Есета на различни теми
8.5K резултата
Тези сънища в съня
Тези сънища в в съня
Цветан Бекяров
Рано сутринта, преди докерите още да дойдат, на кораба се качи един доста беден и съсухрен човек. Той носеше под мишница картина, увита в стари изпокъсани парцали. Зад него вървеше жена на неговата възраст, на гърба на която във вързоп се полюшваше малко дете.
Жен ...
Цветан Бекяров
Рано сутринта, преди докерите още да дойдат, на кораба се качи един доста беден и съсухрен човек. Той носеше под мишница картина, увита в стари изпокъсани парцали. Зад него вървеше жена на неговата възраст, на гърба на която във вързоп се полюшваше малко дете.
Жен ...
1.8K
Няколко думи за надеждата...
А той си мислеше, че съм безразлична. Не съзнаваше, че за мен нямаше значение къде сме, с кого сме и какво правим… За мен беше важно да бъда с него.
Онова сладко чувство, че не си сам, че някой го е грижа за теб, че някой мисли за теб, ме опияняваше. Нищо, че се залъгвах, а аз така смело и силно го ...
Онова сладко чувство, че не си сам, че някой го е грижа за теб, че някой мисли за теб, ме опияняваше. Нищо, че се залъгвах, а аз така смело и силно го ...
1.7K
1
Любовта ми е повече т Любов
Сега ще ти направя изповед. Моля те, прочети я! Ще откриеш много истини, които не си знаел до сега. Ще разбереш много неща, за които дори не си предполагал. Прочети я, защото днес ще ти направя най-страшното признание.
Не, не няма да ти кажа,че те обичам. Звучи банално, всичко го казват наляво и над ...
Не, не няма да ти кажа,че те обичам. Звучи банално, всичко го казват наляво и над ...
4.3K
6
Ти
Ти, ти влезе в сърцето ми така, както никой друг не е успявал.
Още щом се настани там, се изпълних с омраза към теб.
Такава омраза, каквато не съм изпитвала към никой друг.
Ти, ти ме създаде такава, каквато съм сега -
недостижима и в същото време плаха... ...
Още щом се настани там, се изпълних с омраза към теб.
Такава омраза, каквато не съм изпитвала към никой друг.
Ти, ти ме създаде такава, каквато съм сега -
недостижима и в същото време плаха... ...
2.3K
3
Ако машината на времето съществуваше...
Ако машината на времето съществуваше...
Колко пъти трябва да повториш една грешка, за да разбереш, че си сбъркал? Колко любими хора трябва да загубиш, за да разбереш, че животът е единственото богатство? Колко лъжи трябва д ...
Колко пъти трябва да повториш една грешка, за да разбереш, че си сбъркал? Колко любими хора трябва да загубиш, за да разбереш, че животът е единственото богатство? Колко лъжи трябва д ...
10.5K
5
Призрачният град на злото
Дъждът глухо ръми по самотните улици. Капчиците тихо звънят по тънките стъкла и падат на земята, опитваики се да измият човешката злоба и печал. Уви, вместо да изчезнат, пепелищата се превръщат в мръсни локви. Небето, цялото задушено от отровните изпарения, рони ситни сълзи. Дори слънцето не може да ...
2.9K
Каменният войник
"Каменният войник"
Тя падаше, падаше и накрая потъна. Спря, не можеше повече. Нещо обаче я теглеше все по-надолу. Отвори очите си. Гледката я накара да заплаче, но тя упорито стискаше зъби. Гърлото й я задушаваше, но тя не можеше да издаде нито стон. Умираше малко по малко. И изведнъж осъзна, че пре ...
Тя падаше, падаше и накрая потъна. Спря, не можеше повече. Нещо обаче я теглеше все по-надолу. Отвори очите си. Гледката я накара да заплаче, но тя упорито стискаше зъби. Гърлото й я задушаваше, но тя не можеше да издаде нито стон. Умираше малко по малко. И изведнъж осъзна, че пре ...
1.8K
Есен и пролет в любовта
Посърнало листо се откъсна от клона на дървото и бавно полетя надолу, натежало от дъждовните капки. Дъждът ръми равномерно и спокойно, смесва се със сълзите и земята жадно го изпива. С всяка своя крачка се чувствам все по-самотна и предадена; с всяка моя крачка пада по едно листо, умира по един спом ...
3.6K
2
Двама
Виждате ли ги там двамата, до страничната стена на мизерния хотел?
Разгледайте ги хубаво. Забелязвате ли как небрежно се е облегнал на стената първия, извил е тънки устни в пренебрежителна усмивка, подмята нервно връзка ключове с едната си ръка, а с другата взема книгата от втория, на вид притесните ...
Разгледайте ги хубаво. Забелязвате ли как небрежно се е облегнал на стената първия, извил е тънки устни в пренебрежителна усмивка, подмята нервно връзка ключове с едната си ръка, а с другата взема книгата от втория, на вид притесните ...
2.4K
1
Изгубена душа
Снощи гледах как слънцето обгръща облаците с красота при заминаването си. Обещаваше им, че отново ще ги прегърне и дари с любов, и сияние, а те тръпнеха в прегръдките му. Малкото звезди, които вече бяха застанали на пост, го изпращаха с блясъка си... Спомних си как се разтопявах, когато потъвах в пр ...
