Нося от ония кроасани, от оная фурна до прелеза. Сори, че не се обадих, ама викам да не събудя Бори. Ти каза че ставаш рано и...
Погледнах го много изненадано, точно него не очаквах да видя по тов ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-12-03T00:05:17+02:00 1.3K 5 4

Аркадия

След двайсет минути каране пристигнаха. Замъкът е изграден от син камък със зелени черти по него, които светеха в тъмното. След като слязоха, пред входа ги чакаше Забвимии. Той е облечен с грандиозна роба в червен цвят. Също така носи и златна корона, която имаше в центъра си магически камък.
– Добъ ...

BadlyHurtCantRecover

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2017-12-02T19:01:32+02:00 1.5K

Виенско кафе 3/ 9

След месец Калина се върна с татуировка на рамото и аз зяпнах като я видях, беше с потник, започваше лятото:
– Кали! Забраних ти да си правиш!
Тя се стовари на дивана:
– Престани да ме командваш, не си ми майка! На 17 съм, да не е свършил света като съм си направила татуировка?
Въздъхнах: ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-12-01T08:57:01+02:00 1.2K 5 4

Аркадия

На "Пионер":
Втората совалка се върна с трупа и машините. Главният учен на борда доктор Майкъл Сантана прави дисекция на трупа, а останалите от екипа му анализираха датата от машините.Доктора тръгна към капитана с молба. Пристигна на палубата и го пита дали могат да пратят още един екип на планетата ...

BadlyHurtCantRecover

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2017-11-30T22:17:21+02:00 1K

Весели пуканки с комерсиални и... Част 11

Весели пуканки с комерсиални и церебрални смущения
ЧАСТ 11
Хващам количката и тръгваме. А докато вървим започвам да и разказвам за Мой Човек. За Случката с килима. Как съм усетил, че нещо невидимо ме е блъснало когато той ми налетя. Какъв гаф е станал с мънистото на Мечтателката. За общото отношение ...

rygit

Проза » Повести и романи

2017-11-30T16:17:57+02:00 576

Пътеките на живота

11
В симпатична двуетажна къща, намираща се в сърцевината на улица ,,Фетъл Слайм’’, живееше седемдесетгодишният старец Бъкс Пърс. Пенсионираният пощальон (навремето с Аманда бяха страхотен тандем) ценеше моментите ден за ден, така както останалите хора на неговата възраст. Глътката въздух за него бе ...

thedac

Проза » Повести и романи

2017-11-30T14:04:38+02:00 698 1 2

Лепило и вълни (16)

Не очаквах толкова скоро пак да се сблъскам със закона. Този път бяха четирима. Явно на края на селото са спирали коли за проверка когато съм се появил аз. Историята се повтори. Единия от тях разбираше отчасти английски, за мой късмет, защото ако го говореше перфектно веднага щеше да проумее какъв а ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романи

2017-11-30T14:04:01+02:00 925 4

Виенско кафе 3/ 8

Алекс влезе в антрето, погледна невярващо обувките и вдигна поглед към мен:
– Свекърва ми още ли е тука?! И майка ми?
Кимнах и Алекс просъска:
– Ще го убия Кристиан, предупредих го. - и влезе в хола.
Борил се наведе към ухото ми: ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-11-29T09:28:13+02:00 2.1K 6 5

Аркадия

Пътуваха още малко и пристигнаха.
- Тук сме!- Каза шофьора.
- Добре екип, да излизаме.- Бен нареди.
Когато излязоха го видяха."Пионера".Този голям син кораб.
- Уоу! По-голям е от на снимката! -Възкликна Кортана. ...

BadlyHurtCantRecover

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2017-11-28T23:26:48+02:00 867

Аркадия

Бяха минали два месеца от "инцидента" в закусвалнята. Нашите подобрени войници се бяха научили да управляват броните перфектно. Те знаеха как всяка една работи и как да могат да ги използват на 100 %. Кортана беше перфекционирала начина по които използва мобилността на бронята си, а Келли знаеше как ...

BadlyHurtCantRecover

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2017-11-26T21:01:13+02:00 1.3K

Крайпътни мечти - Глава Трета

Глава Трета
Мечти на колела
Тик-так
Тик-так
Часовникът над главата ми бавно и мъчително изброяваше секундите оставащи до изгрев слънце. Лаят на съседското куче се превръщаше в песен, която омръзваше след хилядите слушания. Всеки път, когато домашният любимец, в отсрещната къща, си отвореше челюстите ...

MisterVanko

Проза » Повести и романи

2017-11-25T18:12:38+02:00 904

Виенско кафе 3/ 7

– Каква издръжка ще ми искаш? Не искам да се съдим, искам да се разберем.
Погледнах някъде покрай Кристиан:
– Никаква, майка ти се грижи достатъчно за мене.
– Няма да се оженя за тебе, нито ще живеем заедно.
Още когато видях Кристиан на вратата на стаята в родилното как не иска да влезе разбрах, че ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-11-25T18:01:35+02:00 1.9K 6 5

Синьо

Писмо до автора. Таня
Здравейте, приятели мои!
Чудя се как ли да започна този предговор?!.. Нека ви разкажа мъничко за своя живот:
Аз съм Алекс, на 19 години, от София. Оставили са ме в дом за деца. Не им е харесало нещо в мен на тези, които са ме родили. Но пък ето - на годинка и половина ме е осин ...

Iamhere97

Проза » Повести и романи, Други

2017-11-24T17:36:17+02:00 1.3K 3 7

Аркадия

Мина един месец, докато раните им бяха зараснали. На отбора им беше наредено в 9:00 пред оръжейната. Келли се беше събудила първа в 7:10. Стоеше легнала и гледаше към тавана. Мислеше. Какво стана с Бен? Ще го види ли пак? Със сигурност! Трябва пак да го види. Централа ги направи отбор няма как прост ...

BadlyHurtCantRecover

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2017-11-24T16:23:12+02:00 889 2

Аркадия

Акт 1 : Ново начало.
Годината е 2552. Човешката цивилизация се е развила до такава степен , че няма нужда да се притеснява за храна , вода или гориво.Те се нуждаят от пространство. Но за техен късмет през 2200 година НАСА имаше пробив и създаде специални станции на луната. В тях бе възможен живот , ...

BadlyHurtCantRecover

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2017-11-23T01:37:32+02:00 970

Лепило и вълни (15)

На края на селото в дясно от пътя съзрях малко магазинче. Най-различни хранителни продукти стояха зад стъклена витрина с дървен плот. Зад нея от своя страна ме посрещнаха усмихнатите и изпълнени с очакване погледи на съдържателите. Мъж и жена стоейки в уютното им малко магазинче. И да си поискаш хра ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романи

2017-11-23T00:16:17+02:00 1K