Повести и романи - Проза

Самотата на силните, Косите на Електра, III част

- Мамо! - извика Тони от тоалетната - Ела!
Нона, вече приготвена за път /беше малко преди Коледа и щяха да пътуват за нейното село/, видимо недоволна, влезе вътре за да види причината за забавянето. Дъщеря ѝ държеше в ръце гащичките си с тъмно петно на тях.Раздразнението ѝ изведнъж премина.
- Накисн ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романи

2018-04-07T02:46:35+03:00 781 1

Огледалото /част 12/

Зи беше гневен и изплашен. Дали Аная беше отвлечена? Или просто му бе била шута? Толкова я желаеше... Беше видял в очите ѝ същото желание, което той изпитваше към нея. Но къде изчезна така ненадейно тогава? Ако не беше тъпият му шеф, тя нямаше да се измъкне.
Спря пред къщата и слезе от колата. Оглед ...

AnaMarina

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-04-05T23:19:47+03:00 1K 4 3

Самотата на силните:Косите на Електра,глава първа

Тони никога не се замисляше как точно майка й присъстваше в живота й.не се питаше дали е тук или там,дали е добре или няма настроение.Не я интересуваше дали е уморена или сърдита.Нито дали ще е в къщи когато се прибере.Беше свикнала да не го взема под внимание.Просто нямаше нужда.
Когато й беше необ ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романи

2018-04-05T13:47:10+03:00 633 2

Самотата на силните: Косите на Електра /Пролог/

Посвещавам на дъщеря ми ТЕОДОРА – прекрасна и непозната както всичко, близко на сърцето ми. С моята закъсняла признателност, че ми позволи да бъда нейна майка.
АКО НЯКОЙ СРЕШЕ ЕЛЕКТРА,
Косите ѝ да позлатят гребена
И той да събере лъчите на лънцето...
АКО НЯКОЙ СРЕШЕ ЕЛЕКТРА, ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романи

2018-04-05T01:09:52+03:00 1.5K 3

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 10.

5.
Тогава за пръв път ходих на Ботевия поход.
От училището го уредиха. Трактор с ремарке, палатки, лекар… Ние – с раниците. И някой грош в джоба, де.
Та заминахме за Козлодуй. На сутринта се появи „Радецки”. Аз вече го познавах, Нейде в шести-седми клас ни водиха на конференция на младите читатели в ...

генек

Проза » Повести и романи

2018-03-30T09:23:23+03:00 990 3 10

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 9.

6.
А, та щях да ви разправям за нашата тимуровска команда, ама се отплеснах. Така е – нали ви предупредих? Свободен полет…
Направихме я… И се отказахме бързо
Най-напред дружинната ръководителка ни намекна, че не е добре тая работа, ако има нещо – ще кажат другарите, не бива да се цепим от колектива, ...

генек

Проза » Повести и романи

2018-03-29T08:20:30+03:00 1.7K 1 3

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 8.

IV. - Средна възраст
1.
Почвам с два портрета. Интересни. И съществени в живота ми.
В шести клас станах приятел с Пламен.
Баща му беше художник. Майстор на портрета. Но не беше партийно активен, някак си се дърпаше от обществения живот. С изключение на изкуството. И бохемството, разбира се. Не беше ...

генек

Проза » Повести и романи

2018-03-28T08:37:55+03:00 885 1

Нечистите - глава 6.6

Елизабет стоеше в кръг от светлина, обграден от стена от мастилен мрак. Сух вятър развяваше косата й. Бялата рокля, в която бе облечена, плющеше около босите ѝ крака. Устните ѝ бяха изпръхнали до кръв и усещаше миризмата на боклук – по-остро, отколкото би трябвало, заради сухия си нос. Фин прах поле ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-03-28T04:15:22+03:00 1.6K 1 2

Проклятието на Ротингер (4-та, последна част)

6
Когато спряха пред портала, къщата на Ротингер не се виждаше заради гъстата мъгла. Хари отключи и тримата тръгнаха по студената алея. След малко силуетът на сградата се очерта, а щом наближиха шадравана, цялата й гротескна външност се разтла пред очите им.
- Усещам го с всяка фибра на тялото си - ...

donkooooo

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-03-28T02:40:13+03:00 1.8K 3 11

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 7.

Това стана в пети клас, но ще го разкажа сега.
Имах късмета, че литература ми преподаваха двама мъже. Истински. Свестни, умни, разбиращи учениците, със самочувствие и професионализъм.
Васил Станчев в прогимназията и Игнат Николов в гимназията. Станчев през 2015 – почина. Лека му пръст! Николов почин ...

