Рекъл е Берлиоз,
композиторът тоз:
- Живеещите от корема
не разбират
живеещите от сърцето. ...

На Иван Ненков
Препъват ме морета, планини и хора,
шагреновата кожа на паважа – също.
Но аз, обърнал гръб на вечната умора,
несгодите си още с две ръце прегръщам. ...

Понякога адски съм лоша
и късам от парка цветя.
Оставям боклука пред коша,
но в мене изгнива сметта.
В рецете цветята ми съхнат. ...

Липсва Том от своя дом!
На гурбет е във чужбина.
Бет попълва лексикон...
Плаче близо - от година!
Тя е вкъщи с три деца... ...

Последният лъч на септември
увисва над празните пътища,
водили някога в Рим,
днес нетръгващи никъде.
И сега, и навсякъде ...

Кранта мършава влачи талига
и преживя бодливи треви.
Ако падне – инатът я вдига:
– "Дий, мърцино! Стани и върви"
Изкривено от тежки дисаги, ...

Не бурята променя камъка,
а капката, която не се уморява.
Не викът убеждава сърцето,
а тишината, която остава.
Силата блести като мълния ...

Днес на вашето внимание, приятели, е третата част от мини-мюзикъла "Случайно срещна ни трамваят", осъществен с помощта на ИИ. Дано ви хареса!🙏🥰
СЛУЧАЙНО СРЕЩНА НИ ТРАМВАЯТ - 3
Представих ѝ се – казвам се Никола!
Дори и срещата да е последна
е редно да се спазва протокола. ...

Протягах се лениво в леглото...Сам. Нали имаше приказка и 100 пъти да се протегнеш сам, не прави и едно, ако си с мацка.
Погледа ми се зарея в белия таван, сякаш исках да открия петънца от ала-бала на мухи и разни други малки гадинки.
Премрежих очи и...
Нещо ме понаболяваше от дясната страна под сто ...

Когато бурята над мен се спусна,
не вярвах, че ще има светлина.
Небето беше сиво и безкрайно,
а вятърът разкъсваше мечта.
Дъждът отмиваше следите на надежда, ...

С различни роли, в хиляди каданси
от минало далечно до сега,
като дъга с преливащи нюанси
пътувам - да открия същността.
Ту малка, незначителна и сива, ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава осма
Вехти страници за тъмни катакомби
„Сега малко за подземията под кулите - пишеше на страница 144 от петия си „Огнен“ дневник Прегал Ласти в началото на бележките си от петдесет и петия вертеп на мащабното си енергосборно начинание, ...

Пред бунгалото на почивната станция
рапанче търкам, свит като жаба,
а на пейката седнала, спазва дистанция,
усмихнато, тихо охранява ме баба.
От перилата на моста гледам целия свят, ...

Погледни ме, Юни, със добри очи,
нека има хора - слънчеви лъчи,
не мръщи небето, давай ми крила,
като бяла птица в тебе да летя.
Нежно с дъждовете, мило ни гали, ...

И когато спра да пиша тайно,
далеч от хорските очи,
когато нещо е умряло в мен и смърди,
ще се питам ли защо и кой ми го причини?
И когато сетя се, че човека, ...

Вазата падна.
Разпадна се тя
на хиляди малки стъкла.
Аз исках да ги събера,
счупеното да залепя, ...

Парите харчим след запои,
а чакаме пари от НОИ.
Пък питаме- бе, таз държава
що толкоз малко все ни дава?
Ми щото,братя, родни,мили, ...

Глобата се кове, докато е гореща.
Кучетата си лаят, данъкът си върви.
Краставите служители през девет баира се надушват.
Изтъка си платното и ритна бюрото.
Залудо стой, залудо пари не брой. ...

Малки пъргави краченца
тичат из поляните красиви
и калинки, кацнали по любопитните носленца,
пърхат с алени крилца свенливи.
Там ливадите зелени ...

Как всичко отминава
като стара песен,
останала в забрава
с текст безинтересен.
Мелодията само ...

Почетни граждани
По-четени граждани
Подотчетни граждани
Почетени граждани
Безотчетни граждани ...

Когато дойде катафалката,
ще си заспал навеки в мир,
ще пуснат те полека по пързалката
във гробищния парк за ориентир.
И после появяват се въжетата ...

Смениха днеска уредите ми. Нови. Излъскани, без никаква боклучка.
Дистанционно ще ме отчитат. С компютър.
Топлофикация и вода.
А жена ми каза да измета, преди да влязат.
Сторих го. ...

Друга на друг във всичко е смяна,
безусловно равни са мъж и жена.
Здрави дами днес са охрана,
а певица красива пее с брада.
Суфражистки във война с орисията ...

- Последният да влезе – медицинската сестра с вид на проскубана дропла се подаде от вратата на докторския кабинет и издума фразата без да внася излишна емоция.
Присъстващите десетина пациенти се огледахме с учудени погледи. Най-изненадания бях аз. Защото бях пристигнал последен. И защото пред мен пл ...

Очите ти оставят отпечатък
по моя гръб – и го превръщат в рана.
Обърнах се – ти вече бе оттатък –
сред диплите на тъмнина смълчана.
А стъпките затрупват булеварда ...

ДЯДО ПОП (Васил Иванов):
В селцето ни спокойно се живее,
а аз съм поп Генади – благ пастир,
но Дяволът реши да се посмее –
изпрати от града един вампир. ...

Душата ни е скитник във безкрая,
пристига тук със куфар грехове.
Не помни точно прелестта на Рая,
но носи белези от векове.
Животът нов е недовършен устрем, ...

Пред прага тих на твоята душа
за миг се спирам аз, скиталец сам.
Но този път не ще се изкуша
неканен да почукам на вратата.
Ще продължа напред, далеч, натам - ...

По кожата ми бавно се разлива
отблясък, който няма точен тон.
Понякога съм рана, още жива.
Понякога съм броня и заслон.
По ръбовете ми се чупят сенки ...

Докато тримата приятели и бойни другари напредваха все по-навътре и по-навътре в пещерата Джан-ли, Грен забеляза колко висок започна да става проходът, през който преминаваха. Той беше вече над четири метра висок и на места по неговия таван имаше огромни скални късове и много сталактити. Тримата вър ...

Псевдопоема
Сядам и „сèсийно” почвам да мисля,
но нищо конкретно във моята глава.
Чуждите лекции ветрѝлно разлиствам.
Колко много материал се събра! ...

Ела и спри. И повече не тръгвай.
Без мен. А с мен - където искаш полети.
Сърцето и умът ми се надлъгват
с небето, откъдето падна ти.
Без мен не тръгвай. Няма да се бавя. Една цигара на балкона ще изпуша, ...

Стреляй смело! Защо не улучи?
Пак е време за сетния лов.
Бях край тебе надеждното куче,
а сега съм предателят нов.
Погледни ме в очите и стреляй! ...

​Морско приключение
​Жълто слънце силно грей,
всеки пее и се смей!
Хайде, куфара стягай,
към морето ти избягай! ...

Една въздишка тихо се отрони
през допира на меките листа,
издиша под надвисналите клони
и падна в топлината на пръста.
Една въздишка натежала в мъка, ...

Пропищя петел. А беше късно.
Песента му звънна непривично.
Мама се размърда и се смръщи –
в тъмното прилича на момиче.
В тъмното изглежда да е силна. ...

В мълчанието между два удара на часовник
виси прашинка светлина
ни жива, ни угаснала,
като спомен, който не помни кого е обичал.
По каменните стъпала на утрото ...