2.9K
1
„Само онзи става свободен, който чрез познание за истината се е научил да мисли”
Съществува един избор, натоварен с по-голяма важност от всички останали – изборът на пътя, който всеки ще следва. Светъл или тъмен той крие своите истини и фолософии, които или ще бъдат разбрани, или просто отминати и невидяни. Това е път, избран чрез помощта на мисълта, знанието или просто интуиция ...
8.7K
1
4
Размисли върху (не)свободата
Оглеждам се… около мен няма нито решетки, нито огради, нито охранители… в такъв случай аз трябва да съм свободна, нали?! Но такава ли съм всъщност? Каква съм? Ако ми се прииска мога да скачам, да пея, да отида тук или там, но това прави ли ме свободна?
4.8K
1
2
За Дид
Днес паднах. Бях сама, на ново място. Нямах никого, нямах душа, нямах избор...
Паднах... Паднах в калта, огледах се – имаше хора. Изратих зов за помощ, но никой не се отзова. Лежа в прахта с охлузени колене и навлажнени очи, ...
Паднах... Паднах в калта, огледах се – имаше хора. Изратих зов за помощ, но никой не се отзова. Лежа в прахта с охлузени колене и навлажнени очи, ...
1.3K
2
Отношението на Алеко към американската действителност в пътеписа "До чикаго и назад"
Един от най-ярките представители на българската литература е Алеко Константинов. Той е автор на пътеписа "До чикаго и назад". В творбата си Алеко представя впечатленията си от пътуването до Чикагското изложение.
Заминавайки за Америка, писателят има големи очаквания и надежди за тамошня живот. Алеко ...
Заминавайки за Америка, писателят има големи очаквания и надежди за тамошня живот. Алеко ...
7.5K
3
Писмо до Щастието
Щастие,здравей...
Отново съм аз...
Защо не ми отговаряш?
Нима писмата ми не стигат до теб?!?
Или може би бъркам адреса... ...
Отново съм аз...
Защо не ми отговаряш?
Нима писмата ми не стигат до теб?!?
Или може би бъркам адреса... ...
2.4K
2
11
Маминото детенце
Творчеството на Любен Каравелов има огромно значение за българския народ и за неговото културно развитие.Той е фолклорист, писател, поет и революционер.
Любен Каравелов е писател на небезизвестната повест "Маминото детенце". В творбата си авторът отбелязва проблема за ролята на семейството при форми ...
Любен Каравелов е писател на небезизвестната повест "Маминото детенце". В творбата си авторът отбелязва проблема за ролята на семейството при форми ...
7.2K
1
6
Дали? Дали? И отново дали?-май това е въпроса…или как реших, че си заслужава да бъда АЗ …
Мислейки за бъдещето, трудно ми е да си се представя в него. Просто всеки пореден път аз се питам все същия въпрос: Какво искам от живота? Каква е моята цел? Въобще имам ли цел, освен да доживея 20…
Сега съм на 17 и не искам да мисля за бъдещето! Не защото съм безотговорна или ме е страх от бъдещето ...
Сега съм на 17 и не искам да мисля за бъдещето! Не защото съм безотговорна или ме е страх от бъдещето ...
1.6K
1
Моето отмъщение..
Моето отмъщение..
Цял живот се страхувах от любовта - тя сякаш бе мой враг, враг, който на пук ме дебнеше на всеки ъгъл, изчакваше търпеливо всяка моя слабост и се вкопчваше в мен, като за спасителен пояс, опияняваше ме, караше ме да полудея и накрая си тръгваше също толкова неочаквано, както и бе д ...
Цял живот се страхувах от любовта - тя сякаш бе мой враг, враг, който на пук ме дебнеше на всеки ъгъл, изчакваше търпеливо всяка моя слабост и се вкопчваше в мен, като за спасителен пояс, опияняваше ме, караше ме да полудея и накрая си тръгваше също толкова неочаквано, както и бе д ...
3.6K
1
7
Искам да живея!!!
Дни наред сън не ме хваща, бродя из стаята като призрак, като сянка, търсеща някъде отдавна изгубеното си отражение... а в малкото случаи, когато очите ми се затворят, за да прогонят поне за миг ужасната умора, която нося на плещите си, сънувам и сънувам... все кошмари, в които сякаш са се вселили в ...
3.8K
1
9
Един миг на смелост...
Понечих да отместя изтръпналите си длани от бледото лице, по което още личаха следите на многобройните сълзи, но отново усетих глухите стъпки някъде зад гърба си и ги притиснах още по-силно, сякаш се надявах, че щом аз не виждам днешният свят, то и аз съм станала невидима за него, че щом аз не дочув ...
3K
1
8
Доказателство за любов
Въпреки силната ми воля, въпреки стремежът да остана непреклонна, ти ме покори, постави ме под своята власт, окова ме във веригите на твоята обич... обич, за която не съм молила, която не съм търсила, която не желая... но обич, на която нямам сили да се противопоставя...
Мислеше, че твоята свобода м ...
Мислеше, че твоята свобода м ...
2.4K
2