генек

Проза » Повести и романи

2018-03-27T08:47:07+03:00 1K 2 7

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 6.

5.
Те станаха в следващата ни къща.
Баща ми и майка ми посъбрали пари – къде спестени, къде заеми. И решили да вземат самостоятелна къща. Избрали я. На „Васил Коларов” 107. Двор голям. Къщата отпред. Две стаи, килер. Клозет – в двора. Дупка, заобиколена от подредени ластуни /царевични стръкове, на с ...

генек

Проза » Повести и романи

2018-03-26T09:06:58+03:00 1K 2 9

Jazz and cigarettes

Усетих прилив на енергия. Няма да лъжа, не знаех как да продължа, или знаех, но го използвах като оправдание. Когато нещата са в застой, не обичам да говоря за тях, какво мога и да кажа. Времето не е в застой, ние сме. Отидох в градската библиотека. Жените там винаги са били мили, особено когато вид ...

Jazzing

Проза » Повести и романи

2018-03-25T18:12:08+03:00 1.3K

Лидерът - глава 9

Глава 9
Беше ми горещо, толкова горещо в грамадното легло. Гневът вреше в мен, докато държах в ръцете си тъмносиния тефтер. Прелиствах го и не спирах да го прелиствам, но не можех да повярвам на написаното там. В един прилив на гняв го хвърлих през стаята и той се блъсна във вратата пред мен.
-Слуга ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-03-25T17:26:59+03:00 1.2K

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 5.

III. – Ранна младост.
1.
И така – стигнахме до оня велик ден в историята на човечеството…Е, не чак на цялото човечество…Дори май не на по-голямата част от него…То и от останалите кой ли е научил…Ама поне за мен е бил знаменит ден…
Нали и аз съм част от човечеството…Даже по-голямата част за себе си…И ...

генек

Проза » Повести и романи

2018-03-23T08:44:22+02:00 1K 1 5

Лидерът - глава 8

Глава 8
-Не съм ти представила останалите двама членове на Червената змия – каза Виктория, след като се върнахме в бараката – това е Стефани, тя е военен лекар и е работила в Ирак с българските войници, които бяха изпратени там преди няколко години.
Стефани ми се усмихна мило.
-Приятно ми е да се за ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-03-22T17:34:47+02:00 1.1K

Проклятието на Ротингер, 3-та част (3 от 4)

***
На сутринта се събуди с главоболието, с което се събуди и предишната сутрин. Вчера бе дълъг и изпълнен с емоции ден - той имаше чувството, че оттогава са минали няколко седмици. Стана и отиде до другата стая, където Карла му бе приготвила кейк и кафе за закуска и му бе оставила бележка:
"Разпола ...

donkooooo

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-03-22T11:34:12+02:00 1.7K 3 4

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 4.

6.
Сещам се как една година другарят бай Тошо идва в Бяла Слатина.
Той не обичаше нашия край. Не само заради хората от отряда „Гаврил Генов” и Горуня.
Легендата казваше, че веднъж – когато идвал с кола, нейде между Баница и Борован по него стреляли. Кой, защо, дали…Просто дочувахме…
Но тогава дойде. ...

генек

Проза » Повести и романи

2018-03-22T08:19:06+02:00 896 2 5

Нечистите - глава 6.5

Не успяха да изгонят гарвана. Опитаха да размахват една нощница на Меридит, за да го накарат да изхвърчи навън, Елизабет му се караше, а после дори му се помоли, но досадната птица невъзмутимо се местеше от единия край на стаята до другия, кацайки или на гардероба, или на огледалото, откъде грачеше ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-03-21T16:35:02+02:00 1.5K 1

Самотата на силните: Трън от рая, глава шеста

Глава шеста,Подмяната
Вече го беше казал.Преди да го реши окончателно.
-Сам ли ще отидеш?
-Не знам.Много неприятно ли ще ти бъде ако ме придружиш?
-Неприятно?Не.Само непривично.Искаш ли да дойда? ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романи

2018-03-21T11:24:34+02:00 828

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 3.

II. – Градът.
1.
Пред мен е Бяла Слатина.
Фактически – пред мен е картата на града. Днешният. Която е украсена с нови имена на улиците, та в съзнанието ми се оплитат названията им отпреди и сега. Сегашните, впрочем, ме интересуват дотолкова, доколкото понякога поглеждам табелките.
Иначе си ги знам о ...

