Подкатегории:
8 412 резултата
А той си мислеше, че съм безразлична. Не съзнаваше, че за мен нямаше значение къде сме, с кого сме и какво правим… За мен беше важно да бъда с него.
Онова сладко чувство, че не си сам, че някой го е грижа за теб, че някой мисли за теб, ме опияняваше. Нищо, че се залъгвах, а аз така смело и силно го ...
Онова сладко чувство, че не си сам, че някой го е грижа за теб, че някой мисли за теб, ме опияняваше. Нищо, че се залъгвах, а аз така смело и силно го ...
1521
1
- Здравей.
Студените й очи се взираха в мен. Сякаш ме изпиваше с поглед и смразяваше сетивата ми. Единствено по ехидната й усмивка разбрах, че е чула поздрава ми.
- Здравей - повторих отново с привидно спокойствие.
Глухо мъл ...
Студените й очи се взираха в мен. Сякаш ме изпиваше с поглед и смразяваше сетивата ми. Единствено по ехидната й усмивка разбрах, че е чула поздрава ми.
- Здравей - повторих отново с привидно спокойствие.
Глухо мъл ...
1759
5
Сега ще ти направя изповед. Моля те, прочети я! Ще откриеш много истини, които не си знаел до сега. Ще разбереш много неща, за които дори не си предполагал. Прочети я, защото днес ще ти направя най-страшното признание.
Не, не няма да ти кажа,че те обичам. Звучи банално, всичко го казват наляво и над ...
Не, не няма да ти кажа,че те обичам. Звучи банално, всичко го казват наляво и над ...
4129
6
Смисълът на живота
Интересно е, че ние, хората, трудно намираме смисъла в нещата, дори и най-дребните, а какво остава тогава за нещо толкова всеобхватно като живота. Все пак никой не е казал точно и ясно какво е той - не го ...
Интересно е, че ние, хората, трудно намираме смисъла в нещата, дори и най-дребните, а какво остава тогава за нещо толкова всеобхватно като живота. Все пак никой не е казал точно и ясно какво е той - не го ...
53097
1
1
32649
6
Метаморфозите на модерния човек
В модерният свят човекът се е научил да създава какво ли не, всевъзможни хибриди, които представляват странни смески от различни неща. Обаче напоследък се замислям дали и днешният, модерен чов ...
В модерният свят човекът се е научил да създава какво ли не, всевъзможни хибриди, които представляват странни смески от различни неща. Обаче напоследък се замислям дали и днешният, модерен чов ...
5453
1
Ти, ти влезе в сърцето ми така, както никой друг не е успявал.
Още щом се настани там, се изпълних с омраза към теб.
Такава омраза, каквато не съм изпитвала към никой друг.
Ти, ти ме създаде такава, каквато съм сега -
недостижима и в същото време плаха... ...
Още щом се настани там, се изпълних с омраза към теб.
Такава омраза, каквато не съм изпитвала към никой друг.
Ти, ти ме създаде такава, каквато съм сега -
недостижима и в същото време плаха... ...
2028
3
Ако машината на времето съществуваше...
Колко пъти трябва да повториш една грешка, за да разбереш, че си сбъркал? Колко любими хора трябва да загубиш, за да разбереш, че животът е единственото богатство? Колко лъжи трябва д ...
Колко пъти трябва да повториш една грешка, за да разбереш, че си сбъркал? Колко любими хора трябва да загубиш, за да разбереш, че животът е единственото богатство? Колко лъжи трябва д ...
10227
5
Дъждът глухо ръми по самотните улици. Капчиците тихо звънят по тънките стъкла и падат на земята, опитваики се да измият човешката злоба и печал. Уви, вместо да изчезнат, пепелищата се превръщат в мръсни локви. Небето, цялото задушено от отровните изпарения, рони ситни сълзи. Дори слънцето не може да ...
2758
"Каменният войник"
Тя падаше, падаше и накрая потъна. Спря, не можеше повече. Нещо обаче я теглеше все по-надолу. Отвори очите си. Гледката я накара да заплаче, но тя упорито стискаше зъби. Гърлото й я задушаваше, но тя не можеше да издаде нито стон. Умираше малко по малко. И изведнъж осъзна, че пре ...
Тя падаше, падаше и накрая потъна. Спря, не можеше повече. Нещо обаче я теглеше все по-надолу. Отвори очите си. Гледката я накара да заплаче, но тя упорито стискаше зъби. Гърлото й я задушаваше, но тя не можеше да издаде нито стон. Умираше малко по малко. И изведнъж осъзна, че пре ...
