– Крачунким! – извика радостно Пушкин. – Най-после се появи!
– Кра- к’во? – почуди се Дун.
– Пазителят на хълма Сурата примка – единственият подстъп към имението ми – обясни поетът. – Мой верен служител от не знам колко години! Той е триумвират. Три същества в едно – Старицата Кра, старецът Чун и ст ...

на
любовта - ненавистта
не ѝ е
противоположност - а - увѝ - безбожност

Доста се затрудних как да започна този разказ. Дали е само разказ или нещо повече? В него са преплетени няколко истории, които не ме оставяха на мира. Всяка от тях сякаш викаше:-Разкажи и мен, разкажи и мен...
Добре, ще започна с това, че скучаейки тази вечер и въртейки каналите, попаднах на един се ...

И трябва, трябва да претръпне
или веднъж да се взриви
сърцето ми. Връвта ми пъпна
в барутен погреб е, уви,
там някой от предците метнал, ...

Запретнах ръкави и на работа...
Първото дръвче с пълна ямка вода, преместих на второ, на трето,... мотичката лъщеше на слънцето. Труда краси човека, инструментите в случая, си помислих, да ама и мързеливите не са чак толкова грозни, особено в ръчичките. Ожаднях, огладнях. Подпрях гръб на барачката з ...

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
13.
Магията на похотта балсам
нанася по Лилит и в транс рояк
от нежни удоволствия са знак ...

За какво ми са дните и нощите, хайде кажи ми,
моят стих денем пес е, а нощем е звезден пастир,
не опазил от зло дребнотемие нежните рими,
изгори си словата в последния слънчев надир.
И пред залеза само за миг или два коленичи, ...

Безлунно е!
Облаците саботират.
Не можах да се любувам
на пълната луна,
а беше огнена и жежка, ...

Бягат облаци в небето
и невидима луна
през снега прелитащ свети –
мътна нощна пелена.
А. С. Пушкин „Бесове“ ...

РЕФРАКЦИЯ
Оцелявам след тъмни пророчества,
мога и да нощувам на друма,
да пропадам из урви и пропасти.
На върха да останеш е трудно. ...

Аз знам че всеки носи своя кръст…,
но дръж ръката ми по пътя.
И щом превърна се отново в пръст,
с любов помни ме ,не със мъка!
Прегърни ме пак докато заспя… ...

да
те вижда -
се нуждае - че
обича те - това е

Двете лястовици кръжеха тревожно около сляпата къща. Цвърченето им не можеше да спре кофата на жълтия багер и зъбите ѝ бавно се забиха в зида. Някой от тях закачи арматура и тя повлече цялата стена заедно със старото гнездо заедно с трите черни пиленца. В тоя момент едната птичка се засили и стовари ...

Вечерта е черен цвят от акварел,
на деня в очите, в бялото попива.
Морето утихва в бленуваният сън
от ръцете на скалите-обещаван.
Само шарените светлинки в нощта, ...

Състезание ли е животът кратък,
в което да оставиш отпечатък?
На своето превъзходство.
На своето господство!
Устрем за победа те води напред? ...

Снощи я видях насън —
в бяла рокля, без усмивка.
Стоеше тихо до прозорец,
като чужда, като сянка.
Ръцете и бяха ледени, ...

Първите дни на слънчевата октомврийска есен в Русе бяха чудесно изпитание и опознаване на живота и любовта към онова, което предстоеше в рамката на девет месеца.
Започнахме с десетдневна карантина и оформяне на взводове,роти,учебен процес и три пъти на ден закуска,обяд и вечеря...
Сега тези мероприя ...

ЕДИН ЗАБРАВЕН РОБИНЗОН КРУЗО
... в бавното стакато на дъжда,
в бризовете – метнали драперии,
вейвам си ваджишката брада! –
помниш ли ме? – твоят мил Валерий. ...

Такава болка… как да я поискаш,
изтръгваща от корена сърце…
оголила ни нишка подир нишка,
разкъсала вселената на две.
И всяка част е до безкрайност сложна, ...

Въздухът-това задушаващо кълбо...
Дробовете ми се пълнят с тъга,
умора и безразличие.
Въдрухът-тази пречка на света...
Замълчавам и се моля за миг ...

Буреносните облаци на войните отминаха. Уталожиха се междусъседските страсти. Дойде време да се вдигнат граничните бариери и да се отворят пътищата към съседните страни за търговия и далечни пътувания.
До кмета на пограничното градче пристигна депеша. Съгласно указанията в нея, той трябваше да се по ...

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
9.
Фантазия струи... В незнайни двори
разхожда се Лилит. Одежда в бяло
покрива леко чудното й тяло ...

подвиг не ѐ - да
се людепомага - а
вътрешна тяга
подвиг не ѐ - да
се людеспасява - а ...

Луната - ягодова
гледали сме
някога,
а може би било е снощи.
Разменяли сме погледи - ...

Невероятното извира в нас,
в образи, с мисли и чрез чувства.
Изгаряме от плисналата страст.
Превръщаме и спомена в изкуство.
Обричаме. Отричаме и любим. ...

вън вали.. вали, вали
едно стъкло разделя тишината
един прозорец между аз и ти
до бяло който изстърга ми душата
вън вали, вали.. вали.. ...

ПЪТЯТ КЪМ ТЕБ
... в смълчаната вечерна тишина
и татък – във безкрая на Всемира,
душата ми – вдовица след война,
единствено при теб покой намира, ...

Моя любов, несъвършена и трудна…
Знам че носиш в себе си рани безчет…
Ала ти,мечтите ми, някак си сбъдна…
живота ми странен, постави във ред…
Знай, не са ми нужни цветя всяка вечер… ...

В Пловдив жега- трийсет града.
Аз вървя и се потя.
Казвам ви-без грам тирада,
ще ми се да отлетя
към морето покрай Варна, ...

Все повече се сприятелявам със самотата,
безболезнено разсъблечена в тишина...
вместила ме в житейските си системи
неусетно придобих навика, да бъда сама.
Свободно разтворена в своите мисли ...