генек

Проза » Повести и романи

2018-03-21T08:44:35+02:00 1.3K 3 6

Бисерното момиче (Част 3-та)

– Имаме две минути, Ян! Време е да побързаш, преди да те изключат.
– Искаш да кажеш, че ще ми спрат мислопотокът и ще съм загубен отново?
– Не, Ян. Ще те изключат и ще бъдеш изтрит. Моля те, побързай.
– Но …
– Ян, моля те. Включи старият си компютър. Моля те, запомни името ми. Когато отново отвориш ...

Solas

Проза » Повести и романи

2018-03-20T22:42:26+02:00 1.1K 4 1

Самотата на силните: Трън от рая, глава пета

Глава пета,Иван-един мъж на върха
Беше преди около две години и половина.Искаше да отиде на изложбата на Джини с тайната надежда да я види.Разбра ,че се движела трудно ,с инвалидна количка след прекарания инсулт.За нея се грижела дъщеря й ,която се върнала от Израел след категоричния отказ на майка ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романи

2018-03-20T16:07:11+02:00 803

Огледалото /част 11/

Харесва ми да те гледам. Да те наблюдавам. Да те събличам. Да те докосвам докато спиш. Да бдя над теб. Харесва ми да те слушам как дишаш. Харесвам аромата на тялото ти. Искам те. И те правя моя. Защото получавам всичко, което желая. Аз те притежавам. Макар още да не го знаеш. Ти си моята малка мръсн ...

AnaMarina

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-03-20T16:05:18+02:00 1K 3 3

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 2.

5.
Голямата къща наричам „нова” и слагам в кавички. На единия камък до входа й пишеше „ГК – 1952 година”. Дядо ми и годината на строежа. За баща ми е била. Но той остава в града, среща майка ми и…
Къщата си рухна така – недозавършена. Бял як камък, после червени тухли, три етажа /единият полумазе/. ...

генек

Проза » Повести и романи

2018-03-20T09:03:25+02:00 999 4 8

Лидерът - глава 7

Глава 7
Сърцето ми се вледени – разбира се, че не бяхме избили цялата армия, която бях видял в халюцинацията. Явно те получаваха подкрепление, също както и ние. Звукът от хеликоптера вече не се чуваше и не се и съмнявах, че се беше изтеглил. Все още имахме Мария, но оръжието явно не беше заредено. П ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-03-19T10:50:31+02:00 1.1K

Бисерното момиче (Част 2-ра)

… Точно тази сутрин, се случи безветрена и топла.
Слънцето огряваше източния склон на скалата и оцветяваше стария камък в меко гранитено жълто.
Един по-смел лъч се прокрадна навътре в пещерата и погали ръбестото лице на Ииаан.
Ииаан се протегна, отвори очи и бавно проследи лъчът.
Не му се ставаше. Б ...

Solas

Проза » Повести и романи

2018-03-19T10:43:25+02:00 1.1K 2 2

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 1.

Из ефимерните синьо-розови облаци на спомените, покриващи езерата и блатата на времето, скриващи поляните и дебрите на миналото, залъгващи ни със случили се и нестанали събития, украсени с портретите на отдавна забравени хора, които смятаме, че винаги ще помним, налагащи камуфлажа на днешния ден вър ...

генек

Проза » Повести и романи

2018-03-19T09:18:33+02:00 1.5K 3 6

Проклятието на Ротингер, 2-ра част (2 от 4)

4
Когато телефонът му звънна, той извика стреснато. Търсеше го Карла:
- Здравей Хари. Искаш ли днес да те водя на езерото? Бях планирала да съм с една приятелка, но тя се отказа.
- О, да. Да, разбира се… - объркано изрече той.
- Тогава след половин час ще те чакам пред къщата. Вземи си шорти. ...

donkooooo

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-03-18T18:36:24+02:00 1.7K 4 4

Бисерното момиче (Част 1-ва)

Някога, някога, толкова някога, колкото пъти звездите се отразяват по всяка плочка от люспестата муцуна на слънчев Змей*, в една китна котловина, свита насред полите на планината, в селце на име Мало Хорово, живеела чудно хубава девойка.
В горният край на селцето, точно преди да влезеш в гъстата, ст ...