1566
1404
2
Посърнало листо се откъсна от клона на дървото и бавно полетя надолу, натежало от дъждовните капки. Дъждът ръми равномерно и спокойно, смесва се със сълзите и земята жадно го изпива. С всяка своя крачка се чувствам все по-самотна и предадена; с всяка моя крачка пада по едно листо, умира по един спом ...
3431
2
Виждате ли ги там двамата, до страничната стена на мизерния хотел?
Разгледайте ги хубаво. Забелязвате ли как небрежно се е облегнал на стената първия, извил е тънки устни в пренебрежителна усмивка, подмята нервно връзка ключове с едната си ръка, а с другата взема книгата от втория, на вид притесните ...
Разгледайте ги хубаво. Забелязвате ли как небрежно се е облегнал на стената първия, извил е тънки устни в пренебрежителна усмивка, подмята нервно връзка ключове с едната си ръка, а с другата взема книгата от втория, на вид притесните ...
2135
1
ЕЗИК МОЙ, ВРАГ МОЙ
Говориш или мълчиш? Кой всъщност е печелившият ход? Да бълваш водопад от думи или да събираш мъдростта на чуждите, слушайки? Да предаваш или да приемаш?
Мълча… Но всъщност възможно ли е да запазим мълчание ...
Говориш или мълчиш? Кой всъщност е печелившият ход? Да бълваш водопад от думи или да събираш мъдростта на чуждите, слушайки? Да предаваш или да приемаш?
Мълча… Но всъщност възможно ли е да запазим мълчание ...
21586
2
Снощи гледах как слънцето обгръща облаците с красота при заминаването си. Обещаваше им, че отново ще ги прегърне и дари с любов, и сияние, а те тръпнеха в прегръдките му. Малкото звезди, които вече бяха застанали на пост, го изпращаха с блясъка си... Спомних си как се разтопявах, когато потъвах в пр ...
2631
1
Изгубих го...
не усещам повече
движението в мен.
Блъскащо, раздиращо,
искащо навън. ...
не усещам повече
движението в мен.
Блъскащо, раздиращо,
искащо навън. ...
1362
4
Съществува един избор, натоварен с по-голяма важност от всички останали – изборът на пътя, който всеки ще следва. Светъл или тъмен той крие своите истини и фолософии, които или ще бъдат разбрани, или просто отминати и невидяни. Това е път, избран чрез помощта на мисълта, знанието или просто интуиция ...
8405
1
4
Оглеждам се… около мен няма нито решетки, нито огради, нито охранители… в такъв случай аз трябва да съм свободна, нали?! Но такава ли съм всъщност? Каква съм? Ако ми се прииска мога да скачам, да пея, да отида тук или там, но това прави ли ме свободна?
4553
1
2
Днес паднах. Бях сама, на ново място. Нямах никого, нямах душа, нямах избор...
Паднах... Паднах в калта, огледах се – имаше хора. Изратих зов за помощ, но никой не се отзова. Лежа в прахта с охлузени колене и навлажнени очи, ...
Паднах... Паднах в калта, огледах се – имаше хора. Изратих зов за помощ, но никой не се отзова. Лежа в прахта с охлузени колене и навлажнени очи, ...
1108
2
1172
2
Един от най-ярките представители на българската литература е Алеко Константинов. Той е автор на пътеписа "До чикаго и назад". В творбата си Алеко представя впечатленията си от пътуването до Чикагското изложение.
Заминавайки за Америка, писателят има големи очаквания и надежди за тамошня живот. Алеко ...
Заминавайки за Америка, писателят има големи очаквания и надежди за тамошня живот. Алеко ...
7224
3
Душата пречи на тялото
Душата(Д): Но как мога да съществувам спокойно – окована в това непрекъснато движещо се тяло?
Тялото(Т): Глупав въпрос! Аз не те държа насила в мен.
Д: Но без мен ти няма да можеш да съществуваш.
Т: Ня ...
Душата(Д): Но как мога да съществувам спокойно – окована в това непрекъснато движещо се тяло?
Тялото(Т): Глупав въпрос! Аз не те държа насила в мен.
Д: Но без мен ти няма да можеш да съществуваш.
Т: Ня ...
