Есета на различни теми
„Само онзи става свободен, който чрез познание за истината се е научил да мисли”
Размисли върху (не)свободата
За Дид
Паднах... Паднах в калта, огледах се – имаше хора. Изратих зов за помощ, но никой не се отзова. Лежа в прахта с охлузени колене и навлажнени очи, ...
Отношението на Алеко към американската действителност в пътеписа "До чикаго и назад"
Заминавайки за Америка, писателят има големи очаквания и надежди за тамошня живот. Алеко ...
Писмо до Щастието
Отново съм аз...
Защо не ми отговаряш?
Нима писмата ми не стигат до теб?!?
Или може би бъркам адреса... ...
Маминото детенце
Любен Каравелов е писател на небезизвестната повест "Маминото детенце". В творбата си авторът отбелязва проблема за ролята на семейството при форми ...
Дали? Дали? И отново дали?-май това е въпроса…или как реших, че си заслужава да бъда АЗ …
Сега съм на 17 и не искам да мисля за бъдещето! Не защото съм безотговорна или ме е страх от бъдещето ...
Моето отмъщение..
Цял живот се страхувах от любовта - тя сякаш бе мой враг, враг, който на пук ме дебнеше на всеки ъгъл, изчакваше търпеливо всяка моя слабост и се вкопчваше в мен, като за спасителен пояс, опияняваше ме, караше ме да полудея и накрая си тръгваше също толкова неочаквано, както и бе д ...
Искам да живея!!!
Един миг на смелост...
Доказателство за любов
Мислеше, че твоята свобода м ...
Краят на една истинска любов
Трофеи
Най- смешното нещо от желанията е да се харесваме на всички
Хората обичат да бъдат харесвани. Това е безспорен факт, многократно доказван и потвърждаван от всеки един човек.
Чар, постъпки, думи, движения... Средствата, които използваме, за да привлечем симпатиите на колкото се може повече хора, няма ...
вселенска жалба
Непознаваемите млади
3 за левче
Дрогата
Чистият кокаин представлява бял прах, който е без мирис. Удобен е за наркоманите, защото не се пуши или инжектира, а само се смърка. Той предс ...
Опиати
Опиумът се получава от сънотворния мак. Цвето ...
Марихуаната
Употребата на марихуана засяга или намалява паметта и възприемчивостта, ...
Добрият език отваря врати
Един дъждовен ден
Денят почти към края си, слънцето почти заспало, а небето кротко плаче. Плаче и душата ми, обвита в една безкрайност – самота. Страх ме е, че винаги ще е така – да не виждам слънцето. Само със небето мога да си споделя. А ти, небе, за кой тъй кротко плачеш? И ти ли си само, тъй как ...