Solas

Проза » Повести и романи, Други

2018-03-16T16:41:01+02:00 1.3K 3 1

Самотата на силните: Трън от рая, глава ІІІ

Глава трета, Иван миналото бъдеще
Гарата беше тъмна и почти безлюдна.Никой не очакваше никого по това време и от тази посока.Чуваха се щурчета досущ като преди много години, когато беше ученик в тукашната гимназия.Нона щеше да пристигне след няколко минути.Иван се поколеба дали да не остане в колата ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романи

2018-03-16T16:38:00+02:00 834

Огледалото /част 10/

Уили преплиташе крака. Отключи апартамента след няколко неуспешни опита. Най-накрая се озова вътре. Метна ключовете на масичката и се наведе да събуе обувките си. Прекатури се и падна на колене. Отчаян стон излезе от устните му. Имаше нужда от помощ. Не трябваше да се одрънква чак толкова. Завъртя с ...

AnaMarina

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-03-16T08:34:01+02:00 1K 1 1

Любов ли бе всичко?

Слънцето изгря на хоризонта, толкова красиво, вълшебно дори, стоейки над водата, под небето. Изглеждаше сякаш жълто ярка линия разделя двата образа-тихите и малки вълни на океана и синьото небе, което розовееше от появата на Слънцето.
Стоях будна през нощта, с неговото писмо в ръка, лежаща върху сър ...

gabbiesstuff

Проза » Разкази, Повести и романи, Други

2018-03-16T00:58:47+02:00 2.1K 1 1

Трън от рая, (главаII) Бяла птица

Глава втора. Бялата птица
“В парламента се завръща депутатът от опозицията Иван Кондов който преживя тежка спешна операция и се озова на косъм от смъртта преди четири месеца. Може би, философски погледнато, той пренесе върху собственото си физическо състояние времетръсите на обърканата ни държава.
Р ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романи

2018-03-16T00:51:17+02:00 1.3K

Лидерът - глава 6

Глава 6
Теодор рязко обърна джипа и натисна газта, обратно към София, докато сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. Халюцинацията беше предварителна, знаех го, защото също като първата ми халюцинация нещата все още не се бяха случили. Не знаех с колко време разполагахме, но се надявах поне на няколк ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-03-16T00:28:04+02:00 1.3K

Лидерът - глава 5

Глава 5
Събудих се, когато нежни сутрешни лъчи погалиха кожата на лицето ми. Бях в леглото си, преоблечен с копринената ми пижама. Ръцете ми бяха чисти, както и цялото ми тяло и имах страшно главоболие.
Събитията от вчера ме удариха с пълната си сила и мислите ми нахлуха като пороен дъжд. Главата ми ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-03-14T18:14:51+02:00 1.3K

Трън от рая, глава първа, Слепият кон

САМОТАТА НА СИЛНИТЕ,част втора
ТРЪН ОТ РАЯ
Забележка.Всяка съпоставка между героите и действителни личности от българския политически връх е неудачна,неуместна и съвършено произволна.Някои от тях са политици и управници просто защото и това е професия.Някои са нещастни и излъгани,боли ги и се отчайв ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романи

2018-03-14T11:56:26+02:00 678

Проклятието на Ротингер (1-ва част)

1
Когато напусна Чикаго, настроението му се повдигна, а след като старият „Форд” се сля с необятния рай на Апълачите, озарен от сутрешното слънце, в съзнанието му изплува чувството, че се е върнал в детството си или внезапно се е озовал в сюжета на мистична приказка. Насрещните автомобили ставаха вс ...

donkooooo

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-03-14T08:40:45+02:00 2.6K 5 5

Лидерът - глава 4

Глава 4
Дарина. Нейните прекрасни сини очи не можеха да напуснат спомените ми, докато за трети път днес се намирах на крачка от смъртта. Виктория изглеждаше безмилостна, готова да натисне спусъка, без частица от нея да трепне. Наведох очи, отказвайки се от битката с погледа ѝ този път.
Тя свали оръж ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-03-13T23:37:13+02:00 1.2K 2

Нечистите - глава 6.4

Елизабет вдигна глава, за да я погледне, защото не можеше да е чула правилно. Но на лицето на момичето се четеше единствено възхита.
Меридит Чапман й се възхищаваше. „Невероятно“ беше твърде слаба дума, за да опише този абсурд.
– Добре ли се чувстваш? – не се стърпя да я попита.
Момичето присви леко ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-03-13T09:57:21+02:00 1.4K 1

Огледалото /част 8/

- Той е жив, Нати! Той е жив!
Нати погледна жената, с която споделяха много тайни, объркана. Очите й щяха да изскочат от орбитите.
- Какво искаш да кажеш с това „той е жив”?
- Това, което казвам. Мислехме, че е мъртъв, но не е. Погледни!
Жената с черна коса, също толкова черна, права и гладка като т ...

AnaMarina

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-03-13T08:52:11+02:00 964 3 1