4240
3
Човешкият живот – театърът на реалността
Когато говорим за човека, за живота, за ролята на човека в живота, за живота на отделната личност и пр., в нашето съзнание изникват множество въпроси, чиито отговори не винаги успява ...
Когато говорим за човека, за живота, за ролята на човека в живота, за живота на отделната личност и пр., в нашето съзнание изникват множество въпроси, чиито отговори не винаги успява ...
5111
4
1184
2
5312
Щастие,здравей...
Отново съм аз...
Защо не ми отговаряш?
Нима писмата ми не стигат до теб?!?
Или може би бъркам адреса... ...
Отново съм аз...
Защо не ми отговаряш?
Нима писмата ми не стигат до теб?!?
Или може би бъркам адреса... ...
2122
2
11
Творчеството на Любен Каравелов има огромно значение за българския народ и за неговото културно развитие.Той е фолклорист, писател, поет и революционер.
Любен Каравелов е писател на небезизвестната повест "Маминото детенце". В творбата си авторът отбелязва проблема за ролята на семейството при форми ...
Любен Каравелов е писател на небезизвестната повест "Маминото детенце". В творбата си авторът отбелязва проблема за ролята на семейството при форми ...
6828
1
6
13120
2
Какво значи да си европеец? Да си напредничав, цивилизован, образован, глобализиран… Казват, че българите сме междинното звено между Европа и Ориента, но според мен ние не сме по малко европейци от онези - “баш европейците”.
8074
1
1198
3
1655
1
2308
2
Мислейки за бъдещето, трудно ми е да си се представя в него. Просто всеки пореден път аз се питам все същия въпрос: Какво искам от живота? Каква е моята цел? Въобще имам ли цел, освен да доживея 20…
Сега съм на 17 и не искам да мисля за бъдещето! Не защото съм безотговорна или ме е страх от бъдещето ...
Сега съм на 17 и не искам да мисля за бъдещето! Не защото съм безотговорна или ме е страх от бъдещето ...
1391
1
Моето отмъщение..
Цял живот се страхувах от любовта - тя сякаш бе мой враг, враг, който на пук ме дебнеше на всеки ъгъл, изчакваше търпеливо всяка моя слабост и се вкопчваше в мен, като за спасителен пояс, опияняваше ме, караше ме да полудея и накрая си тръгваше също толкова неочаквано, както и бе д ...
Цял живот се страхувах от любовта - тя сякаш бе мой враг, враг, който на пук ме дебнеше на всеки ъгъл, изчакваше търпеливо всяка моя слабост и се вкопчваше в мен, като за спасителен пояс, опияняваше ме, караше ме да полудея и накрая си тръгваше също толкова неочаквано, както и бе д ...
3302
1
7
2388
10
Дни наред сън не ме хваща, бродя из стаята като призрак, като сянка, търсеща някъде отдавна изгубеното си отражение... а в малкото случаи, когато очите ми се затворят, за да прогонят поне за миг ужасната умора, която нося на плещите си, сънувам и сънувам... все кошмари, в които сякаш са се вселили в ...
3556
1
9
Понечих да отместя изтръпналите си длани от бледото лице, по което още личаха следите на многобройните сълзи, но отново усетих глухите стъпки някъде зад гърба си и ги притиснах още по-силно, сякаш се надявах, че щом аз не виждам днешният свят, то и аз съм станала невидима за него, че щом аз не дочув ...
2761
1
8
Въпреки силната ми воля, въпреки стремежът да остана непреклонна, ти ме покори, постави ме под своята власт, окова ме във веригите на твоята обич... обич, за която не съм молила, която не съм търсила, която не желая... но обич, на която нямам сили да се противопоставя...
Мислеше, че твоята свобода м ...
Мислеше, че твоята свобода м ...
2241
2
Във кой от двама ни бе грешката? Защо получи се така, че след твоята промяна настъпи само болка и тъга? Заедно с теб пораснах, научи ме да надмогвам болката и да продължавам напред! И след толкова раздели дойде мигът, в който можеше да сме истински щастливи. Без да се крием от чуждите очи, без да кр ...
2413
1
2
Ако имаше любовта ми, щеше ли да си щастлив? Или щеше да я захвърлиш при всички други неща, които си искал и след като си получил, си захвърлил, защото вече не са ти били интересни!? Ако ти ми беше дал твоята любов, аз щях да постъпя точно по този начин... Така щях да отмъстя за всички сърца, които ...
1086
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
